Живея. Мисля. Пиша.

Какво да мисли човек за омилостивението?

БЕЛЕЖНИК*

Притеважам въпросната книга (в дигитален формат) от месеци, но още нямам възможност да я прочета. Днес обаче попаднах на рецензия за нея в Amazon и се запалих. Не знам кога ще успея да я вместя в графика, след като имам толкова много за четене за работата и следването, но определено я слагам на по-предно място в списъка.

Става въпрос за книгата на Дж. И. Пакър (известен с преведената и на български, “Познаването на Бога”, изд. Нов човек, 1993 г.) и Марк Девър – In My Place Condemned He Stood: Celebrating the Glory of the Atonement (Crossway Books, 2008). Тя всъщност представлява сборник от три стари есета на Пакър, една по-скорошна статия на Девър, предговор от четиримата основоположници на инициативата Together for the Gospel, плюс уводна и заключителни глави от Пакър и Девър, както и списък с книги относно кръста на Христос и анотирана библиография. На страницата на книгата в сайта на издателството може да прегледате съдържанието й, че дори да я четете online.

Това е много важна книга. И не се свеня да я препоръчвам без да съм я чел поради няколко причини:

  1. Пакър е един от най-разумните, ясни, задълбочени и същевременно немногословни евангелистки богослови, които са все още между живите.
  2. Пакър пише много, но кратко. За сметка на това всяка дума е премислена и има тежест. Чете се бавно, не защото е така труден за разбиране, а защото изисква да се чете с мисъл.
  3. Доктрината за омилостивението, както и учението за заместническата смърт на Христос на кръста са в основата на благовестието, както и на разбирането ни за Бога и неговите отношения с човечеството като цяло. А тази доктрина напоследък се подлага на рискована ревизия дори от отявлени евангелисти като Стив Чоук и епископ Н. Т. Райт. Без значение на чия страна в споровете е склонен да застане човек, струва си да прочете защо и какво има да каже Пакър. Най-малкото, защото през някои от най-значителните богословски спорове през последните 60 години гласът му най-често се оказва от малцината разумно и добре обосновани.


(Ако кликнете с десния бутон на мишката върху илюстрациите в материала и изберете View Image, ще може да ги видите в цял размер.)

* Под рубриката БЕЛЕЖНИК публикувам връзки или откъси от материали, както и моментни бележки, които нямам време да коментирам или развия по-пространно, но ми се струват важни.

––––––––––––––––––––––––
ВРЪЗКИ:

http://rado76.wordpress.com/category/%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80/ – тук може да намерите други четири есета от Дж. И. Пакър на български език, преведени слабо, но с най-добри намерения от Радостин Марчев.

Епископ Н. Т. Райт в комедийно шоу или може ли Бог да се чуе всред смеха?

Преди три дни участвах за първи път (като участник, макар и сред публиката) в телевизионно предаване. За пореден път се убедих колко лесно е човек да не се ориентира в обстановката и да не успее да предаде онова, което иначе би искал да каже. Затова намирам за много поучителен следния клип от участието на Н. Т. Райт, епископ на Дърам (англиканската църква) и уважаван специалист по Новия Завет, в комедийното предаване The Colbert Report.

Истински харесвам бързия ум и чудесното чувство за хумор на Том Райт, но и не мога да не се възхитя на умението, с което в тази съвсем неподходяща за сериозен разговор среда, успява да предаде достатъчно от онова, което е дошъл да представи, и то по начин, който те заинтригува и кара да искаш да прочетеш книгата. Е, поне мен…