Живея. Мисля. Пиша.

На кого или за кого се отмъщава в Битие 4:24?

"Ламех и Каин" от Лукас вас Лайден (http://bit.ly/rlClvZ)

Тези дни във Facebook страницата на Българското библейско дружество закипя активен живот. Задават се въпроси, започват дискусии, изобщо – става интересно!

Едва днес видях, че в събота читател е задал въпрос относно превода на Битие 4:24. Ето как изглежда този откъс в шестото ревизирано издание от 2009 г.:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

(Фактът, че фразата “ще се отмъсти” във втората половина на стиха е в курсив показва, че не присъства в оригиналния текст, но се подразбира от контекста.)

Въпросът на читателя е: Не би ли било по-правилно предлогът да бъде “за”, а не “на”? Т.е. стихът да гласи: “Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.” Все пак, не ни е известно който и да било да е отмъщавал на Каин, докато Битие 4:15 говори за седемкратно отмъщение върху онзи, който си позволи да убие Каин.

Стори ми се хубав въпрос, защото показва внимателно и критично четене. Освен това е любопитно защо фразата не потвърждава смисъла, който иначе в светлината на контекста изглежда безпроблемно ясен. По тази причина се заех да направя едно съвсем аматьорско проучване. Аз самият не знам староеврейски, но реших да направя справка. Проверих няколко от сериозните академични коментари на Битие, а именно:

С изключение на един (Skinner, 1910), всички от гореизброените трудове са съвременни, т.е. издадени през последните 40 години. Установих, че нито един от тях не коментира фразата под въпрос. Това най-вероятно подсказва, че смисълът й е вече ясен и затова не представлява интерес за коментаторите. Всеки от горепосочените съвременни коментари превежда Битие 4:24 горе-долу по един и същ начин, а именно:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех – седемдесет и седмократно.”

Ето например няколко от преводите (на английски):

“If Cain is avenged sevenfold, truly Lamech seventy-sevenfold.”
Bill T. Arnold, Genesis (Cambridge University Press, 2009), p. 76.

“If sevenfold avenged is Cain, then Lamech seventy-sevenfold!”
Victor P. Hamilton, The Book of Genesis, Chapters 1-17 (Eerdmans, 1990), pp. 236, 240-241.

“For sevenfold Cain is avenged, and Lamech seventy and seven.”
Robert Alter, Genesis: Translation and Commentary (W. W. Norton & Company, 1996), p. 20.

“For Cain takes vengeance seven times,
But Lamech seventy times and seven!”
John Skinner, A Critical and Exegetical Commentary on Genesis (Charles Scribner’s Sons, 1910), pp. 120-124.

Очевидно е, че по отношение на интересуващата ни фраза, между четиримата преводачи и коментатори няма никакво разногласие.

Какво е положението при английските версии на Библията? За сравнение, прилагам цитати от дванадесет от по-уважаваните и/или масово употребявани английски преводи (използвах BibleGateway.com):

“If Cain’s revenge is sevenfold, then Lamech’s is seventy-sevenfold.”
English Standard Version (ESV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
King James Version (KJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New King James Version (NKJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
21st Century King James Version (KJ21)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version 1984 (NIV1984)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version (NIV)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
Today’s New International Version (TNIV)

“If someone who kills Cain is punished seven times, then the one who kills me will be punished seventy-seven times!”
New Living Translation (NLT)

“If Cain is avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New American Standard Bible (NASB)

“If Cain is to be avenged seven times over, then for Lamech it will be seventy-seven times!”
Holman Christian Standard Bible (HCSB)

“If Cain is avenged seven times, for Lamech it’s seventy-seven!”
The Message (MSG)

“For sevenfold is required for Cain,
And for Lamech seventy and sevenfold.”
Young’s Literal Translation (YLT)

Както може да се види, с изключение на ESV, NLT и YLT, всички останали преводи използват един и същ глагол в една и съща форма, а именно преходния “avenged”. При него съвсем ясно се разбира, че става въпрос за отмъщение или възмездие, което ще се изиска от името на Каин или Ламех. Можем да предположим, че ако преводачите на гореизброените девет (без трите изключения) английски версии на Библията превеждаха на български, вместо на английски, то те биха избрали Битие 4:24 да звучи така:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

Нямам представа по каква причина YLT въобще изпуска глагола “avenged” или негова алтернатива, но и тази версия разбира, че отмъщението е “за”, а не “върху” Каин и/или Ламех. При NLT този смисъл е предаден още по-ясно посредством преразказ. От гореизброените дванадесет английски версии, единствено ESV се приближава до българската ревизия. Там вместо глагол се използва съществителното “revenge”. Ако преведем английския вариант на ESV на български, той ще звучи по следния начин: “Ако отмъщението на Каин е седмократно, то на Ламех е седемдесет седемкратно.” Въпреки различията, ESV отново вижда в Каин и Ламех отмъстители (ако не пряко, то поне индиректно, т.е. отмъщението е извършено от тяхно име), а не жертви на отмъщение. Откъде тогава се появява у българската версия това “на Каин” и “на Ламех”?

Преди да се обърна към справочниците по староеврейски, реших да проверя и останалите български преводи (повече по въпроса какви преводи на Библията съществуват на български може да прочетете тук). Ето какво открих:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Проект “Живо Слово” (Фондация “Библейска лига” и “Мисия Възможност”), 2001 г.

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Издание на изд. “Верен”, 2001 г.

“…ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.”
Синодално издание, 1991 г.

“Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Протестантско издание, 1940 г.

“Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно.”
Цариградска Библия, 1871 г.

Оказва се, че единствените версии, в които присъства проблемният предлог “на” са протестантската ревизия на Библията от 1940 г. и ревизията на проект “Живо Слово”. Това не е никак случайно, тъй като шестото ревизирано издание от 2009 г. на ББД и изданието на Библейска лига са ревизии именно на тази протестантска версия. Дали имаме случай на печатна грешка, която се е утвърдила с времето и многократните препечатки и ревизии вече десетилетия наред? Съмнявам се. В крайна сметка говорим не просто за повторения в допечатки, ами и за две различни ревизии, изготвени от два различни екипа. Надали и двата екипа са били така несериозни, че да пропуснат толкова очевидна грешка. Ако съм прав обаче, тогава обяснението за тази разлика трябва да се търси в еврейския текст.

Потърсих въпросния стих в online интерлинеара на BibleStudyTools.com. Еврейският текст там е взет от Biblia Hebraica Stuttgartensia, ed. K. Elliger and W. Rudolph (Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 1967/77). За английски превод избрах KJV. След това отворих препратката, която водеше от английската дума avenged. С нея е предаден староеврейски глагол, който на английски се транслитерира като naqam. Обясненията към него са взети от Brown, Driver, Briggs, Gesenius Lexicon. Според BDBG, глаголът naqam може да означава както “отмъщавам”, така и “да бъда отмъстен”. Не виждам какво точно може да обясни употребата на предлога “на” в българския превод, освен ако нямаме пример за изключително буквално предаване на рефлексивност. Чувал съм, че този български превод се слави със своята склонност към по-буквално следване на оригиналния словоред и словоизказ, така че може би именно там трябва да търсим обяснението.

Накрая погледнах и в десети том на Theological Dictionary of the Old Testament, ed. G. Johannes Botterweck, Helmer Ringgren, and Heinz-Josef Fabry (Eerdmans, 1999). Според същия (2 стр.), в Битие 4:15, 24 имаме qal passive форма на глагола, която би следвало да се превежда “отмъстен”. Т.е. отново нищо не обяснява защо в протестантската традиция на 1940 г. срещаме предлога “на” вместо “за”.

В крайна сметка не намерих окончателен отговор на въпроса. В хода на проучването си обаче открих интересни факти относно различните български версии. Придобих и по-добро впечатление за подхода при различните ревизии. На последно място, надявам се, че въпросната публикация може да послужи за нагледен пример как дори неспециалист може да подходи към изследване на библейския текст.

Вие имате ли повече информация? Ако някой знае нещо повече по въпроса, ще се радвам да го сподели в коментарите под публикацията.

Колко превода на Библията има на български?

старинна английска Библия, а зад нея отворено българско изданиеВъв Facebook страницата на Българско библейско дружество се образува любопитна дискусия относно новия превод на Библията, който предстои да бъде издаден от въпросното дружество (за съжаление, чак към края на следващата година). Читател се е поинтересувал какво точно ще бъде новото в този превод и какво ще го отличава от старите, на което от дружеството отговарят като обясняват, че всички досегашни български “преводи” (както в православната, така и в протестантската традиции) са сравнявани с оригиналните езици, но не са пряк превод (така да се каже, “на чисто”) от тях. Това ме предизвика да посоча, че в действителност ситуацията е малко по-различна. През последните години Доний Донев (създател на bibliata.com и организацията Cup & Cross Ministries) е в процес на превеждане и издаване на отделни книги на Новия Завет. Претенциите на преводача са, че въпросният превод ще бъде максимално буквален и в този смисъл за първи път ще предаде смисъла на библейските оригинали на съвременен български език. Цитирам:

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Из въведението към “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис”, Издателство “Игъл 2001”, 2008 г.

Новият превод изключва всякаква ревизия, интерпретация на текста или представянето му като серия от динамични еквиваленти, които не представят точно смисъла на оригинала.

Новият български превод със своите компоненти спомага за пълното заместване на частичното разбиране на библейския текст или интерпретирането му през призмата на нечии преводачески умения (или липсата на такива), с приемането на буквалното предаване на значението на библейския текст. Именно в неговата точност е и пълната му сила.

Из “Нов български превод: критичен апаратус”, Доний К. Донев, в. Евангелски вестник, 28 юни 2008 г.

Тези претенции бяха оспорени от Венцислав Стойков в писмо, изпратено до протестантски лидери и приятели, както и в статия в “Евангелски вестник”. От въпросния превод до този момент са издадени “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис” (изд. “Игъл 2001”, 2008 г.) и “Евангелието според Матей” (изд. “Игъл 2001”, 2010 г.).

В критиката си към претенциите на Доний Донев, Венцислав Стойков споменава още два превода на Новия Завет. Единият е т. нар. Отворена Библия на фондация “Врата на надежда” (издание на ЕТ “Госпъл”, 2002 г.). Вторият е Новият Завет – старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, издание на фондация “Извор на живот” (ЕТ “Госпъл”, 2005 г.). Последното издание действително е превод, но наблюденията ми от Отворената Библия са, че тя е по-скоро ревизия на традиционното протестантско издание. Познавайки хората, които стоят зад нея, дълбоко се съмнявам, че са започнали да превеждат “на чисто”, без да използват друг текст за основа.

Покрай днешната дискусия се разтърсих в интернет и попаднах на тема (“Нов превод на евангелието от Йоан”) към форумите на pravoslavie.bg, където някой си Етиен (впоследствие ме уведомиха, че се казва Етиен Йорданов) съобщава, че прави нов превод на Библията на български (анонсира превода си на Евангелието от Йоан). Поставя си за цел да превежда от оригинала като преведе дори непреведените в досегашните версии понятия (като Христос, апостол, дякон, кръщение, и т.н.). Освен това премахва номерацията на главите и стиховете, и форматира текста според съвременните стандарти (например, пряката реч на нов ред). На последно място, предоставя превода си за свободно ползване без авторски права. За съжаление сайтът (http://revolucia.eu), на който се е намирал въпросният превод вече не е активен. (Любопитен факт. Не съм сигурен, че познавам въпросното лице, но от споменатата тема става ясно, че произлиза от евангелистките среди, а вече се отъждествява с православната църква. Макар и сайтът му да не е вече активен, някои статии от него може все още да се прочетат чрез cache-копията на Google. От една от тях човек остава с впечатлението, че въпросният Етиен произлиза от средите на някогашната Българска Божия църква, откъдето се познава с Венцислав Стойков. Доний Донев е – или е бил – от същата деноминация.)

Освен гореспоменатите издания, може би заслужава да спомена също малката книжка “Отхвърленият Месия – Евангелието според Йоан. Нов превод с бележки и статии” (Библейска лига, 2007 г.), чийто автор (и преводач) е гореспоменатият Венцислав Стойков.

В заключение, няколко наблюдения. Първо, оказва се, че преводът на Българско библейско дружество е единственият нов превод на цялата Библия, който има реални шансове да излезе на пазара в следващите няколко години. За други опити дори не се знае. Всичко останало, с което разполагаме са преводи само на Новия Завет или на отделни книги от него. Ще се радвам, ако някой знае нещо повече, да го сподели в коментарите отдолу.

Второ, вероятно не е случайно, че единственият проект за превод, който е към своя край, е надконфесионален (с участието на специалисти както от православните, така и от протестантските среди). Това би могло да се очаква, тъй като в България има твърде малко специалисти-библеисти, които биха могли да участват в подобен проект. А смислен превод на цялата Библия не е по силите само на двама-трима човека и може да се осъществи единствено чрез сътрудничество. Какво дава надежда на личности като Доний Донев или Етиен не мога дори да предположа…

Трето, сред християните в България има мнозина, които сериозно надценяват значението на един превод, докато същевременно подценяват мащаба на предизвикателството да се предаде Библията на друг език. По мое мнение разполагаме с достатъчно доказателства, че дори и най-слабият превод (стига действително да превежда, а не да представлява преразказ с елементи на разсъждение на библейския текст) не може да обърка фатално смисъла на библейското повествование. Историята на християнството ни показва, че някои от най-прецизните богословски формулировки са плод на работа с преводи или преписи, които не могат да се сравняват ни най-малко с богатството от знания и информация за оригиналните текстове, с които разполагаме днес. Т.е. да се стремим към все по-добри преводи на Библията е важно, но сами по себе си такива не са абсолютно необходими, нито пък ще разрешат като с магическа пръчка всички спорове. Много по-важно е – според мен – да се вложат усилия за по-доброто тълкуване на Библията от всички, които имат времето, способностите и призванието за това.

Същевременно е абсурдно да се твърди, че който и да било превод би могъл да предаде изцяло нюансите на значението, културните алюзии и функционалното богатство на оригиналите. Всеки превод е интерпретация, само че докато при тълкуването човек теоретично би могъл да отдели колкото време е необходимо, за да осветли всички аспекти на оригиналния текст, то при превода разполагаме с твърде ограничени рамки. Т.е. всички преводи са повече или по-малко добри, но никой от тях не може да замести нуждата от разяснително тълкуване. Независимо от това, нуждата от нови преводи е постоянна, тъй като всяко поколение има нужда да чете Библията на разбираем език. В този смисъл приветствам дори инициативи като тази на Доний Донев, колкото и сбъркани да са презумпциите зад нея. За всеки превод има читатели, а дано и за всеки (потенциален) читател да има достатъчно добър превод.

Какво знаете за преводите на Библията на български език? Какви са впечатленията ви от гореспоменатите преводи?