Живея. Мисля. Пиша.

Сънища и приказки

Ето какво си бях приготвил да произнеса на откриването на изложбата на Дана Кандинска в Книжен център “Гринуич” снощи. В общи линии това и казах.  :-)

 

Изложбата на Дана Кандинска в Книжен център "Гринуич"В нашето прехласнато пред авторитета на естествените науки общество, приказките са само за децата. Но както казва британският журналист и писател Честъртън в началото на миналия век: “Всичко важно за света научих от своята бавачка”. Причината децата да бъдат по-отворени за света на приказките е, че представата им за света е все още неограничена от понятия като “възможно” и “невъзможно”. А историята показва, че светът се развива именно чрез онези, които са склонни да се усъмняват в ограниченията на “възможното”.

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.

Близки и непознати

две приятелки в компанията на трета жена, с която не са така близкиКъм края съм на Port Mortuary (2010 г.) от Патриша Корнуел. Натъкнах се на следното наблюдение:

…и както сигурно си забелязал, хората, които се познават от много дълго време, имат склонността да се държат един към друг по-грубичко, отколкото към онези, които не харесват и наполовина така много.

Из Port Mortuary, Patricia Cornwell (2010), Chapter 23.

Банално наблюдение, но за мен лично това е едно от доказателствата за близко приятелство – когато нямаш нужда от условностите на доброто възпитание, защото сте толкова близки, че отдавна сте минали отвъд протокола. Какво мислите?

Искате ли да четем заедно?

 

Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html

Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене преди осем години се сближихме с жената, която после стана моя съпруга.  :-)) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.

Както и да е, миналата седмица очите ми се отвориха…  :-) Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провежда вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Започвам читателски клуб. Ето и подробностите:

Читателски клуб “Край камината”

  • Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели.
  • Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание.
  • Срещите на клуба ще са веднъж месечно като на всяка среща ще се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка.
  • Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче не сте имали възможност да прочетете цялото (или дори част от) произведение, или пък идвате за първи път, сте все така добре дошли!
  • Предложения за заглавия, които да четем и обсъждаме заедно са добре дошли, но в крайна сметка аз като модератор на дискусиите ще имам крайната дума. На този етап предвиждам да четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава. Може да четем и произведения, които са се доказали като класически в световния литературен канон.

Първа сбирка: четвъртък, 7 юли 2011 г.

Продължителност: от 18:30 до 20:30 ч.

Място: на втория етаж на сладкарница “Вила Росиче” (ул. “Неофит Рилски” 26, гр. София, виж тук)

Прочетете: “Соло” от Рана Дасгупта

Моля, ако възнамерявате да участвате в първата ни сбирка, потвърдете присъствието си на страницата на събитието във Facebook!

За начало на нашия клуб избрах втория роман на Рана Дасгупта поради връзката му с България, както и поради факта, че авторът се утвърждава като един от забележителните съвременни автори на английски език. Книгата е малко по-дълга (416 стр.) отколкото бих предпочел, но пък шрифтът е едър, а и като роман се чете леко. Все пак разполагаме с цял месец дотогава. Може да намерите този роман в повечето книжарници в страната, както и тези в интернет. Ако имате трудности в това отношение, пишете ми!

Ако идеята за читателския клуб ви допада, станете членове на групата ни във Facebook: http://www.facebook.com/home.php?sk=group_208908095814679 По този начин дори да нямате възможност да присъствате на някоя сбирка, пак ще сте в течение с това кои книги четем и къде/кога ще се съберем отново. Разбира се, ако имате приятели и познати, които биха се заинтересували, поканете и тях!

ИЗРЕЗКИ: за "Из чаршията", обикновените дни, проповядването на Вениамин Пеев и новия филм с Джим Кавийзъл

ИЗРЕЗКИ днес:

  • Възраждането на “Из чаршията”
  • “Обикновени” дни
  • За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев
  • Действителната история на Сорая М.

Възраждането на “Из чаршията”

Сигурно сте забелязали, че от няколко мессеца насам въобще не пиша в “Из чаршията”. Всъщност, последната ми публикация е от 16 април, предходната от 7 януари, а преди нея – от 1 ноември 2008 г. Защо изобщо държа този блог в мрежата би било уместен въпрос. Да се чуди човек и на постоянството на онези минимум петдесетина читатели, които всяка седмица ме “навестяват”.

Обяснението за този период (да се надявам вече привършил) на неписане е, че просто не знаех какво да правя с блога си. Когато го създадох преди повече от четири години (първата ми публикация е от 6 юни 2005 г., но преди нея имаше и други, които впоследствие изтрих), имах големи идеи. Растящото ми усещане за реализъм през годините заслужено ги промени. През цялото това време обаче си давах сметка, че блогът е преди всичко за мен самия, а чак после и за читателите. Създадох го с основното разбиране, че мисля по-ясно докато пиша, а пиша по-лесно, когато все пак съществува и теоретичната макар възможност някой после да прочете написаното. От друга страна, ласкаех се от мисълта, че може някой да има полза от прочитането на моите мъдрувания, та дори и тя да е предизвикателството към неговия/нейния талант да ми покажат колко повърхностен ум всъщност съм. Първите години от съществуването на блога сякаш ми доказаха, че все пак съм на прав път. След това обаче започнах да чертая твърде мащабни планове, за които просто нямах време или пък не им е дошло времето. Трябваше да минат повече от четири години, за да стигна пак до там, откъдето тръгнах. Понастоящем възнамерявам да пиша колкото често имам възможност или потребност за това. Вместо различните рубрики, които се опитвах да започна през последните две години, ще наблегна основно на рубриката ИЗРЕЗКИ. В нея ще публикувам кратки коментари за какво ли не. Всички по-дълги текстове (не обещавам, че ще има такива) ще се появяват в отделни рубрики. Това са плановете засега. Ще видим какво ще излезе…

“Обикновени” дни

Организацията на Рави Закарайъс предлага ежедневен бюлетин с кратък текст, който провокира размисъл (“A Slice of Infinity” – букв. “Резенче вечност”). Днешният коментар (“The Rest of Our Days”, 24 юни 2009 г.) касае периода, в който се намираме сега според църковния календар на римокатолическата църква. Според него периодът между понеделника след петдесятница и съботата преди първия адвент се нарича “Обикновено време”. Текстът на Джил Каратини подбужда към размисъл за това доколко различаваме Божието присъствие в ежедневието си. Смятаме ли действително, че Бог ни обръща внимание само по празници, в неделя, по време на богослужение или когато сме заети в отявлено “духовни” дейности? Според мен проблемът ни не е, че нямаме време за “религиозни” занимания, а че имаме така изкривена представа за Бога, че дори когато Му се покланяме, пак не Го различаваме достатъчно ясно. Естественият резултат от това е, че имаме все по-малко желание да му се покланяме въобще.

За силата на Божието Слово – проповед от Вениамин Пеев

Все още си спомням как слушах като дете част от курса “Култове и религии” на Вениамин Пеев. Той е от малкото български евангелисти със сериозно образование, няколко сериозни книги зад гърба си, солидна ерудиция и чудесен ораторски талант. Същевременно е известен с конфликтния си характер, а напоследък и с особено острите си критики към ръководството на Висшия евангелски богословски институт (виж например коментарите тук).

Тези дни открих, че на 29 март 2009 г. е проповядвал в църква “Блага вест” в София. Тук може да изгледате проповедта му на видео (чудесна инициатива на екипа на църквата). Озаглавена е “Силата на Божието Слово”, а основният текст е Матей 8:5-13. Аз лично с удоволствие я изслушах. България има нужда от повече такива проповедници. Стилът му е все пак твърде патетичен за моя вкус, а и бих предпочел повече осветляване на контекста и връзките му с откъса в Евангелието на Матей, но независимо от това проповедта съдържа солиден екзегетичен анализ и поучителни допълнителни размишления. Дали практическите му изводи са така удачни, актуални и самокритични е друг въпрос. Онова, което е достойно за подражание е сериозността на подготовката, подплатеността с актуални знания, вниманието към текста на Библията, усета за по-широкия богословски контекст (светогледност на мисълта) и смислената употреба на думите (няма да намерите пълнеж или празни клишета). Доброто трябва винаги да се цени!

Действителната история на Сорая М.

Току-що получих по електронната поща съобщение (препратено ми от приятели) от Браян Годава (сценарист и режисьор), в което насърчава да гледаме един нов филм, който предстои да бъде пуснат по кината в САЩ на 26 юни 2009 г. Филмът е “The Stoning of Soraya M.” и в него водеща роля играе Джим Кавийзъл (преди всичко известен с ролята си на Христос в “Страстите Христови”). За основа на сценария е послужил едноименният роман (по действителен случай) на френски журналист. Филмът вече получава награди.

Ако имате повече време:

  1. Подбуждащата размисъл статия на Карл Канън в Politics Daily.
  2. Страницата на филма в Internet Movie Database.
  3. Страницата за филма в Wikipedia.
  4. Страницата за филма във Facebook.
  5. Профилът на Mpower Pictures, филмовата компания зад филма, в Twitter.

П-р Румен Борджиев в "Жените" с Марта Вачкова

БЕЛЕЖНИК*

Тази сутрин в предаването на Марта Вачкова “Жените” по БНТ, участва и п-р Румен Борджиев, пастор на Втора петдесятна църква (“Зъбчето”) – гр. София. Аз лично не успях да гледам повече от заключителната му реплика, но бях положително впечатлен от спокойствието и непринудеността, с които говореше и се държеше пред камерата. Малко “духовници” успяват да го постигнат в телевизията.

Досега не съм открил запис на предаването в интернет, но на препратката може да видите рекламния клип на този брой на предаването, както и текста, който го представя.


НОВ ЖИВОТ

Поради наближаващото Възкресението Христово гостите в „Жените” на Велики четвъртък ще засегнат една много мистична и особена тема – как се променя животът на хора, срещнали смъртта, но оживели и какво е отношението им към света, станали ли са по-различни като начин на мислене и характер.

Журналистката Свилена Георгиева разказва, че при смъртта в края на тунела има два варианта – или починал близък на умиращия човек да го повика и той да го последва, или пък се  явява демон, който така стряска, че тялото на човека обратно всмуква душата и той оживява. Свилена е убедена, че дори и да не си спомнят за този тунел, след подобна случка хората са вътрешно променени. Журналистката разказва за различни действителни случаи на хора, които са се върнали от смъртта.

Румен Борджиев, който познава хора, преживели смъртта, обяснява, че след срещата със смъртта хората разбират, че има живот след смъртта и че духът е вечен. Той заявява, че въпреки различната религия, хората изживяват едно и също и дори да не са вярващи, се променят след подобно преживяване.

София Тзавелла, автор на документален филм за хора, срещнали смъртта, цитира учен, според когото при смъртна опасност в човешкия организъм се отделя молекула с вещество, което всъщност е причина за различните видения по време клинична смърт.

* Под рубриката БЕЛЕЖНИК публикувам връзки или откъси от материали, както и моментни бележки, които нямам време да коментирам или развия по-пространно, но ми се струват важни.