Живея. Мисля. Пиша.

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Харесах си книги

щанд с новоиздадени книги в книжарница "Сиела"В неделя на обяд надникнах в книжарница “Сиела” в Mall of Sofia и почти се разтреперах (е, преувеличавам малко 😀 ) като се изправих срещу цяла стойка хубавичко наредени екземпляри от новия роман на Умберто Еко, който са издали на български преди броени дни. Казва се “Пражкото гробище” (Издателство “Бард”, 2012 г.) и е с твърди корици. Може да не се съмнявате, че искам да го прочета колкото е възможно по-скоро. Книгата може да се закупи от сайта на издателството с отстъпка от 20%.

След това продължих да разглеждам изложените новоизлезли книги и попаднах на още няколко, които събудиха интереса ми. Никога не бях чувал за Феликс Палма и неговата “Картата на времето”, но анонсът ме грабна. На Джулиан Барнс съм почитател още от времето на “История на света в 10 и половина глави”, а сюжетът на новоиздадената “Предчувствие за край” звучи привлекателно. Дафни дю Морие пък свързвам основно с приключенски любовни романи (като “Странноприемница „Ямайка“” например), така че “Куклата” обещава да ми разкрие друга нейна страна.

Оказва се, че съществува нещо като “шведска вълна” в съвременната (предимно популярна) литература. Не съм чел още трилогията “Милениум” на Стиг Ларшон, но отдавна съм сложил в списъка си с пожелания едно криминале на Ю Несбьо. Сега открих “Хипнотизаторът” на семейната двойка, която пише под псевдонима Ларш Кеплер. За Хенинг Манкел пък се твърди, че е най-превежданият шведски автор в момента. Новоиздаденият му криминален трилър “Човекът от Пекин” е двайсети поред в кариерата му. Камила Лекберг също е шведка, а първият й роман “Ледената принцеса” току-що е издаден и на български. (Очевидно и българските издатели яхват вълната на интереса към шведските кримки…)

Освен това ми направиха впечатление “Законът” на Владимир Зарев, който се оказва трета част на трилогия, чийто първи две части са озаглавени “Битието” и “Изходът”. Обичам дълги книги и епични романови поредици, така че сигурно ще се опитам да я прочета. В читателския клуб “Край камината” наскоро прочетохме “Зимно пътуване” на Амели Нотомб и си казах, че искам да прочета поне още няколко от книгите й. На български току-що беше издадена нейната “Атентат”. Преди много години за първи път прочетох “Щастливият принц” на Оскар Уайлд в едно архивно издание от началото на XX век. Чак преди няколко години прочетох тези приказки и на английски. Сега възнамерявам да ги купя, за да ги четем със сина ми. “Паяжината на Шарлот” от Е. Б. Уайт е страшно известна книжка за деца в англоезичния свят, а аз никога не съм я чел.

Накрая, издали са роман на Олдъс Хъксли, за който също не бях чувал – “Геният и богинята”. И макар и все още (за мой срам) да не съм чел нищо от Илия Троянов, определено искам да прочета новата “Кучешки времена. Революцията менте 1989”.

В крайна сметка успях да се измъкна от книжарницата без поражения върху съдържанието на портфейла ми.  😀 Все пак от началото на годината досега с Катрин вече сме купили около 20 книги.