Живея. Мисля. Пиша.

ИЗРЕЗКИ: Ахмед Доган, "The Stoning of Soraya M." и космическата трилогия на К. С. Луис

ИЗРЕЗКИ днес:
  • Ахмед Доган е най-откровеният български политик
  • Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”
  • Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език


Ахмед Доган е най-откровеният български политик

Вероятно всички днес вече са научили за клипчето с откъс от реч на Ахмед Доган пред поддръжници в с. Кочан. Пълната стенограма може да прочете на сайта на “Капитал”. Тези изказвания не бива да изненадват никого. Няма да е твърде преувеличено да кажем, че Ахмед Доган е най-откровеният български политик. Онези, които се шокират сега би трябвало да се запитат какво толкова ги отблъсква. Та нима повечето властимащи в България през последните 19 години не се държаха именно така? Само че мнозинството от тях не са така безочливо откровени бихте казали вие. Да, така е, но нима това е достойнство?

Никак не харесвам Доган. Методите и целите му ме отблъскват напълно. Същевременно трябва да призная, че вероятно наистина е най-умният (хитър или находчив, ако предпочитате) политик в страната. (Нямам представа дали той е само маша и някой друг задава ходовете в сянка, затова по необходимост отъждествявам действията му само с него.) Още преди две години ми направи впечатление колко умна и дългосрочна стратегия има по отношение на младите кадри в Движението. Вестник “Капитал” писа за това още през март 2007 г. и сравни ефективността му с тази на другите водещи партии. Същото писаха и през април тази година. Наричайте го както щете, но Доган е стратег. Всеки, който иска да постигне нещо значително за тази страна (било лошо или добро), би било добре да се поучи от него.

Доган е реалист. За разлика от мнозинството избиратели в България. Дълги години ми трябваха докато започна да проумявам, че в политиката наистина идеалите са на много заден план. Да, важно е да отстояваме принципите и ценностите си, но не бива да се заблуждаваме относно реалността. А тя е, че властта корумпира и то бързо. Крайно време е българският избирател да започне да гласува не според идеалистичните обещания на този или онзи политически “месия”, а според своите интереси и способността на дадени политици или партии да ги реализират в максимална степен. Това означава, че трябва да изискваме от политиците не толкова морален характер (за който, да си кажем честно, можем да съдим само относително, тъй като нямаме достатъчно добър поглед), а по-скоро съобразяване със законите. Означава също и да ги държим изкъсо чрез медиите, собствения си глас и гражданска активност. Колкото по-наясно сме с реалността, толкова по-рядко ще се изненадваме от проявите на Доган или който и да било друг.

Исус Христос призовава последователите си да бъдат “разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” (Евангелие от Матей, 10 гл., 16 ст.). Все ми се струва, че мнозинството евангелисти сме тъпи като овце и плашливи като гълъби. Затова и почти няма убедени християни, които да следват политология и международни отношения, с непоколебимата цел да се занимават с политика и държавнически дела. Не бива да се изненадваме тогава, че Ахмед Доган действително държи властта. Както казах, много има да научим от него всички, които искаме да променим тази страна.

Ако имате повече време:

  1. Статия в mediapool.
  2. Коментари от български политици по повод изказването на Доган (mediapool).
  3. Статия в “Дневник”.
  4. Коментар от Станка Тошева в “Капитал”.
  5. Коментар и редактирана стенограма на английски език в The Sofia Echo.

Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”

Вчера писах за новия филм с участието на Джим Кавийзъл. Facebook групата Spinnio (създадена с цел да поощрява премиерите на качествени независими филми) покани днес почитателите от страницата на филма във Facebook на интервю с режисьора. То ще се проведе на живо от 02:00 ч. българско време тази нощ тук.

Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език

Вчера с изненада (и известно закъснение) забелязах в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia “Переландра” от К. С. Луис. После забелязах и ново издание на “Отвъд безмълвната планета”. За онези, които не знаят, това са първите две части от знаменитата “космическа” трилогия на Луис. Ако сте чели само “Хрониките на Нарния”, тази трилогия няма нищо общо. Поредицата за Нарния е предимно за деца и най-общо може да се определи като фентъзи, докато трилогията спада към жанра на научната фантастика и е за възрастни читатели. Смело мога да кажа, че това са най-задълбочените и интересни художествени произведения на К. С. Луис. Особено втората и третата част. Понастоящем предстои всеки момент да излезе от печат и третата част – “Онази грозна сила”.

Първата книга хвърля интересни паралели към библейския разказ за Сътворението, както и естеството на Христовото изкупление. Втората книга повдига въпроси относно грехопадението, а третата представя далеч по-вероятна интерпретация на Апокалипсиса от американските диспенсационалистки бестселърчета “Оставените”. Но това е най-скучният начин да се представи тази трилогия. Тя е истинска художествена литература, плод на изключително плодовито въображение и много дълбок ум. Освен това е сред най-хубавите представители на философския тип научна фантастика. С две думи, най-добре се запознайте лично!

Преди години (1998 г.) първата част се появи в издание на издателство “Хемус” и превод на Любомир Николов. (Това издание е изчерпано от печат, но може да го намерите в интернет библиотеката “Моята библиотека”.) За съжаление останалите части не последваха. Дълго време Цветан Биюков превеждаше втората част във форума “Дрешникът”, но не продължи докрай. Още не съм се сдобил с новите издания, но предполагам, че преводът им е негов. Във всеки случай издателство “Сиела” заслужава поздравления, че направи достъпна и за българския читател тази великолепна поредица. Тепърва ще пиша много за нея.

  • svetlyo

    Преводът на Переландра също е на Любомир Николов, почти сигурно и този на третата част е негов. В първата част има негов преговор, в който говори за Луис и трилогията като цяло.

  • Андрей Неделчев

    Много ти благодаря за информацията, Светльо!

    Това е много интересна ситуация, защото означава, че преводът на Биюков ще остане неизползван. А иначе се радвам. Харесвам Любомир Николов като преводач ("Властелинът на пръстените" е негов, разбира се).

  • Nikolay

    Браво Анди,
    много ми харесаха размишленията ти за Доган !

    Дерзай!
    Бъди Благословен! – ти и домът ти!

    Ник

  • Андрей Неделчев

    :-)

  • Neda

    Браво Анди,много съм впечатлена от
    "Из чаршията",повод да се впиша в коментарите е споделеното за Доган. Много ми хареса. Във вторник на референдума по БНТ участва един от младите кадри на Доган, Ангел Кинанов. А за него четох в твоя Капитал, април,когато бях при вас. Беше ми интересно и ми е интересно.
    "The Stonning of Soraya M."много бих искала да го гледам. Разчитам на теб за ИНФО.
    Бог да благословви теб и семейството ти.
    Нели тъщата

  • Ивайло

    Анди, извинявай, но… предполагам, не разбирам какво точно искаш да кажеш за Доган.

    Какво точно имаш предвид като казваш, че методите и целите му те отблъскват, но казваш, да ги оставим настрана и да се поучим от това какъв стратег бил Доган? Какъв точно е положителният пример, който предлагаш за подражание, след като въпросната стратегия обслужва тези цели и си служи с тези методи, които те "отблъскват напълно"? Какво съдържание има в една стратегия, абстрахирана от методите, с които си служи и от целите, които обслужва? Защо предлагаш да си затворим очите за едно и да ги отворим за друго? Означава ли това, че според теб в политиката стратегията е по-важна, по-същностна, по-основна от методите и целите? Ако не, защо се спираш на техническата страна, когато трябва да се говори за същността?

    Трябва да се говори за това, че такава арогантност от водещ политик е недопустима в една законова държава. В монента, в който при такова едно изказване не говорим за това, а говорим за стратегия означава, че се съгласяваме с Доган, че закони в тази държава не съществуват. Какво съдържание оставяш тогава на думите си, че като граждани трябва да изискваме от политиците "съобразяване със законите"?

    И последно, не разбирам защо ограничаваш морала само до вътрешните мотиви на човека? Трябва ли аз да съм му изповедник на Доган, за да кажа, че изказването му е нагло и арогантно? Или това не е от заначение? Тук не говорим дори за морал. Тук става дума за професионална етика, която се опира на определени норми на поведение. С изказването си, Доган заявява, че такива не съществуват.

    И вече последно :) Моля те, да не пускаш няколко постинга в един. Мнението ми за Доган няма нищо общо с благодарността ми за информацията за "Переландра", от която възнамерявам да се възползвам чрез свой човек в София в момента :)

  • Андрей Неделчев

    В петък си купих първите два тома от трилогията на Луис. Преводът, както каза Светльо, е на Любомир Николов и от пръв поглед изглежда добре. Попрехвърлих обаче тази сутрин предговора му и бях поразен от една фактологична грешка – на няколко места категорично назовава Луис католик и го причислява към т. нар. английски писатели-католици – Греъм Грийн, Дж. К. Честъртън и Дж. Р. Р. Толкин. Това разбира се е чист гаф. Едно от малкото неща, които делят Толкин и Луис – иначе неразделни приятели, както правилно посочва и Николов – е фактът, че Луис се присъединява към англиканската (протестантска) църква, а не към католицизма, както би предпочел Толкин. Това по никакъв начин не подронва авторитета на Любомир Николов като преводач, а просто показва, че и най-добрите правят пропуски.

  • Андрей Неделчев

    Здравей, мамо, и добре дошла в блога ми! Много ти благодаря и за хубавите думи! Надявам се и занапред да се включваш с коментари.

  • Андрей Неделчев

    Иво, радвам се, че и ти се включваш с коментар. Колкото по-често, толкова по-добре.

    Когато написах, че методите и целите на Доган ме отблъскват, използвах понятията обобщително. Каквито и точно да са крайните цели на Доган (а надали някой, освен най-близкият му кръг от сподвижници, знае какви са те точно), те не личи да зачитат добродетели като честност, справедливост, безкористност, загриженост за всеки човек, и т.н. Методите му включват съзнателно манипулиране на турскоговорящото население и задържането му в състояние на постоянна зависимост от ДПС. Именно това ме отблъсква.

    Същевременно обаче поддържам мнението си, че Доган е стратег, а това само по себе си заслужава уважение и може да служи като пример. Политиката, освен всичко друго, е практическа дейност, чиято същност е постигането на конкретни цели от обществена значимост. За да бъдеш добър политик, трябва да притежаваш способността да формулираш значими цели и да умееш да доведеш до тяхното осъществяване. По всичко личи, че поне по отношение на второто, Доган е блестящ политик.

    Коментарът ми бе провокиран от наблюдението, че през последните двадесет години в България имаше и все още има и политици, които в най-общи линии бих нарекъл добродетелни хора. Повечето от тях обаче са идеалисти, а не реалисти. Т.е. водени са от чудесни идеали, но по всичко личи, че не са наясно с действителните предизвикателства, пред които са изправени. Или ако са, то нямат представа как да ги преодолеят. В крайна сметка се превръщат единствено в "плачещи" (а най-често мърморещи) пророци. За такива със сигурност има важно място в обществото, но то не е в политиката.

    В случая не възхвалявах съдържанието на стратегията на Доган, а нейната форма – обмислена, реалистична, дългосрочна. Това е, от което много можем да се поучим.

    Направих го по същия начин, по който бих похвалил писателя Дан Браун за умението му да задържа вниманието на читателя, въпреки че иначе го намирам за изключително слаб писател, а творбите му – за лишени от художествена стойност.

  • Андрей Неделчев

    В никакъв случай не смятам, че "в политиката стратегията е по-важна, по-същностна, по-основна от методите и целите". Но бих казал, че е също (или почти) толкова важна, колкото и тях. Наличието на стратегия в политиката не е само "техническа страна", нито пък сме принудени да избираме между нея и същността (цели, ценности и методи). Те са едновременно необходими. Стратегията е онова, което методите изпълняват, за да постигнат целите. Може да имаш чудесни цели и нравствени методи, но при липса на добра (и реалистична) стратегия, си обречен на неуспех. (Разбира се, понякога Бог проявява чувство за хумор и извежда напред хора, които понятие си нямат от стратегия, но това почти винаги е за кратко, а и наследството им най-често е плачевно.) Смятам, че това би трябвало да е съвсем очевидно от историята на България през последните две десетилетия.

    Написах първоначалния си коментар, защото се опасявам, че критиките срещу него (най-често основателни) замъгляват факта, че в някои отношения той заслужава уважение и може да бъде пример за подражание. Не бива да бъдем толкова сантиментални, че да оставяме нравственото си негодувание да взема връх над разумния анализ. Не на последно място, може би трябва да си отговорим на въпроса, защо – след като е такъв мошеник и "дявол" – Доган успява вече толкова години да постига все повече и повече успехи? Пак повтарям, моралният дискурс има своето място, но не бива да измества съвсем говоренето за уменията и качествата, които са нужни на един успешен политик. Това смятам, че е важна част от реализма, до който българският избирател трябва да дорасне.

  • Андрей Неделчев

    Продължавам да се чудя, защо масово се надигна такова негодувание срещу изказванията на Доган? Та нима всички тези възмутени хора не са знаели досега каква е "политиката" на Доган? Ако е така, тогава много зле за тях. Явно са живяли на друга планета. Именно тази липса на реалистично познаване на ситуацията в България води отново и отново до глупави избори.

    Проблемът не е арогантността на Доган в неговата откровеност, а фактът, че е много прав. Та нима не е истина онова, което казва? (Затова го нарекох "най-откровения политик в България".) Ако не беше, тогава просто щяхме да се смеем на глупостта му. Да, законите в тази държава се потъпкват всекидневно и то не само от Доган. Това е същественият проблем. Да се надигаме срещу онзи, който откровено признава разпада на нашата държава, без да се замислим защо и как сме стигнали дотам, означава да пропуснем момента за преосмислянето. А в този момент имаме най-голяма нужда от това.

    Насочих вниманието към уроците, които можем да научим от Доган, защото не искам да пропускаме този момент. От нравственото негодувание има полза само, ако е последвано от разумен анализ. Иначе ще продължаваме да се въртим във все същия порочен кръг. Хилядите, които излизаха по митингите през последните две десетилетия бяха изпълнени с нравствено негодувание, но какво от това? Колко от тях успяха да превърнат недоволството си във стратегия, която да доведе до конкретни цели? Затова има нужда да се поучим от Доган.

  • Андрей Неделчев

    Нека да е ясно: Доган не нарушава законите със своето признание, а с действията си. Всички тези приказки за "суспендиране на конституцията" са сантиментални глупости. Той сам не би могъл нищо да постигне, ако не беше част от цяла система, която се самоподдържа. Вместо да губим време в изразяване на възмущението си срещу него, нека начертаем срещуположна стратегия, за която да се борим с още по-голям ентусиазъм и постоянство от него.

    Не знам защо заключаваш, че ограничавам "морала само до вътрешните мотиви на човека". Би ли обяснил?

    В йерархията на добродетелите и съответно на тяхната противоположност – наглостта или арогантността не са никак сериозни. Ще се повторя: да се губи време във възмущение от изказванията на Доган означава да се обръща прекомерно внимание на симптомите за сметка на първопричините. Доган не е нарушил професионалната етика като е изказал тези неща, а когато ги е извършвал и продължава да ги върши. И да, казва истината, когато посочва, че "такива норми за поведение" в българската политика вече доста години систематично се погазват. Добре дошли в реалността!

    Няма да се уморя да подчертавам: важният въпрос е какво трябва да направим, за да променим тази действителност. В това отношение си струва да се поучим от всички, които могат да ни научат на нещо.

    На последно място, нямам намерение да навлизам в подробности, но не случайно отпратих към статиите в "Капитал", които описват стратегията на Доган спрямо младото поколение. Всеки, който иска да реализира дългосрочна промяна в тази страна (не само в политическо отношение), трябва да фокусира стратегическото си внимание върху студентите и още по-младите поколения. "Който има уши да слуша, нека слуша…" :-)

  • Андрей Неделчев

    Иво, разбирам неудобството на това да коментираш само един коментар от постинг с няколко такива, но засега това е по-удобният за мен формат. За първи път видях подобен вид "текущи" коментари в колонката "While We're At It" (напр. http://www.firstthings.com/article/2008/12/002-while-were-at-it-10) на Ричард Джон Нойхаус (http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_John_Neuhaus) във First Things (http://firstthings.com). Форматът ми харесва, защото ме стимулира да бъда по-лаконичен. В крайна сметка не би трябвало да е проблем да слагаш различни коментари относно различните елементи от една публикация "ИЗРЕЗКИ". Както виждаш, тук вече имаме коментари относно Луис, филма и Доган. Не виждам това да пречи на диалога, доколкото такъв понастоящем няма. 😉

    Ако има нужда, ще се променя.

  • Ивайло Атанасов

    Анди, имаш право да кажеш еди кой си писател (Дан Браун или друг) е добър в това и това и не толкова добър в друго. Просто коментираш начини, за създаване на литературни произведения. Но нямаш право да кажеш "Доган е стратег" в коментар на въпросното му предизборно изказване. Просто защото това, което разкрива не е читав начин за правене на политика. Не казвам, лош начин. Не е начин въобще. Извинявам се за баналността!

    Ако коментатът ти беше под двете статии на Капитал, които си цитирал, приемам го напълно. Не може и не бива да легитимираме корупцията като инструмент в политиката. В това, което казвам няма идеализъм, доколкото е напълно идейно неутрално. В това има единствено здрав разум. Хората, които реагират на това изказване не се държат като ощипана госпожица (да използвам любимия ти израз), нито са наивници, паднали от Хепи-Глупи-бета. Хората, които реагират на това изказване просто поставят диагноза: "НЕДОПУСТИМО". Такава диагноза е излишно да се повтаря повече от веднъж, но е здравословна и нужна.

    Колкото до морала, имах предвид изказването ти, че не можем да съдим за моралния характер на политиците, понеже нямаме достатъчно добър поглед. Уточних, че не става въпрос за морал, а за работна етика. Става въпрос за поведение. За тези норми на поведение, които гарантират, че дадена дейност има съдържание и смисъл. За такива неща можем и трябва да съдим. Доган съвсем не е първият който прекрачва границите на политическата етика. Но нормална реакция на такива действия е да им се иска отговорност и да се санционират (ако дай Боже да доживеем и до това). Но да се дават като пример за откровеност не е "разумен анализ".

    И също… идеите имат значение. Моля те, не изпадай в клопката на: "Всичко, което ми върши работа е добро." Не може да посочваш това като основен критерий за гласуване.

    Най-доброжелателно пиша. Просто за да добиеш усещане, че блогът ти се чете.
    Поздрави!

  • bogoizbrania

    Пелеандра, може да се дръпне от торентите на английско аудио, с много добра постановка, но на мен като книга ми харесва най много първата му творба The Pilgrim's Regress.
    Също може да се дръпне от торенти.

  • Андрей Неделчев

    Здравей отново Иво!

    Оценявам коментарите ти и няма опасност да ме засегнеш.

    Изглежда, че четем моя първоначален коментар с различни очаквания и затова не се разбираме.

    Не исках да оставя впечатлението, че изказването на Доган само по себе си е проява на добра стратегия в политиката. Взех повод от него и реакциите срещу него обаче, за да обърна внимание на някои неща, които Доган прави добре (в смисъл на умело, а не непременно с положителна морална оценка), и от които останалите политици могат да се поучат, а ние като избиратели – да започнем да търсим и насърчаваме и у своите политически "представители". В този смисъл коментирах Доган и умението му да "прави" политика. Политиката, както всяка друга дейност, може да се критикува и с оглед на чисто практическите умения. Един стрелец с пушка може да се разглежда както от морална гледна точка – дали използва уменията си за добрo или зло – така и от практическа такава – дали стреля умело или не. От такава гледна точка Доган засега се доказва като отличен стратег и политически играч-победител, защото си поставя конкретни и дългосрочни цели, преследва ги умело и упорито, и ги постига. България има нужда от такива политици, но и с добър морал. Едното обаче не бива да изключва другото.

  • Андрей Неделчев

    Коментарът ми бе провокиран от наблюдението, че засега все още свестните хора в България обръщат внимание единствено или предимно на морала и каузите, а пренебрегват уменията на самите политици. Това е незряло. Ако можем да се поучим от онези, които иначе не одобряваме, защо да не го направим?

    Когато казваш, че начинът на Доган да прави политика не е читав, какво конкретно имаш предвид? Изказването му чисто и просто осветляваше факта, че реално властта е в ръцете на онзи, който знае как да си набави "играчи" и умее да ги използва в изпълнение на целите си. Та нима реалната демокрация не е именно това? Нима мислиш, че политиката в Европейския съюз (или Белгия) се прави по по друг начин? Само че там обществото и системата са достатъчно зрели, че да наказват всеки, който загуби чувство за мярка. В България мярката отдавна е изхвърлена. Затова имат вина както политиците, така и обществото (може би в много по-голяма степен). Реакцията срещу Доган за мен показва именно неразбиране на тази реалност – собствената ни вина и естеството на политиката. С тези думи не оправдавам корупцията, а само подчертавам, че тя е естествена съблазън на всички нива в политиката.

    Признавам, че твърде опростено и крайно представих мотивацията на онези, които се възмущават на изказването на Доган (моята първоначална реакция беше същата). Същевременно, пак смятам, че изказването на Доган нищо не легитимира. То просто е твърде откровено и дразни, защото показва, че държавата е изпусната от контрол и може открито да се признава всичко, без страх от преследване. Нима би казал, че аз легитимирам кражбата, ако в неделя от амвона (примерно) открито разкажа как съм ограбил църковната каса?

  • Андрей Неделчев

    Не издигам Доган като пример за подражание поради откровеността му. Забележката ми относно морала на политиците беше просто предупреждение да не правим морала единствен критерий при своя избор. Просто защото в повечето случаи не ги виждаме такива каквито са, а такива каквито ни се представят. Разбира се, че когато даден политик открито проявява безчестие, трябва да му се държи отговорност. В това отношение напълно подкрепям Доган да бъде погнат от данъчните, съда и кой ли още не. Само че изказването му само препраща към актове на корупция, а само по себе си не представлява такъв. Това разграничение се опитвах да подчертая.

    С две думи, масата хора в България досега сякаш са проспали "делата" на Доган, но изведнъж се възмутиха при неговото "говорене" за тях. Тук именно виждам проблема и незрялостта. Реакцията не е проява на будна гражданска съвест, а закъсняла реакция на "спящо" стадо, което е способно да усети само най-откровените и вулгарни препращания към онова, което вече му е било причинено. В това отношение реакцията по-скоро прилича на госпожица, която не е реагирала, когато са я ощипали, а чак когато вече се разправят вицове за това. Затова сметнах за нужно да подчертая важността на реализма и стратегическото планиране.

    Предполагам сега вече би трябвало да е ясно, че не подценявам важността на идеите, нито пък защитавам гол прагматизъм. Но в общество, което още витае в облаците и няма ясна представа кога, какво и защо му се случва, нито пък как да излезе от злощастното си положение, важността на реализма и прагматизма трябва специално да се подчертава.

    С най-добри чувства,

    Анди

  • Андрей Неделчев

    В заключение, би трябвало да е очевидно, че изказванията на Доган през последните седмици не са неволни "изцепки", а съвсем целенасочени послания. Това, че се разпространяват от медиите и се вдига такъв шум също по някакъв начин изпълнява целите на Доган (или поне той се надява така).

  • Андрей Неделчев

    Между другото, екземпляри на почти всички книги на Луис (включително космическата трилогия) на английски език, може да се намерят в библиотеката на Сдружение "ХАРТА". "The Pilgrim's Regress" не е най-първата книга на Луис изобщо (преди нея издава два поетични сборника), но първата, която написва след своето обръщение към християнството. Благодаря за коментара на човека с нескромен псевдоним!

  • bogoizbrania

    Човека с нескромен псевдоним е просто цитат от НЗ.
    Поетичните сборници не се броят за кники, в пълноценен смисъл. Стиховете са написани през различно време, някой са взаимствани и т.н.
    Всъщност забравих да благодаря за информацията за изданието, в софийското СЛС и "Верен" питах изрично дали имат други книги на Луис, но ми казаха че няма, не е зле да да ги поосведомим за това.

  • Ивайло Атанасов

    Анди, ще се опитам да изразя позицията си за Доган иначе.

    Първият ни министър прецедател след промените си отиде след случайно изпусната дума в периферията на камерите. Би ми се искало да се завърне тази изострена чувствителност на хората в политиката и на обществото ни като цяло.

    Това, което ми дава някакви надежди е, че според много анализатори, думите на Доган са повлияли на резултатите от изборите. При това, явно не са повлияли по начина, по който той е планирал, защото сметките му се оказаха криви. За втори път ДПС ще е извън управлението (надявам се и за по-дълго време този път).