Живея. Мисля. Пиша.

Затворът на приличието

Чувствали ли сте се някога задушени от условностите на представата за благоприличие в едно общество? Ето един хубав откъс от разказа на Кeтрин Менсфийлд:

dancing womanКакво бихте направили, ако сте на тридесет и, свървайки по вашата собствена улица, ви обхване неочаквано чувство на блаженство – пълно блаженство! – сякаш сте глътнали бляскаво парче от клонящото към запад слънце и то гори в гърдите ви и отпраща дъжд от искри във всяка частица на тялото ви до върха на пръстите? …

О, няма ли начин, по който да изразиш това чувство без да те мислят, че “буйстваш в пияно състояние”? Колко идиотска е цивилизацията! Защо човек има тяло, ако трябва да го държи затворено в кутия като някаква рядка, скъпа цигулка?

Кетрин Менсфийлд, “Блаженство”
– из сборника “Петдесет велики разказвачи”, том първи (Издателска къща “Кронос”, 2010 г.)

Чувствали ли сте нещо подобно? Дали е по-присъщо за жените, отколкото за мъжете? Как реагирате на условностите във вашето общество?

Възхвала на съпругите-майки

Мъжете сме склонни да надценяваме своята работа и съответно да подценяваме труда на съпругите си, които се грижат за детето/цата у дома. За когото има очи да види и уши да чуе обаче, няма съмнение, че жената-майка у дома има къде-къде повече отговорности и съответно упражнява много по-големи способности от своя съпруг. (Съмняващите се съпрузи да останат един цял ден насаме с отрочето под годинка.) А когато това е съчетано и с проницателност и практична мъдрост, мъжът просто влиза в категорията късметлия (виж Притчи 31 гл., 10-31 ст.)! Ето нещо глуповато, но все пак поздрав: