Живея. Мисля. Пиша.

Колко превода на Библията има на български?

старинна английска Библия, а зад нея отворено българско изданиеВъв Facebook страницата на Българско библейско дружество се образува любопитна дискусия относно новия превод на Библията, който предстои да бъде издаден от въпросното дружество (за съжаление, чак към края на следващата година). Читател се е поинтересувал какво точно ще бъде новото в този превод и какво ще го отличава от старите, на което от дружеството отговарят като обясняват, че всички досегашни български “преводи” (както в православната, така и в протестантската традиции) са сравнявани с оригиналните езици, но не са пряк превод (така да се каже, “на чисто”) от тях. Това ме предизвика да посоча, че в действителност ситуацията е малко по-различна. През последните години Доний Донев (създател на bibliata.com и организацията Cup & Cross Ministries) е в процес на превеждане и издаване на отделни книги на Новия Завет. Претенциите на преводача са, че въпросният превод ще бъде максимално буквален и в този смисъл за първи път ще предаде смисъла на библейските оригинали на съвременен български език. Цитирам:

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Из въведението към “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис”, Издателство “Игъл 2001”, 2008 г.

Новият превод изключва всякаква ревизия, интерпретация на текста или представянето му като серия от динамични еквиваленти, които не представят точно смисъла на оригинала.

Новият български превод със своите компоненти спомага за пълното заместване на частичното разбиране на библейския текст или интерпретирането му през призмата на нечии преводачески умения (или липсата на такива), с приемането на буквалното предаване на значението на библейския текст. Именно в неговата точност е и пълната му сила.

Из “Нов български превод: критичен апаратус”, Доний К. Донев, в. Евангелски вестник, 28 юни 2008 г.

Тези претенции бяха оспорени от Венцислав Стойков в писмо, изпратено до протестантски лидери и приятели, както и в статия в “Евангелски вестник”. От въпросния превод до този момент са издадени “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис” (изд. “Игъл 2001”, 2008 г.) и “Евангелието според Матей” (изд. “Игъл 2001”, 2010 г.).

В критиката си към претенциите на Доний Донев, Венцислав Стойков споменава още два превода на Новия Завет. Единият е т. нар. Отворена Библия на фондация “Врата на надежда” (издание на ЕТ “Госпъл”, 2002 г.). Вторият е Новият Завет – старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, издание на фондация “Извор на живот” (ЕТ “Госпъл”, 2005 г.). Последното издание действително е превод, но наблюденията ми от Отворената Библия са, че тя е по-скоро ревизия на традиционното протестантско издание. Познавайки хората, които стоят зад нея, дълбоко се съмнявам, че са започнали да превеждат “на чисто”, без да използват друг текст за основа.

Покрай днешната дискусия се разтърсих в интернет и попаднах на тема (“Нов превод на евангелието от Йоан”) към форумите на pravoslavie.bg, където някой си Етиен (впоследствие ме уведомиха, че се казва Етиен Йорданов) съобщава, че прави нов превод на Библията на български (анонсира превода си на Евангелието от Йоан). Поставя си за цел да превежда от оригинала като преведе дори непреведените в досегашните версии понятия (като Христос, апостол, дякон, кръщение, и т.н.). Освен това премахва номерацията на главите и стиховете, и форматира текста според съвременните стандарти (например, пряката реч на нов ред). На последно място, предоставя превода си за свободно ползване без авторски права. За съжаление сайтът (http://revolucia.eu), на който се е намирал въпросният превод вече не е активен. (Любопитен факт. Не съм сигурен, че познавам въпросното лице, но от споменатата тема става ясно, че произлиза от евангелистките среди, а вече се отъждествява с православната църква. Макар и сайтът му да не е вече активен, някои статии от него може все още да се прочетат чрез cache-копията на Google. От една от тях човек остава с впечатлението, че въпросният Етиен произлиза от средите на някогашната Българска Божия църква, откъдето се познава с Венцислав Стойков. Доний Донев е – или е бил – от същата деноминация.)

Освен гореспоменатите издания, може би заслужава да спомена също малката книжка “Отхвърленият Месия – Евангелието според Йоан. Нов превод с бележки и статии” (Библейска лига, 2007 г.), чийто автор (и преводач) е гореспоменатият Венцислав Стойков.

В заключение, няколко наблюдения. Първо, оказва се, че преводът на Българско библейско дружество е единственият нов превод на цялата Библия, който има реални шансове да излезе на пазара в следващите няколко години. За други опити дори не се знае. Всичко останало, с което разполагаме са преводи само на Новия Завет или на отделни книги от него. Ще се радвам, ако някой знае нещо повече, да го сподели в коментарите отдолу.

Второ, вероятно не е случайно, че единственият проект за превод, който е към своя край, е надконфесионален (с участието на специалисти както от православните, така и от протестантските среди). Това би могло да се очаква, тъй като в България има твърде малко специалисти-библеисти, които биха могли да участват в подобен проект. А смислен превод на цялата Библия не е по силите само на двама-трима човека и може да се осъществи единствено чрез сътрудничество. Какво дава надежда на личности като Доний Донев или Етиен не мога дори да предположа…

Трето, сред християните в България има мнозина, които сериозно надценяват значението на един превод, докато същевременно подценяват мащаба на предизвикателството да се предаде Библията на друг език. По мое мнение разполагаме с достатъчно доказателства, че дори и най-слабият превод (стига действително да превежда, а не да представлява преразказ с елементи на разсъждение на библейския текст) не може да обърка фатално смисъла на библейското повествование. Историята на християнството ни показва, че някои от най-прецизните богословски формулировки са плод на работа с преводи или преписи, които не могат да се сравняват ни най-малко с богатството от знания и информация за оригиналните текстове, с които разполагаме днес. Т.е. да се стремим към все по-добри преводи на Библията е важно, но сами по себе си такива не са абсолютно необходими, нито пък ще разрешат като с магическа пръчка всички спорове. Много по-важно е – според мен – да се вложат усилия за по-доброто тълкуване на Библията от всички, които имат времето, способностите и призванието за това.

Същевременно е абсурдно да се твърди, че който и да било превод би могъл да предаде изцяло нюансите на значението, културните алюзии и функционалното богатство на оригиналите. Всеки превод е интерпретация, само че докато при тълкуването човек теоретично би могъл да отдели колкото време е необходимо, за да осветли всички аспекти на оригиналния текст, то при превода разполагаме с твърде ограничени рамки. Т.е. всички преводи са повече или по-малко добри, но никой от тях не може да замести нуждата от разяснително тълкуване. Независимо от това, нуждата от нови преводи е постоянна, тъй като всяко поколение има нужда да чете Библията на разбираем език. В този смисъл приветствам дори инициативи като тази на Доний Донев, колкото и сбъркани да са презумпциите зад нея. За всеки превод има читатели, а дано и за всеки (потенциален) читател да има достатъчно добър превод.

Какво знаете за преводите на Библията на български език? Какви са впечатленията ви от гореспоменатите преводи?

  • Радо

    Интересно, Анди,
    Трябва да си призная, че различните преводи са донякъде встрани от интересите
    ми. Понеже от доста години работя основно зад компютър често когато се
    занимавам с някой текст ползвам програмата на bibliata.com, която ми показва
    едновременно 5 различни превода. Понякога е доста полезно.
    Иначе, въпреки многото трески за дялане, аз все още смятам Протестантското
    издание от 1940 за сравнително приличен превод – по-добър от редица по-нови. От
    последните имам най-големи симпатии към Съвременен 2004. Според моята (доста
    некомпетентна) оценка той стои на първо място. 

    Поздрави:
    Радо

  • Pingback: На кого или за кого се отмъщава в Битие 4:24? : Из чаршията()

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Благодаря за коментара, Радо!

    За мен преводите също никога не са били въпрос от първостепенен интерес. Любопитни ми са обаче във връзка с тълкуването.

    Иначе аз ползвам за проповядване и четене изключително и само последната ревизия на ББД (което е именно протестантското издание от 1940 г.).

    Между другото, ти си третият от събота насам, който ми обръща вниманието към Съвременния превод (издание на World Bible Translation Center, 2000 г., виж http://bit.ly/poAFjS). Първият беше Влади Райчинов, който го спомена в горепосочената тема във Facebook (виж http://on.fb.me/pSBimB), а след това и самият Доний Донев ме подсети за него в Twitter (виж http://bit.ly/r77yIf), където също ме информира за името на гореспоменатия Етиен и роднинската му връзка с Петромир Кънчев.

    Причината, поради която не съм включил Съвременния превод в горната публикация е, че той не е точно превод “на чисто”. Не съм много добре запознат с точния механизъм, но знам, че от българска страна не са участвали специалисти по старогръцки, а само хора с познания за българския. Точността на превода спрямо оригинала се поддържа чрез сложен процес на обратен превод от български на английски, под ръководството на американци, между които има и специалисти по оригиналните езици. Аз лично не намерих никъде в сайта на WBTC имената на въпросните специалисти. Този факт сам по себе си ме прави доста подозрителен. Чувал съм от Венци Стойков обаче, че качеството на превода е добро и процесът е надежден. Самият аз използвах този превод на Новия Завет доста активно между 2000 и 2004 година, и го харесвам, заради съвременното звучене. Всъщност, бих го препоръчал на всеки, който иска да чете Библията за лична полза. Поради споменатия механизъм на превод обаче, не считам, че може да се класифицира като “превод от оригинала”.

    По този въпрос Влади Райчинов написа следното:

    “Със сигурност не е превод от оригинала. Системата на превеждане е доста сложна и изпитана. В никакъв случай не може да се твърди, че е защитена от грешки. Българските преводачи не се консултират с оригиналните библейски езици, а правят превода на базата на разбиването на текста на по-малки единици. Освен това превеждането е най-вече на смисъла и значението (а не толкова на буквалната денотация на отделните думи). В този смисъл преводите на WBTC са сред най-динамичните версии на Библията на съвременни езици. (Използвам думата “динамични” от гледна точка на теорията на превода.) Всичко това обаче не трябва да олекотява крайния продукт. За тези преводи се полага изключително сериозен труд, по изпитана лингвистична система. За мен лично текстът на Новия Завет на WBTC е едно от най-приятните явления в съвременната евангелска издателска дейност.”

    Доний Донев пък го окачестви като “единствен след 1871 г.”.

    В светлината на всичко това е радостен фактът, че се очаква в скоро време да бъде публикувана и Съвременната версия на Стария Завет. Влади Райчинов се е срещнал тези дни с координаторката на проекта, така че очаквам да сподели по-подробна информация.

    • Радо

      Мога само да се съглася с това, което е написал Влади относно търсенето на смисъла и значението. Спомням си, че преди време ми се наложи да работя по-сериозно върху 1 Коринтяни 7 – едно от доста трудните места в посланието. Използвах интерлнеарен превод и куп коментари. Текстът на Съвременния превод  даваше възможност най-лесно да се достигне до значението, което реших, че е правилно. Разбира се, това е свързано до голяма степен с тълкуване и както ти посочваш всеки превод съдържа доста голяма доза тълкуване (забележи напр. как в ст. 36 се появява думата “годеница”, което тотално преобръща значение сравнено напр. с добавката “дъщеря” в Превода от 1940…). Оттогава ми останаха добрите впечатления за Съвременния превод. Иначе, извън съдържанието т.е. това, което е написано в него не съм се интересувал от начина на превод и преводачите и не мога да кажа нищо.

      Поздрави:
      Радо

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Междувременно Радослав Апостолов ми напомни за още два случая на превод от оригинала на отделна книга от Библията.

    Единият е коментара към книгата на пророк Амос от Чавдар Хаджиев (БХСС, 2003 г., виж http://bit.ly/o2fBDY), който включва собствен превод на библейския текст от оригинала. Трудът е обявен като част от нова поредица, наречена “Български библейски екзегетичен коментар”. В края на книгата е анонсиран предстоящия втори том, а именно “Евангелието от Марк” на Николай Петров, но доколкото ми е известно до ден днешен такъв не е издаден, нито пък поредицата продължена. За съжаление.

    Вторият е книгата “Библейският Йона” от Ивайло Найденов (2008 г.). Трудът представлява преработен и пригоден за по-широка аудитория вариант на докторската дисертация на автора на тема “Книгата на св. пророк Йона – екзегетико-исагогически аспекти” (http://bit.ly/mTDlXc). Кратко представяне може да прочете тук: http://bit.ly/q09nK1

    Ще се радвам, ако попълним темата с всички налични преводи на български.

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    В Wikipedia има статия (виж http://bit.ly/pnxCcc) за преводите на Библията на новобългарски език. Макар и твърде схематична, тя дава представа за общата картина, както и посочва някои източници на информация. Изглежда, че един от редакторите на въпросната статия е Венцислав Стойков (виж http://bit.ly/ruZrz3).

    Освен това, Доний Донев обърна вниманието ми в Twitter (виж http://bit.ly/qDghcm) на факта, че съществуват и други издания с превод на отделна книга от Библията. Той си спомня за книгите Рут (или Неемия, не е сигурен), както и Йов, и Притчи.

    Все още не разполагам с повече информация за тези издания.

  • Изкупен

    “буквата убива а духът оживотворява”!

  • Николай Лалов

    Истината е, че превеждат Писанията не водени от Божия Дух, а от църковните учения, които са приели (без да броим самодейни еретици като Етиен). Пример за това е прибавянето на думата “годеница” (вм. “девица”) в 1Кор.7:36-38 (превод на “Библейска лига” – за това става дума по-долу), което наистина променя смисъла, така че се получава следната глупост: ако някой е сгоден, по-добре е да не се жени – се отметне от обещанието за брак, но да задържи годеницата си ?! И всичко това е само защото не искат да признаят, че бащата има власт, дадена му от Бога, над неомъжената си дъщеря – да реши вместо нея (разбира се, чрез вяра – воден от Божия Дух) дали да е омъжена, или не. Това им изглежда дразнещо несъвременно, но съвременният “християнски” свят отдавна се е разбунтувал срещу Бога и Неговия Помазаник. Лошото е че много църкви, угаждайки на света, представят подобни отстъпления от Словото за нови откровения и ги благославят. Това е проблемът и той ще се нараства все повече и повече, докато роди плода – антихриста, защото неговият дух е в основата на това отстъпление.