Живея. Мисля. Пиша.

Абсолютна норма ли е Старият Завет?

photo of Illinois death penalty chamber

© http://bit.ly/pyH7xY

Вчера попаднах на следния интересен откъс от американския сериал ” The West Wing”. (Превъзходен сериал, между другото. Ако не сте го гледали, намерете го из интернет и го гледайте!) Действието в този епизод на сериала започва в края на работното време в петък. Върховният съд на САЩ току-що е отхвърлил всички жалби за отлагане на присъдата на затворник, който е осъден на смърт за извършване на две убийства на наркобосове в Мексико. Екзекуцията е насрочена за една минута след полунощ в неделя срещу понеделник. Единственият шанс на защитата е президентът да отмени екзекуцията, но това се случва в изключително редки случаи и последният такъв е бил преди четири десетилетия. Конституцията дава такова право на президента и той (и екипът му) очевидно би предпочел екзекуцията да не се извърши, но за решението си ще бъде атакуван и в политическо отношение такава стъпка е нежелателна. В опит да разгледа всички основания за едното или другото решение, президентът се консултира с редица свои приближени, случайни гости и религиозни водачи (включително папата и своя изповедник – президентът е католик). Защитата на осъдения на смърт предприема отчаяни ходове и се опитва да повлияе на Тоби Зиглър (директор на комуникациите в Белия дом и евреин) като урежда равинът в храма, който той редовно посещава всяка събота, да проповядва срещу отмъщението. В резултат на това Тоби се среща лично с равин Гласман. В края на разговора им ставаме свидетели на следния диалог (скрипта на целия епизод може да прочетете тук):

ТОБИ:
Пак заповядай. [И двамата се изправят.] Тората не забранява смъртното наказание.

РАВИН ГЛАСМАН:
Така е.

ТОБИ:
Казва: “Око за око.”

РАВИН ГЛАСМАН:
Знаеш ли още какво казва? Казва, че необуздано дете може да бъде изведено при градските порти и убито с камъни. Казва, че хомосексуалността е мерзост, която трябва да се наказва със смърт. Казва, че един мъж може да има повече от една жена, и че робството е нещо приемливо. Доколкото ми е известно, тези идеи са отразявали най-висшата мъдрост за времето си, но според каквито и да било съвременни норми си остават просто погрешни. Обществото има право да се защитава, но няма право да проявява отмъстителност. Има право да наказва, но няма право да убива.



Какво мислите за аргумента на равина? Какво мислите за онези части от историята на израелтяните, описана в Стария Завет, с които практически никой днес не се съобразява? Какво мислите конкретно за смъртното наказание?

А ако ви интересува как свършва епизодът, намерете го отнякъде и го изгледайте! :-)

ИЗРЕЗКИ: Ахмед Доган, "The Stoning of Soraya M." и космическата трилогия на К. С. Луис

ИЗРЕЗКИ днес:
  • Ахмед Доган е най-откровеният български политик
  • Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”
  • Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език


Ахмед Доган е най-откровеният български политик

Вероятно всички днес вече са научили за клипчето с откъс от реч на Ахмед Доган пред поддръжници в с. Кочан. Пълната стенограма може да прочете на сайта на “Капитал”. Тези изказвания не бива да изненадват никого. Няма да е твърде преувеличено да кажем, че Ахмед Доган е най-откровеният български политик. Онези, които се шокират сега би трябвало да се запитат какво толкова ги отблъсква. Та нима повечето властимащи в България през последните 19 години не се държаха именно така? Само че мнозинството от тях не са така безочливо откровени бихте казали вие. Да, така е, но нима това е достойнство?

Никак не харесвам Доган. Методите и целите му ме отблъскват напълно. Същевременно трябва да призная, че вероятно наистина е най-умният (хитър или находчив, ако предпочитате) политик в страната. (Нямам представа дали той е само маша и някой друг задава ходовете в сянка, затова по необходимост отъждествявам действията му само с него.) Още преди две години ми направи впечатление колко умна и дългосрочна стратегия има по отношение на младите кадри в Движението. Вестник “Капитал” писа за това още през март 2007 г. и сравни ефективността му с тази на другите водещи партии. Същото писаха и през април тази година. Наричайте го както щете, но Доган е стратег. Всеки, който иска да постигне нещо значително за тази страна (било лошо или добро), би било добре да се поучи от него.

Доган е реалист. За разлика от мнозинството избиратели в България. Дълги години ми трябваха докато започна да проумявам, че в политиката наистина идеалите са на много заден план. Да, важно е да отстояваме принципите и ценностите си, но не бива да се заблуждаваме относно реалността. А тя е, че властта корумпира и то бързо. Крайно време е българският избирател да започне да гласува не според идеалистичните обещания на този или онзи политически “месия”, а според своите интереси и способността на дадени политици или партии да ги реализират в максимална степен. Това означава, че трябва да изискваме от политиците не толкова морален характер (за който, да си кажем честно, можем да съдим само относително, тъй като нямаме достатъчно добър поглед), а по-скоро съобразяване със законите. Означава също и да ги държим изкъсо чрез медиите, собствения си глас и гражданска активност. Колкото по-наясно сме с реалността, толкова по-рядко ще се изненадваме от проявите на Доган или който и да било друг.

Исус Христос призовава последователите си да бъдат “разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” (Евангелие от Матей, 10 гл., 16 ст.). Все ми се струва, че мнозинството евангелисти сме тъпи като овце и плашливи като гълъби. Затова и почти няма убедени християни, които да следват политология и международни отношения, с непоколебимата цел да се занимават с политика и държавнически дела. Не бива да се изненадваме тогава, че Ахмед Доган действително държи властта. Както казах, много има да научим от него всички, които искаме да променим тази страна.

Ако имате повече време:

  1. Статия в mediapool.
  2. Коментари от български политици по повод изказването на Доган (mediapool).
  3. Статия в “Дневник”.
  4. Коментар от Станка Тошева в “Капитал”.
  5. Коментар и редактирана стенограма на английски език в The Sofia Echo.

Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”

Вчера писах за новия филм с участието на Джим Кавийзъл. Facebook групата Spinnio (създадена с цел да поощрява премиерите на качествени независими филми) покани днес почитателите от страницата на филма във Facebook на интервю с режисьора. То ще се проведе на живо от 02:00 ч. българско време тази нощ тук.

Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език

Вчера с изненада (и известно закъснение) забелязах в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia “Переландра” от К. С. Луис. После забелязах и ново издание на “Отвъд безмълвната планета”. За онези, които не знаят, това са първите две части от знаменитата “космическа” трилогия на Луис. Ако сте чели само “Хрониките на Нарния”, тази трилогия няма нищо общо. Поредицата за Нарния е предимно за деца и най-общо може да се определи като фентъзи, докато трилогията спада към жанра на научната фантастика и е за възрастни читатели. Смело мога да кажа, че това са най-задълбочените и интересни художествени произведения на К. С. Луис. Особено втората и третата част. Понастоящем предстои всеки момент да излезе от печат и третата част – “Онази грозна сила”.

Първата книга хвърля интересни паралели към библейския разказ за Сътворението, както и естеството на Христовото изкупление. Втората книга повдига въпроси относно грехопадението, а третата представя далеч по-вероятна интерпретация на Апокалипсиса от американските диспенсационалистки бестселърчета “Оставените”. Но това е най-скучният начин да се представи тази трилогия. Тя е истинска художествена литература, плод на изключително плодовито въображение и много дълбок ум. Освен това е сред най-хубавите представители на философския тип научна фантастика. С две думи, най-добре се запознайте лично!

Преди години (1998 г.) първата част се появи в издание на издателство “Хемус” и превод на Любомир Николов. (Това издание е изчерпано от печат, но може да го намерите в интернет библиотеката “Моята библиотека”.) За съжаление останалите части не последваха. Дълго време Цветан Биюков превеждаше втората част във форума “Дрешникът”, но не продължи докрай. Още не съм се сдобил с новите издания, но предполагам, че преводът им е негов. Във всеки случай издателство “Сиела” заслужава поздравления, че направи достъпна и за българския читател тази великолепна поредица. Тепърва ще пиша много за нея.

ИЗРЕЗКИ: за "Из чаршията", обикновените дни, проповядването на Вениамин Пеев и новия филм с Джим Кавийзъл

ИЗРЕЗКИ днес:

  • Възраждането на “Из чаршията”
  • “Обикновени” дни
  • За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев
  • Действителната история на Сорая М.

Възраждането на “Из чаршията”

Сигурно сте забелязали, че от няколко мессеца насам въобще не пиша в “Из чаршията”. Всъщност, последната ми публикация е от 16 април, предходната от 7 януари, а преди нея – от 1 ноември 2008 г. Защо изобщо държа този блог в мрежата би било уместен въпрос. Да се чуди човек и на постоянството на онези минимум петдесетина читатели, които всяка седмица ме “навестяват”.

Обяснението за този период (да се надявам вече привършил) на неписане е, че просто не знаех какво да правя с блога си. Когато го създадох преди повече от четири години (първата ми публикация е от 6 юни 2005 г., но преди нея имаше и други, които впоследствие изтрих), имах големи идеи. Растящото ми усещане за реализъм през годините заслужено ги промени. През цялото това време обаче си давах сметка, че блогът е преди всичко за мен самия, а чак после и за читателите. Създадох го с основното разбиране, че мисля по-ясно докато пиша, а пиша по-лесно, когато все пак съществува и теоретичната макар възможност някой после да прочете написаното. От друга страна, ласкаех се от мисълта, че може някой да има полза от прочитането на моите мъдрувания, та дори и тя да е предизвикателството към неговия/нейния талант да ми покажат колко повърхностен ум всъщност съм. Първите години от съществуването на блога сякаш ми доказаха, че все пак съм на прав път. След това обаче започнах да чертая твърде мащабни планове, за които просто нямах време или пък не им е дошло времето. Трябваше да минат повече от четири години, за да стигна пак до там, откъдето тръгнах. Понастоящем възнамерявам да пиша колкото често имам възможност или потребност за това. Вместо различните рубрики, които се опитвах да започна през последните две години, ще наблегна основно на рубриката ИЗРЕЗКИ. В нея ще публикувам кратки коментари за какво ли не. Всички по-дълги текстове (не обещавам, че ще има такива) ще се появяват в отделни рубрики. Това са плановете засега. Ще видим какво ще излезе…

“Обикновени” дни

Организацията на Рави Закарайъс предлага ежедневен бюлетин с кратък текст, който провокира размисъл (“A Slice of Infinity” – букв. “Резенче вечност”). Днешният коментар (“The Rest of Our Days”, 24 юни 2009 г.) касае периода, в който се намираме сега според църковния календар на римокатолическата църква. Според него периодът между понеделника след петдесятница и съботата преди първия адвент се нарича “Обикновено време”. Текстът на Джил Каратини подбужда към размисъл за това доколко различаваме Божието присъствие в ежедневието си. Смятаме ли действително, че Бог ни обръща внимание само по празници, в неделя, по време на богослужение или когато сме заети в отявлено “духовни” дейности? Според мен проблемът ни не е, че нямаме време за “религиозни” занимания, а че имаме така изкривена представа за Бога, че дори когато Му се покланяме, пак не Го различаваме достатъчно ясно. Естественият резултат от това е, че имаме все по-малко желание да му се покланяме въобще.

За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев

Все още си спомням как слушах като дете част от курса “Култове и религии” на Вениамин Пеев. Той е от малкото български евангелисти със сериозно образование, няколко сериозни книги зад гърба си, солидна ерудиция и чудесен ораторски талант. Същевременно е известен с конфликтния си характер, а напоследък и с особено острите си критики към ръководството на Висшия евангелски богословски институт (виж например коментарите тук).

Тези дни открих, че на 29 март 2009 г. е проповядвал в църква “Блага вест” в София. Тук може да изгледате проповедта му на видео (чудесна инициатива на екипа на църквата). Озаглавена е “Силата на Божието Слово”, а основният текст е Матей 8:5-13. Аз лично с удоволствие я изслушах. България има нужда от повече такива проповедници. Стилът му е все пак твърде патетичен за моя вкус, а и бих предпочел повече осветляване на контекста и връзките му с откъса в Евангелието на Матей, но независимо от това проповедта съдържа солиден екзегетичен анализ и поучителни допълнителни размишления. Дали практическите му изводи са така удачни, актуални и самокритични е друг въпрос. Онова, което е достойно за подражание е сериозността на подготовката, подплатеността с актуални знания, вниманието към текста на Библията, усета за по-широкия богословски контекст (светогледност на мисълта) и смислената употреба на думите (няма да намерите пълнеж или празни клишета). Доброто трябва винаги да се цени!

Действителната история на Сорая М.

Току-що получих по електронната поща съобщение (препратено ми от приятели) от Браян Годава (сценарист и режисьор), в което насърчава да гледаме един нов филм, който предстои да бъде пуснат по кината в САЩ на 26 юни 2009 г. Филмът е “The Stoning of Soraya M.” и в него водеща роля играе Джим Кавийзъл (преди всичко известен с ролята си на Христос в “Страстите Христови”). За основа на сценария е послужил едноименният роман (по действителен случай) на френски журналист. Филмът вече получава награди.

Ако имате повече време:

  1. Подбуждащата размисъл статия на Карл Канън в Politics Daily.
  2. Страницата на филма в Internet Movie Database.
  3. Страницата за филма в Wikipedia.
  4. Страницата за филма във Facebook.
  5. Профилът на Mpower Pictures, филмовата компания зад филма, в Twitter.