Живея. Мисля. Пиша.

Сънища и приказки

Ето какво си бях приготвил да произнеса на откриването на изложбата на Дана Кандинска в Книжен център “Гринуич” снощи. В общи линии това и казах.  :-)

 

Изложбата на Дана Кандинска в Книжен център "Гринуич"В нашето прехласнато пред авторитета на естествените науки общество, приказките са само за децата. Но както казва британският журналист и писател Честъртън в началото на миналия век: “Всичко важно за света научих от своята бавачка”. Причината децата да бъдат по-отворени за света на приказките е, че представата им за света е все още неограничена от понятия като “възможно” и “невъзможно”. А историята показва, че светът се развива именно чрез онези, които са склонни да се усъмняват в ограниченията на “възможното”.

Искате ли да четем заедно?

 

Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html

Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене преди осем години се сближихме с жената, която после стана моя съпруга.  :-)) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.

Както и да е, миналата седмица очите ми се отвориха…  :-) Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провежда вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Започвам читателски клуб. Ето и подробностите:

Читателски клуб “Край камината”

  • Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели.
  • Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание.
  • Срещите на клуба ще са веднъж месечно като на всяка среща ще се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка.
  • Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче не сте имали възможност да прочетете цялото (или дори част от) произведение, или пък идвате за първи път, сте все така добре дошли!
  • Предложения за заглавия, които да четем и обсъждаме заедно са добре дошли, но в крайна сметка аз като модератор на дискусиите ще имам крайната дума. На този етап предвиждам да четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава. Може да четем и произведения, които са се доказали като класически в световния литературен канон.

Първа сбирка: четвъртък, 7 юли 2011 г.

Продължителност: от 18:30 до 20:30 ч.

Място: на втория етаж на сладкарница “Вила Росиче” (ул. “Неофит Рилски” 26, гр. София, виж тук)

Прочетете: “Соло” от Рана Дасгупта

Моля, ако възнамерявате да участвате в първата ни сбирка, потвърдете присъствието си на страницата на събитието във Facebook!

За начало на нашия клуб избрах втория роман на Рана Дасгупта поради връзката му с България, както и поради факта, че авторът се утвърждава като един от забележителните съвременни автори на английски език. Книгата е малко по-дълга (416 стр.) отколкото бих предпочел, но пък шрифтът е едър, а и като роман се чете леко. Все пак разполагаме с цял месец дотогава. Може да намерите този роман в повечето книжарници в страната, както и тези в интернет. Ако имате трудности в това отношение, пишете ми!

Ако идеята за читателския клуб ви допада, станете членове на групата ни във Facebook: http://www.facebook.com/home.php?sk=group_208908095814679 По този начин дори да нямате възможност да присъствате на някоя сбирка, пак ще сте в течение с това кои книги четем и къде/кога ще се съберем отново. Разбира се, ако имате приятели и познати, които биха се заинтересували, поканете и тях!

Личността и творчеството на К. С. Луис – семинар

C. S. Lewis(Тази публикация беше публикувана първоначално на 23 ноември 2010 г. в 17:37 ч. на старото местоположение на блога – http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/)

След два дни в София ще се проведе семинар на тема “Личността и творчеството на К. С. Луис”. Подробности относно часа и мястото вижте в края на публикацията.

Лектор ще бъде Джери Руут (САЩ), преподавател в Wheaton College в щата Илинойс. Джери е дългогодишен изследовател на личността и творчеството на К. С. Луис. Заедно с Уейн Мартиндейл е редактор на значимия труд “The Quotable Lewis” – сборник от цитати из цялото публикувано творчество на Луис, който е издаден през 1989 г. През годините изнася много лекции върху идеите и творчеството на Луис, и е един от авторите в уважавания блог The C. S. Lewis Books Blog, където признати специалисти представят оригинални изследвания върху творчеството на писателя.

Имах възможност да се запозная с него лично през 2004 г., когато прекарах месец и половина в центъра Wade към Wheaton College (изследвайки личността и творчеството на Дж. К. Честъртън). По-късно му превеждах когато изнесе двудневен семинар за К. С. Луис в София. Той обича да мисли задълбочено и разговорите с него винаги са ме оставяли с много храна за размисъл.

В рамките на настоящия семинар Джери ще изнесе следните беседи:

  • “Затриването на човека”* – разясняване на тезата
  • “Затриването на човека” – приложение
  • К. С. Луис и използването на разкази
  • К. С. Луис и “Хрониките на Нарния”
  • К. С. Луис – вярващият човек и стремежът към удовлетворяване на човешките копнежи

* “Затриването на човека” е мой превод на заглавието “The Abolition of Man” – книга на Луис, която за съжаление все още не е преведена на български.

Основен организатор на събитието е Обединения богословски факултет (ОБФ) към Висш евангелски богословски институт (ВЕБИ). То се провежда и с подкрепата на Нов български университет (НБУ) и Издателство “Труд”, което ще предлага на семинара книгите “Хрониките на Нарния”.

Тема: Личността и творчеството на К. С. Луис
Лектор: Джери Руут
Дата: 25 ноември 2010 г. (четвъртък) от 10:00 до 13:00 ч. и от 15:00 до 18:00 ч.
Място на провеждане: Парк-хотел “Москва”, зала “Киев”, етаж Мецанин
Адрес: ул. “Незабравка” 25, квартал Изток
(последната спирка на трамвай 18 и метростанция “Жолио Кюри”)

Предварителна регистрация на тел. 02 / 866 45 53 и/или на страницата във Facebook.
Регистрация на 25-ти ноември: 9:00 – 9:45 ч.
Вход – свободен
* Семинарът е предназначен за хора над 18 год.

ПРЕПРАТКИ:
– кратка биографична справка за Джери Руут в сайта на Wheaton College
– кратка биографична справка за Джери Руут в блога The C. S. Lewis Books Blog
пълният текст на “The Abolition of Man” на К. С. Луис. Текстът е публикуван в интернет от The Augustine Club към Columbia University
анализ на “The Abolition of Man” от Дейл Нелсън
– кратка биографична справка за К. С. Луис на сайта Ендорион
българската страница за К. С. Луис в Wikipedia
страницата на семинара във Facebook
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Труд”
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Верен”
съобщение за семинара на сайта на Сдружение ХАРТА?

Тодор Велчев накратко за връзката между наука и религия

Миналата седмица (10 май 2010 г.), Студентският съвет на Бургаския свободен университет организира дискусионна лекция на тема “Проблемът наука – религия като феномен на модерната епоха”. Лектор е бил кумът, Тодор Велчев. За съжаление, записите (аудио или видео) от самата лекция все още не са достъпни.

На сайта на радио Дарик обаче може да се прочете кратко представяне на лекцията и да се чуе сбито интервю с Тодор. Интервюто е било твърде кратко (макар и да става ясно, че до нас е достигнал редактиран откъс от него), за да може да съдържа нещо твърде значително, но все пак има няколко интересни момента. На първо място Тодор подчертава, че фундаменталното противопоставяне между наука и религия, което се приема за даденост в наше време, в действителност е сравнително скорошен феномен – от последните два или три века. Това би трябвало да повдигне въпроса защо образованите хора в предишни времена не са виждали същото противоречие? После Тодор споменава, че по всичко изглежда въпросът за противопоставянето на наука и религия не е много актуален за днешните студенти. Като че ли намеква, че причината за това може да се търси в липсата на стремеж у днешните млади хора да осмислят докрай и последователно своя светоглед. Чудя се, дали наистина съвременният млад човек разсъждава по-малко или пък по-скоро изхожда от съвсем различни начални презумпции, които предопределят интереса към други въпроси?

ВРЪЗКИ
Страницата на събитието във Facebook.
Профилът на Сдружение ХАРТА във Facebook.
Съобщението за събитието на сайта на Сдружение ХАРТА.
Интернет списанието на Сдружение ХАРТА.

Изборите са добър показател за зрялостта на народа ни: не можем само с кампании да надскочим нивото си

Преди малко повече от седмица писах в блога си за незрялостта и липсата на реализъм у мнозинството от българите – дори и най-интелигентните такива. Ето няколко примера от моя списък от приятели във Facebook днес:



“Koito ne iska da glasuva da ne jivee v Bulgaria, taka smqtam az.” – млада майка



“Хакнаха сайта на Сергей Дмитриевич. http://bit.ly/Phgd9 Наистина красиво :)” – евангелистки пастор



“Поздрав от Бай Мангау за всички, които ще отидат в неделя за гъби вместо до избирателната секция: http://abonat.net/ipicture/” – млад българин



“В неделя ще гласувам с недействителна бюлетина като израз на желанието ми да участвам в изборите и пълната липса на свежи и адекватни лица, на които да поверя гласа си.” – младата и образована българка М. Х.


В отговор на горното съобщение, под него се разрази следния дебат:


(Трима харесват това: младата и образована българка Й. Г., младият и образован българин Х. Х. и трета българка Г. Щ., която не познавам)
българката Т. П. в 01:03ч. на 04 юли:
“I misli6, che tova shte pomogne?! A posle ot kogo shte se oplakva6 nai-mnogo?! MISLI!”
българинът Л. М. в 01:08ч. на 04 юли:
“Гласувай за някого, невалидната пак отива при тези, които я искат!”
младият и образован българин Х. Х. в 07:24ч. на 04 юли:
“Не, не отива, но гласовете на негласувалите отиват. И аз ще направя същото.”
българинът Л. М. в 07:28ч. на 04 юли:
“Аз примерно не съм съгласен да управляват турци. И ще гласувам за партия ************ само и само да се противопоставя на онези автобуси, които идват в деня на изборите! Ако пусна невалидна бюлетина, тя отива някъде си и по никакъв начин не засилвам мнозинството на другите партии.”
младият и образован българин Х. Х. в 08:08ч. на 04 юли
“Аз пък не искам да ни управлява който и да е от сегашните, независимо турци, царя, сините или комунистите. Затова и няма да гласувам за никого, а ще задраскам всички. Наистина нищо няма да се промени, но и вашите решения, и моето са въпрос на два различни възгледа, всеки да направи така, както смята, че е редно. Но нека гласува, дори и да не иска за никого, като зачеркне всички. Това също е гражданска позиция. Аз смятам, че няма хора в партия ************, които да са по-добри от турците и в частност Доган, за да мога да гласувам за тях като за по-малкото зло.”
българката Е. Д. в 09:11 ч. на 04 юли:
“е не,не,не е това пътят…Помисли!:)”
българката Г. Щ., която е харесала първоначалното съобщение, в 09:40ч. на 04 юли:
“Това е добър начин да покажеш протест и реална позиция (по-адекватен начин от това да не гласуваш изобщо!). Лошото е само, че никой няма да се трогне от това.. Според мен е добре да избереш тези, които ти се струват най-малко недостойни.. Усмивки!”
не съвсем младият, но интелигентен българин-бизнесмен Г. С. в 09:47 ч. на 04 юли:
“Мартин Димитров е свежо лице според мен. Освен това не обръщай толкова внимание на лицата, колкото на принципите.”
младата и интелигентна българка Я. К. в 11:41ч. на 04 юли:
“Да, има разлика между негласуването и пускането на невалидна бюлетина. При второто не правиш нищо, хабиш си времето, хабиш времето на хората от съответна избирателна секция, продължаваш да мърмориш, тровиш си нервите и същевременно се мислиш за особено оригинален и голем герой. Особен парадокс нали? Всъщност си оставаш същия обществен бацил, който не поема отговорност за нищо, а продължава да дава акъл.”
Я. К. в 11:41 ч. на 04 юли:
“Ако някой толкова не е намерил кандидат, който да е достоен за него, да се беше кандидатирал, явно има достойнства и идеи! А – и обществено ангажиран не означава да идеш само да си пуснеш гласа – означава постояно да имаш позиция, по твоите проблеми, интереси и т.н. и да ги отстояваш. В крайна сметка от криене никой не постига нищо. С вашия глас вие заявявате себе си!!!”
българката Л. И. в 11:45 ч. на 04 юли:
“абе колкото и да не ни се иска пътят е да се гласува за всеки друг, но не и за тези които не искаме и не трябва да са на власт.Направете малък компромис със себе си и дайте гласа си за някой който не удовлетворява напълно вашите представи за управляващи,но все пак не е 3-ройна коалиция или замаскирана част от комунизма.Лошо е,но това е положението,иначе ще купят 30% от населението и циганяците дето не могат и името си да напишат дори за 20 30 лева ще дадат властта пак на турци,комунисти и продажници,така че – ГЛАСУВАЙТЕ!
младият и интелигентен българин А. Т. в 12:57 ч. на 04 юли:
“Гласувайте! От всички кандидати все ще намерите някой свястен…”
М. Х. в 12:58 ч. на 04 юли:
“Mале мила, колко агресия! Не трябваше да повдигам въпроса… Хубавото е, че всеки си избира, а за това – не се смятам, за “бацил” или пък за мърморко, не мърморя, просто не искам гласът ми да отиде за когото и да било от кандидатите, а ако не гласувам изобщо за тях, той пак се разпределя… Я гласувайте всички по съвест и стига коментари!!!”
Л. И. в 13:38 ч. на 04 юли:
“бе няма агресия,само мисли :) Всеки сам си решава накрая :)”
младата и интелигентна българка Й. Г., която е харесала първоначалното съобщение, в 15:13 ч. на 04 юли:
“Абсолютно – мен ме изнудват да гласувам, но аз няма да се дам:))) Много се изкефих на Боян, който разправяше, че последният път е сложил в плика тоалетна хартия!!!”
Й. Г. в 15:20 ч. на 04 юли:
“Не че аз бих направила подобно нещо, не го толерирам, но все пак на всички ни е писнало – това е като издевателство – гласувай, та гласувай. За мен е унижение да гласувам за който и да е. Все пак ми е жал за възрастните хора, които няма как да се оправят за разлика от нас, които сме в разцвета на младостта си и ще се реализираме тук или навън. Трудно е да се вземе решение. Ама аз да се махна веднъж от тая глупава държава… Все пак, горките ора, които се надяват и после губят надежда… но да не забравяме, че народът си заслужава управниците…”
Л. И. в 15:21 ч. на 04 юли:
“da-nie sme narodyt! hahahahaha”
Л. И. в 15:22 ч. на 04 юли:
“vzemi go mahni tova 4e tiq debati verno ne sa za fecebook!”
Й. Г. в 15:41 ч. на 04 юли:
“Защо да не са? Ако някой пише (мисли) неща, които няма да е прилично другите да прочетат, да не ги афишира изобщо. Ние сме народът, така че турците и комунистите, ако ни управляват… Започвам да се чудя дали тъкмо вечният ни стремеж да следваме идеалите на чуждите народи не ни доведе до тук. То ни е като изписано на челото. Също като в интимните взаимоотношения:))”



“Аз ще гласувам за Синята коалиция, защото само там няма ченгета, а има мислещи, целеустремени хора, готови да поемат отговорност за действията си! А вие?” – млада и образована българка, майка на две деца


По повод на бележката на страницата на в. “Капитал” във Facebook:


българката В. К. в 17:44 ч. на 03 юли:
“Тъжно е, че вече гласът ни е по-скоро неутрализиращ отколкото решаващ … и следователно е по-трудно да се убедим, че има смисъл да си упражняваме демократичните права. Въпреки това е глупаво да стоим безучастни и после да се оплакваме.”
българинът С. Х. в 19:07 ч. на 03 юли:
“Az shte glasuwam, no wsichko se powtaria otnowo i otnowo, taka che wyobshte ne se wylnuwam ot izbori weche. W poslednite 20 godini wsichki partii prizowawaha da glasuwame, zashtoto “tozi pyt” neshtata shte se promeniat i “tozi pyt” BG shte e normalna dyrjawa, no mutrite si karat Bentley-tata, mafiata si prodawa drogata po uchilishtata, niama nito edin osyden za KAKWOTO i da e prestyplenie i nqma nito edna instituciq, koqto da si wyrshi rabotata – syd, policia, ministrestwa, agencii… Decata ne uchat i psuwat uchitelite si, pensionerite iznemogwat, a naroda tyne w absoliutna duhowna nishteta i chalga… Syjaliawam, no niamam kakwoto i da e pozitiwno da kaja… PROMIANATA TRIABWA DA TRYGNE OTDOLU, OT NARODA, OT WSEKI EDIN BYLGARIN, A NE OT PARTIITE. Te weche pokazaha, che ne mogat!!!
българинът Д. К. в 19:25 ч. на 03 юли:
“С, ne mislia che vseki pat e bilo edno i sasto. prosto imame malko kusa pamet kato narod. zabravi se dosta barzo kakvo napravi SDS za bulgaria i koj napravi vazmojno vlizaneto ni v EU. togava za edin mandat niamashe i mutri i prestupnost. beshe tejko no nikoj ne go skri s propaganda… vsichki znaem kakvo stana posle s 900te obestani dni”
българката Е. П. в 21:10 ч. на 03 юли:
“Не мисля, че мястото на това послание е тук във ФБ…колко от хората, които биха взели пари за гласа си са във ФБ?”
българинът Г. В. в 21:12 ч. на 03 юли:
“тъй, тъй, сичките са маскари, ама СДС не са, айде нема нужда…”
българинът Н. Н. в 22:31 ч. на 03 юли:
“Напротив -на това послание мястото му е навсякъде, където може да бъде видяно.”
българинът Т. П. в 12:59 ч. на 04 юли:
“Mnogo dobro pisanie! Za sajalenie tova ni e politicheskata kultura”


Какво виждам в горните мнения? (Съгласен съм, те не биха могли да се смятат за представителна извадка, но са все пак показателни. Мнозинството от горецитираните са млади, работещи, образовани – поне с едно висше образование – и умни.) На първо място, твърде много хора смятат, че отговорността на гражданина в демократичното общество се изчерпва с гласуването.
Именно това незряло разбиране ни прави апатични, разочаровани и склонни към импулсивни избори през останалата част от мандата. Затова едни свързват гласуването с гражданството, а други ще гласуват, макар и за никого. Зрелият гражданин, който е и реалист, си дава сметка, че изборите са само една много малка част от отговорностите му в демократичното общество. Да, той дава гласа си, но не спира дотам. През времето до следващите избори активно следи действията на своите избраници: критикува, поправя, насърчава, предлага… Дава си сметка, че също както и той израства като личност и гражданин, така следва да се развиват и неговите политически представители. При положение, че всички ние като общество сме твърде корумпирани, безпринципни и незряли, няма логика да очакваме от нищото да се появят кандидати, които много да ни превъзхождат. Та ако имаше такива, защо им е да искат да се кандидатират за нашия вот, освен ако не, за да преследват личния си интерес? Това би трябвало да обясни случващото се в страната ни през последните две десетилетия. Не на последно място, зрелият гражданин, който не е доволен от нивото на политиците в страната, или сам се включва в политиката, или, ако все пак има друго призвание, намира човек, който максимално близко да олицетворява идеала му за добър политик, убеждава го да се кандидатира, и заедно с други съмишленици упорито работи за това въпросният кандидат постепенно да постигне влияние.

Няма нужда да коментирам решението да се гласува, но с невалидна бюлетина. Какво изразява такъв вот? Че смятам за недостойно да дам гласа си за който и да било, но нямам против той да бъде разпределен от други? Коментарите на Я. К. в разгорещената дискусия по-горе може да са остри, но право в целта.

Второ, продължаваме да делим политиците на добри и лоши, като основният фактор, който определя крайния ни избор е “най-малкото” зло. Зрелият гражданин от друга страна гласува за онези, които в най-голяма степен съвпадат с неговите позиции, след което ги държи отговорни да се развиват и променят. Тази отговорност се държи чрез изразяване на личното мнение (блогове, писма до вестници, участие в ТВ предавания), участие в публични партийни и граждански форуми и т.н. Ако шест месеца след изборите установиш, че твоите избраници вървят в неправилна – според теб – посока, тогава им пиши отворено писмо, в което изразяваш несъгласието си. Няма политическа сила, която да може да си позволи да пренебрегне негативен P.R.

Трето, продължаваме да очакваме кандидатите да “заслужат” гласа ни с морал, принципност, свежест, обаяние и т.н. Гласуваме за личности, а не за политически програми и продължаваме да идеализираме едни в противовес на други политици. Зрелият и реалистичен човек си дава сметка, че идеални (или поне достатъчно добри) кандидати никога няма да се появят. Да се смята, че в среда на всеобща корупция и политическа незрялост е възможно да има една партия или коалиция, в която всички са честни, достойни и способни, е абсурд. Хората, които твърдят това относно своите избраници или се информират единствено от тях самите, или предпочитат да делят всичко на бяло и черно. В реалния свят обаче рядко има такива абсолютни крайности. Повечето политици представляват съвкупност от повече или по-малко добри интереси, цели, мотиви, ценности, идеи и стратегии. Въпросът не е дали някой е напълно достоен, а кой е най-близо до моите собствени. В реалния свят не може да не се “присъди награда”, заради липса на достоен кандидат. Затова именно е важно да разберем, че в политиката без компромиси не може. Както от страна на политиците, така и от страна на избирателите.

За съжаление, повечето от цитираните коментари показват, че българите все още не сме дозряли да мислим и действаме мъдро по отношение на политиката и държавата си. Затова нямам илюзии относно изхода от тези избори. От друга страна надежда в дългосрочен план има. Рано или късно достатъчно значителна част от българите ще пораснем и ще променим статуквото. Вместо да се тюхкаме, просто ще продължим да работим в тази насока.

Като че ли на този етап най-уместен е коментарът на п-р Людмил Ятански (на карикатурата по-горе):

ИЗРЕЗКИ: Ахмед Доган, "The Stoning of Soraya M." и космическата трилогия на К. С. Луис

ИЗРЕЗКИ днес:
  • Ахмед Доган е най-откровеният български политик
  • Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”
  • Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език


Ахмед Доган е най-откровеният български политик

Вероятно всички днес вече са научили за клипчето с откъс от реч на Ахмед Доган пред поддръжници в с. Кочан. Пълната стенограма може да прочете на сайта на “Капитал”. Тези изказвания не бива да изненадват никого. Няма да е твърде преувеличено да кажем, че Ахмед Доган е най-откровеният български политик. Онези, които се шокират сега би трябвало да се запитат какво толкова ги отблъсква. Та нима повечето властимащи в България през последните 19 години не се държаха именно така? Само че мнозинството от тях не са така безочливо откровени бихте казали вие. Да, така е, но нима това е достойнство?

Никак не харесвам Доган. Методите и целите му ме отблъскват напълно. Същевременно трябва да призная, че вероятно наистина е най-умният (хитър или находчив, ако предпочитате) политик в страната. (Нямам представа дали той е само маша и някой друг задава ходовете в сянка, затова по необходимост отъждествявам действията му само с него.) Още преди две години ми направи впечатление колко умна и дългосрочна стратегия има по отношение на младите кадри в Движението. Вестник “Капитал” писа за това още през март 2007 г. и сравни ефективността му с тази на другите водещи партии. Същото писаха и през април тази година. Наричайте го както щете, но Доган е стратег. Всеки, който иска да постигне нещо значително за тази страна (било лошо или добро), би било добре да се поучи от него.

Доган е реалист. За разлика от мнозинството избиратели в България. Дълги години ми трябваха докато започна да проумявам, че в политиката наистина идеалите са на много заден план. Да, важно е да отстояваме принципите и ценностите си, но не бива да се заблуждаваме относно реалността. А тя е, че властта корумпира и то бързо. Крайно време е българският избирател да започне да гласува не според идеалистичните обещания на този или онзи политически “месия”, а според своите интереси и способността на дадени политици или партии да ги реализират в максимална степен. Това означава, че трябва да изискваме от политиците не толкова морален характер (за който, да си кажем честно, можем да съдим само относително, тъй като нямаме достатъчно добър поглед), а по-скоро съобразяване със законите. Означава също и да ги държим изкъсо чрез медиите, собствения си глас и гражданска активност. Колкото по-наясно сме с реалността, толкова по-рядко ще се изненадваме от проявите на Доган или който и да било друг.

Исус Христос призовава последователите си да бъдат “разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” (Евангелие от Матей, 10 гл., 16 ст.). Все ми се струва, че мнозинството евангелисти сме тъпи като овце и плашливи като гълъби. Затова и почти няма убедени християни, които да следват политология и международни отношения, с непоколебимата цел да се занимават с политика и държавнически дела. Не бива да се изненадваме тогава, че Ахмед Доган действително държи властта. Както казах, много има да научим от него всички, които искаме да променим тази страна.

Ако имате повече време:

  1. Статия в mediapool.
  2. Коментари от български политици по повод изказването на Доган (mediapool).
  3. Статия в “Дневник”.
  4. Коментар от Станка Тошева в “Капитал”.
  5. Коментар и редактирана стенограма на английски език в The Sofia Echo.

Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”

Вчера писах за новия филм с участието на Джим Кавийзъл. Facebook групата Spinnio (създадена с цел да поощрява премиерите на качествени независими филми) покани днес почитателите от страницата на филма във Facebook на интервю с режисьора. То ще се проведе на живо от 02:00 ч. българско време тази нощ тук.

Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език

Вчера с изненада (и известно закъснение) забелязах в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia “Переландра” от К. С. Луис. После забелязах и ново издание на “Отвъд безмълвната планета”. За онези, които не знаят, това са първите две части от знаменитата “космическа” трилогия на Луис. Ако сте чели само “Хрониките на Нарния”, тази трилогия няма нищо общо. Поредицата за Нарния е предимно за деца и най-общо може да се определи като фентъзи, докато трилогията спада към жанра на научната фантастика и е за възрастни читатели. Смело мога да кажа, че това са най-задълбочените и интересни художествени произведения на К. С. Луис. Особено втората и третата част. Понастоящем предстои всеки момент да излезе от печат и третата част – “Онази грозна сила”.

Първата книга хвърля интересни паралели към библейския разказ за Сътворението, както и естеството на Христовото изкупление. Втората книга повдига въпроси относно грехопадението, а третата представя далеч по-вероятна интерпретация на Апокалипсиса от американските диспенсационалистки бестселърчета “Оставените”. Но това е най-скучният начин да се представи тази трилогия. Тя е истинска художествена литература, плод на изключително плодовито въображение и много дълбок ум. Освен това е сред най-хубавите представители на философския тип научна фантастика. С две думи, най-добре се запознайте лично!

Преди години (1998 г.) първата част се появи в издание на издателство “Хемус” и превод на Любомир Николов. (Това издание е изчерпано от печат, но може да го намерите в интернет библиотеката “Моята библиотека”.) За съжаление останалите части не последваха. Дълго време Цветан Биюков превеждаше втората част във форума “Дрешникът”, но не продължи докрай. Още не съм се сдобил с новите издания, но предполагам, че преводът им е негов. Във всеки случай издателство “Сиела” заслужава поздравления, че направи достъпна и за българския читател тази великолепна поредица. Тепърва ще пиша много за нея.