Живея. Мисля. Пиша.

Какво прочетох през 2011 г.?

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Към края на 2010 г. реших, че би било добре да си записвам кога съм завършил дадена книга. По този начин бих имал възможност да преценявам “от високо” какво съм прочел през дадена година. Записвам си и кога започвам дадена книга. Това ми е полезно, тъй като често започвам нови книги без да съм завършил старите (което най-често налага да започна първите отначало).

В началото нямах изграден навик и пропуснах да запиша известен брой книги. През последните шест месеца обаче мога да се похваля, че съм записал абсолютно всяка книга, която съм прочел. По-долу може да видите книгите, които успях да запиша в последните месеци на 2010 г., а след това и книгите, които съм успял да прочета през 2011 г. (препратките водят към страницата за съответната книга в личния ми каталог в LibraryThing).

2010 г.

Elizabeth Kostova – “The Historian” (завършена на 31 октомври 2010 г.)

Patricia Cornwell – “The Scarpetta Factor” (завършена на 9 ноември 2010 г.)

John Grisham – “The Client” (завършена на 22 ноември 2010 г.)

Clive Cussler – “The Navigator” (завършена на 2 декември 2010 г.)

Емилио Салгари – “Последните флибустиери” (завършена на 8 декември 2010 г.)

Ian Rankin – “The Complaints” (завършена на 19 декември 2010 г.)

2011 г.

Ken Follet – The Pillars of the Earth (завършена на 23 януари 2011 г.)

Patricia Cornwell – Predator (завършена на 30 януари 2011 г.)

Tom Clancy – The Cardinal of the Kremlin (завършена на 19 март 2011 г.)

Patricia Cornwell – The Front (завършена на 24 март 2011 г.)

Clive Cussler and Dirk Cussler – Treasure of Khan: A Dirk Pitt Novel (завършена на 9 април 2011 г.)

Jack Higgins – Without Mercy (завършена на 10 април 2011 г.)

Ian Rankin – Knots and Crosses (завършена на 16 април 2011 г.)

Michael Connelly – The Fifth Witness (завършена на 18 април 2011 г.)

David Baldacci – The Whole Truth (завършена на 2 май 2011 г.)

Svetlin Stratiev & Nickolai Stoilov – The Ph. D. Horror Story (завършена на 16 май 2011 г.)

Craig J. Hazen – Five Sacred Crossings: A Novel Approach to a Reasonable Faith (завършена на 6 юни 2011 г.)

Charles Portis – True Grit (завършена на 10 юни 2011 г.)

John Grisham – Theodore Boone (завършена на 13 юни 2011 г.)

Rana Dasgupta – Solo (завършена на 8 юли 2011 г.)

Patricia Cornwell – Port Mortuary (завършена на 4 август 2011 г.)

Петдесет велики разказвачи – том първи, сборник с разкази (завършена на 18 август 2011 г.)

John Grisham – The Confession (завършена на 31 август 2011 г.)

Peter Robinson – Wednesday’s Child (завършена на 5 септември 2011 г.)

Леа Коен – Сбогом, Брюксел (завършена на 11 септември 2011 г.)

Ismail Kadare – Chronicle in Stone (завършена на 23 септември 2011 г.)

Марио Варгас Льоса – “Леля Хулия и писачът” (завършена на 21 октомври 2011 г.)

Нийл Геймън – “Книга за гробището” (завършена на 31 октомври 2011 г.)

Астрид Линдгрен – Карлсон, който живее на покрива (завършена през ноември 2011 г.)

От всичкото това старателно записване става ясно, че през 2011 г. съм прочел (завършил) общо 23 книги, т.е. по-малко от една на две седмици. От тях поне 13 са криминалета или трилъри, т.е. “лека” литература. Видно е, че “сериозна” художествена литература съм започнал да чета определено в резултат на основаването на читателския клуб “Край камината”. Това е добре. Означава, че поне за мен лично клубът има смисъл. :-)

При най-повърхностно сравнение със списъка на книгите, които съм започнал, но все още не съм завършил, става ясно, че богословската, философската, бизнес и техническата литература просто не я завършвам. Или поне през последната година е било така. Това е лесно обяснимо. В действителност съм стигнал почти до края на много от въпросните книги, но не искам да ги завърша, защото не чувствам, че съм готов за това. Иска ми се не просто да ги отметна като прочетени, а да съградя наученото от тях в нещо по-масивно, което да остане за по-дълго време. Т.е. поне да им напиша подробни рецензии. А много от тях са стимулирали мисленето ми по такъв начин, че искам да ги използвам за основа на поредица от публикации. Само че тази година за пореден път не успях да си наложа да пиша редовно в блога си.

По тази причина едно от желанията ми за новата година е не само да пиша редовно в “Из чаршията”, но и да не оставям прочетена книга без рецензия. Ще бъде трудно…

Иначе нямам амбиция непременно да чета повече. Най-после започвам да усещам, че не съм вече подвластен на това подтискащо желание да прочета всичко или поне все повече и повече. Предпочитам малко, но обмислено, отколкото просто количество. Както съм писал и преди, двете заедно не мисля, че е възможно да се съчетаят.

А как е при вас? Какво място заемат книгите в живота ви? Какво четете? Какви са амбициите ви в тази насока за новата 2012 г.?

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?

Какво мислите за предопределението?

Утре (събота, 21 май 2011 г.) ми предстои да изнеса две лекции обединени под общата тема “Предопределение и практика: приложение на доктрината за предопределението към някои значими решения в живота”. Темата за предопределението разбира се е огромна и е свързана с още много значими доктрини, както и с важни въпроси в богословието и философията. По тази причина ще започна с внимателно дефиниране на понятията.

Стори ми се интересно да се опитам на разбера какво разбират различните читатели на този сайт под понятието “предопределение”. Какво изниква в съзнанието ви когато чуете тази дума? Какво е отношението ви към разбиранията, които според вас стоят зад нея?

Ще ви бъда благодарен, ако споделите отговорите си в коментарите под тази публикация или (ако предпочитате) на стената на “Из чаршията” във Facebook.