Живея. Мисля. Пиша.

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.

В момента слушам… лекция по християнска литературна критика

Валънтайн КънингамВ момента по Regent Radio (интернет радиото на Regent College във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада) излъчват лекция на Валънтайн Кънингам, озаглавена “Християнски сакраментален модел”. Лекцията е предпоследната част от цял курс (“Християните читатели и християнските четения в светлината на съвременната теория на литературата”), изнесен от проф. Кънингам между 18-22 юли 2005 г. В тази лекция се обсъжда поемата “Феликс Рандъл” от Джерард Манли Хопкинс.

За да изслушате лекцията, просто отидете на заглавната страница на радиото. В рамките на следващите 1-2 часа ще може да слушате същата лекция, а след това – до утре следобед – ще излъчват последната част от курса. Програмата на излъчванията може да видите тук.

Личността и творчеството на К. С. Луис – семинар

C. S. Lewis(Тази публикация беше публикувана първоначално на 23 ноември 2010 г. в 17:37 ч. на старото местоположение на блога – http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/)

След два дни в София ще се проведе семинар на тема “Личността и творчеството на К. С. Луис”. Подробности относно часа и мястото вижте в края на публикацията.

Лектор ще бъде Джери Руут (САЩ), преподавател в Wheaton College в щата Илинойс. Джери е дългогодишен изследовател на личността и творчеството на К. С. Луис. Заедно с Уейн Мартиндейл е редактор на значимия труд “The Quotable Lewis” – сборник от цитати из цялото публикувано творчество на Луис, който е издаден през 1989 г. През годините изнася много лекции върху идеите и творчеството на Луис, и е един от авторите в уважавания блог The C. S. Lewis Books Blog, където признати специалисти представят оригинални изследвания върху творчеството на писателя.

Имах възможност да се запозная с него лично през 2004 г., когато прекарах месец и половина в центъра Wade към Wheaton College (изследвайки личността и творчеството на Дж. К. Честъртън). По-късно му превеждах когато изнесе двудневен семинар за К. С. Луис в София. Той обича да мисли задълбочено и разговорите с него винаги са ме оставяли с много храна за размисъл.

В рамките на настоящия семинар Джери ще изнесе следните беседи:

  • “Затриването на човека”* – разясняване на тезата
  • “Затриването на човека” – приложение
  • К. С. Луис и използването на разкази
  • К. С. Луис и “Хрониките на Нарния”
  • К. С. Луис – вярващият човек и стремежът към удовлетворяване на човешките копнежи

* “Затриването на човека” е мой превод на заглавието “The Abolition of Man” – книга на Луис, която за съжаление все още не е преведена на български.

Основен организатор на събитието е Обединения богословски факултет (ОБФ) към Висш евангелски богословски институт (ВЕБИ). То се провежда и с подкрепата на Нов български университет (НБУ) и Издателство “Труд”, което ще предлага на семинара книгите “Хрониките на Нарния”.

Тема: Личността и творчеството на К. С. Луис
Лектор: Джери Руут
Дата: 25 ноември 2010 г. (четвъртък) от 10:00 до 13:00 ч. и от 15:00 до 18:00 ч.
Място на провеждане: Парк-хотел “Москва”, зала “Киев”, етаж Мецанин
Адрес: ул. “Незабравка” 25, квартал Изток
(последната спирка на трамвай 18 и метростанция “Жолио Кюри”)

Предварителна регистрация на тел. 02 / 866 45 53 и/или на страницата във Facebook.
Регистрация на 25-ти ноември: 9:00 – 9:45 ч.
Вход – свободен
* Семинарът е предназначен за хора над 18 год.

ПРЕПРАТКИ:
– кратка биографична справка за Джери Руут в сайта на Wheaton College
– кратка биографична справка за Джери Руут в блога The C. S. Lewis Books Blog
пълният текст на “The Abolition of Man” на К. С. Луис. Текстът е публикуван в интернет от The Augustine Club към Columbia University
анализ на “The Abolition of Man” от Дейл Нелсън
– кратка биографична справка за К. С. Луис на сайта Ендорион
българската страница за К. С. Луис в Wikipedia
страницата на семинара във Facebook
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Труд”
съобщение за семинара на сайта на Издателство “Верен”
съобщение за семинара на сайта на Сдружение ХАРТА?

Тодор Велчев накратко за връзката между наука и религия

Миналата седмица (10 май 2010 г.), Студентският съвет на Бургаския свободен университет организира дискусионна лекция на тема “Проблемът наука – религия като феномен на модерната епоха”. Лектор е бил кумът, Тодор Велчев. За съжаление, записите (аудио или видео) от самата лекция все още не са достъпни.

На сайта на радио Дарик обаче може да се прочете кратко представяне на лекцията и да се чуе сбито интервю с Тодор. Интервюто е било твърде кратко (макар и да става ясно, че до нас е достигнал редактиран откъс от него), за да може да съдържа нещо твърде значително, но все пак има няколко интересни момента. На първо място Тодор подчертава, че фундаменталното противопоставяне между наука и религия, което се приема за даденост в наше време, в действителност е сравнително скорошен феномен – от последните два или три века. Това би трябвало да повдигне въпроса защо образованите хора в предишни времена не са виждали същото противоречие? После Тодор споменава, че по всичко изглежда въпросът за противопоставянето на наука и религия не е много актуален за днешните студенти. Като че ли намеква, че причината за това може да се търси в липсата на стремеж у днешните млади хора да осмислят докрай и последователно своя светоглед. Чудя се, дали наистина съвременният млад човек разсъждава по-малко или пък по-скоро изхожда от съвсем различни начални презумпции, които предопределят интереса към други въпроси?

ВРЪЗКИ
Страницата на събитието във Facebook.
Профилът на Сдружение ХАРТА във Facebook.
Съобщението за събитието на сайта на Сдружение ХАРТА.
Интернет списанието на Сдружение ХАРТА.