Живея. Мисля. Пиша.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.

За сексуалната етика на християните

“Drink from Your Own Well” ©1992, Darlene Slavujac http://www.biblicalartist.net/originaloils.html

Тази публикация закъснява във времето, но все пак…

В моята църква в неделя, проповедникът беше обединил мислите си (обосновани и илюстрирани с няколко различни откъса от Библията, които за съжаление вече не си спомням, защото и пропуснах началото) под темата за “склонността да минаваме напряко и да търсим по-краткия път”. Най-общо идеята му беше, че в тази си склонност често забравяме, че онова, което за нас изглежда по-прекия път към достигане на дадена цел не винаги е по-добрият път. В крайна сметка, мъдростта на християнина се изразява в готовността му да приеме, че Бог знае по-добре и неговите препоръки са за предпочитане. Накрая проповедникът приложи тази поука и към решенията, които мнозина християни взимат по отношение на бизнеса или брака. Не са никак малко християните, които са стигнали до заключението, че бизнес в България не може да се прави при пълно спазване на законите и финансовите разпоредби, и по тази причина са избрали “по-краткия” път на злоупотребите и сивата икономика. Също така е вярно, че мнозина християни са избрали да не чакат да се оженят/омъжат, за да водят сексуален живот, ами вече “съжителстват” (най-често с невярващи “половинки”). Както следва да се очаква, проповедникът изобличи и двете практики, и насърчи слушателите, че Бог ще прости на всеки, който идва при него с разкаяние, и ще помогне, независимо колко голяма е “кашата”, която е забъркана.

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”

ИЗРЕЗКИ: за "Из чаршията", обикновените дни, проповядването на Вениамин Пеев и новия филм с Джим Кавийзъл

ИЗРЕЗКИ днес:

  • Възраждането на “Из чаршията”
  • “Обикновени” дни
  • За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев
  • Действителната история на Сорая М.

Възраждането на “Из чаршията”

Сигурно сте забелязали, че от няколко мессеца насам въобще не пиша в “Из чаршията”. Всъщност, последната ми публикация е от 16 април, предходната от 7 януари, а преди нея – от 1 ноември 2008 г. Защо изобщо държа този блог в мрежата би било уместен въпрос. Да се чуди човек и на постоянството на онези минимум петдесетина читатели, които всяка седмица ме “навестяват”.

Обяснението за този период (да се надявам вече привършил) на неписане е, че просто не знаех какво да правя с блога си. Когато го създадох преди повече от четири години (първата ми публикация е от 6 юни 2005 г., но преди нея имаше и други, които впоследствие изтрих), имах големи идеи. Растящото ми усещане за реализъм през годините заслужено ги промени. През цялото това време обаче си давах сметка, че блогът е преди всичко за мен самия, а чак после и за читателите. Създадох го с основното разбиране, че мисля по-ясно докато пиша, а пиша по-лесно, когато все пак съществува и теоретичната макар възможност някой после да прочете написаното. От друга страна, ласкаех се от мисълта, че може някой да има полза от прочитането на моите мъдрувания, та дори и тя да е предизвикателството към неговия/нейния талант да ми покажат колко повърхностен ум всъщност съм. Първите години от съществуването на блога сякаш ми доказаха, че все пак съм на прав път. След това обаче започнах да чертая твърде мащабни планове, за които просто нямах време или пък не им е дошло времето. Трябваше да минат повече от четири години, за да стигна пак до там, откъдето тръгнах. Понастоящем възнамерявам да пиша колкото често имам възможност или потребност за това. Вместо различните рубрики, които се опитвах да започна през последните две години, ще наблегна основно на рубриката ИЗРЕЗКИ. В нея ще публикувам кратки коментари за какво ли не. Всички по-дълги текстове (не обещавам, че ще има такива) ще се появяват в отделни рубрики. Това са плановете засега. Ще видим какво ще излезе…

“Обикновени” дни

Организацията на Рави Закарайъс предлага ежедневен бюлетин с кратък текст, който провокира размисъл (“A Slice of Infinity” – букв. “Резенче вечност”). Днешният коментар (“The Rest of Our Days”, 24 юни 2009 г.) касае периода, в който се намираме сега според църковния календар на римокатолическата църква. Според него периодът между понеделника след петдесятница и съботата преди първия адвент се нарича “Обикновено време”. Текстът на Джил Каратини подбужда към размисъл за това доколко различаваме Божието присъствие в ежедневието си. Смятаме ли действително, че Бог ни обръща внимание само по празници, в неделя, по време на богослужение или когато сме заети в отявлено “духовни” дейности? Според мен проблемът ни не е, че нямаме време за “религиозни” занимания, а че имаме така изкривена представа за Бога, че дори когато Му се покланяме, пак не Го различаваме достатъчно ясно. Естественият резултат от това е, че имаме все по-малко желание да му се покланяме въобще.

За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев

Все още си спомням как слушах като дете част от курса “Култове и религии” на Вениамин Пеев. Той е от малкото български евангелисти със сериозно образование, няколко сериозни книги зад гърба си, солидна ерудиция и чудесен ораторски талант. Същевременно е известен с конфликтния си характер, а напоследък и с особено острите си критики към ръководството на Висшия евангелски богословски институт (виж например коментарите тук).

Тези дни открих, че на 29 март 2009 г. е проповядвал в църква “Блага вест” в София. Тук може да изгледате проповедта му на видео (чудесна инициатива на екипа на църквата). Озаглавена е “Силата на Божието Слово”, а основният текст е Матей 8:5-13. Аз лично с удоволствие я изслушах. България има нужда от повече такива проповедници. Стилът му е все пак твърде патетичен за моя вкус, а и бих предпочел повече осветляване на контекста и връзките му с откъса в Евангелието на Матей, но независимо от това проповедта съдържа солиден екзегетичен анализ и поучителни допълнителни размишления. Дали практическите му изводи са така удачни, актуални и самокритични е друг въпрос. Онова, което е достойно за подражание е сериозността на подготовката, подплатеността с актуални знания, вниманието към текста на Библията, усета за по-широкия богословски контекст (светогледност на мисълта) и смислената употреба на думите (няма да намерите пълнеж или празни клишета). Доброто трябва винаги да се цени!

Действителната история на Сорая М.

Току-що получих по електронната поща съобщение (препратено ми от приятели) от Браян Годава (сценарист и режисьор), в което насърчава да гледаме един нов филм, който предстои да бъде пуснат по кината в САЩ на 26 юни 2009 г. Филмът е “The Stoning of Soraya M.” и в него водеща роля играе Джим Кавийзъл (преди всичко известен с ролята си на Христос в “Страстите Христови”). За основа на сценария е послужил едноименният роман (по действителен случай) на френски журналист. Филмът вече получава награди.

Ако имате повече време:

  1. Подбуждащата размисъл статия на Карл Канън в Politics Daily.
  2. Страницата на филма в Internet Movie Database.
  3. Страницата за филма в Wikipedia.
  4. Страницата за филма във Facebook.
  5. Профилът на Mpower Pictures, филмовата компания зад филма, в Twitter.