Живея. Мисля. Пиша.

Да блогвам или не?

Cogito ergo blogВ англоезичния свят се обсъжда дали е полезно за един студент по богословие да “блогва” или не. Проблемът там е, че когато започнеш да си търсиш работа или пък кандидатстваш за стипендия, някои администратори се сещат да прегледат и online присъствието ти, а тогава онова, което си писал може да се превърне в неприятна тежест. Защото може да стане явно, че има конфликт между твоите позиции и тези на въпросната институция. Или пък да те отхвърлят заради лошото впечатление, което си оставил след себе си в интернет. Дебатът е интересен и аргументите в полза на двете страни са поучителни.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Перспективи към ап. Павел

Рембранд - "Св. Павел в затвора" (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Рембранд – “Св. Павел в затвора” (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Начинаещия богослов може да познаете по увереността, с която говори за дадени доктрини или гледища като единствено правилните, което се разбира от само себе си. Той или тя обикновено се изненадват, ако споделите различна позиция по дадения въпрос. А ако са чували за нея, автоматично приемат, че са наясно с мотивите ви да защитавате въпросното гледище. Знам го, защото и аз съм начинаещ богослов.  😆