Живея. Мисля. Пиша.

Записки по Битие

Интересувам се от книгата “Битие” (в Библията) вече повече от пет години. В общи линии познавам историите в нея още преди да съм можел да чета. Чел съм я цялата повече от пет пъти (не знам точно колко). Но специално започнах да й отделям внимание едва през последното десетилетие. Това разбира се съвпада и с началото на по-сериозния ми интерес към християнското богословие изобщо. Както мнозина други, аз също смятам, че коректното разбиране на първата книга в библейския канон има значение за цялостното разбиране и на останалата част от Свещените писания на християнството.
esvsb-feature С това предисловие започвам нова поредица в блога си. Наричам я “Записки по Битие” и в нея ще записвам наблюдения от всекидневното си изучаване на тази библейска книга. В началото поне ще използвам за основа на бележките си English Standard Version Study Bible (Crossway, 2008). Вече коментирах във Facebook, че намирам бележките и спомагателния апарат в това издание на Библията за най-информативните и задълбочени досега. А смея да твърдя, че познавам повечето сериозни “учебни” Библии на англоезичния пазар. Разбира се, не съм съгласен с всички становища на редакторите на ESVSB, но това би трябвало да се разбира от само себе си. Използвам я като отправна точка, заради привлекателния формат и относителната информативност. Със сигурност ще включа наблюдения и от други коментари, речници и материали, които хвърлят светлина върху конкретни въпроси. В тази връзка, преди време вече публикувах повърхностни бележки върху четенето на “Битие” в най-общ план. Не след дълго ще публикувам и начална библиография, която впоследствие ще доразвивам.
Днес ще започна с хронологична таблица на събитията описани в Стария Завет. В следващите дни ще продължа с повече съображения конкретно относно датирането на изхода на израелтяните от Египет. Постепенно от общи и конкретни въпроси на старозаветната хронология изобщо ще преминем към увод към книгата “Битие”. Представям ви хронологическата таблица, която е публикувана в ESVSB. Редакторите уточняват, че:

“Датировката, която следва, е приблизителна и се основава на съпоставянето на дати между Библията и други древноизточни извори (предимно асирийски списъци на възкачванията на владетели, вавилонски списъци на царете или египетски исторически извори). Често определена датировка из Асирийската и Вавилонската империи може да се удостовери чрез източници, които разказват за контактите между тези две страни.” (стр. 32)

От патриарсите до съдиите (2166 – 1030 г. пр. Хр.)
1446 г. пр. Хр.
(ранна датировка на Изхода)
1260 г. пр. Хр.
(късна датировка на Изхода)
Авраам 2166-1991 г. пр. Хр. 2000-1825 г. пр. Хр.
Исаак 2066-1886 г. пр. Хр. 1900-1720 г. пр. Хр.
Яков 2006-1859 г. пр. Хр. 1840-1693 г. пр. Хр.
Йосиф 1915-1805 г. пр. Хр. 1749-1639 г. пр. Хр.
Раждане на Мойсей 1526 г. пр. Хр. 1340 г. пр. Хр.
Изходът 1446 г. пр. Хр. 1260 г. пр. Хр.
Странствания из пустинята 1446-1406 г. пр. Хр. 1260-1220 г. пр. Хр.
Навлизане в Ханаан 1406 г. пр. Хр. 1220 г. пр. Хр.
Период на съдиите от 1375 до 1050-1030 г. пр. Хр. от 1210 до 1050-1030 г. пр. Хр.
Обединената монархия (1050 – 931 г. пр. Хр.)
Датировка
Забележки
Царуване на Саул от 1050-1030 до 1010 г. пр. Хр. В еврейския текст липсват числа относно възрастта на Саул и продължителността на царуването му (виж Първа книга на царете, 13 гл., 1 ст.)*
Царуване на Давид 1010-971 г. пр. Хр.
Царуване на Соломон 971-931 г. пр. Хр.
От разделената монархия до заточението (931 – 586 г. пр. Хр.)
Разделяне на царството 931 г. пр. Хр. Тук ESVSB препраща към други две таблици:
1) Разделеното царство: юдови царе
2) Разделеното царство: израилеви царе
(На този етап те не представляват пряк интерес за това изследване, така че ще си запазя правото да ги възпроизведа по-късно. С надлежните препратки, разбира се.)
Сироефремска война 740-732 г. пр. Хр. Факей (Израил) и Расин (Самария) упражняват натиск върху Йотам и Ахаз (Юда) да се присъединят към съпротивата им срещу Теглат-феласар III (Асирия)
Падането на Самария (Израил) 722 г. пр. Хр. Салманасар V (727-722 г. пр. Хр.) и Саргон II (722-705 г. пр. Хр.) в Асирия
Реформите на Йосия 628 г. пр. Хр.
Битката при Кархемис 605 г. пр. Хр. Даниил и тримата му приятели са заточени във Вавилон
Нападението срещу Йерусалим 597 г. пр. Хр. Навуходоносор II отвежда със себе си пленници във Вавилон, включително Йоаким и Йезекиил
Падането на Йерусалим (Юда) 586 г. пр. Хр. Навуходоносор II от Вавилон
Завръщане от заточението (539 – 445 г. пр. Хр.)
Падането на Вавилон 539 г. пр. Хр. Кир от Персия (539-530 г. пр. Хр.)
Първо връщане на изгнаници в Йерусалим 538 г. пр. Хр.
Начало на възстановяването на храма 536 г. пр. Хр.
Храмът е завършен 516 г. пр. Хр. Дарий I (522-486 г. пр. Хр.)
Естир в двореца на Ксеркс 478 г. пр. Хр. Ксеркс I/Асуир (485-464 г. пр. Хр.)
Второ връщане на изгнаници в Йерусалим под предводителството на Ездра 458 г. пр. Хр. Артаксеркс I (464-423 г. пр. Хр.)
Трето връщане на изгнаници в Йерусалим под предводителството на Неемия 445 г. пр. Хр.

* На това място ESVSB пояснява в бележка под линия, че вероятната датировка на началото на царуването на Саул е изчислена въз основа на други данни в Стария Завет: напр. възрастта на Давид при възкачването му на престола и продължителността на царуването му (Втора книга на царете, 5 гл., 4-5 ст.); възрастта на Исвостей, когато става цар (Втора книга на царете, 2 гл., 10 ст.); и вероятната възраст на Йонатан спрямо тази както на Исвостей, така и на Давид, след като приемем за даденост, че Йонатан е първородният син на Саул (Първа книга на царете, 14 гл., 49 ст. и 31 гл., 2 ст.) и е бил поне на двадесетгодишна възраст, когато е представен като военачалник в началото на царуването на Саул (Първа книга на царете, 13 гл., 2 ст.).
Дори бегъл поглед върху горните таблици повдига много въпроси:

  1. Как точно е удостоверена всяка от посочените датировки?
  2. Доколко можем да сме сигурни в точността или достоверността им?
  3. Има ли алтернативни становища и какви са те?
  4. С кои важни събития от човешката история можем да съпоставим горните дати и какво е значението им за разбирането на библейския текст?

На тези въпроси и аз се надявам да намеря отговор в по-нататъшното си изследване.

Какво да мисли човек за омилостивението?

БЕЛЕЖНИК*

Притеважам въпросната книга (в дигитален формат) от месеци, но още нямам възможност да я прочета. Днес обаче попаднах на рецензия за нея в Amazon и се запалих. Не знам кога ще успея да я вместя в графика, след като имам толкова много за четене за работата и следването, но определено я слагам на по-предно място в списъка.

Става въпрос за книгата на Дж. И. Пакър (известен с преведената и на български, “Познаването на Бога”, изд. Нов човек, 1993 г.) и Марк Девър – In My Place Condemned He Stood: Celebrating the Glory of the Atonement (Crossway Books, 2008). Тя всъщност представлява сборник от три стари есета на Пакър, една по-скорошна статия на Девър, предговор от четиримата основоположници на инициативата Together for the Gospel, плюс уводна и заключителни глави от Пакър и Девър, както и списък с книги относно кръста на Христос и анотирана библиография. На страницата на книгата в сайта на издателството може да прегледате съдържанието й, че дори да я четете online.

Това е много важна книга. И не се свеня да я препоръчвам без да съм я чел поради няколко причини:

  1. Пакър е един от най-разумните, ясни, задълбочени и същевременно немногословни евангелистки богослови, които са все още между живите.
  2. Пакър пише много, но кратко. За сметка на това всяка дума е премислена и има тежест. Чете се бавно, не защото е така труден за разбиране, а защото изисква да се чете с мисъл.
  3. Доктрината за омилостивението, както и учението за заместническата смърт на Христос на кръста са в основата на благовестието, както и на разбирането ни за Бога и неговите отношения с човечеството като цяло. А тази доктрина напоследък се подлага на рискована ревизия дори от отявлени евангелисти като Стив Чоук и епископ Н. Т. Райт. Без значение на чия страна в споровете е склонен да застане човек, струва си да прочете защо и какво има да каже Пакър. Най-малкото, защото през някои от най-значителните богословски спорове през последните 60 години гласът му най-често се оказва от малцината разумно и добре обосновани.


(Ако кликнете с десния бутон на мишката върху илюстрациите в материала и изберете View Image, ще може да ги видите в цял размер.)

* Под рубриката БЕЛЕЖНИК публикувам връзки или откъси от материали, както и моментни бележки, които нямам време да коментирам или развия по-пространно, но ми се струват важни.

––––––––––––––––––––––––
ВРЪЗКИ:

http://rado76.wordpress.com/category/%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80/ – тук може да намерите други четири есета от Дж. И. Пакър на български език, преведени слабо, но с най-добри намерения от Радостин Марчев.