Живея. Мисля. Пиша.

Гражданско общество в автобуса

Офиси на бизнес-империя "Беев"

Офиси на бизнес-империя “Беев”

Днес преди обяд БНР съобщи за автобус със спукана гума, който се движи от София към Велинград. Шофьорът не е сменил гумата, защото нямал резервна. Вместо да изтърпят подобно безумие, част от пътниците са избрали да слязат от автобуса, а някои са се обадили на тел. 112, а очевидно и до радиото. КАТ не са успяли да го спрат, понеже нямали свободен патрулен автомобил. Когато такъв вече се намерил, автобусът вече се движел по пътя в дефилето между гр. Септември и Велинград, където пътят е твърде опасен. Впоследствие полицията е успяла да го спре преди Велинград. Тече разследване и ще има наказания.

Да крадеш от себе си

миг спокойствие всред заетосттаВ читателския клуб “Край камината” този месец четем “Травнишка хроника” от Иво Андрич. Аз съм още в началото, но не можах да се сдържа да не споделя един откъс, който се откроява.

Докато човек е в средата си и живее при редовни условия, данните от неговия curriculum vitae означават и за него самия важни моменти и значителни поврати в живота му. Но щом случайността или работата, или болест го откъснат и уединят, те започват изведнъж да бледнеят и угасват, да изсъхват невероятно бързо и да се разпадат като безжизнена маска от хартия и лак, която човек някога е използвал. А под тях започва да се подава вторият му, само нему известен живот, т.е. “най-действителният” летопис на неговия дух и неговата плът, който не е отбелязан никъде, който никой друг не подозира, който има твърде слаба връзка с неговите успехи в обществото, но който за него самия и за неговото крайно щастие или нещастие е единствено от значение и единствено действителен.