Живея. Мисля. Пиша.

Гражданско общество в автобуса

Офиси на бизнес-империя "Беев"

Офиси на бизнес-империя “Беев”

Днес преди обяд БНР съобщи за автобус със спукана гума, който се движи от София към Велинград. Шофьорът не е сменил гумата, защото нямал резервна. Вместо да изтърпят подобно безумие, част от пътниците са избрали да слязат от автобуса, а някои са се обадили на тел. 112, а очевидно и до радиото. КАТ не са успяли да го спрат, понеже нямали свободен патрулен автомобил. Когато такъв вече се намерил, автобусът вече се движел по пътя в дефилето между гр. Септември и Велинград, където пътят е твърде опасен. Впоследствие полицията е успяла да го спре преди Велинград. Тече разследване и ще има наказания.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Клюките като добродетел?

 

I leak, they commit treason! Steve Bell 2008 cartoon

“Аз правя донос, а те извършват предателство!”

Ценя много информацията и съм против всякакви опити за цензурирането и ограничаването й – било поради политически, религиозни, икономически или каквито и да било други причини. Затова бях (и съм) срещу PIPA, SOPA и ACTA. Затова подкрепям Читанка и Library.nu (gigapedia) и съм срещу издателската и музикалните индустрии, които отказват да се променят, въпреки очевидната трансформация на технологиите и ролята им в обществото. По същата причина подкрепям и свободната размяна на файлове в интернет посредством торенти и всякакви други технологии. В крайна сметка, човек винаги е искал да сподели интелектуалния продукт, който му е доставил наслада и полза с други, които нямат възможност да го имат. Трудно ми е да си представя някой, който ще си даде труда да споделя нещо, което въобще не цени. В този смисъл споделящите са на страната на творците. И творците, които (за разлика от Паулу Коелю) не виждат това, губят възможността да укрепят връзките си със своите естествени почитатели.

Абсолютна норма ли е Старият Завет?

photo of Illinois death penalty chamber

© http://bit.ly/pyH7xY

Вчера попаднах на следния интересен откъс от американския сериал ” The West Wing”. (Превъзходен сериал, между другото. Ако не сте го гледали, намерете го из интернет и го гледайте!) Действието в този епизод на сериала започва в края на работното време в петък. Върховният съд на САЩ току-що е отхвърлил всички жалби за отлагане на присъдата на затворник, който е осъден на смърт за извършване на две убийства на наркобосове в Мексико. Екзекуцията е насрочена за една минута след полунощ в неделя срещу понеделник. Единственият шанс на защитата е президентът да отмени екзекуцията, но това се случва в изключително редки случаи и последният такъв е бил преди четири десетилетия. Конституцията дава такова право на президента и той (и екипът му) очевидно би предпочел екзекуцията да не се извърши, но за решението си ще бъде атакуван и в политическо отношение такава стъпка е нежелателна. В опит да разгледа всички основания за едното или другото решение, президентът се консултира с редица свои приближени, случайни гости и религиозни водачи (включително папата и своя изповедник – президентът е католик). Защитата на осъдения на смърт предприема отчаяни ходове и се опитва да повлияе на Тоби Зиглър (директор на комуникациите в Белия дом и евреин) като урежда равинът в храма, който той редовно посещава всяка събота, да проповядва срещу отмъщението. В резултат на това Тоби се среща лично с равин Гласман. В края на разговора им ставаме свидетели на следния диалог (скрипта на целия епизод може да прочетете тук):

ТОБИ:
Пак заповядай. [И двамата се изправят.] Тората не забранява смъртното наказание.

РАВИН ГЛАСМАН:
Така е.

ТОБИ:
Казва: “Око за око.”

РАВИН ГЛАСМАН:
Знаеш ли още какво казва? Казва, че необуздано дете може да бъде изведено при градските порти и убито с камъни. Казва, че хомосексуалността е мерзост, която трябва да се наказва със смърт. Казва, че един мъж може да има повече от една жена, и че робството е нещо приемливо. Доколкото ми е известно, тези идеи са отразявали най-висшата мъдрост за времето си, но според каквито и да било съвременни норми си остават просто погрешни. Обществото има право да се защитава, но няма право да проявява отмъстителност. Има право да наказва, но няма право да убива.



Какво мислите за аргумента на равина? Какво мислите за онези части от историята на израелтяните, описана в Стария Завет, с които практически никой днес не се съобразява? Какво мислите конкретно за смъртното наказание?

А ако ви интересува как свършва епизодът, намерете го отнякъде и го изгледайте! :-)