Живея. Мисля. Пиша.

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Абсолютна норма ли е Старият Завет?

photo of Illinois death penalty chamber

© http://bit.ly/pyH7xY

Вчера попаднах на следния интересен откъс от американския сериал ” The West Wing”. (Превъзходен сериал, между другото. Ако не сте го гледали, намерете го из интернет и го гледайте!) Действието в този епизод на сериала започва в края на работното време в петък. Върховният съд на САЩ току-що е отхвърлил всички жалби за отлагане на присъдата на затворник, който е осъден на смърт за извършване на две убийства на наркобосове в Мексико. Екзекуцията е насрочена за една минута след полунощ в неделя срещу понеделник. Единственият шанс на защитата е президентът да отмени екзекуцията, но това се случва в изключително редки случаи и последният такъв е бил преди четири десетилетия. Конституцията дава такова право на президента и той (и екипът му) очевидно би предпочел екзекуцията да не се извърши, но за решението си ще бъде атакуван и в политическо отношение такава стъпка е нежелателна. В опит да разгледа всички основания за едното или другото решение, президентът се консултира с редица свои приближени, случайни гости и религиозни водачи (включително папата и своя изповедник – президентът е католик). Защитата на осъдения на смърт предприема отчаяни ходове и се опитва да повлияе на Тоби Зиглър (директор на комуникациите в Белия дом и евреин) като урежда равинът в храма, който той редовно посещава всяка събота, да проповядва срещу отмъщението. В резултат на това Тоби се среща лично с равин Гласман. В края на разговора им ставаме свидетели на следния диалог (скрипта на целия епизод може да прочетете тук):

ТОБИ:
Пак заповядай. [И двамата се изправят.] Тората не забранява смъртното наказание.

РАВИН ГЛАСМАН:
Така е.

ТОБИ:
Казва: “Око за око.”

РАВИН ГЛАСМАН:
Знаеш ли още какво казва? Казва, че необуздано дете може да бъде изведено при градските порти и убито с камъни. Казва, че хомосексуалността е мерзост, която трябва да се наказва със смърт. Казва, че един мъж може да има повече от една жена, и че робството е нещо приемливо. Доколкото ми е известно, тези идеи са отразявали най-висшата мъдрост за времето си, но според каквито и да било съвременни норми си остават просто погрешни. Обществото има право да се защитава, но няма право да проявява отмъстителност. Има право да наказва, но няма право да убива.



Какво мислите за аргумента на равина? Какво мислите за онези части от историята на израелтяните, описана в Стария Завет, с които практически никой днес не се съобразява? Какво мислите конкретно за смъртното наказание?

А ако ви интересува как свършва епизодът, намерете го отнякъде и го изгледайте! :-)

Какво означава толерантност?

От много време се интересувам от въпроса за хомосексуалистите и тяхното място в обществото, а и съм писал мъничко за това. Трябва да призная обаче, че това съвсем не е сред приоритетните ми теми за размисъл. Чисто и просто, сред близките ми роднини, приятели и познати няма (поне доколкото ми е известно) нито един човек с хомосексуална ориентация. През последните години обаче въпросът става все по-важен за българското общество. Наскоро се състоя третият гей парад в София. Въпреки буйните протести на някои крайни групи и гласовитата опозиция на православната църква и други религиозни организации, по всичко личи, че като цяло българското общество все повече свиква с присъствието на хомосексуалистите не в сянка или под прикритие (както е било винаги досега), а в светлината на прожекторите.
Всъщност, едва напоследък се замислих колко назад е България в това отношение от страните в Западна Европа и САЩ. Дадох си сметка, че в англоезичната художествена литература, която чета, все повече присъстват литературни герои-хомосексуалисти (това споменах и в англоезичния си блог). И докато допреди няколко десетилетия това можеше да се очаква от автори с изявени предпочитания към лявото политическо пространство, феминистки и друг вид бунтари, сега е факт и в творбите на консервативни и убедени християни (П. Д. Джеймс и Джон Гришам, например). Няма защо да си затваряме очите. България е част от света, а на глобално ниво в момента протичат процеси, които като че ли коренно изменят наложените от векове презумпции и предубеждения. Няма начин досегашното статукво да се запази. Предстои да се взимат решения (а някои вече бяха взети) за това как точно да устроим своето общество, което означава, че сега е именно момента да си задаваме въпроси.

През последните два месеца се наложи да посетя няколко централно и източноевропейски държави. Във всяка една от тях се беше провел или предстоеше да се състои гей парад. По този повод изчетох много статии в пресата, слушах и гледах репортажи и диспути по радиото и телевизията, четох материали в интернет и следя дискусии из онлайн форуми. И въпросът, към който постоянно се връщам, е “Какво всъщност искат хомосексуалистите?”

Един възможен отговор, който като че ли чувам из средите на гейовете и лезбийките е “толерантност”. Но какво точно означава това понятие? Как следва да си представяме едно толерантно към хомосексуалистите българско общество? Ако под това трябва да разбираме край на вулгарните псувни и обиди, които толкова често се срещат из интернет пространството по адрес на гейовете и лезбийките, и са проява на липса на възпитание и уважение към личността, то аз лично приветствам това изцяло. Ако под това следва да очакваме никой да няма право да подценява, нагрубява, наранява или (пази Боже) убива друг човек, заради неговата сексуална ориентация, то дано това време дойде по-скоро. Ако означава всеки човек да може да живее, работи и общува без страх, че ще бъде отхвърлен като по-ниско качество само заради сексуалната си ориентация, то това е и моята мечта. Но как точно ще стане това?

Защото, ако под толерантност се разбира това да обясняват на детето ми в училище или други институции, че всеки може да си избере своята сексуална ориентация, защото тя е въпрос не на природна даденост, а на избор, то каква толерантност ще бъде това към мен, който вярвам, че сексуалната ориентация е неразривно свързана с пола на всеки човек и не подлежи на избор? Ако толерантността към хомосексуалистите включва възможността да бъда изправен пред съд в обвинение за “подтикване към омраза”, защото съм казал на детето си, че двама гейове, които се прегръщат и целуват на пейка в парка, вършат грях, който Бог не одобрява, то къде е толерантността към правото ми да избирам своите вярвания и да възпитавам детето си в хармония с тях? Ако толерантност означава да не мога да откажа да назнача кандидат за работа в моята неправителствена организация по причина, че е лезбийка, а моята организация има за цел укрепване на християнските ценности, то къде е моето право да избирам за екипа си хора, които споделят ценностите на организацията?

Горните въпроси може да звучат крайно, но са необходими. Защото преди да можем да говорим за толерантност, трябва да постигнем разбиране помежду си. А аз действително искам да разбера какво искат да постигнат гейовете и лезбийките.

Днес прочетох това стихотворение, написано от мой приятел. Нарича се “Гей парад”. Честно казано, от гледна точка на поетичните му качества го намирам за много слабо. Ако се вгледам в богословските презумции, които стоят зад него, също намирам повод за съществени несъгласия. Но то със сигурност изразява искрените страхове на един млад човек. И на тези страхове трябва да бъде даден отговор. Не може просто да се отсече: “О, този е религиозен фанатик, задръстен евангелистки фундаменталист, необразован и назадничав консерватор…” Защото нали против дискриминацията въз основа само на стереотипизация протестират гейовете и лезбийките?

Идеалите са хубаво нещо, но за да могат да се превърнат в действителност, трябва да напуснат нивото на генерално изречените и мъгляви мечти, и да се облекат в конкретни форми и политически решения. Така че въпросът всъщност е и за какво конкретно лобира гей движението?

Както написах в началото, сред близките ми роднини, приятели и познати не знам да има нито един човек с хомосексуална ориентация. Затова не знам дали някой гей или лезбийка ще прочетат този текст. Искрено се надявам обаче в крайна сметка сред тях да се намерят разбрани хора, които да са готови да разговарят искрено за стремежите и исканията си. Защото иначе никога няма да се разберем едни други, а без това толерантността ще си остане само лозунг.

Видео запис на диспута относно гей парада в предаването "Вижте кой…" по Канал 1

В събота вечерта, в предаването “Вижте кой… с Евгения Атанасова” по Канал 1 се състоя диспут на темата за гей парада. В него взеха участие представителка на православната църква, представителка на БНС, представителка на лезбийките и журналист, защитник на хомосексуалните. Сред публиката (която изказваше мнения) участваха значителен брой християни-протестанти. Пълният запис може да видите в прозорчето по-долу или на следната страница.

Оригиналният запис на БНТ (със същото слабо качество) може да се свали от следния адрес или да се гледа от страницата на предаването. Първи впечатления от участието си в предаването споделих вече във форума на ХАРТА. Ще се радвам повече хора да се включат с адекватни коментари, особено относно аргументите на двете страни.

Какво мислите за гей парада в София?

АКТУАЛНО

Току-що открих тази тема във форума на ХАРТА. Тези дни я обсъждах с брат си, както и с някои водачи сред обществото на евангелистите в България. Размениха се интересни мнения, но има нужда от много повече размяна на аргументи и информация, както и обмисляне на различните аспекти. Надявам се много от хората, които мислят задълбочено, а същевременно и активно използват интернет, да се включат. Жалко е, че християните в България досега се задоволяват само да мълчат страхливо или да обиждат, но не казваме защо именно сме така твърдо против.

И както написах във форума: “Ех, мечтая за деня, когато повече българи няма да приемаме мненията си на готово или бързаме да изплюваме първосигналните си реакции, ами ще разсъждаваме задълбочено и информирано, за да стигнем до разумни преценки…”