Живея. Мисля. Пиша.

Кога се е случил изходът от Египет?

Както писах в първата статия от тази поредица, продължавам с въпроса за датирането на Изхода. Това е основополагащото събитие за израелския народ и ключова отправна точка при датиране на събитията от Петокнижието.

ESVSB публикува в отделна статия аргументите в поддръжка на по-ранна (около 1446 г. пр. Хр.) и по-късна датировка (около 1260 г. пр. Хр.) на Изхода. Много още има да се пише по въпроса, но като начало просто ще изложа в резюме съдържанието на въпросната статия. Както уточняват авторите на статията, всяка от страните оспорва археологическите претенции на отсрещната страна. Подробностите по тези спорове – безспорно важни – ще трябва да оставя за по-нататък.

Аргументи в полза на по-ранната датировка на Изхода

1. Третата книга на царете, 6 гл., 1 ст., твърди: “В четиристотин и осемдесетата година от излизането на израелтяните от Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израел, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи Господния дом.” (ББД 2009) Според авторът на статията, понастоящем за четвърта година на царуването на Соломон се приема 967/966 г. пр. Хр., а при това положение 480 години по-рано означава 1446 г. пр. Хр. В подкрепа на това имаме Първа книга на летописите, 6 гл., 33-37 ст., където са изредени 18 поколения от Корей (по времето на Мойсей) до Еман (по времето на цар Давид), което от своя страна налага наличието на 19 поколения от Мойсей до Соломон. Разполагането на деветнадесет поколения в промеждутък от 480 години оставя средно по 25.3 години на поколение, една съвсем разумна цифра, която може би потвърждава достоверността на периода от 480 години в III Царе 6:1.

2. В Съдии, 11 гл., 26 ст., в обръщението си към царя на амонците, Ефтай споменава, че израелтяните обитават Ханаан вече “300 години”. Смята се, че Ефтай е изговорил тези думи около 1100 г. пр. Хр., от което следва, че израелтяните са навлезли в ханаанската земя около 1400 г. пр. Хр. Това се съгласува с дата на Изхода от 1446 г. пр. Хр.

3. Археологическите находки от Йерихон, Гай и Хазор се твърди, че свидетелстват за разрушения през втората половина на петнадесети век пр. Хр., което съвпада с евентуален изход през 1446 г. пр. Хр. и завладяване на Ханаан през 1406 г. пр. Хр. Няма обаче свидетелства за населяване на Йерихон през 13 в. пр. Хр. (каквито би трябвало да има, ако изходът се е случил по-късно).

4. Кореспонденцията от Амарна показва, че ханаанските царе през втората половина на 15 в. пр. Хр. изпращат писма до фараона, в които го умоляват да им помогне срещу ‘apiru (хабиру), които “завземат” ханаанските земи. Това съвпада с евентуалното начало на завладяването на земята от израелтяните през 1406 г. пр. Хр.

5. Изход, 1 гл., 11 ст., където се споменава съграждането на “Рамзес”, не бива да се отнася към 1270 г. пр. Хр. (както претендират поддръжниците на по-късната датировка), защото както забележителното преумножаване на израелтяните (Изход, 1 гл, 12-22 ст.), така и раждането на Мойсей (Изход, 2 гл., 2 ст.) се случват след Изход, 1 гл., 11 ст. Ако обаче Мойсей е бил “на осемдесет години” (Изход, 7 гл., 7 ст.), когато извежда народа от египетската земя, това би отнесло изхода поне 80 години след съграждането на Рамзес, или 1190 г. пр. Хр., което е твърде късно, според който и да било възглед. Всъщност, стелата на Мернепта (каменна плоча с надписи, която прилича на погребален камък) описва победа над израелтяните в Ханаан през 1211-1209 г. пр. Хр.

6.  Ако приемем по-ранната датировка на изхода, тогава периодът на съдиите продължава около 350 години. Това в общи линии се съгласува с книгата Съдии, защото при най-просто събиране на продължителността на управлението на отделните съдии се получава период малко по-дълъг от 400 години. Такъв период лесно може да се скъси до 350 години, ако приемем, че времето на управление на някои от съдиите се е припокривало (т.е. през част от периода са били съдии по едно и също време, но над различна част от територията, населена с израелтяни). Няма начин обаче целият период на съдиите да бъде сбит в рамките само на 170 години, както се налага при предложената по-късна датировка на изхода.

Аргументи в полза на по-късната датировка на Изхода

Под “по-късна” датировка мнозинството изследователи имат предвид около 1260 г. пр. Хр. В полза на тази датировка се представят следните аргументи:

1. В Изход, 1 гл., 11 ст. се казва, че израелтяните “съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници”. Град Рамзес (също известен като Пер Рамзес) обаче, е съграден от фараон Рамзес II (в старогръцките извори известен също като Озимандий), който е на престола между 1279-1213 г. пр. Хр. Името на този град не се споменава в нито един от по-ранните археологически извори от Египет. Следователно, около 1270 г. пр. Хр., когато е съграден град Рамзес, израелтяните би трябвало все още да са били в Египет. Нещо повече, останалите географски названия в Изход – между които Питом, Мигодол, Червеното море и т.н. – до едно се срещат в египетски текстове от 13 век пр. Хр., но не и в такива от времето на по-ранната датировка.

2. В Трета книга на царете, 6 гл., 1 ст. е използван израза “четиристотин и осемдесетата година” като представително число, зад което стоят 12 идеализирани поколения от по 40 години. В действителност обаче, този период обхваща 12 поколения от по 25 години, или общо 300 години. Като извадим 300 години от 966 г. пр. Хр. се получава, че Изходът се е случил около 1266 г. пр. Хр.

3. Ханаан се намира в рамките на египетската империя между 1400-1250 г. пр. Хр. Не разполагаме обаче с каквито и да било египетски сведения за военни сблъсъци с израелтяните заради тази територия чак до стелата на Мернепта, където се споменава победа над Израел около 1211-1209 г. пр. Хр.

4. В книгите Исус Навин и Съдии почти не се споменават конфликти с Египет, което би било странно, ако израелтяните са се заселили в Ханаан през 1406 г. пр. Хр., когато египетската империя обхваща и ханаанската земя. От това следва, че е по-вероятно Изходът да се е случил по-късно, тъй като след около 1200 г. пр. Хр. египетското влияние над Ханаан е вече минимално.

5. Формулировките на завета, които срещаме в Библията по времето на Мойсей, наподобяват в значителна степен други древни близкоизточни завети, за които разполагаме със сведения от 13 век пр. Хр. Нямаме сведения обаче за подобни завети през 15 век пр. Хр.

6. Археологическите разкопки в Ханаан разкриват пълното разрушаване на някои градове (като например Хазор) през втората половина на 13 век пр. Хр., което съответства на датировката на изхода около 1260 г. пр. Хр. Нещо повече, проучванията на терена като че ли загатват за масово преселение към хълмистите части на Ханаан през 13 век пр. Хр. През този по-късен период изглежда също се наблюдават технологични нововъведения като терасиране на земята, нови стилове в керамиката и измазани с хоросан силози, което по-скоро подсказва, че израелтяните са завладяли тези територии при по-късната датировка.

Заключение

В заключение, статията в ESVSB уточнява, че сред признатите евангелистки специалисти има поддръжници както на ранната, така и на късната датировка. По тази причина редакторите на ESVSB не заемат категорично становище по този въпрос и в бележките към съответните текстове се споменават и ранната (1446 г. пр. Хр.), и късната (ок. 1260 г. пр. Хр.) датировки.

От информацията по-горе става ясно, че всеки труд, който категорично обявява само едната датировка за правилна или я приема за даденост, претендира за окончателно становище по въпроса, каквото на този етап не можем да имаме.

Допълнителни извори:

  • http://www.perspective.bg/Hristi/Bpizl.htm На тази страница от сайта perspective.bg (един обещаващо започнал, но вече за съжаление прекратен проект) може да намерите статията на Чавдар Хаджиев “Излизането от Египет (Книгата Изход 1-15 глава)”. В нея авторът уточнява, че хронологията на периода около изхода на израелтяните от Египет е “изключително проблематична” и той използва за основа двутомния труд на Амелия Курт“The Ancient Near East: c. 3000-330 BC” (Routledge, 1997). Д-р Хаджиев не заема конкретна позиция по отношение датировката на изхода, а представя аргументи в полза и на двете възможни реконструкции. Статията съдържа ценна информация за историческата и културна обстановка по онова време, както и за богословското значение на този текст.