Живея. Мисля. Пиша.

Абсолютна норма ли е Старият Завет?

photo of Illinois death penalty chamber

© http://bit.ly/pyH7xY

Вчера попаднах на следния интересен откъс от американския сериал ” The West Wing”. (Превъзходен сериал, между другото. Ако не сте го гледали, намерете го из интернет и го гледайте!) Действието в този епизод на сериала започва в края на работното време в петък. Върховният съд на САЩ току-що е отхвърлил всички жалби за отлагане на присъдата на затворник, който е осъден на смърт за извършване на две убийства на наркобосове в Мексико. Екзекуцията е насрочена за една минута след полунощ в неделя срещу понеделник. Единственият шанс на защитата е президентът да отмени екзекуцията, но това се случва в изключително редки случаи и последният такъв е бил преди четири десетилетия. Конституцията дава такова право на президента и той (и екипът му) очевидно би предпочел екзекуцията да не се извърши, но за решението си ще бъде атакуван и в политическо отношение такава стъпка е нежелателна. В опит да разгледа всички основания за едното или другото решение, президентът се консултира с редица свои приближени, случайни гости и религиозни водачи (включително папата и своя изповедник – президентът е католик). Защитата на осъдения на смърт предприема отчаяни ходове и се опитва да повлияе на Тоби Зиглър (директор на комуникациите в Белия дом и евреин) като урежда равинът в храма, който той редовно посещава всяка събота, да проповядва срещу отмъщението. В резултат на това Тоби се среща лично с равин Гласман. В края на разговора им ставаме свидетели на следния диалог (скрипта на целия епизод може да прочетете тук):

ТОБИ:
Пак заповядай. [И двамата се изправят.] Тората не забранява смъртното наказание.

РАВИН ГЛАСМАН:
Така е.

ТОБИ:
Казва: “Око за око.”

РАВИН ГЛАСМАН:
Знаеш ли още какво казва? Казва, че необуздано дете може да бъде изведено при градските порти и убито с камъни. Казва, че хомосексуалността е мерзост, която трябва да се наказва със смърт. Казва, че един мъж може да има повече от една жена, и че робството е нещо приемливо. Доколкото ми е известно, тези идеи са отразявали най-висшата мъдрост за времето си, но според каквито и да било съвременни норми си остават просто погрешни. Обществото има право да се защитава, но няма право да проявява отмъстителност. Има право да наказва, но няма право да убива.



Какво мислите за аргумента на равина? Какво мислите за онези части от историята на израелтяните, описана в Стария Завет, с които практически никой днес не се съобразява? Какво мислите конкретно за смъртното наказание?

А ако ви интересува как свършва епизодът, намерете го отнякъде и го изгледайте! :-)

Искате ли да четем заедно?

 

Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html

Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене преди осем години се сближихме с жената, която после стана моя съпруга.  :-)) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.

Както и да е, миналата седмица очите ми се отвориха…  :-) Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провежда вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Започвам читателски клуб. Ето и подробностите:

Читателски клуб “Край камината”

  • Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели.
  • Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание.
  • Срещите на клуба ще са веднъж месечно като на всяка среща ще се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка.
  • Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче не сте имали възможност да прочетете цялото (или дори част от) произведение, или пък идвате за първи път, сте все така добре дошли!
  • Предложения за заглавия, които да четем и обсъждаме заедно са добре дошли, но в крайна сметка аз като модератор на дискусиите ще имам крайната дума. На този етап предвиждам да четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава. Може да четем и произведения, които са се доказали като класически в световния литературен канон.

Първа сбирка: четвъртък, 7 юли 2011 г.

Продължителност: от 18:30 до 20:30 ч.

Място: на втория етаж на сладкарница “Вила Росиче” (ул. “Неофит Рилски” 26, гр. София, виж тук)

Прочетете: “Соло” от Рана Дасгупта

Моля, ако възнамерявате да участвате в първата ни сбирка, потвърдете присъствието си на страницата на събитието във Facebook!

За начало на нашия клуб избрах втория роман на Рана Дасгупта поради връзката му с България, както и поради факта, че авторът се утвърждава като един от забележителните съвременни автори на английски език. Книгата е малко по-дълга (416 стр.) отколкото бих предпочел, но пък шрифтът е едър, а и като роман се чете леко. Все пак разполагаме с цял месец дотогава. Може да намерите този роман в повечето книжарници в страната, както и тези в интернет. Ако имате трудности в това отношение, пишете ми!

Ако идеята за читателския клуб ви допада, станете членове на групата ни във Facebook: http://www.facebook.com/home.php?sk=group_208908095814679 По този начин дори да нямате възможност да присъствате на някоя сбирка, пак ще сте в течение с това кои книги четем и къде/кога ще се съберем отново. Разбира се, ако имате приятели и познати, които биха се заинтересували, поканете и тях!

Като стана дума… за сектите и реакцията срещу тях

Ксенофобия

Надписът гласи: Той може и да не знае какво означава понятието "ксенофобия", но за сметка на това притежава пушка.

Нямах намерение да пиша относно варварската проява в Бургас навръх Цветница. Радо Марчев обаче обърна вниманието ми към няколко хубави публикации по темата и се замислих.

Не може да има цивилизован човек, който да оправдае такава проява на жестокост и простотия. Какво тогава дава увереност на групата хулигани с качулки, че могат безнаказано да бият мирни граждани, да смущават обществения ред, да чупят и рушат чужда собственост? Както bTV удачно коментира, впоследствие всички се разграничиха от инцидента и се оказа, че има жертви, но няма организатори и няма виновни. Нима?

Ще повярва ли някой, че тези хулигани не са били активно подпомогнати в своето вандалство? Възможно ли е подобна проява на варварство да се случи без извършителите най-малкото да са усещали морално насърчение от страна на останалите присъстващи (виж публикациите от сайта besove.com по-долу)?

В репортажа на bTV се вижда как представителите на ВМРО и фенклуба на “Нефтохимик” отказват да поемат всякаква отговорност за случилото се. От правна гледна точка това може и да им се размине, но възможно ли е да го приемаме за нормално? Само на мен ли ми прави впечатление лицемерието на представителите на ВМРО и фен-клуба на “Нефтохимик”? Кой упълномощава една партия да говори от името на всички граждани на Бургас? С какво право една група хора решава кой има място в нашата страна и кой не?

Watch this video on YouTube.

Достатъчно е съвсем бегло да прегледате коментарите под статиите за събитието в онлайн медиите, за да установите колко много коментари има в защита на извършителите. Дори и да приема, че всички тези коментари са дело на една пренебрежимо малка част от българите, които изразяват своите комплекси в интернет, подозирам, че има доста повече българи, които споделят нагласата им срещу сектите, и изобщо всички различни. Това е ксенофобия.

Аз не подкрепям Свидетелите на Йехова в техните вярвания. Тъкмо напротив, смятам, че са секта от класически вид, а вярванията им намирам за смешни и объркани. (Обърнете внимание на различните значения, които може да има терминът “секта”. Аз го използвам предимно в богословската му употреба на “група, която се е отделила от по-широкия кръг на християнството и претендира, че е единствено правата”.) Съгласен съм, че както всеки сбъркан светоглед, изповядван с безкритична посветеност (тук бих включил дори някои представители на евангелистките църкви, към които принадлежа и аз), и йеховистите биха могли да имат опасно влияние. На заблудите обаче се отговаря с истина и аргументи, а не с удари.

Какъв процент от българите изобщо знаят и разбират каквото и да било относно Свидетелите на Йехова? Каква част от онези, които се обявяват срещу сектите и всичко различно от православието, изобщо разбират християнството (отвъд беглите познания за няколко традиционни ритуала, които най-често имат твърде далечна връзка с християнското богословие)?

За един страничен наблюдател, тази случка само би потвърдила, че българите сме невежи, некултурни, комплексирани и съответно склонни да се наежваме срещу всеки и всичко различно. Ако искаме положението да се промени, тогава ще трябва всички заинтересувани – без оглед на религиозните си различия, политически пристрастия, икономически убеждения или културни нагласи – да полагаме още по-големи усилия за образоването и цивилизоването на нашия народ.

Затова ми е много приятно да видя колко много адекватни реакции има от страна на православни вярващи напоследък (виж статиите от Цветомира Антонова и Николай Паунов). Както цитирах К. С. Луис преди години:

Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините.

C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby

 

ПРЕПРАТКИ:

“ВМРО – Бургас срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация на сайта на ВМРО (16 април 2011 г.)

“Петима пребити на митинга срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация в BurgasInfo.com (17 април 2011 г.)

“Петима пострадали и 10 арестувани при сблъсък между представители на ВМРО и на “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия в “Дневник” (17 април 2011 г.)

“Правозащитници настояха за реакция срещу побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Бият “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия от Мария Кехайова в “Труд” (18 април 2011 г.)

“Членове на ВМРО пребиха членове на “Свидетели на Йехова” в Бургас заради Исус” – статия в “Сега” (18 април 2011 г.). Това е първата публикация, която цитира представителите на ВМРО да казват: “Те проповядват, че Исус е разпънат седмица по-рано, което не е така! Това е и поводът за протеста – натрапването на фалшива и опасна религия…”

“Хелзинкският комитет: Случилото се в Бургас е брутален акт на религиозна омраза” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Зам.-председателят на ВМРО: Това, което се случи в Бургас е нормално” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Свидетелите на човешката глупост” – статия в “Капитал” (18 април 2011 г.)

“Ненормално” – коментар от Иван Бедров (18 април 2011 г.)

“Прокуратурата се зае с нападението на ВМРО над “Свидетелите на Йехова”” – статия от Павлина Желева в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“ВМРО: “Свидетелите на Йехова” да се забрани, за да няма повече крайни прояви” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Още една гражданска организация осъди побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Побоят над “Свидетели на Йехова” в Бургас – без организатори и без виновни” – репортаж на bTV (19 април 2011 г.)

“Евангелистите в България също осъдиха нападението над йеховистите в Бургас” – статия в “Дневник” (20 април 2011 г.).

“Призовавам ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник Джамбазки и да намери по-достоен председател на комисията по обществен ред в СОС” – публикация в блога на Иво Божков (20 април 2011 г.)

“Йеховистите не са желани в Бургас!!!” – репортажът (включващ документални кадри) излъчен от Dnes.bg

Пълният документален материал качен на besove.com Съвсем очевидно е, че видео материалът е заснет от хора, които самите нападатели припознават като свои. С каква цел?

“Пребиха пасторите на “Свидетели на Йехова” и разбиха молитвения им дом” – репортаж от Добромир Доскачаров (бесове.com) (17 април 2011 г.). Този сайт очевидно специализира в насърчаването на неграмотната ожесточеност срещу сектите.

“Как изглеждат подчинените и старейшините от „Свидетели на Йехова“” – репортаж от Добромир Доскачаров (19 април 2011 г.), от който съвсем ясно личи отношението на сайта, който защитава хулиганите.

Тенденциозен репортаж по ТВ “СКАТ”

Видео-коментар от Радослав Киряков, пастир на Първа евангелска съборна църква – Бургас

“Злободневни размисли” от Радостин Марчев (20 април 2011 г.). Авторът препраща към няколко чудесни материала по темата и разсъждава за реакцията или липсата на такава от страна на ръководството на БПЦ.

“Младото (старо) лице на екстремизма или какво се случва, когато омразата конституира общността” от Цветомира Антонова (19 април 2011 г.). Чудесна статия! Авторката пише от позицията на православна и призовава църквата към адекватна християнска реакция.

“Мила моя майно льо, юнак до юнака!” от Николай Паунов (18 април 2011 г.). Друга чудесна публикация в православния сайт Dveri.bg. Авторът остро критикува проявата, както и онези, които явно или скрито я подкрепят.

“Не! Този път не води към храма!” – статия от Мила в личния й блог Мила Мила (18 април 2011 г.) Още един човек, който задава точни въпроси!

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”?” – 1 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”? – 2 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Следите остават (ВМРО и Свидетели на Йехова)” – статия от Лидия Стайкова в личния й блог Полетът на костенурката (19 април 2011 г.) Освен с адекватната си позиция, статията е забележителна и с това, че видимо доказва нагласите във ВМРО, които очевидно одобряват погрома.

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Кратка, но чудесна статия!

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в личния й блог OpenlyFeminist (18 април 2011 г.) Същата статия както по-горе. Препращам и към това копие, заради коментарите отдолу.

“ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус” – статия в блога на Шлемовеец (19 април 2011 г.) Обърнете внимание как разобличава лицемерието на ВМРО!

“Гамени срещу “християни”” – статия в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Още един автор, който не намира реакцията срещу “Свидетелите на Йехова” за нормална.

“Биячите на богомолци в Бургас вече са “установени”” – статия в Webcafe.bg (20 април 2011 г.)

“ДЕКЛАРАЦИЯ по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.” от адв. Виктор Костов. Декларацията беше разпространена сред широк кръг от хора и след като е била подписана от доста организации, трябва да е била изпратена до съответните институции на 20 април 2011 г.

Отворено писмо от Обединени евангелски църкви в България (20 април 2011 г.)

Покана за пресконференция “РЕЛИГИОЗНАТА ОМРАЗА СРЕЩУ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА И ДРУГИТЕ НЕТРАДИЦИОННИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” (21 април 2011 г.)

Личността и творчеството на К. С. Луис – семинар

C. S. Lewis(Тази публикация беше публикувана първоначално на 23 ноември 2010 г. в 17:37 ч. на старото местоположение на блога – http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/)

След два дни в София ще се проведе семинар на тема “Личността и творчеството на К. С. Луис”. Подробности относно часа и мястото вижте в края на публикацията.

Лектор ще бъде Джери Руут (САЩ), преподавател в Wheaton College в щата Илинойс. Джери е дългогодишен изследовател на личността и творчеството на К. С. Луис. Заедно с Уейн Мартиндейл е редактор на значимия труд “The Quotable Lewis” – сборник от цитати из цялото публикувано творчество на Луис, който е издаден през 1989 г. През годините изнася много лекции върху идеите и творчеството на Луис, и е един от авторите в уважавания блог The C. S. Lewis Books Blog, където признати специалисти представят оригинални изследвания върху творчеството на писателя.

Имах възможност да се запозная с него лично през 2004 г., когато прекарах месец и половина в центъра Wade към Wheaton College (изследвайки личността и творчеството на Дж. К. Честъртън). По-късно му превеждах когато изнесе двудневен семинар за К. С. Луис в София. Той обича да мисли задълбочено и разговорите с него винаги са ме оставяли с много храна за размисъл.

В рамките на настоящия семинар Джери ще изнесе следните беседи:

  • “Затриването на човека”* – разясняване на тезата
  • “Затриването на човека” – приложение
  • К. С. Луис и използването на разкази
  • К. С. Луис и “Хрониките на Нарния”
  • К. С. Луис – вярващият човек и стремежът към удовлетворяване на човешките копнежи

* “Затриването на човека” е мой превод на заглавието “The Abolition of Man” – книга на Луис, която за съжаление все още не е преведена на български.

Основен организатор на събитието е Обединения богословски факултет (ОБФ) към Висш евангелски богословски институт (ВЕБИ). То се провежда и с подкрепата на Нов български университет (НБУ) и Издателство “Труд”, което ще предлага на семинара книгите “Хрониките на Нарния”.

Тема: Личността и творчеството на К. С. Луис
Лектор: Джери Руут
Дата: 25 ноември 2010 г. (четвъртък) от 10:00 до 13:00 ч. и от 15:00 до 18:00 ч.
Място на провеждане: Парк-хотел “Москва”, зала “Киев”, етаж Мецанин
Адрес: ул. “Незабравка” 25, квартал Изток
(последната спирка на трамвай 18 и метростанция “Жолио Кюри”)

Предварителна регистрация на тел. 02 / 866 45 53 и/или на страницата във Facebook.
Регистрация на 25-ти ноември: 9:00 – 9:45 ч.
Вход – свободен
* Семинарът е предназначен за хора над 18 год.

ПРЕПРАТКИ:
– кратка биографична справка за Джери Руут в сайта на Wheaton College
– кратка биографична справка за Джери Руут в блога The C. S. Lewis Books Blog
пълният текст на “The Abolition of Man” на К. С. Луис. Текстът е публикуван в интернет от The Augustine Club към Columbia University
анализ на “The Abolition of Man” от Дейл Нелсън
– кратка биографична справка за К. С. Луис на сайта Ендорион
българската страница за К. С. Луис в Wikipedia
страницата на семинара във Facebook
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Труд”
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Верен”
съобщение за семинара на сайта на Сдружение ХАРТА?

Как да тълкуваме Библията правилно?

Тези дни се включих в онлайн дискусия озаглавена “Как да тълкуваме Библията правилно!” (удивителният знак в края очевидно е израз на убеждението на единия от участниците, започнал дискусията, че единствен се намира в положение да поучава другите). Намирам я както за доста полезна, така и за изключително забавна.

Забавна, защото е неимоверно смешно да се наблюдава разговор между хора, които изхождат от толкова различни начални позиции, но по всичко изглежда (поне някои от участниците) не си дават сметка за това. Удивително е как някои хора приемат своя светоглед за даденост и като че ли през ум не им минава, че гледната им точка е само една между много други, а може би дори и не е най-вярната. За пореден път си давам сметка, че българската ни култура и образователна система не ни насърчава да дискутираме и спорим разбрано. Като че ли затова в българското интернет пространство споровете скоро прерастват в лични нападки и кардинални обвинения. А дебатите свързани с Библията и богословието са едни от най-ожесточените изобщо.

От друга страна намирам въпросната дискусия и за много полезна. Именно, защото позволява да извадим презумпциите си наяве и да се опитаме да ги разгледаме отстрани – през очите на събеседниците си, които изхождат от съвсем различни отправни точки. А от това имаме нужда всички, не на последно място аз самият. Както и да е, оставям сами да разгледате дебата, ако представлява интерес за вас, а по-долу ще се опитам да представя донякъде причините за моя подход към тълкуване на Библията.

По време на сутрешното богослужение в моята църква вчера сутринта, срещнах повод отново да се върна към въпросите, зададени в споменатата вече дискусия. Мой близък приятел очерта структурата на посланието на ап. Павек към римляните. В края на изложението си спомена едно свое наблюдение, което призна, че още не е обмислил подробно, но все пак предлага на вниманието ни. Ставаше дума за това, че посланието към римляните най-общо може да се раздели на две части – доктринална и практическа. Т.е. 1-8 гл. на посланието засягат преди всичко доктринални въпроси като изкуплението, общото и специалното откровение, и т.н., докато 9-16 гл. засягат повече практическото приложение, което следва от въпросните доктрини за живота на църквата и отделните вярващи. Моят приятел беше забелязал своеобразен паралел между тази структура и фактът, че първите осем стиха от т. нар. притча за блудния син (Лука 15:11-32) описват състоянието на сина, който възстава срещу авторитета на баща си, а останалите осем стиха описват неговото разкаяние и възстановяването на взаимоотношенията му с неговия баща. (Има вероятност да не съм разбрал добре наблюдението на моя приятел, защото въпросната история в Лука очевидно е разказана в повече от шестнадесет стиха. Скоро ще разбера.) Трябва да призная, че естествената ми реакция беше вътрешно да възразя и да си кажа: “Но какво от това? Това нищо не значи.” Действително, ако въпросното наблюдение е вярно, то какво е неговото значение?

Първото, което ми прави впечатление е, че се прави паралел между брой на глави и стихове, докато в оригиналните манускрипти такова напълно отсъства. Съвременното деление, което виждаме в своите екземпляри на Новия Завет, е въведено чак преди няколко века. Т.е. подобен паралел би бил напълно невъзможен през по-голямата част от историята на християнството. Второ, сравнява се структурата на откъси от двама различни автори. Не можем да бъдем сигурни, че ап. Павел е чел Евангелието от Лука, а имаме основания да смятаме, че то е написано преди посланието му до римляните. Тук някой сигурно би запитал: “Какво от това? Нима не е възможно Святият Дух да е направлявал двамата автори, както и онези, които са въвели разделението на глави и стихове векове по-късно, така че в крайна сметка до нас да достигне въпросният структурен паралел?” Разбира се, това е съвсем възможно, но въпросът ми остава същия: “Какво от това?” В края на краищата, въпросното наблюдение е любопитно, но не ни съобщава нищо ново. Нищо, което не сме знаели и без него. Какво значение има тогава?

Задавал съм си този въпрос и преди. Факт е, че много от приятелите ми се възхищават на разкриването на подобни паралели, докато аз ги намирам за безсмислени и загуба на време. Чудя се защо е така. Преди няколко месеца някои от най-близките ми приятели се възхитиха на “откритията” на Чък Мислър, който забелязва в имената от родословието в Битие 5 гл. “скрита” благата вест. (Цялата теория на Мислър може да видите в клиповете по-долу, както и да прочетете на собствения му сайт.) Аз намирам тази разработка отблъскваща именно заради своята привлекателност. Зрителят/слушателят/читателят е подтикнат да се възхити от гениалността на Бога, който е успял да скрие така умело своето послание. Изложението обаче почива на отвратително невежество и изкривяване на фактите на езика и тълкуването. Най-малкото, тези имена могат да се преведат и по друг начин, и за повечето от тях ние нямаме индикации от текстта кой превод именно е съответствал на намеренията на онези, които първоначално са наименували дадената личност. Освен това, нищо в Библията и в древната израелска история не ни подсказва, че първочаналният автор (или автори) на Битие са имали намерение да скриват подобни послания в повествованията си. Нямаме индикации и от Бога, че очаква да тълкуваме по подобен начин неговите Свещени Писания.

Преди години пък слушах изложението на един холандец, който твърдеше, че всяка една от 66-те гл. на книгата на пророк Исайа съответства на посланието на една от 66-те книги в Библията. Забрави да спомене обаче, че делението и редът на книгите в нашите протестантски издания на Стария Завет се различават много от онези, които евреите са имали векове наред, както и че редът на книгите в протестантските издания на Новия Завет се различава от този в православните и католически издания.

Предполагам, че липсата ми на ентусиазъм и скептицизмът ми спрямо подобни подходи на тълкуване се дължат на средата, в която съм израснал. Цялото си детство прекарах обграден от протестанти, между които често се чуват подобни наблюдения и тълкувания (между православните и католиците са може би още повече, но аз тук говоря само за своята среда). Допускам, че с хода на времето постепенно съм започнал да виждам субективността, както и безплодието на тези “напъни”. Сигурно ми е омръзнало да се “прехласвам” пред едни и същи изводи, само че изказани или “разкрити” по различен начин. Когато започнах да чета академична богословска литература и да вниквам в сложността на тълкуването на библейския текст си дадох сметка, че тази сложност съответства на сложността на Божието естество, както и хармонизира с начина, по който Бог е избрал да се разкрие – чрез писанията на човеци, живяли и писали в конкретна епоха, на кокретен език и като представители на конкретна култура. Именно по тази причина се стремя да разбера колкото е възможно повече от онова, което онези автори са разбирали за Бога и са имали предвид да се разбира от писанията им. Разбира се, никой от тях не е имал изчерпателна представа за Бога, нито пък очаквам аз някога да получа такава. Но запознаването с тяхната гледна точка ми помага да надхвърля донякъде ограниченията на своите собствени епоха и култура.

В заключение, не отричам правото на всеки да се интересува от най-различни аспекти на библейския текст, както и правото да прилага творческа интерпретация. Може би с времето ще открия, че паралелът, който моят приятел вижда между притчата в Лука 15 гл. и структурата на посланието към римляните има повече значение, отколкото допускам в момента. На този етап обаче, намирам за далеч по-полезно да изследвам какво точно е имал предвид Исус с тази притча и какво точно е искал да разберат читателите му в Рим ап. Павел.

П.П. Преднамерено оставих въпроса от заглавието без отговор. Не съм сигурен, че дори намирам тази формулировка на въпроса за удачна. В крайна сметка, кой друг освен самият автор на даден текст може да каже дали едно негово тълкувание е правилно или не? Разбира се, аз съвсем не съм релативист и смятам, че разполагаме с достатъчно информация да преценим дали едно тълкувание вероятно е по-точно или не. Но тези наши преценки ще бъдат винаги относителни и неокончателни. Това обаче, на практика, не е никак малко. Когато човек се заеме да тълкува даден откъс от Библията, скоро си дава сметка, че през вековете е хвърлен толкова много труд, че благодарение на това всяко следващо поколение може да знае повече, както и да има по-голяма убеденост относно относителната точност на своите заключения.

Вестник “Култура” онлайн

vestnik-kultura Преди половин година започнах да чета в. “Култура”. Имах нужда да чета по-дълги анализи и коментари на културни събития. Успях да попрочитам почти целия вестник не повече от няколко месеца. Просто не ми достига времето.

Напоследък обаче забелязах, че вестникът има обновен сайт. Доколкото съм успял да установя, може да изтеглите пълното съдържание на текущия брой във формат PDF – едно към едно с вида му в печат. Изключително полезна опция за всички ни, които нямаме време да търсим вестника по будките, а не сме все още убедени, че има смисъл да се абонираме.