Живея. Мисля. Пиша.

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?