Живея. Мисля. Пиша.

[Музиката на моя живот] John Farnham

Има песни, които просто са ми “любими”. Дотолкова, че самата дума сякаш не може да изрази и малко от онова, което извикват в мен като чувство, спомени, картини… Една от тях ви представям днес.

Дълго време я чувах само по радиото от време на време, но всеки път ме караше да се сепна и заслушам внимателно. Несъзнателно усещах, че носи много от онова, което ценя в музиката изобщо. Нямах представа кой я изпълнява, а и май така и не хванах някой радио водещ, докато съобщава името на песента или изпълнителя й. Този период на харесване, но без представа кого и как се казва всъщност парчето, което харесвам, продължи сигурно десетина години. Преди 2-3 години пак чух Песента по радиото, докато бяхме с приятели в един бар и се вцепених. Питах бармана да ми каже как се казва, с надеждата, че е от диск и най-после ще мога да разбера, но се оказа, че за пореден път е от извор радиото, а човекът нямаше никаква представа за какво го питам. При това положение се заех да я издирвам в интернет.

Не знам защо предположих, че се изпълнява от цяла група, а по стил бях сигурен, че е някоя от прогресив рок бандите. Звучеше ми най-близко до Asia, които никога не съм слушал много-много, така че се заех да издиря по-известните им албуми. Там намерих много други паметни композиции, но не и Песента. Вече имах известен опит с издирване на песен в интернет само по няколко думи от текста, така че се заех с търсене. Оказа се обаче, че не съм сигурен дори за цяла фраза от думите. Спомнях си, че имаше нещо със “sons and daughters”, но съдейки по резултатите от Google, явно не бях на прав път. Накратко, след постепенно изпробване на различни комбинации, най-после я намерих. Радвах се като дете, намерило отдавна загубена играчка. Тръгнах да се хваля на онези приятели, които можеха да оценят тръпката от откритието. Успях дори да си намеря клип на песента. Това беше преди около година.

Днес продължавам да харесвам тази песен. Вече го няма очарованието от непознатото. Няма ги и романтичните фантазии за непознатите изпълнители. Вместо това има осъзнато и дълбоко оценяване на красотата на музиката, адекватността на текста и богатството на композицията, прикрито от простотата на мелодията. Това парче наистина съдържа страшно много от онова, което харесвам. Нетипичен рок ритъм с ярко изнесена бас партия. Усещане за обширен хоризонт, който чертаят синтезаторите на фона и многогласието в напевите. Този изключително висок, плътен и мощен глас, леко дрезгав на моменти. Шотландските гайди, които те пренасят в шотландските highlands. За мен всичко тук е на място. Убедете се сами:

John Farnham
You’re The Voice

Джон Фарнам е може би най-уважаваният и добър рок певец на Австралия. Според статията в Уикипедия, той е единственият австралийски изпълнител, който има номер едно плоча в пет последователни десетилетия (като в това отношение стои редом с англичанина Клиф Ричард). Удивително е как в България въобще не съм чувал за него.

А ето и един удивителен акустичен вариант на същата песен. Колко рок певци познавате, които на тази възраст (53-54 год. по времето на това изпълнение) могат да пеят песните си в същата височина? Забележете и чудесното отношение, което показва към останалите музиканти на сцената. Този човек не е там само за парите. Очевидно искрено се наслаждава да пее.

И на прощаване, както се казва, вижте това чудесно изпълнение на “Amazing Grace” от Джон, Венета Фийлдс и Линдзи Фийлд.

______________________________
ВРЪЗКИ:
http://www.johnfarnham.com.au – официалният сайт на Джон Фарнам
http://en.wikipedia.org/wiki/John_Farnham – Фарнам в Уикипедия