Живея. Мисля. Пиша.

Какво мислите за предопределението?

Утре (събота, 21 май 2011 г.) ми предстои да изнеса две лекции обединени под общата тема “Предопределение и практика: приложение на доктрината за предопределението към някои значими решения в живота”. Темата за предопределението разбира се е огромна и е свързана с още много значими доктрини, както и с важни въпроси в богословието и философията. По тази причина ще започна с внимателно дефиниране на понятията.

Стори ми се интересно да се опитам на разбера какво разбират различните читатели на този сайт под понятието “предопределение”. Какво изниква в съзнанието ви когато чуете тази дума? Какво е отношението ви към разбиранията, които според вас стоят зад нея?

Ще ви бъда благодарен, ако споделите отговорите си в коментарите под тази публикация или (ако предпочитате) на стената на “Из чаршията” във Facebook.


  • Ивайло Атанасов

    Анди, много общо задаваш въпроса… Какво изниква в съзнанието ми? Първо изниква Божието намерение – че това е дума, свързана с намерението на Бога. Това, което аз разбирам под нея е, че Бог не изгражда намеренията си така както ние сме свикнали. Например фирма има намерение да назначи служител – пуска обява – прави интервюта – въз основа на тях избира един – ако след една година се справя добре – го повишава. Това което разбирам под предопределение е, че Бог няма нужда от всичката тази информация за да изгради намерението си. Неговите намерения са заложени в самата тъкан на Вселената и после Бог според намеренията си призовава, а не обратното (ела пък ще видим). Така че, в случаите когато в Библията се говори за предопределение го разбирам в смисъл на: не си правете човешки аналогии за намеренията на Бога.

    После, по отношение на човека лично аз съм много внимателен с предопределението, защото трябва да признаем, че то ни засяга косвено, а не пряко. Има отношение към ограничен кръг аспекти на нашата вяра, а не към всички (както някои хора го изкарват). Има отношение най-вече към нашата увереност в своето призвание от Бога, т.е. дори да не виждаме ясно (Рим. 8:25) можем да сме уверени, че Бог ще снабди според и ще изпълни намерението си (Рим. 8:28). Не мисля, че предопределението от Бога има каквото и да е отношение към неща като нашата свободна воля, колкото и да ни идва естествено да задълбаваме именно в тази посока. Павел задава този въпрос (Рим. 9:19) само за да го остави да виси без отговор. Как да разбираме това? Аз го разбирам като пътен знак: “Път без изход”.

    И последно, с доктрината за предопределението не съм запознат в богословски подробности, но очевидно тя е една второстепенна доктрина, в смисъл, не е от тези, които влизат в символа на вярата. Т.е. дори човек да бърка спрямо нея, това не прави вярата му нехристиянска.

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Здравей Иво!

    Съвсем съзнателно
    съм задал въпроса си общо. От това как отговарят хората на общ въпрос можеш да
    си извадиш множество заключения относно презумпциите, които ги ръководят. :-)

     

    Много интересно!
    Пишеш: “Така че, в случаите когато в Библията се говори за предопределение
    го разбирам в смисъл на: не си правете човешки аналогии за намеренията на
    Бога.” Мислиш ли, че онези от библейските автори, които си служат с
    термина предопределение (Лука и ап. Павел, например) или пък описват нещо
    подобно, макар и да не използват същото понятие, биха очаквали читателите им да
    разберат именно онова, което си написал по-горе? Твоето изречение не казва нищо
    положително. Просто предупреждава, че Бог е различен. Това ли е всичко, което
    библейските автори са искали да изразят?

     

    После пишеш: “И
    последно, с доктрината за предопределението не съм запознат в богословски
    подробности, но очевидно тя е една второстепенна доктрина, в смисъл, не е от
    тези, които влизат в символа на вярата. Т.е. дори човек да бърка спрямо нея,
    това не прави вярата му нехристиянска.”

     

    Любопитно ми е, защо
    смяташ, че който и да било символ на вярата е критерий за това коя доктрина е
    първостепенна и коя второстепенна?

     

    Както писах по-горе,
    доктрината за предопределението е свързана с още доста други доктрини. Не е ли
    вероятно, че ако човек греши в разбирането си за нея, това ще хвърли отпечатък
    и върху разбирането му за други (според теб може би далеч по-първостепенни)
    учения?

     

    Не се заяждам (бих
    очаквал да си убеден в това и без да го уточнявам, но все пак… :-)). Горното
    ти мнение приема известни презумпции, които мнозина споделят. Струва ми се
    полезно да ги разгледаме критично.

     

    Поздрави,

     

    Анди

    • Ивайло Атанасов

      Здравей, Анди.

      Мислех, че просто събираш мнения :) Не че имам нещо против да дискутирам, но трябва да си призная, че не съм подготвен по темата. Това, което споделих е начина, по който аз разбирам части от Римляни 8-9 (без да изследвам подробно).

      Да, така аз разбирам текста и предполагам, че такива са очакванията на автора за неговите читетели. Забележи, че това, което казвам съвсем не е в отрицателен смисъл, а говори нещо определено за природата на Божиите намерения: “Неговите намерения са заложени в самата тъкан на Вселената и после Бог според намеренията си призовава, а не обратното.” После, увереността, че Бог ще изпълни намеренията си, в които ние сме включени, е нещо доста положително. И дори Рим. 9:19 не го разбирам като отказ от отговор. Разбирам го в смисъл подобен на Йов 38:4 (от което Йов очевидно остава задоволен като отговор.) Разбирам го като: Поправи си категориите в които мислиш преди да питаш.

      За символите на вярата говоря от исторически съображения. Били са използвани като синтезирана изповед на християнкста вяра. Разбира се, ако посочиш други изповеди, в които основите на християнската вяра са изложени в 10-ина точки и в които влиза доктрината за предопределението, готов съм да преосмисля казаното от мен.

      Разбира се, че не можеш хирургически да изрежеш една доктрина от останалите. Да, със сигурност погрешно разбиране на една води до погрешно разбиране на други. Не се опитвам да омаловажавам прецизността на богословските формулировки. Просто като неспециалист си поставям определни лични граници и приоритети за богословско рафиниране. Все пак се надявам, че разбирам предопределението правилно :)

      Разбира се, би било полезно ако посочиш презумпциите ми.

      • Гостенка

        Здравейте,
        Аз ще отговоря без термини и без цитати от Библията, съвсем простичко като жена :D, а не като върл апологет.
        За мен самата дума “предопределение”, с която постоянно се замерваме и която настоятелно опитваме да сложим в наши човешки и логични рамки винаги ми е звучала малко заплашително… Аз предпочитам да я заменя с думата “дар” или подарък.
        Например талантите, като способността и непреодолимото желание на някои да рисуват, да пишат симфонии, да строят катедрали, да пеят, да танцуват, а дори и да обичат (всички онези неща, които ни отличават от всички останали творения и които са по Божии образ) в повечето случаи са си дадености, дарби, подаръци, които впоследствие имат нужда от развитие и подхранване. Това което аз забелязвам е, че тези дарби винаги се дават според това какъв е човека, характера, темперамента му и т.н., но не и по заслуги и дела, нито по желание в някои случаи.
        Да, Бог ни избира и предопределя за спасение и ни дава много в дадено време според решението на Своята воля, но винаги и според това какво е сърцето ни и какво би могло да бъде. А това само Бог би могъл да знае.  За това е и толкова важно с какво го изпълваме съзнателно или не всеки ден – със Божие Слово (като тук не става въпрос само за Библията) или с глупости. И все пак, това какво сърце имаме пак в края на краищата зависи от Него (Езекил 36:26-27), като Началото и Краят на всичко и всички.

      • Гостенка

        Здравейте,
        Аз ще отговоря без термини и без цитати от Библията, съвсем простичко като жена :D, а не като върл апологет.
        За мен самата дума “предопределение”, с която постоянно се замерваме и която настоятелно опитваме да сложим в наши човешки и логични рамки винаги ми е звучала малко заплашително… Аз предпочитам да я заменя с думата “дар” или подарък.
        Например талантите, като способността и непреодолимото желание на някои да рисуват, да пишат симфонии, да строят катедрали, да пеят, да танцуват, а дори и да обичат (всички онези неща, които ни отличават от всички останали творения и които са по Божии образ) в повечето случаи са си дадености, дарби, подаръци, които впоследствие имат нужда от развитие и подхранване. Това което аз забелязвам е, че тези дарби винаги се дават според това какъв е човека, характера, темперамента му и т.н., но не и по заслуги и дела, нито по желание в някои случаи.
        Да, Бог ни избира и предопределя за спасение и ни дава много в дадено време според решението на Своята воля, но винаги и според това какво е сърцето ни и какво би могло да бъде. А това само Бог би могъл да знае.  За това е и толкова важно с какво го изпълваме съзнателно или не всеки ден – със Божие Слово (като тук не става въпрос само за Библията) или с глупости. И все пак, това какво сърце имаме пак в края на краищата зависи от Него (Езекил 36:26-27), като Началото и Краят на всичко и всички.

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Здравей Иво!

    Съвсем съзнателно
    съм задал въпроса си общо. От това как отговарят хората на общ въпрос можеш да
    си извадиш множество заключения относно презумпциите, които ги ръководят. :-)

     

    Много интересно!
    Пишеш: “Така че, в случаите когато в Библията се говори за предопределение
    го разбирам в смисъл на: не си правете човешки аналогии за намеренията на
    Бога.” Мислиш ли, че онези от библейските автори, които си служат с
    термина предопределение (Лука и ап. Павел, например) или пък описват нещо
    подобно, макар и да не използват същото понятие, биха очаквали читателите им да
    разберат именно онова, което си написал по-горе? Твоето изречение не казва нищо
    положително. Просто предупреждава, че Бог е различен. Това ли е всичко, което
    библейските автори са искали да изразят?

     

    После пишеш: “И
    последно, с доктрината за предопределението не съм запознат в богословски
    подробности, но очевидно тя е една второстепенна доктрина, в смисъл, не е от
    тези, които влизат в символа на вярата. Т.е. дори човек да бърка спрямо нея,
    това не прави вярата му нехристиянска.”

     

    Любопитно ми е, защо
    смяташ, че който и да било символ на вярата е критерий за това коя доктрина е
    първостепенна и коя второстепенна?

     

    Както писах по-горе,
    доктрината за предопределението е свързана с още доста други доктрини. Не е ли
    вероятно, че ако човек греши в разбирането си за нея, това ще хвърли отпечатък
    и върху разбирането му за други (според теб може би далеч по-първостепенни)
    учения?

     

    Не се заяждам (бих
    очаквал да си убеден в това и без да го уточнявам, но все пак… :-)). Горното
    ти мнение приема известни презумпции, които мнозина споделят. Струва ми се
    полезно да ги разгледаме критично.

     

    Поздрави,

     

    Анди

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Здравей, Иво!

    Наистина просто събирах мнения. Но не успях да устоя да започна дискусия. В крайна сметка малцина са така прецизни в мисленето и изказа си, така че ми е истинско удоволствие да обсъждам задълбочени въпроси с теб. :-) Още повече, че обсъждането на този въпрос обикновено се изчерпва със замеряне с наизустени аргументи, а вместо това до този момент ние двамата просто разсъждаваме въз основа на индивидуалните си отправни точки.

    Трябва да обясня. Когато написах, че “твоето изречение не казва нищо положително”, нямах предвид, че е негативно. Имах предвид, че според теб – ако те разбирам правилно – в този текст (Римляни 8-9 гл.) ап. Павел не разгръща някакво по-конкретно разбиране (и/или приложение на) за Божието върховенство, ами просто предупреждава читателите си да не правят твърде пряка аналогия с начина, по който хората изпълняваме намеренията си. Когато чета Римляни 8:20, 28-30 и 9:11-21 ми се струва, че апостолът има предвид доста повече.

    Пишеш: “Неговите намерения са заложени в самата тъкан на Вселената и после Бог според намеренията си призовава, а не обратното.” Предполагам това “после” не го разбираш като хронологически последващо намеренията на Бога, ами просто го използваш като мост към следващата си мисъл, нали? Защото има хора, които си представят понятията “намерение”, “предузна” и “предопредели” като хронологически отделени и в последователен ред. Т.е., у Бог са се появили някакви намерения (дали ги е имал винаги или са се зародили на по-късен етап няма значение в момента) и е разполагал с някакво знание за бъдещето, въз основа на което е предприел стъпката “предопределение”. Подобна представа извиква цял набор различни въпроси, но аз не допускам, че ти я споделяш.

    Аз също не виждам в Римляни 9:19-21 отказ от отговор. Мисля, че аналогията ти с Йов е уместна. Доколкото разбирам случващото се в разказа за Йов, в крайна сметка там Бог не му дава отговор на въпроса, който задава, но с обръщението си дава ясно да се разбере, че има достатъчно основания да продължи да се уповава на онова, което досега му е било известно за Бога. (Изключително важно уверение, след като преживяното от Йов го кара да се съмнява в почти всичко относно Бога, в което е бил убеден дотогава.) Това обяснява одобрението, което Бог показва към изказаното от Йов в разговорите му с неговите приятели, и укора, на който са подложени от своя страна именно те. Т.е. не Йов има “проблеми в богословието си” :-), а приятелите му. Онова, от което Йов се нуждае е по-широка гледна точка и може би дори още повече – уверение, че упованието му в Бога не е заблуда.

    Според мен, в Римляни 9:19-33 ап. Павел признава логичността на възражението “А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?”, но вместо да се впусне във философски разсъждения за това как е възможно Бог да държи отговорни човешките същества, които са напълно под властта на намеренията му, той отправя поглед към конкретната реалност. А именно, фактът, че не сме в състояние да оспорваме Божието върховенство. Дори когато ни се струва, че то влиза в логическо противоречие с нашата отговорност. За мен е забавна ирония това, че ап. Павел завършва въпросния откъс с думи, които все пак говорят за способността на човека да взима отговорни решения (виж Римл. 9:30-33, “който вярва в Него, няма да се посрами.”)

    Не съм сигурен, че ап. Павел е имал предвид следния парадокс, но не ти ли прави впечатление противоречието, което се съдържа в самия въпрос от ст. 19? В крайна сметка, ако който и да било човек разполага с възможността да отправя към Бога подобни предизвикателства, то очевидно Божието върховенство е от такова естество, че позволява доста големи свободи. От друга страна, Павел по никакъв начин не изглежда обезпокоен от основателността на това възражение, ами продължава с все същата убеденост да обрисува Божието върховенство с най-категорични краски. Като че ли е убеден, че Бог няма нужда да бъде оправдаван. Вместо това, както ти казваш, просто задава друга перспектива за размисъл (величието на Божията милост, показана към “избраните”).

    Именно необходимостта да приемем този парадокс между Божието върховенство и човешката отговорност беше в основата на лекциите ми през изминалите събота и неделя.

    Отправих предизвикателството по отношение на символите на вярата, защото ми се струва важно да подчертая, че всяка подобна сбита формулировка е плод на конкретен исторически контекст и съответно на определени богословски спорове тогава. Разбира се, не отричам практическата полза от подобни символ веруя. Но не съм убеден доколко те могат да бъдат адекватно мерило за това кои точно учения на църквата са важни и кои не, както и до каква степен. Предизвикателството ми беше отправено най-вече към някого, който би използвал същите думи като теб, за да отсече, че “тъй като е второстепенна, няма нужда да се задълбочаваме в изясняване на доктрината за предопределението”. Съгласен съм, че това не е нещо, за което да си заслужава да се бием :-), но ми се струва, че от представата за връзките между Божието върховенство и човешката отговорност произтичат съвсем практични следствия, които са от голямо значение за начина, по който човек живее и взима решения. Това също е нещо, на което отделих голямо внимание в лекциите през почивните дни.

    Имам чувството, че по отношение на горния въпрос имаме доста сходни възгледи, но поставяме различно ударение. Може би сега е по-различно, но си спомням, че когато обсъждахме тези въпроси преди години (на един семинар на ХАРТА в хижата на БАН), останах с впечатлението, че ти поставяше по-голямо ударение върху човешката отговорност, както и върху липсата на всякакъв детерминизъм у Божието върховенство. Тогава разглеждахме въпроса основно във връзка с теодицеята и позицията на Брус Литъл (http://harta-bg.info/statia/136). Аз критикувах Брус Литъл заради това, че подценява Божието върховенство за сметка на свободната воля. Ти – както ми се стори – не можеше да проумееш какво точно не ми харесва в неговата теория. Нещо променило ли се е оттогава?

    Поздрави,

    Анди

    • Ивайло Атанасов

      Анди, разбирам какво имаш предвид под “положително” и “отрицателно” твърдение. Първото казва как стоят нещата, а второто как не стоят нещата. Смятам, че моето разбиране е “положително” в този смисъл. Смятам, че в тези пасажи Павел казва определни неща за Бога, но може би не виждам конкретно тези, които ти търсиш. Може би не ги виждам, защото не съм чел внимателно, но погледнато от птичи поглед, не виждам Павел да говори толкова за Божието върховенство. (Може би това е тривиален въпрос за него – може би се подразбира.) В 8-ма глава се опитва да насърчи вярващите, които са “Божии синове” (14) и които “имат Духа в начатък” (23) активно да се покоряват на Духа (14). Затова е толкова важно да ги увери, че има смисъл цялата тази работа – че Бог ще изпълни намеренията си и ще завърши това, което в момента е само “в начатък”. 9-та глава ми е по-неясна, но като че ли иска да каже, че Божиите обещания са неизменни, обаче трябва да гледаме на тях по-широко и че още от самото начало в тези обещания са включени и езичници. Само в 9:14-24, където се опитва да “защити” Бога се отклонява леко и набляга повече на неговия суверенитет. (Както казваш, интересна защита.) Но това не е основното, което казва. Разбирането за предопределение е второстепенно, в смисъл, че служи на тези послания, не е целено от автора само по себе си.

      Погледнато по този начин, има смисъл Павел да каже просто: “Вижте, Божиите намерения не са такива, каквито повечето хора си ги представят – те не се определят от нашите дела. Бог не чака първо да види каква ще я свършим, пък после да реши какво да прави с нас. Бог отначало знае какво ще прави с нас и според това ни е призовал. Затова е добре да следваме този призив – той има крайна цел.” И не виждам проблем в това да спред дотук по този въпрос.Думата “после” действително я използвам хронологично в този случай поради очевидната причина, че Божият призив действа във времето, в което ние живеем (за да можем да го чуем), докато Божиите намерения са от самото начало. Не съм имал предвид обаче да подреждам хронологично всички тези думи. За мен, както писах преди, “преопределение” е еднозначно на Божиите намерения. А думата “предузна” – не знам какво да правя с нея и защо стои там… (Може би се отнася до човешкия избор по-късно и Павел просто иска да каже, че той не може да обърка Божиите намерения?) Но във всеки случай и “предузна”, и “предопредели” според мен са предхронологични – на едно ниво. Който ги подрежда във времето, очевидно се задълбочва повече от мен.

      Това, което виждам, че споделяме с теб е действителността на човешката отговорност. Тук мисля, че доктрината за предопределението неправилно разбрана може да бъде опасна. Това, че вярващият е “предузнат” и “предопределен” съвсем не ознчава, че лишен от отговорността да следва този призив докрай. Павел иска да каже точно обратното: “Добре сте тръгнали, продължавайте така докрая.” Да, именно парадокс е, но според мен е много важен парадокс. Затова според мен Павел специално уточнява в 9:14-21: “Внимавайте да не смесвате Божията перспектива с човешката, защото следствията и от двете са много важни.”

      За Брус Литъл ако помня добре, ти имаше проблеми с т.нар. “случайно зло”. Аз все още нямам проблем с това, макар разбиранията ми да са се променили оттогава и да не поставям същото ударение върху човешката отговорност. (Но не мисля, че се придвижвам към лагера на калвинистите :) не се надявай.) Също съм твърдо против всякакви видове детерминизъм в смисъл на предначертаност. (Освен ако не вземеш английското значение на думата – че Бог е твърдо “determined” да изпълни намеренията си – с това съм съгласен :)

      Поздрави,
      Иво

      • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

        Здравей Иво,

        Съжалявам за двуседмичното ми изчезване, но реалният свят се наложи…

        Съгласен съм с теб, че в Посланието си до римляните Павел няма за цел да изложи подредено разбирането си за Божието върховенство. Както отбелязваш, това му разбиране стои като фон на всичко останало, което пише в посланието си. Всъщност, ако не разбираше Бог като абсолютен суверен, тогава доста от нещата, които пише в цялото послание, а особено в гл. 7-11, просто “не се връзват”. Именно с оглед на това се възпротивих на твърдението, че доктрината за предопределението е второстепенна. Ако разбирането ни за Бога не е в пълна хармония с разбирането на ап. Павел, което му позволява да пише именно тези думи относно предопределението, тогава следствията от това ще се усетят и върху разбиранията ни за много други доктрини, които вероятно би приел за първостепенни.

        Тук може би трябва да уточня, че аз правя разграничение между доктрината за предопределението и доктрината за Божия суверенитет. Учението за предопределението разглеждам като частно следствие от учението за Божието върховенство (суверенитет). На този етап не претендирам, че имам окончателно и подробно разбиране за текстовете в Библията, които могат да се отнесат към учението за предопределението. Но с увереност мога да защитя разбирането си, че Библията обрисува Бога като абсолютен суверен. Струва ми се, че то е далеч по-добра отправна точка за обсъждане на предопределението отколкото иначе. В крайна сметка, такъв изглежда и балансът по отношение на това какво внимание отделят библейските текстове на двете учения.

        С оглед на всичко това, мога да се съглася, че разбирането на учението за предопределението е второстепенно. Просто същевременно бих искал да подчертая, че то е следствие и част от разбирането за Бога като суверен, което е съвсем първостепенно – според мен.

        Пишеш: “Погледнато по този начин, има смисъл Павел да каже просто: “Вижте, Божиите намерения не са такива, каквито повечето хора си ги представят – те не се определят от нашите дела. Бог не чака първо да види каква ще я свършим, пък после да реши какво да прави с нас. Бог отначало знае какво ще прави с нас и според това ни е призовал. Затова е добре да следваме този призив – той има крайна цел.” И не виждам проблем в това да спред дотук по този въпрос.”

        Добре, с това мога да се съглася.

        Продължаваш: “Думата “после” действително я използвам хронологично в този случай поради очевидната причина, че Божият призив действа във времето, в което ние живеем (за да можем да го чуем), докато Божиите намерения са от самото начало. Не съм имал предвид обаче да подреждам хронологично всички тези думи. За мен, както писах преди, “преопределение” е еднозначно на Божиите намерения. А думата “предузна” – не знам какво да правя с нея и защо стои там… (Може би се отнася до човешкия избор по-късно и Павел просто иска да каже, че той не може да обърка Божиите намерения?) Но във всеки случай и “предузна”, и “предопредели” според мен са предхронологични – на едно ниво. Който ги подрежда във времето, очевидно се задълбочва повече от мен.”

        Да, струва ми се, че масово разпространената представа е, че Бог предварително е узнал какво ще избере всеки човек, а на база на това знание определя каква да бъде съдбата на избралите едно или друго. Т.е. Бог не предопределя ничий избор, но предварително определя следствията от изборите, които всички тепърва ще направят. Както ти отбелязваш, според мен ап. Павел не би се съгласил с такова разбиране и би отрекъл, че с думите си е имал предвид същото.

        Пишеш: “Това, което виждам, че споделяме с теб е действителността на човешката отговорност. Тук мисля, че доктрината за предопределението неправилно разбрана може да бъде опасна. Това, че вярващият е “предузнат” и “предопределен” съвсем не ознчава, че лишен от отговорността да следва този призив докрай. Павел иска да каже точно обратното: “Добре сте тръгнали, продължавайте така докрая.” Да, именно парадокс е, но според мен е много важен парадокс. Затова според мен Павел специално уточнява в 9:14-21: “Внимавайте да не смесвате Божията перспектива с човешката, защото следствията и от двете са много важни.”

        Така е наистина. Моето разбиране за Божието върховенство е, че то е съвсем реално и абсолютно, но също толкова реален е и фактът, че човеците имаме способността да избираме и вземаме решения. Това е парадокс, който според мен е солидно залегнал в целия библейски канон и от приемането му зависят разбиранията ни за много други учения.

        Що се отнася до Брус Литъл и разбирането му за “случайно зло”, наистина, точно с това не бях съгласен. Не че аргументите му не бяха логически издържани. Възраженията ми произтичаха от факта, че така както аз чета и разбирам библейските текстове, те не ни дават право да приемем наличието на “случайно зло”, колкото и други проблеми да разрешава постановяването на подобна концепция. Струва ми се, че в желанието си да отговори на конкретни практически проблеми и да защити Бога, Брус Литъл се опитва да заобиколи парадокса, който твърде силно е залегнал в библейското повествование. Уважавам онова, което го мотивира, но не мога да се съглася с изводите му. Не смятам, и че който и да било от авторите на текстове в Библията би ги приел.

        Що се отнася до калвинизма, това вече е трудно понятие. Аз наричам себе си калвинист, защото приемам разбирането, което Калвин и последователите му имат за Божието върховенство. Същевременно, не съм сигурен, че приемам безрезервно петте точки от Синода в Дорт (1619 г.) или т. нар. “доктрини на благодатта”. Проблемът ми с някои от тях отново се свежда до същото, което виждам като проблем и в концепцията за “случайното зло” на Брус Литъл, т.е. внасят твърде голяма логическа хармония там, където в Библията има парадоксална неяснота. Конкретно по отношение на въпроса за Божието върховенство и човешката отговорност, аз отъждествявам себе си с компатибилисти като Дж. И. Пакър и Д. А. Карсън. Срещал съм откъси от Калвин, които ме навеждат на мисълта, че той може да е по-близо до последното разбиране, отколкото мнозина калвинисти предполагат.

        Поздрави,

        Анди

  • http://www.google.com/profiles/AndrewNedelchev Andrew Nedelchev

    Добре сте дошла, гостенко!

    Много благодаря за подробния и обмислен отговор! Това, че сте жена, разбира се, въобще не предполага, че умът ви е с нещо по-долу от този на някой мъж. Аз поне съм женен за жена, която е по-умна от мен, та съвсем бързо бях излекуван от тази типично мъжка заблуда. :-)

    Харесва ми отговора ви, защото той съдържа същият парадокс, за който писах малко по-горе, и който според мен е съвсем очевиден и в Библията. Любопитно ми е, винаги ли сте мислела така? И ако – както предполагам – е имало време, когато сте изповядвала различни възгледи, тогава какви бяха някои от факторите, които измениха възгледите ви?

    Поздрави,

    Анди

    • Гостенка

      Здравей Анди,

       

      Интересен въпрос ми задаваш! :)
      Най-добрият начин да вникнеш в някои неща по-дълбоко не е чрез различните
      докторини или готови отговори и схеми на хора и светила преди нас (поне при мен
      е така), а като погледнеш върху личния подход, който Бог е използвал, за да те
      доведе до Себе си, до конкретните фактори, които са повлияли на твоето сърце на
      точното време и на точното място (защото приложени върху някой друг
      най-вероятно не биха имали същия ефект). Затова и споменах горе, че е много
      важно при изборите какво ни владее, какво има вътре в нас. То е това, което ще
      избере, още преди да сме го избрали. Като в Матрицата, когато Нео попита
      Оракула какво трябва да избере, а тя му каза, че той вече е направил своя избор…
      Любовта в сърцето му беше избрала много преди да достигне по плът до самия
      избор.

      Интересното при мене е, че Бог използва
      хилядите ми грешни малки и големи избори в живота ми, погрешни пътища и
      възгледи (а понякога и липса на възгледи), за да мога да стигна до правилният,
      до избора да избера Него (но в никакъв случай не и без да бъда пожалена от
      естествените последствия на собствените си глупости). В случая този избор
      действа ретроспективно очистващо, оказва се, че не е имало грешен път изобщо.
      Но не винаги нещата стоят така. В повечето случаи забелязваме, че точно
      поредицата от малки грешни избори водят до грешния начин на живот като цяло и
      впоследствие до смърт. Нали, малките камъчета обръщат каруцата…

      Грешните избори, обаче, човек сам си ги
      предопределя, иначе всеки може после да се оправдае. Всеки избор носи
      определено последствие, включително и избора да не направиш избор. Например и
      Юда и Петър се отрекоха от Христос в даден момент, но при единия това доведе до
      едно, при другия до друго.

       

      На мен ми е интересна и притчата за сеяча,
      където семето като образ на Божието слово попадна на няколко места и почви, но само
      добрата земя роди плод. И все пак, явно Бог не спестява призива Си и към тези,
      които изхвърлиха, задушиха или убиха посятото. Не пося семе само в почвата,
      която знаеше, че ще роди…

      А Павел казва «Чудя се как вие оставяте
      Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към
      друго благовестие» (Галатяни). В края на краищата ще се спаси този, който устои
      до край.

      Според мен Бог отваря врати, създава
      възможности, благославя труда ни, поставя ни в някаква среда, за да ни помогне,
      но нищо не става насила. Ние сме тези, които трябва да влезат през вратата.
      Естествено никой човек,  поробен от
      греха, не може да се надигне, да намери сили и сам да избере с грешната си
      природа доброто! Не можеш да заобичаш Бога, ако Той не те е възлюбил пръв,
      просто защото любовта не съществува сама по себе си без Него. Мисля, че Давид
      някъде молеше Бог да вложи в сърцето му повече любов към Него, за да изпълни
      волята Му…

      Та въпросът е и как реагираме на Божията
      благодат. Някои хора като разберат, че Бог иска нещо от тях например казват «емиии
      щом трябва, ще го направя…», само и само за да си спаси кожата или като
      някакво досадно задължение. Или е най-лесно да се оправдаеш и да кажеш от чист
      мързел «Абе щом е станало така, значи Господ го иска така». Ако желаеш, търсиш и
      обичаш Бога, не би оставил нещата просто да се случват.

      Много пъти по този начин Бог изпитва
      любовта ни и проверява истинни ли са желанията ни. В крайна сметка никой не може
      да оспори върховенството на Бога, да излезе отвъд глобалния Му Божествен план
      (просто защото не съществува такова място). Той може всичко, може да си направи
      и марионетки и хай-тек роботи, вместо това в началото Той ни е създал сътворци,
      подобни на Него. Адам си е говорел с Него лице в лице, говорел е на Божия език,
      разполагал е със словеса, които са имали власт да дават имена, не просто вижда
      катерицата от Айс Ейдж и вика – абе тва ше е катерица :D. По-скоро е намирал същността на нещата и като ги е
      изговарял, ги е наричал. А свободата е от ония дарби, по които
      най-много си приличаме с Твореца. Самата «свободна воля» не съществува без
      Него.

      Но на мен ми се струва, че Бог понякога
      иска ние да Го изберем като единствения ни избор, за да засвидетелстваме любовта
      и желанието си към Него, а свободата е възможността да се изявим. Но не и без необходимия
      подтик и призив.  Като при влюбените…

      А Мартин Лутер Кинг казва «Прогресът на
      човечеството никога не се крепи на колелата на неизбежноста – той възниква
      благодарение на неимоверни усилия на хората да станат доброволни сътрудници на
      Бог.»

      В Откровение пък пише «Ето, стоя на
      вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и
      ще вечерям с него, и той с Мен.»

       

      Според мен Божия призив за спасение е само
      началото на всичко. Както и Божиите обещания не са самата цел, а само
      средството, инструментариумът, който трябва да използваме, за да изпълним
      наистина волята Му и да пребъдваме истински в Него през целия си живот. Както в
      едно семейство, любовта не би могла да се запази, ако съпрузите седнат и
      започнат да разсъждават цял живот върху това кой кой е избрал пръв, има ли
      начало и край любовта и т.н., вместо да живеят и да се трудят заедно, да се
      грижат за децата си, да градят дома си, да подхранват и да живеят реално тази
      любов в ежедневието си.

       

      Иначе за времето и пространството, които
      ни ограничават да схванем цялата идея за предопределението и свободния избор и
      опитите ни да мъдруваме отвъд тях, а после да ги сведем и обясним отново в
      човешките си думи и логика, няма да говоря, защото си признавам, че все още не
      разполагам с подобен капацитет. И все пак да не забравяме, че понятията «предопределение»
      и «предузнание» съдържат предлога «пред», който автоматично ни изстрелва в
      границите на времето, на което Бог е неподвластен. Павел ги използва, за да ни
      помогне да ги възприемем по-лесно (макар че очевидно по-скоро ни спъват
      понякога). J  Както
      когато се казва, че Бог е на небето, някога хората са си мислили, че Бог се
      намира точно над еди кой си облак или е някъде в космоса. Затова казах, че Бог
      познава сърцата ни, не само ги предузнава. «Вечната реалност не чака бъдещето,
      за да стане реална». Затова и независимо от избора ни във всеки един момент,
      Бог може да реагира така, че пак да изпълни волята Си.

      И това, че има парадокс в разсъжденията ни
      понякога, може би също изобщо не е случайно. Ако можехме да обхванем цялата
      идея за «свободната воля» и великия Божии план за живота, вселената и всичко
      останало, щяхме ли да я понесем и физически, духовно и морално. Ние сега се
      възгордяваме като Бог ни открехне нещо и започнем да поназнайваме туй онуй, а
      пък тогава…

      И все пак търсейки Божиите дълбочини,
      толкова повече в нас се раждат и други същности, погледът ни става друг и
      тогава правилните избори вече не са трудни, а напълно естествени.

      Трябва да знаем също, че в крайна сметка
      целта на предопредлението и нашите избори не е ние най-накрая да се спасим, защото
      сме много готини и Бог си умира за нашите кафеви очи. Не всичко се върти около
      нас, както не слънцето се върти около планетите, както са си мислели през
      Средновековието, а планетите се въртят около Слънцето и зависят от него. Целта
      е да се прослави Божието Име – пак Йезекиил 36:23 и “Не заради вас правя
      Аз това, казва Господ Йехова, нека ви бъде известно”.

      Затова ми хареса това, което каза Иво «”Неговите
      намерения са заложени в самата тъкан на Вселената и после Бог според
      намеренията си призовава, а не обратното.” Всички искаме да се върнем в
      Едем, да намерим изгубения Рай, вложено ни е желанието да се усъвършенстваме и
      да се променяме. Просто някои го правят неправилно. Най-често заради егото си.

      Ако някой се проваля някъде по пътя,
      Господ ще издигне друг, който ще е верен, но Божието няма да пропадне. Гаранцията
      не е към нас хората, а към това, че Той ще изпълни замисъла Си и волята Си, без
      значение кой какво мисли, вярва, чувства или избира.

      Но е добре за нас (единственото добро) да се
      учим как да мислим, чувстваме и избираме като Него. J

       

      И не на последно място, се извинявам за
      многословието (за което винаги съм била против). Ще се радвам на поправяне там,
      където има нужда, нали за това говорим, за поправление и съживление, а не да се
      съдим и спорим напразно. J

      Яна