Живея. Мисля. Пиша.

Като стана дума… за сектите и реакцията срещу тях

Ксенофобия

Надписът гласи: Той може и да не знае какво означава понятието "ксенофобия", но за сметка на това притежава пушка.

Нямах намерение да пиша относно варварската проява в Бургас навръх Цветница. Радо Марчев обаче обърна вниманието ми към няколко хубави публикации по темата и се замислих.

Не може да има цивилизован човек, който да оправдае такава проява на жестокост и простотия. Какво тогава дава увереност на групата хулигани с качулки, че могат безнаказано да бият мирни граждани, да смущават обществения ред, да чупят и рушат чужда собственост? Както bTV удачно коментира, впоследствие всички се разграничиха от инцидента и се оказа, че има жертви, но няма организатори и няма виновни. Нима?

Ще повярва ли някой, че тези хулигани не са били активно подпомогнати в своето вандалство? Възможно ли е подобна проява на варварство да се случи без извършителите най-малкото да са усещали морално насърчение от страна на останалите присъстващи (виж публикациите от сайта besove.com по-долу)?

В репортажа на bTV се вижда как представителите на ВМРО и фенклуба на “Нефтохимик” отказват да поемат всякаква отговорност за случилото се. От правна гледна точка това може и да им се размине, но възможно ли е да го приемаме за нормално? Само на мен ли ми прави впечатление лицемерието на представителите на ВМРО и фен-клуба на “Нефтохимик”? Кой упълномощава една партия да говори от името на всички граждани на Бургас? С какво право една група хора решава кой има място в нашата страна и кой не?

Watch this video on YouTube.

Достатъчно е съвсем бегло да прегледате коментарите под статиите за събитието в онлайн медиите, за да установите колко много коментари има в защита на извършителите. Дори и да приема, че всички тези коментари са дело на една пренебрежимо малка част от българите, които изразяват своите комплекси в интернет, подозирам, че има доста повече българи, които споделят нагласата им срещу сектите, и изобщо всички различни. Това е ксенофобия.

Аз не подкрепям Свидетелите на Йехова в техните вярвания. Тъкмо напротив, смятам, че са секта от класически вид, а вярванията им намирам за смешни и объркани. (Обърнете внимание на различните значения, които може да има терминът “секта”. Аз го използвам предимно в богословската му употреба на “група, която се е отделила от по-широкия кръг на християнството и претендира, че е единствено правата”.) Съгласен съм, че както всеки сбъркан светоглед, изповядван с безкритична посветеност (тук бих включил дори някои представители на евангелистките църкви, към които принадлежа и аз), и йеховистите биха могли да имат опасно влияние. На заблудите обаче се отговаря с истина и аргументи, а не с удари.

Какъв процент от българите изобщо знаят и разбират каквото и да било относно Свидетелите на Йехова? Каква част от онези, които се обявяват срещу сектите и всичко различно от православието, изобщо разбират християнството (отвъд беглите познания за няколко традиционни ритуала, които най-често имат твърде далечна връзка с християнското богословие)?

За един страничен наблюдател, тази случка само би потвърдила, че българите сме невежи, некултурни, комплексирани и съответно склонни да се наежваме срещу всеки и всичко различно. Ако искаме положението да се промени, тогава ще трябва всички заинтересувани – без оглед на религиозните си различия, политически пристрастия, икономически убеждения или културни нагласи – да полагаме още по-големи усилия за образоването и цивилизоването на нашия народ.

Затова ми е много приятно да видя колко много адекватни реакции има от страна на православни вярващи напоследък (виж статиите от Цветомира Антонова и Николай Паунов). Както цитирах К. С. Луис преди години:

Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините.

C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby

 

ПРЕПРАТКИ:

“ВМРО – Бургас срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация на сайта на ВМРО (16 април 2011 г.)

“Петима пребити на митинга срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация в BurgasInfo.com (17 април 2011 г.)

“Петима пострадали и 10 арестувани при сблъсък между представители на ВМРО и на “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия в “Дневник” (17 април 2011 г.)

“Правозащитници настояха за реакция срещу побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Бият “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия от Мария Кехайова в “Труд” (18 април 2011 г.)

“Членове на ВМРО пребиха членове на “Свидетели на Йехова” в Бургас заради Исус” – статия в “Сега” (18 април 2011 г.). Това е първата публикация, която цитира представителите на ВМРО да казват: “Те проповядват, че Исус е разпънат седмица по-рано, което не е така! Това е и поводът за протеста – натрапването на фалшива и опасна религия…”

“Хелзинкският комитет: Случилото се в Бургас е брутален акт на религиозна омраза” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Зам.-председателят на ВМРО: Това, което се случи в Бургас е нормално” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Свидетелите на човешката глупост” – статия в “Капитал” (18 април 2011 г.)

“Ненормално” – коментар от Иван Бедров (18 април 2011 г.)

“Прокуратурата се зае с нападението на ВМРО над “Свидетелите на Йехова”” – статия от Павлина Желева в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“ВМРО: “Свидетелите на Йехова” да се забрани, за да няма повече крайни прояви” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Още една гражданска организация осъди побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Побоят над “Свидетели на Йехова” в Бургас – без организатори и без виновни” – репортаж на bTV (19 април 2011 г.)

“Евангелистите в България също осъдиха нападението над йеховистите в Бургас” – статия в “Дневник” (20 април 2011 г.).

“Призовавам ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник Джамбазки и да намери по-достоен председател на комисията по обществен ред в СОС” – публикация в блога на Иво Божков (20 април 2011 г.)

“Йеховистите не са желани в Бургас!!!” – репортажът (включващ документални кадри) излъчен от Dnes.bg

Пълният документален материал качен на besove.com Съвсем очевидно е, че видео материалът е заснет от хора, които самите нападатели припознават като свои. С каква цел?

“Пребиха пасторите на “Свидетели на Йехова” и разбиха молитвения им дом” – репортаж от Добромир Доскачаров (бесове.com) (17 април 2011 г.). Този сайт очевидно специализира в насърчаването на неграмотната ожесточеност срещу сектите.

“Как изглеждат подчинените и старейшините от „Свидетели на Йехова“” – репортаж от Добромир Доскачаров (19 април 2011 г.), от който съвсем ясно личи отношението на сайта, който защитава хулиганите.

Тенденциозен репортаж по ТВ “СКАТ”

Видео-коментар от Радослав Киряков, пастир на Първа евангелска съборна църква – Бургас

“Злободневни размисли” от Радостин Марчев (20 април 2011 г.). Авторът препраща към няколко чудесни материала по темата и разсъждава за реакцията или липсата на такава от страна на ръководството на БПЦ.

“Младото (старо) лице на екстремизма или какво се случва, когато омразата конституира общността” от Цветомира Антонова (19 април 2011 г.). Чудесна статия! Авторката пише от позицията на православна и призовава църквата към адекватна християнска реакция.

“Мила моя майно льо, юнак до юнака!” от Николай Паунов (18 април 2011 г.). Друга чудесна публикация в православния сайт Dveri.bg. Авторът остро критикува проявата, както и онези, които явно или скрито я подкрепят.

“Не! Този път не води към храма!” – статия от Мила в личния й блог Мила Мила (18 април 2011 г.) Още един човек, който задава точни въпроси!

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”?” – 1 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”? – 2 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Следите остават (ВМРО и Свидетели на Йехова)” – статия от Лидия Стайкова в личния й блог Полетът на костенурката (19 април 2011 г.) Освен с адекватната си позиция, статията е забележителна и с това, че видимо доказва нагласите във ВМРО, които очевидно одобряват погрома.

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Кратка, но чудесна статия!

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в личния й блог OpenlyFeminist (18 април 2011 г.) Същата статия както по-горе. Препращам и към това копие, заради коментарите отдолу.

“ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус” – статия в блога на Шлемовеец (19 април 2011 г.) Обърнете внимание как разобличава лицемерието на ВМРО!

“Гамени срещу “християни”” – статия в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Още един автор, който не намира реакцията срещу “Свидетелите на Йехова” за нормална.

“Биячите на богомолци в Бургас вече са “установени”” – статия в Webcafe.bg (20 април 2011 г.)

“ДЕКЛАРАЦИЯ по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.” от адв. Виктор Костов. Декларацията беше разпространена сред широк кръг от хора и след като е била подписана от доста организации, трябва да е била изпратена до съответните институции на 20 април 2011 г.

Отворено писмо от Обединени евангелски църкви в България (20 април 2011 г.)

Покана за пресконференция “РЕЛИГИОЗНАТА ОМРАЗА СРЕЩУ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА И ДРУГИТЕ НЕТРАДИЦИОННИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” (21 април 2011 г.)

Какво означава толерантност?

От много време се интересувам от въпроса за хомосексуалистите и тяхното място в обществото, а и съм писал мъничко за това. Трябва да призная обаче, че това съвсем не е сред приоритетните ми теми за размисъл. Чисто и просто, сред близките ми роднини, приятели и познати няма (поне доколкото ми е известно) нито един човек с хомосексуална ориентация. През последните години обаче въпросът става все по-важен за българското общество. Наскоро се състоя третият гей парад в София. Въпреки буйните протести на някои крайни групи и гласовитата опозиция на православната църква и други религиозни организации, по всичко личи, че като цяло българското общество все повече свиква с присъствието на хомосексуалистите не в сянка или под прикритие (както е било винаги досега), а в светлината на прожекторите.
Всъщност, едва напоследък се замислих колко назад е България в това отношение от страните в Западна Европа и САЩ. Дадох си сметка, че в англоезичната художествена литература, която чета, все повече присъстват литературни герои-хомосексуалисти (това споменах и в англоезичния си блог). И докато допреди няколко десетилетия това можеше да се очаква от автори с изявени предпочитания към лявото политическо пространство, феминистки и друг вид бунтари, сега е факт и в творбите на консервативни и убедени християни (П. Д. Джеймс и Джон Гришам, например). Няма защо да си затваряме очите. България е част от света, а на глобално ниво в момента протичат процеси, които като че ли коренно изменят наложените от векове презумпции и предубеждения. Няма начин досегашното статукво да се запази. Предстои да се взимат решения (а някои вече бяха взети) за това как точно да устроим своето общество, което означава, че сега е именно момента да си задаваме въпроси.

През последните два месеца се наложи да посетя няколко централно и източноевропейски държави. Във всяка една от тях се беше провел или предстоеше да се състои гей парад. По този повод изчетох много статии в пресата, слушах и гледах репортажи и диспути по радиото и телевизията, четох материали в интернет и следя дискусии из онлайн форуми. И въпросът, към който постоянно се връщам, е “Какво всъщност искат хомосексуалистите?”

Един възможен отговор, който като че ли чувам из средите на гейовете и лезбийките е “толерантност”. Но какво точно означава това понятие? Как следва да си представяме едно толерантно към хомосексуалистите българско общество? Ако под това трябва да разбираме край на вулгарните псувни и обиди, които толкова често се срещат из интернет пространството по адрес на гейовете и лезбийките, и са проява на липса на възпитание и уважение към личността, то аз лично приветствам това изцяло. Ако под това следва да очакваме никой да няма право да подценява, нагрубява, наранява или (пази Боже) убива друг човек, заради неговата сексуална ориентация, то дано това време дойде по-скоро. Ако означава всеки човек да може да живее, работи и общува без страх, че ще бъде отхвърлен като по-ниско качество само заради сексуалната си ориентация, то това е и моята мечта. Но как точно ще стане това?

Защото, ако под толерантност се разбира това да обясняват на детето ми в училище или други институции, че всеки може да си избере своята сексуална ориентация, защото тя е въпрос не на природна даденост, а на избор, то каква толерантност ще бъде това към мен, който вярвам, че сексуалната ориентация е неразривно свързана с пола на всеки човек и не подлежи на избор? Ако толерантността към хомосексуалистите включва възможността да бъда изправен пред съд в обвинение за “подтикване към омраза”, защото съм казал на детето си, че двама гейове, които се прегръщат и целуват на пейка в парка, вършат грях, който Бог не одобрява, то къде е толерантността към правото ми да избирам своите вярвания и да възпитавам детето си в хармония с тях? Ако толерантност означава да не мога да откажа да назнача кандидат за работа в моята неправителствена организация по причина, че е лезбийка, а моята организация има за цел укрепване на християнските ценности, то къде е моето право да избирам за екипа си хора, които споделят ценностите на организацията?

Горните въпроси може да звучат крайно, но са необходими. Защото преди да можем да говорим за толерантност, трябва да постигнем разбиране помежду си. А аз действително искам да разбера какво искат да постигнат гейовете и лезбийките.

Днес прочетох това стихотворение, написано от мой приятел. Нарича се “Гей парад”. Честно казано, от гледна точка на поетичните му качества го намирам за много слабо. Ако се вгледам в богословските презумции, които стоят зад него, също намирам повод за съществени несъгласия. Но то със сигурност изразява искрените страхове на един млад човек. И на тези страхове трябва да бъде даден отговор. Не може просто да се отсече: “О, този е религиозен фанатик, задръстен евангелистки фундаменталист, необразован и назадничав консерватор…” Защото нали против дискриминацията въз основа само на стереотипизация протестират гейовете и лезбийките?

Идеалите са хубаво нещо, но за да могат да се превърнат в действителност, трябва да напуснат нивото на генерално изречените и мъгляви мечти, и да се облекат в конкретни форми и политически решения. Така че въпросът всъщност е и за какво конкретно лобира гей движението?

Както написах в началото, сред близките ми роднини, приятели и познати не знам да има нито един човек с хомосексуална ориентация. Затова не знам дали някой гей или лезбийка ще прочетат този текст. Искрено се надявам обаче в крайна сметка сред тях да се намерят разбрани хора, които да са готови да разговарят искрено за стремежите и исканията си. Защото иначе никога няма да се разберем едни други, а без това толерантността ще си остане само лозунг.

Изборите са добър показател за зрялостта на народа ни: не можем само с кампании да надскочим нивото си

Преди малко повече от седмица писах в блога си за незрялостта и липсата на реализъм у мнозинството от българите – дори и най-интелигентните такива. Ето няколко примера от моя списък от приятели във Facebook днес:



“Koito ne iska da glasuva da ne jivee v Bulgaria, taka smqtam az.” – млада майка



“Хакнаха сайта на Сергей Дмитриевич. http://bit.ly/Phgd9 Наистина красиво :)” – евангелистки пастор



“Поздрав от Бай Мангау за всички, които ще отидат в неделя за гъби вместо до избирателната секция: http://abonat.net/ipicture/” – млад българин



“В неделя ще гласувам с недействителна бюлетина като израз на желанието ми да участвам в изборите и пълната липса на свежи и адекватни лица, на които да поверя гласа си.” – младата и образована българка М. Х.


В отговор на горното съобщение, под него се разрази следния дебат:


(Трима харесват това: младата и образована българка Й. Г., младият и образован българин Х. Х. и трета българка Г. Щ., която не познавам)
българката Т. П. в 01:03ч. на 04 юли:
“I misli6, che tova shte pomogne?! A posle ot kogo shte se oplakva6 nai-mnogo?! MISLI!”
българинът Л. М. в 01:08ч. на 04 юли:
“Гласувай за някого, невалидната пак отива при тези, които я искат!”
младият и образован българин Х. Х. в 07:24ч. на 04 юли:
“Не, не отива, но гласовете на негласувалите отиват. И аз ще направя същото.”
българинът Л. М. в 07:28ч. на 04 юли:
“Аз примерно не съм съгласен да управляват турци. И ще гласувам за партия ************ само и само да се противопоставя на онези автобуси, които идват в деня на изборите! Ако пусна невалидна бюлетина, тя отива някъде си и по никакъв начин не засилвам мнозинството на другите партии.”
младият и образован българин Х. Х. в 08:08ч. на 04 юли
“Аз пък не искам да ни управлява който и да е от сегашните, независимо турци, царя, сините или комунистите. Затова и няма да гласувам за никого, а ще задраскам всички. Наистина нищо няма да се промени, но и вашите решения, и моето са въпрос на два различни възгледа, всеки да направи така, както смята, че е редно. Но нека гласува, дори и да не иска за никого, като зачеркне всички. Това също е гражданска позиция. Аз смятам, че няма хора в партия ************, които да са по-добри от турците и в частност Доган, за да мога да гласувам за тях като за по-малкото зло.”
българката Е. Д. в 09:11 ч. на 04 юли:
“е не,не,не е това пътят…Помисли!:)”
българката Г. Щ., която е харесала първоначалното съобщение, в 09:40ч. на 04 юли:
“Това е добър начин да покажеш протест и реална позиция (по-адекватен начин от това да не гласуваш изобщо!). Лошото е само, че никой няма да се трогне от това.. Според мен е добре да избереш тези, които ти се струват най-малко недостойни.. Усмивки!”
не съвсем младият, но интелигентен българин-бизнесмен Г. С. в 09:47 ч. на 04 юли:
“Мартин Димитров е свежо лице според мен. Освен това не обръщай толкова внимание на лицата, колкото на принципите.”
младата и интелигентна българка Я. К. в 11:41ч. на 04 юли:
“Да, има разлика между негласуването и пускането на невалидна бюлетина. При второто не правиш нищо, хабиш си времето, хабиш времето на хората от съответна избирателна секция, продължаваш да мърмориш, тровиш си нервите и същевременно се мислиш за особено оригинален и голем герой. Особен парадокс нали? Всъщност си оставаш същия обществен бацил, който не поема отговорност за нищо, а продължава да дава акъл.”
Я. К. в 11:41 ч. на 04 юли:
“Ако някой толкова не е намерил кандидат, който да е достоен за него, да се беше кандидатирал, явно има достойнства и идеи! А – и обществено ангажиран не означава да идеш само да си пуснеш гласа – означава постояно да имаш позиция, по твоите проблеми, интереси и т.н. и да ги отстояваш. В крайна сметка от криене никой не постига нищо. С вашия глас вие заявявате себе си!!!”
българката Л. И. в 11:45 ч. на 04 юли:
“абе колкото и да не ни се иска пътят е да се гласува за всеки друг, но не и за тези които не искаме и не трябва да са на власт.Направете малък компромис със себе си и дайте гласа си за някой който не удовлетворява напълно вашите представи за управляващи,но все пак не е 3-ройна коалиция или замаскирана част от комунизма.Лошо е,но това е положението,иначе ще купят 30% от населението и циганяците дето не могат и името си да напишат дори за 20 30 лева ще дадат властта пак на турци,комунисти и продажници,така че – ГЛАСУВАЙТЕ!
младият и интелигентен българин А. Т. в 12:57 ч. на 04 юли:
“Гласувайте! От всички кандидати все ще намерите някой свястен…”
М. Х. в 12:58 ч. на 04 юли:
“Mале мила, колко агресия! Не трябваше да повдигам въпроса… Хубавото е, че всеки си избира, а за това – не се смятам, за “бацил” или пък за мърморко, не мърморя, просто не искам гласът ми да отиде за когото и да било от кандидатите, а ако не гласувам изобщо за тях, той пак се разпределя… Я гласувайте всички по съвест и стига коментари!!!”
Л. И. в 13:38 ч. на 04 юли:
“бе няма агресия,само мисли :) Всеки сам си решава накрая :)”
младата и интелигентна българка Й. Г., която е харесала първоначалното съобщение, в 15:13 ч. на 04 юли:
“Абсолютно – мен ме изнудват да гласувам, но аз няма да се дам:))) Много се изкефих на Боян, който разправяше, че последният път е сложил в плика тоалетна хартия!!!”
Й. Г. в 15:20 ч. на 04 юли:
“Не че аз бих направила подобно нещо, не го толерирам, но все пак на всички ни е писнало – това е като издевателство – гласувай, та гласувай. За мен е унижение да гласувам за който и да е. Все пак ми е жал за възрастните хора, които няма как да се оправят за разлика от нас, които сме в разцвета на младостта си и ще се реализираме тук или навън. Трудно е да се вземе решение. Ама аз да се махна веднъж от тая глупава държава… Все пак, горките ора, които се надяват и после губят надежда… но да не забравяме, че народът си заслужава управниците…”
Л. И. в 15:21 ч. на 04 юли:
“da-nie sme narodyt! hahahahaha”
Л. И. в 15:22 ч. на 04 юли:
“vzemi go mahni tova 4e tiq debati verno ne sa za fecebook!”
Й. Г. в 15:41 ч. на 04 юли:
“Защо да не са? Ако някой пише (мисли) неща, които няма да е прилично другите да прочетат, да не ги афишира изобщо. Ние сме народът, така че турците и комунистите, ако ни управляват… Започвам да се чудя дали тъкмо вечният ни стремеж да следваме идеалите на чуждите народи не ни доведе до тук. То ни е като изписано на челото. Също като в интимните взаимоотношения:))”



“Аз ще гласувам за Синята коалиция, защото само там няма ченгета, а има мислещи, целеустремени хора, готови да поемат отговорност за действията си! А вие?” – млада и образована българка, майка на две деца


По повод на бележката на страницата на в. “Капитал” във Facebook:


българката В. К. в 17:44 ч. на 03 юли:
“Тъжно е, че вече гласът ни е по-скоро неутрализиращ отколкото решаващ … и следователно е по-трудно да се убедим, че има смисъл да си упражняваме демократичните права. Въпреки това е глупаво да стоим безучастни и после да се оплакваме.”
българинът С. Х. в 19:07 ч. на 03 юли:
“Az shte glasuwam, no wsichko se powtaria otnowo i otnowo, taka che wyobshte ne se wylnuwam ot izbori weche. W poslednite 20 godini wsichki partii prizowawaha da glasuwame, zashtoto “tozi pyt” neshtata shte se promeniat i “tozi pyt” BG shte e normalna dyrjawa, no mutrite si karat Bentley-tata, mafiata si prodawa drogata po uchilishtata, niama nito edin osyden za KAKWOTO i da e prestyplenie i nqma nito edna instituciq, koqto da si wyrshi rabotata – syd, policia, ministrestwa, agencii… Decata ne uchat i psuwat uchitelite si, pensionerite iznemogwat, a naroda tyne w absoliutna duhowna nishteta i chalga… Syjaliawam, no niamam kakwoto i da e pozitiwno da kaja… PROMIANATA TRIABWA DA TRYGNE OTDOLU, OT NARODA, OT WSEKI EDIN BYLGARIN, A NE OT PARTIITE. Te weche pokazaha, che ne mogat!!!
българинът Д. К. в 19:25 ч. на 03 юли:
“С, ne mislia che vseki pat e bilo edno i sasto. prosto imame malko kusa pamet kato narod. zabravi se dosta barzo kakvo napravi SDS za bulgaria i koj napravi vazmojno vlizaneto ni v EU. togava za edin mandat niamashe i mutri i prestupnost. beshe tejko no nikoj ne go skri s propaganda… vsichki znaem kakvo stana posle s 900te obestani dni”
българката Е. П. в 21:10 ч. на 03 юли:
“Не мисля, че мястото на това послание е тук във ФБ…колко от хората, които биха взели пари за гласа си са във ФБ?”
българинът Г. В. в 21:12 ч. на 03 юли:
“тъй, тъй, сичките са маскари, ама СДС не са, айде нема нужда…”
българинът Н. Н. в 22:31 ч. на 03 юли:
“Напротив -на това послание мястото му е навсякъде, където може да бъде видяно.”
българинът Т. П. в 12:59 ч. на 04 юли:
“Mnogo dobro pisanie! Za sajalenie tova ni e politicheskata kultura”


Какво виждам в горните мнения? (Съгласен съм, те не биха могли да се смятат за представителна извадка, но са все пак показателни. Мнозинството от горецитираните са млади, работещи, образовани – поне с едно висше образование – и умни.) На първо място, твърде много хора смятат, че отговорността на гражданина в демократичното общество се изчерпва с гласуването.
Именно това незряло разбиране ни прави апатични, разочаровани и склонни към импулсивни избори през останалата част от мандата. Затова едни свързват гласуването с гражданството, а други ще гласуват, макар и за никого. Зрелият гражданин, който е и реалист, си дава сметка, че изборите са само една много малка част от отговорностите му в демократичното общество. Да, той дава гласа си, но не спира дотам. През времето до следващите избори активно следи действията на своите избраници: критикува, поправя, насърчава, предлага… Дава си сметка, че също както и той израства като личност и гражданин, така следва да се развиват и неговите политически представители. При положение, че всички ние като общество сме твърде корумпирани, безпринципни и незряли, няма логика да очакваме от нищото да се появят кандидати, които много да ни превъзхождат. Та ако имаше такива, защо им е да искат да се кандидатират за нашия вот, освен ако не, за да преследват личния си интерес? Това би трябвало да обясни случващото се в страната ни през последните две десетилетия. Не на последно място, зрелият гражданин, който не е доволен от нивото на политиците в страната, или сам се включва в политиката, или, ако все пак има друго призвание, намира човек, който максимално близко да олицетворява идеала му за добър политик, убеждава го да се кандидатира, и заедно с други съмишленици упорито работи за това въпросният кандидат постепенно да постигне влияние.

Няма нужда да коментирам решението да се гласува, но с невалидна бюлетина. Какво изразява такъв вот? Че смятам за недостойно да дам гласа си за който и да било, но нямам против той да бъде разпределен от други? Коментарите на Я. К. в разгорещената дискусия по-горе може да са остри, но право в целта.

Второ, продължаваме да делим политиците на добри и лоши, като основният фактор, който определя крайния ни избор е “най-малкото” зло. Зрелият гражданин от друга страна гласува за онези, които в най-голяма степен съвпадат с неговите позиции, след което ги държи отговорни да се развиват и променят. Тази отговорност се държи чрез изразяване на личното мнение (блогове, писма до вестници, участие в ТВ предавания), участие в публични партийни и граждански форуми и т.н. Ако шест месеца след изборите установиш, че твоите избраници вървят в неправилна – според теб – посока, тогава им пиши отворено писмо, в което изразяваш несъгласието си. Няма политическа сила, която да може да си позволи да пренебрегне негативен P.R.

Трето, продължаваме да очакваме кандидатите да “заслужат” гласа ни с морал, принципност, свежест, обаяние и т.н. Гласуваме за личности, а не за политически програми и продължаваме да идеализираме едни в противовес на други политици. Зрелият и реалистичен човек си дава сметка, че идеални (или поне достатъчно добри) кандидати никога няма да се появят. Да се смята, че в среда на всеобща корупция и политическа незрялост е възможно да има една партия или коалиция, в която всички са честни, достойни и способни, е абсурд. Хората, които твърдят това относно своите избраници или се информират единствено от тях самите, или предпочитат да делят всичко на бяло и черно. В реалния свят обаче рядко има такива абсолютни крайности. Повечето политици представляват съвкупност от повече или по-малко добри интереси, цели, мотиви, ценности, идеи и стратегии. Въпросът не е дали някой е напълно достоен, а кой е най-близо до моите собствени. В реалния свят не може да не се “присъди награда”, заради липса на достоен кандидат. Затова именно е важно да разберем, че в политиката без компромиси не може. Както от страна на политиците, така и от страна на избирателите.

За съжаление, повечето от цитираните коментари показват, че българите все още не сме дозряли да мислим и действаме мъдро по отношение на политиката и държавата си. Затова нямам илюзии относно изхода от тези избори. От друга страна надежда в дългосрочен план има. Рано или късно достатъчно значителна част от българите ще пораснем и ще променим статуквото. Вместо да се тюхкаме, просто ще продължим да работим в тази насока.

Като че ли на този етап най-уместен е коментарът на п-р Людмил Ятански (на карикатурата по-горе):

ИЗРЕЗКИ: Ахмед Доган, "The Stoning of Soraya M." и космическата трилогия на К. С. Луис

ИЗРЕЗКИ днес:
  • Ахмед Доган е най-откровеният български политик
  • Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”
  • Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език


Ахмед Доган е най-откровеният български политик

Вероятно всички днес вече са научили за клипчето с откъс от реч на Ахмед Доган пред поддръжници в с. Кочан. Пълната стенограма може да прочете на сайта на “Капитал”. Тези изказвания не бива да изненадват никого. Няма да е твърде преувеличено да кажем, че Ахмед Доган е най-откровеният български политик. Онези, които се шокират сега би трябвало да се запитат какво толкова ги отблъсква. Та нима повечето властимащи в България през последните 19 години не се държаха именно така? Само че мнозинството от тях не са така безочливо откровени бихте казали вие. Да, така е, но нима това е достойнство?

Никак не харесвам Доган. Методите и целите му ме отблъскват напълно. Същевременно трябва да призная, че вероятно наистина е най-умният (хитър или находчив, ако предпочитате) политик в страната. (Нямам представа дали той е само маша и някой друг задава ходовете в сянка, затова по необходимост отъждествявам действията му само с него.) Още преди две години ми направи впечатление колко умна и дългосрочна стратегия има по отношение на младите кадри в Движението. Вестник “Капитал” писа за това още през март 2007 г. и сравни ефективността му с тази на другите водещи партии. Същото писаха и през април тази година. Наричайте го както щете, но Доган е стратег. Всеки, който иска да постигне нещо значително за тази страна (било лошо или добро), би било добре да се поучи от него.

Доган е реалист. За разлика от мнозинството избиратели в България. Дълги години ми трябваха докато започна да проумявам, че в политиката наистина идеалите са на много заден план. Да, важно е да отстояваме принципите и ценностите си, но не бива да се заблуждаваме относно реалността. А тя е, че властта корумпира и то бързо. Крайно време е българският избирател да започне да гласува не според идеалистичните обещания на този или онзи политически “месия”, а според своите интереси и способността на дадени политици или партии да ги реализират в максимална степен. Това означава, че трябва да изискваме от политиците не толкова морален характер (за който, да си кажем честно, можем да съдим само относително, тъй като нямаме достатъчно добър поглед), а по-скоро съобразяване със законите. Означава също и да ги държим изкъсо чрез медиите, собствения си глас и гражданска активност. Колкото по-наясно сме с реалността, толкова по-рядко ще се изненадваме от проявите на Доган или който и да било друг.

Исус Христос призовава последователите си да бъдат “разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” (Евангелие от Матей, 10 гл., 16 ст.). Все ми се струва, че мнозинството евангелисти сме тъпи като овце и плашливи като гълъби. Затова и почти няма убедени християни, които да следват политология и международни отношения, с непоколебимата цел да се занимават с политика и държавнически дела. Не бива да се изненадваме тогава, че Ахмед Доган действително държи властта. Както казах, много има да научим от него всички, които искаме да променим тази страна.

Ако имате повече време:

  1. Статия в mediapool.
  2. Коментари от български политици по повод изказването на Доган (mediapool).
  3. Статия в “Дневник”.
  4. Коментар от Станка Тошева в “Капитал”.
  5. Коментар и редактирана стенограма на английски език в The Sofia Echo.

Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”

Вчера писах за новия филм с участието на Джим Кавийзъл. Facebook групата Spinnio (създадена с цел да поощрява премиерите на качествени независими филми) покани днес почитателите от страницата на филма във Facebook на интервю с режисьора. То ще се проведе на живо от 02:00 ч. българско време тази нощ тук.

Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език

Вчера с изненада (и известно закъснение) забелязах в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia “Переландра” от К. С. Луис. После забелязах и ново издание на “Отвъд безмълвната планета”. За онези, които не знаят, това са първите две части от знаменитата “космическа” трилогия на Луис. Ако сте чели само “Хрониките на Нарния”, тази трилогия няма нищо общо. Поредицата за Нарния е предимно за деца и най-общо може да се определи като фентъзи, докато трилогията спада към жанра на научната фантастика и е за възрастни читатели. Смело мога да кажа, че това са най-задълбочените и интересни художествени произведения на К. С. Луис. Особено втората и третата част. Понастоящем предстои всеки момент да излезе от печат и третата част – “Онази грозна сила”.

Първата книга хвърля интересни паралели към библейския разказ за Сътворението, както и естеството на Христовото изкупление. Втората книга повдига въпроси относно грехопадението, а третата представя далеч по-вероятна интерпретация на Апокалипсиса от американските диспенсационалистки бестселърчета “Оставените”. Но това е най-скучният начин да се представи тази трилогия. Тя е истинска художествена литература, плод на изключително плодовито въображение и много дълбок ум. Освен това е сред най-хубавите представители на философския тип научна фантастика. С две думи, най-добре се запознайте лично!

Преди години (1998 г.) първата част се появи в издание на издателство “Хемус” и превод на Любомир Николов. (Това издание е изчерпано от печат, но може да го намерите в интернет библиотеката “Моята библиотека”.) За съжаление останалите части не последваха. Дълго време Цветан Биюков превеждаше втората част във форума “Дрешникът”, но не продължи докрай. Още не съм се сдобил с новите издания, но предполагам, че преводът им е негов. Във всеки случай издателство “Сиела” заслужава поздравления, че направи достъпна и за българския читател тази великолепна поредица. Тепърва ще пиша много за нея.