Живея. Мисля. Пиша.

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”

Като стана дума… “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул – безплатна аудио книга на английски

Както вече писах, всеки месец компанията Christian Audio (http://christianaudio.com) предлага безплатно за изтегляне едно заглавие от богатия си каталог с аудио книги на християнска тематика. Разбира се, всички заглавия са на английски език.

The Holiness of God audio book coverМиналият месец, по изключение, Christian Audio предложи две безплатни заглавия. Едното беше книгата на Джон Пайпър, за която писах, а второто – “The Holiness of God” от Р. Ч. Спроул. Само че аз не намерих време да напиша тази публикация преди края на месеца, заради което от сайта на Christian Audio книгата вече може да изтеглите само срещу заплащане. Ако обаче наистина държите да се сдобиете с нея, може да го заявите в коментар по-долу и ще ви дам препратка, откъдето може да я изтеглите.

Все още не съм прочел цялата книга (която в определени среди има статут на съвременна класика), но прослушах първите две глави и въз основа на тях я препоръчвам. Разбира се, това не е задълбочен академичен труд, а популярна книга, така че не бива да се изненадвате от факта, че повечето от тълкуванията на текстовете от Библията не са добре аргументирани. Силата на Спроул е в умението му да популяризира доктрини, т.е. да намира приложението на богословските изводи, до които е достигнал в резултат на заниманията си със систематично богословие. Надали ще се съгласите с всичките му изводи, но определено ще установите, че търси отговори на действително значимите въпроси. Макар и популярна, тази книга е далеч по-сериозна от поне 90% от онова, което се издава от християнските издателства както в България, така и в англоезичния свят.

Хубаво е, че книгата беше издадена преди десетина години и на български от изд. “Динамик Консулт”. Може да я поръчате както от сайта на издателството, така и от сайта на изд. “Нов човек”. Ако си свалите аудио книгата и я изслушате, или пък я прочетете на български, ще ми бъде любопитно да споделите мнението си в коментарите под тази публикация.

Като стана дума… безплатна аудио книга от Джон Пайпър

Jesus the Only Way to God coverКомпанията Christian Audio (http://christianaudio.com) предлага много аудио книги с християнска тематика. Може да се закупят както на CD, така и направо да се свалят в няколко различни формата. Сайтът периодично предлага промоционално някои от заглавията си безплатно. Разбира се, всички заглавия са на английски език.

В този случай, само до края на месец март (31 март 2011 г.) може да свалите безплатно кратката (123 стр.) книга на Джон Пайпър – “Jesus: The Only Way to God: Must You Hear the Gospel to be Saved?”. Просто натиснете бутона “Add to Cart” и следвайте инструкциите на сайта нататък. В хода на процеса ще се наложи да си направите безплатна регистрация в сайта.

Не съм чел книгата, така че нищо не мога да кажа за съдържанието й. Твърде кратка е, за да бъде по вкуса ми. Освен това предполагам, че голяма част от написаното ще повтаря неща, които Пайпър вече е написал в книгата (издадена и на български) “Нека се веселят народите – Божието господство в мисионерството” (Динамик Консулт, 2001 г.). Ако си свалите аудио книгата и я изслушате, ще ми бъде любопитно да споделите мнението си в коментарите под тази публикация.

Кога се е случил изходът от Египет?

Както писах в първата статия от тази поредица, продължавам с въпроса за датирането на Изхода. Това е основополагащото събитие за израелския народ и ключова отправна точка при датиране на събитията от Петокнижието.

ESVSB публикува в отделна статия аргументите в поддръжка на по-ранна (около 1446 г. пр. Хр.) и по-късна датировка (около 1260 г. пр. Хр.) на Изхода. Много още има да се пише по въпроса, но като начало просто ще изложа в резюме съдържанието на въпросната статия. Както уточняват авторите на статията, всяка от страните оспорва археологическите претенции на отсрещната страна. Подробностите по тези спорове – безспорно важни – ще трябва да оставя за по-нататък.

Аргументи в полза на по-ранната датировка на Изхода

1. Третата книга на царете, 6 гл., 1 ст., твърди: “В четиристотин и осемдесетата година от излизането на израелтяните от Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израел, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи Господния дом.” (ББД 2009) Според авторът на статията, понастоящем за четвърта година на царуването на Соломон се приема 967/966 г. пр. Хр., а при това положение 480 години по-рано означава 1446 г. пр. Хр. В подкрепа на това имаме Първа книга на летописите, 6 гл., 33-37 ст., където са изредени 18 поколения от Корей (по времето на Мойсей) до Еман (по времето на цар Давид), което от своя страна налага наличието на 19 поколения от Мойсей до Соломон. Разполагането на деветнадесет поколения в промеждутък от 480 години оставя средно по 25.3 години на поколение, една съвсем разумна цифра, която може би потвърждава достоверността на периода от 480 години в III Царе 6:1.

2. В Съдии, 11 гл., 26 ст., в обръщението си към царя на амонците, Ефтай споменава, че израелтяните обитават Ханаан вече “300 години”. Смята се, че Ефтай е изговорил тези думи около 1100 г. пр. Хр., от което следва, че израелтяните са навлезли в ханаанската земя около 1400 г. пр. Хр. Това се съгласува с дата на Изхода от 1446 г. пр. Хр.

3. Археологическите находки от Йерихон, Гай и Хазор се твърди, че свидетелстват за разрушения през втората половина на петнадесети век пр. Хр., което съвпада с евентуален изход през 1446 г. пр. Хр. и завладяване на Ханаан през 1406 г. пр. Хр. Няма обаче свидетелства за населяване на Йерихон през 13 в. пр. Хр. (каквито би трябвало да има, ако изходът се е случил по-късно).

4. Кореспонденцията от Амарна показва, че ханаанските царе през втората половина на 15 в. пр. Хр. изпращат писма до фараона, в които го умоляват да им помогне срещу ‘apiru (хабиру), които “завземат” ханаанските земи. Това съвпада с евентуалното начало на завладяването на земята от израелтяните през 1406 г. пр. Хр.

5. Изход, 1 гл., 11 ст., където се споменава съграждането на “Рамзес”, не бива да се отнася към 1270 г. пр. Хр. (както претендират поддръжниците на по-късната датировка), защото както забележителното преумножаване на израелтяните (Изход, 1 гл, 12-22 ст.), така и раждането на Мойсей (Изход, 2 гл., 2 ст.) се случват след Изход, 1 гл., 11 ст. Ако обаче Мойсей е бил “на осемдесет години” (Изход, 7 гл., 7 ст.), когато извежда народа от египетската земя, това би отнесло изхода поне 80 години след съграждането на Рамзес, или 1190 г. пр. Хр., което е твърде късно, според който и да било възглед. Всъщност, стелата на Мернепта (каменна плоча с надписи, която прилича на погребален камък) описва победа над израелтяните в Ханаан през 1211-1209 г. пр. Хр.

6.  Ако приемем по-ранната датировка на изхода, тогава периодът на съдиите продължава около 350 години. Това в общи линии се съгласува с книгата Съдии, защото при най-просто събиране на продължителността на управлението на отделните съдии се получава период малко по-дълъг от 400 години. Такъв период лесно може да се скъси до 350 години, ако приемем, че времето на управление на някои от съдиите се е припокривало (т.е. през част от периода са били съдии по едно и също време, но над различна част от територията, населена с израелтяни). Няма начин обаче целият период на съдиите да бъде сбит в рамките само на 170 години, както се налага при предложената по-късна датировка на изхода.

Аргументи в полза на по-късната датировка на Изхода

Под “по-късна” датировка мнозинството изследователи имат предвид около 1260 г. пр. Хр. В полза на тази датировка се представят следните аргументи:

1. В Изход, 1 гл., 11 ст. се казва, че израелтяните “съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници”. Град Рамзес (също известен като Пер Рамзес) обаче, е съграден от фараон Рамзес II (в старогръцките извори известен също като Озимандий), който е на престола между 1279-1213 г. пр. Хр. Името на този град не се споменава в нито един от по-ранните археологически извори от Египет. Следователно, около 1270 г. пр. Хр., когато е съграден град Рамзес, израелтяните би трябвало все още да са били в Египет. Нещо повече, останалите географски названия в Изход – между които Питом, Мигодол, Червеното море и т.н. – до едно се срещат в египетски текстове от 13 век пр. Хр., но не и в такива от времето на по-ранната датировка.

2. В Трета книга на царете, 6 гл., 1 ст. е използван израза “четиристотин и осемдесетата година” като представително число, зад което стоят 12 идеализирани поколения от по 40 години. В действителност обаче, този период обхваща 12 поколения от по 25 години, или общо 300 години. Като извадим 300 години от 966 г. пр. Хр. се получава, че Изходът се е случил около 1266 г. пр. Хр.

3. Ханаан се намира в рамките на египетската империя между 1400-1250 г. пр. Хр. Не разполагаме обаче с каквито и да било египетски сведения за военни сблъсъци с израелтяните заради тази територия чак до стелата на Мернепта, където се споменава победа над Израел около 1211-1209 г. пр. Хр.

4. В книгите Исус Навин и Съдии почти не се споменават конфликти с Египет, което би било странно, ако израелтяните са се заселили в Ханаан през 1406 г. пр. Хр., когато египетската империя обхваща и ханаанската земя. От това следва, че е по-вероятно Изходът да се е случил по-късно, тъй като след около 1200 г. пр. Хр. египетското влияние над Ханаан е вече минимално.

5. Формулировките на завета, които срещаме в Библията по времето на Мойсей, наподобяват в значителна степен други древни близкоизточни завети, за които разполагаме със сведения от 13 век пр. Хр. Нямаме сведения обаче за подобни завети през 15 век пр. Хр.

6. Археологическите разкопки в Ханаан разкриват пълното разрушаване на някои градове (като например Хазор) през втората половина на 13 век пр. Хр., което съответства на датировката на изхода около 1260 г. пр. Хр. Нещо повече, проучванията на терена като че ли загатват за масово преселение към хълмистите части на Ханаан през 13 век пр. Хр. През този по-късен период изглежда също се наблюдават технологични нововъведения като терасиране на земята, нови стилове в керамиката и измазани с хоросан силози, което по-скоро подсказва, че израелтяните са завладяли тези територии при по-късната датировка.

Заключение

В заключение, статията в ESVSB уточнява, че сред признатите евангелистки специалисти има поддръжници както на ранната, така и на късната датировка. По тази причина редакторите на ESVSB не заемат категорично становище по този въпрос и в бележките към съответните текстове се споменават и ранната (1446 г. пр. Хр.), и късната (ок. 1260 г. пр. Хр.) датировки.

От информацията по-горе става ясно, че всеки труд, който категорично обявява само едната датировка за правилна или я приема за даденост, претендира за окончателно становище по въпроса, каквото на този етап не можем да имаме.

Допълнителни извори:

  • http://www.perspective.bg/Hristi/Bpizl.htm На тази страница от сайта perspective.bg (един обещаващо започнал, но вече за съжаление прекратен проект) може да намерите статията на Чавдар Хаджиев “Излизането от Египет (Книгата Изход 1-15 глава)”. В нея авторът уточнява, че хронологията на периода около изхода на израелтяните от Египет е “изключително проблематична” и той използва за основа двутомния труд на Амелия Курт“The Ancient Near East: c. 3000-330 BC” (Routledge, 1997). Д-р Хаджиев не заема конкретна позиция по отношение датировката на изхода, а представя аргументи в полза и на двете възможни реконструкции. Статията съдържа ценна информация за историческата и културна обстановка по онова време, както и за богословското значение на този текст.

Как да тълкуваме Библията правилно?

Тези дни се включих в онлайн дискусия озаглавена “Как да тълкуваме Библията правилно!” (удивителният знак в края очевидно е израз на убеждението на единия от участниците, започнал дискусията, че единствен се намира в положение да поучава другите). Намирам я както за доста полезна, така и за изключително забавна.

Забавна, защото е неимоверно смешно да се наблюдава разговор между хора, които изхождат от толкова различни начални позиции, но по всичко изглежда (поне някои от участниците) не си дават сметка за това. Удивително е как някои хора приемат своя светоглед за даденост и като че ли през ум не им минава, че гледната им точка е само една между много други, а може би дори и не е най-вярната. За пореден път си давам сметка, че българската ни култура и образователна система не ни насърчава да дискутираме и спорим разбрано. Като че ли затова в българското интернет пространство споровете скоро прерастват в лични нападки и кардинални обвинения. А дебатите свързани с Библията и богословието са едни от най-ожесточените изобщо.

От друга страна намирам въпросната дискусия и за много полезна. Именно, защото позволява да извадим презумпциите си наяве и да се опитаме да ги разгледаме отстрани – през очите на събеседниците си, които изхождат от съвсем различни отправни точки. А от това имаме нужда всички, не на последно място аз самият. Както и да е, оставям сами да разгледате дебата, ако представлява интерес за вас, а по-долу ще се опитам да представя донякъде причините за моя подход към тълкуване на Библията.

По време на сутрешното богослужение в моята църква вчера сутринта, срещнах повод отново да се върна към въпросите, зададени в споменатата вече дискусия. Мой близък приятел очерта структурата на посланието на ап. Павек към римляните. В края на изложението си спомена едно свое наблюдение, което призна, че още не е обмислил подробно, но все пак предлага на вниманието ни. Ставаше дума за това, че посланието към римляните най-общо може да се раздели на две части – доктринална и практическа. Т.е. 1-8 гл. на посланието засягат преди всичко доктринални въпроси като изкуплението, общото и специалното откровение, и т.н., докато 9-16 гл. засягат повече практическото приложение, което следва от въпросните доктрини за живота на църквата и отделните вярващи. Моят приятел беше забелязал своеобразен паралел между тази структура и фактът, че първите осем стиха от т. нар. притча за блудния син (Лука 15:11-32) описват състоянието на сина, който възстава срещу авторитета на баща си, а останалите осем стиха описват неговото разкаяние и възстановяването на взаимоотношенията му с неговия баща. (Има вероятност да не съм разбрал добре наблюдението на моя приятел, защото въпросната история в Лука очевидно е разказана в повече от шестнадесет стиха. Скоро ще разбера.) Трябва да призная, че естествената ми реакция беше вътрешно да възразя и да си кажа: “Но какво от това? Това нищо не значи.” Действително, ако въпросното наблюдение е вярно, то какво е неговото значение?

Първото, което ми прави впечатление е, че се прави паралел между брой на глави и стихове, докато в оригиналните манускрипти такова напълно отсъства. Съвременното деление, което виждаме в своите екземпляри на Новия Завет, е въведено чак преди няколко века. Т.е. подобен паралел би бил напълно невъзможен през по-голямата част от историята на християнството. Второ, сравнява се структурата на откъси от двама различни автори. Не можем да бъдем сигурни, че ап. Павел е чел Евангелието от Лука, а имаме основания да смятаме, че то е написано преди посланието му до римляните. Тук някой сигурно би запитал: “Какво от това? Нима не е възможно Святият Дух да е направлявал двамата автори, както и онези, които са въвели разделението на глави и стихове векове по-късно, така че в крайна сметка до нас да достигне въпросният структурен паралел?” Разбира се, това е съвсем възможно, но въпросът ми остава същия: “Какво от това?” В края на краищата, въпросното наблюдение е любопитно, но не ни съобщава нищо ново. Нищо, което не сме знаели и без него. Какво значение има тогава?

Задавал съм си този въпрос и преди. Факт е, че много от приятелите ми се възхищават на разкриването на подобни паралели, докато аз ги намирам за безсмислени и загуба на време. Чудя се защо е така. Преди няколко месеца някои от най-близките ми приятели се възхитиха на “откритията” на Чък Мислър, който забелязва в имената от родословието в Битие 5 гл. “скрита” благата вест. (Цялата теория на Мислър може да видите в клиповете по-долу, както и да прочетете на собствения му сайт.) Аз намирам тази разработка отблъскваща именно заради своята привлекателност. Зрителят/слушателят/читателят е подтикнат да се възхити от гениалността на Бога, който е успял да скрие така умело своето послание. Изложението обаче почива на отвратително невежество и изкривяване на фактите на езика и тълкуването. Най-малкото, тези имена могат да се преведат и по друг начин, и за повечето от тях ние нямаме индикации от текстта кой превод именно е съответствал на намеренията на онези, които първоначално са наименували дадената личност. Освен това, нищо в Библията и в древната израелска история не ни подсказва, че първочаналният автор (или автори) на Битие са имали намерение да скриват подобни послания в повествованията си. Нямаме индикации и от Бога, че очаква да тълкуваме по подобен начин неговите Свещени Писания.

Преди години пък слушах изложението на един холандец, който твърдеше, че всяка една от 66-те гл. на книгата на пророк Исайа съответства на посланието на една от 66-те книги в Библията. Забрави да спомене обаче, че делението и редът на книгите в нашите протестантски издания на Стария Завет се различават много от онези, които евреите са имали векове наред, както и че редът на книгите в протестантските издания на Новия Завет се различава от този в православните и католически издания.

Предполагам, че липсата ми на ентусиазъм и скептицизмът ми спрямо подобни подходи на тълкуване се дължат на средата, в която съм израснал. Цялото си детство прекарах обграден от протестанти, между които често се чуват подобни наблюдения и тълкувания (между православните и католиците са може би още повече, но аз тук говоря само за своята среда). Допускам, че с хода на времето постепенно съм започнал да виждам субективността, както и безплодието на тези “напъни”. Сигурно ми е омръзнало да се “прехласвам” пред едни и същи изводи, само че изказани или “разкрити” по различен начин. Когато започнах да чета академична богословска литература и да вниквам в сложността на тълкуването на библейския текст си дадох сметка, че тази сложност съответства на сложността на Божието естество, както и хармонизира с начина, по който Бог е избрал да се разкрие – чрез писанията на човеци, живяли и писали в конкретна епоха, на кокретен език и като представители на конкретна култура. Именно по тази причина се стремя да разбера колкото е възможно повече от онова, което онези автори са разбирали за Бога и са имали предвид да се разбира от писанията им. Разбира се, никой от тях не е имал изчерпателна представа за Бога, нито пък очаквам аз някога да получа такава. Но запознаването с тяхната гледна точка ми помага да надхвърля донякъде ограниченията на своите собствени епоха и култура.

В заключение, не отричам правото на всеки да се интересува от най-различни аспекти на библейския текст, както и правото да прилага творческа интерпретация. Може би с времето ще открия, че паралелът, който моят приятел вижда между притчата в Лука 15 гл. и структурата на посланието към римляните има повече значение, отколкото допускам в момента. На този етап обаче, намирам за далеч по-полезно да изследвам какво точно е имал предвид Исус с тази притча и какво точно е искал да разберат читателите му в Рим ап. Павел.

П.П. Преднамерено оставих въпроса от заглавието без отговор. Не съм сигурен, че дори намирам тази формулировка на въпроса за удачна. В крайна сметка, кой друг освен самият автор на даден текст може да каже дали едно негово тълкувание е правилно или не? Разбира се, аз съвсем не съм релативист и смятам, че разполагаме с достатъчно информация да преценим дали едно тълкувание вероятно е по-точно или не. Но тези наши преценки ще бъдат винаги относителни и неокончателни. Това обаче, на практика, не е никак малко. Когато човек се заеме да тълкува даден откъс от Библията, скоро си дава сметка, че през вековете е хвърлен толкова много труд, че благодарение на това всяко следващо поколение може да знае повече, както и да има по-голяма убеденост относно относителната точност на своите заключения.

Джон Стот за Библията

Надявам се скоро да успея да завърша поредицата от бележки за блога, които нахвърлям напоследък във връзка с различни дебати около естеството и тълкуването на Библията. Междувременно обаче отправям предизвикателство. Току-що прочетох няколко думи от Джон Стот  за Библията.

В същността си християнският възглед за Библията е триединен. Свещените писания произхождат от Бога, фокусират се върху Христос и са вдъхновени от Святия Дух. В този смисъл най-доброто определение за Библията е също триединно: “Свещените писания представляват свидетелството на Отца за Сина чрез Святия Дух”.

      Из John Stott, The Bible: Book for Today (Inter-Varsity Press, 1982), p. 36.


Какво мислите? Съгласни ли сте с това определение? Какво му липсва или пък бихте променили?