Живея. Мисля. Пиша.

Култура на чест и срам

 

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

П ак ще ви препратя към “Травнишка хроника” на Иво Андрич. Този път поради връзката с Библията.

Главният герой в началото на романа е френския генерален консул в Травник, на когото се налага да привикне към една изключително чужда и доста враждебна към него култура. Не дълго след пристигането му в Цариград е извършен преврат. “Просветеният” султан – реформатор, Селим III, е свален и хвърлен в тъмница, а на негово място идва братовчед му, Мустафа. Това предполага и смяна на администрацията, така че приятелски настроеният везир в Травник се очаква да изгуби поста (и главата) си. Най-сетне пристига вестител от новия султан, но за всеобща изненада той провъзгласява, че везирът има благоволението на султана, който му изпраща в подарък скъпоценна сабя и заповедта напролет да се отправи с войска срещу сърбите. Скоро става ясно (макар и единствено на много тесен кръг от хора), че тази вест е имала за цел само да успокои везира и да хвърли прах в очите му, докато вестителят носи второ нареждане от султана, според което главата на везира трябва да бъде отсечена от някой от приближените му офицери. Само че везирът предвижда конспирацията и на свой ред организира вестителят да умре (чрез отравяне), а втората заповед бива погребана с него, без да стигне до ушите на никого освен подкупените служители на султана, които имат силен интерес да си траят.

Да крадеш от себе си

миг спокойствие всред заетосттаВ читателския клуб “Край камината” този месец четем “Травнишка хроника” от Иво Андрич. Аз съм още в началото, но не можах да се сдържа да не споделя един откъс, който се откроява.

Докато човек е в средата си и живее при редовни условия, данните от неговия curriculum vitae означават и за него самия важни моменти и значителни поврати в живота му. Но щом случайността или работата, или болест го откъснат и уединят, те започват изведнъж да бледнеят и угасват, да изсъхват невероятно бързо и да се разпадат като безжизнена маска от хартия и лак, която човек някога е използвал. А под тях започва да се подава вторият му, само нему известен живот, т.е. “най-действителният” летопис на неговия дух и неговата плът, който не е отбелязан никъде, който никой друг не подозира, който има твърде слаба връзка с неговите успехи в обществото, но който за него самия и за неговото крайно щастие или нещастие е единствено от значение и единствено действителен.