Живея. Мисля. Пиша.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Какво да мисли човек за омилостивението?

БЕЛЕЖНИК*

Притеважам въпросната книга (в дигитален формат) от месеци, но още нямам възможност да я прочета. Днес обаче попаднах на рецензия за нея в Amazon и се запалих. Не знам кога ще успея да я вместя в графика, след като имам толкова много за четене за работата и следването, но определено я слагам на по-предно място в списъка.

Става въпрос за книгата на Дж. И. Пакър (известен с преведената и на български, “Познаването на Бога”, изд. Нов човек, 1993 г.) и Марк Девър – In My Place Condemned He Stood: Celebrating the Glory of the Atonement (Crossway Books, 2008). Тя всъщност представлява сборник от три стари есета на Пакър, една по-скорошна статия на Девър, предговор от четиримата основоположници на инициативата Together for the Gospel, плюс уводна и заключителни глави от Пакър и Девър, както и списък с книги относно кръста на Христос и анотирана библиография. На страницата на книгата в сайта на издателството може да прегледате съдържанието й, че дори да я четете online.

Това е много важна книга. И не се свеня да я препоръчвам без да съм я чел поради няколко причини:

  1. Пакър е един от най-разумните, ясни, задълбочени и същевременно немногословни евангелистки богослови, които са все още между живите.
  2. Пакър пише много, но кратко. За сметка на това всяка дума е премислена и има тежест. Чете се бавно, не защото е така труден за разбиране, а защото изисква да се чете с мисъл.
  3. Доктрината за омилостивението, както и учението за заместническата смърт на Христос на кръста са в основата на благовестието, както и на разбирането ни за Бога и неговите отношения с човечеството като цяло. А тази доктрина напоследък се подлага на рискована ревизия дори от отявлени евангелисти като Стив Чоук и епископ Н. Т. Райт. Без значение на чия страна в споровете е склонен да застане човек, струва си да прочете защо и какво има да каже Пакър. Най-малкото, защото през някои от най-значителните богословски спорове през последните 60 години гласът му най-често се оказва от малцината разумно и добре обосновани.


(Ако кликнете с десния бутон на мишката върху илюстрациите в материала и изберете View Image, ще може да ги видите в цял размер.)

* Под рубриката БЕЛЕЖНИК публикувам връзки или откъси от материали, както и моментни бележки, които нямам време да коментирам или развия по-пространно, но ми се струват важни.

––––––––––––––––––––––––
ВРЪЗКИ:

http://rado76.wordpress.com/category/%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80/ – тук може да намерите други четири есета от Дж. И. Пакър на български език, преведени слабо, но с най-добри намерения от Радостин Марчев.