Живея. Мисля. Пиша.

Гражданско общество в автобуса

Офиси на бизнес-империя "Беев"

Офиси на бизнес-империя “Беев”

Днес преди обяд БНР съобщи за автобус със спукана гума, който се движи от София към Велинград. Шофьорът не е сменил гумата, защото нямал резервна. Вместо да изтърпят подобно безумие, част от пътниците са избрали да слязат от автобуса, а някои са се обадили на тел. 112, а очевидно и до радиото. КАТ не са успяли да го спрат, понеже нямали свободен патрулен автомобил. Когато такъв вече се намерил, автобусът вече се движел по пътя в дефилето между гр. Септември и Велинград, където пътят е твърде опасен. Впоследствие полицията е успяла да го спре преди Велинград. Тече разследване и ще има наказания.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Клюките като добродетел?

 

I leak, they commit treason! Steve Bell 2008 cartoon

“Аз правя донос, а те извършват предателство!”

Ценя много информацията и съм против всякакви опити за цензурирането и ограничаването й – било поради политически, религиозни, икономически или каквито и да било други причини. Затова бях (и съм) срещу PIPA, SOPA и ACTA. Затова подкрепям Читанка и Library.nu (gigapedia) и съм срещу издателската и музикалните индустрии, които отказват да се променят, въпреки очевидната трансформация на технологиите и ролята им в обществото. По същата причина подкрепям и свободната размяна на файлове в интернет посредством торенти и всякакви други технологии. В крайна сметка, човек винаги е искал да сподели интелектуалния продукт, който му е доставил наслада и полза с други, които нямат възможност да го имат. Трудно ми е да си представя някой, който ще си даде труда да споделя нещо, което въобще не цени. В този смисъл споделящите са на страната на творците. И творците, които (за разлика от Паулу Коелю) не виждат това, губят възможността да укрепят връзките си със своите естествени почитатели.

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”

Изборите са добър показател за зрялостта на народа ни: не можем само с кампании да надскочим нивото си

Преди малко повече от седмица писах в блога си за незрялостта и липсата на реализъм у мнозинството от българите – дори и най-интелигентните такива. Ето няколко примера от моя списък от приятели във Facebook днес:



“Koito ne iska da glasuva da ne jivee v Bulgaria, taka smqtam az.” – млада майка



“Хакнаха сайта на Сергей Дмитриевич. http://bit.ly/Phgd9 Наистина красиво :)” – евангелистки пастор



“Поздрав от Бай Мангау за всички, които ще отидат в неделя за гъби вместо до избирателната секция: http://abonat.net/ipicture/” – млад българин



“В неделя ще гласувам с недействителна бюлетина като израз на желанието ми да участвам в изборите и пълната липса на свежи и адекватни лица, на които да поверя гласа си.” – младата и образована българка М. Х.


В отговор на горното съобщение, под него се разрази следния дебат:


(Трима харесват това: младата и образована българка Й. Г., младият и образован българин Х. Х. и трета българка Г. Щ., която не познавам)
българката Т. П. в 01:03ч. на 04 юли:
“I misli6, che tova shte pomogne?! A posle ot kogo shte se oplakva6 nai-mnogo?! MISLI!”
българинът Л. М. в 01:08ч. на 04 юли:
“Гласувай за някого, невалидната пак отива при тези, които я искат!”
младият и образован българин Х. Х. в 07:24ч. на 04 юли:
“Не, не отива, но гласовете на негласувалите отиват. И аз ще направя същото.”
българинът Л. М. в 07:28ч. на 04 юли:
“Аз примерно не съм съгласен да управляват турци. И ще гласувам за партия ************ само и само да се противопоставя на онези автобуси, които идват в деня на изборите! Ако пусна невалидна бюлетина, тя отива някъде си и по никакъв начин не засилвам мнозинството на другите партии.”
младият и образован българин Х. Х. в 08:08ч. на 04 юли
“Аз пък не искам да ни управлява който и да е от сегашните, независимо турци, царя, сините или комунистите. Затова и няма да гласувам за никого, а ще задраскам всички. Наистина нищо няма да се промени, но и вашите решения, и моето са въпрос на два различни възгледа, всеки да направи така, както смята, че е редно. Но нека гласува, дори и да не иска за никого, като зачеркне всички. Това също е гражданска позиция. Аз смятам, че няма хора в партия ************, които да са по-добри от турците и в частност Доган, за да мога да гласувам за тях като за по-малкото зло.”
българката Е. Д. в 09:11 ч. на 04 юли:
“е не,не,не е това пътят…Помисли!:)”
българката Г. Щ., която е харесала първоначалното съобщение, в 09:40ч. на 04 юли:
“Това е добър начин да покажеш протест и реална позиция (по-адекватен начин от това да не гласуваш изобщо!). Лошото е само, че никой няма да се трогне от това.. Според мен е добре да избереш тези, които ти се струват най-малко недостойни.. Усмивки!”
не съвсем младият, но интелигентен българин-бизнесмен Г. С. в 09:47 ч. на 04 юли:
“Мартин Димитров е свежо лице според мен. Освен това не обръщай толкова внимание на лицата, колкото на принципите.”
младата и интелигентна българка Я. К. в 11:41ч. на 04 юли:
“Да, има разлика между негласуването и пускането на невалидна бюлетина. При второто не правиш нищо, хабиш си времето, хабиш времето на хората от съответна избирателна секция, продължаваш да мърмориш, тровиш си нервите и същевременно се мислиш за особено оригинален и голем герой. Особен парадокс нали? Всъщност си оставаш същия обществен бацил, който не поема отговорност за нищо, а продължава да дава акъл.”
Я. К. в 11:41 ч. на 04 юли:
“Ако някой толкова не е намерил кандидат, който да е достоен за него, да се беше кандидатирал, явно има достойнства и идеи! А – и обществено ангажиран не означава да идеш само да си пуснеш гласа – означава постояно да имаш позиция, по твоите проблеми, интереси и т.н. и да ги отстояваш. В крайна сметка от криене никой не постига нищо. С вашия глас вие заявявате себе си!!!”
българката Л. И. в 11:45 ч. на 04 юли:
“абе колкото и да не ни се иска пътят е да се гласува за всеки друг, но не и за тези които не искаме и не трябва да са на власт.Направете малък компромис със себе си и дайте гласа си за някой който не удовлетворява напълно вашите представи за управляващи,но все пак не е 3-ройна коалиция или замаскирана част от комунизма.Лошо е,но това е положението,иначе ще купят 30% от населението и циганяците дето не могат и името си да напишат дори за 20 30 лева ще дадат властта пак на турци,комунисти и продажници,така че – ГЛАСУВАЙТЕ!
младият и интелигентен българин А. Т. в 12:57 ч. на 04 юли:
“Гласувайте! От всички кандидати все ще намерите някой свястен…”
М. Х. в 12:58 ч. на 04 юли:
“Mале мила, колко агресия! Не трябваше да повдигам въпроса… Хубавото е, че всеки си избира, а за това – не се смятам, за “бацил” или пък за мърморко, не мърморя, просто не искам гласът ми да отиде за когото и да било от кандидатите, а ако не гласувам изобщо за тях, той пак се разпределя… Я гласувайте всички по съвест и стига коментари!!!”
Л. И. в 13:38 ч. на 04 юли:
“бе няма агресия,само мисли :) Всеки сам си решава накрая :)”
младата и интелигентна българка Й. Г., която е харесала първоначалното съобщение, в 15:13 ч. на 04 юли:
“Абсолютно – мен ме изнудват да гласувам, но аз няма да се дам:))) Много се изкефих на Боян, който разправяше, че последният път е сложил в плика тоалетна хартия!!!”
Й. Г. в 15:20 ч. на 04 юли:
“Не че аз бих направила подобно нещо, не го толерирам, но все пак на всички ни е писнало – това е като издевателство – гласувай, та гласувай. За мен е унижение да гласувам за който и да е. Все пак ми е жал за възрастните хора, които няма как да се оправят за разлика от нас, които сме в разцвета на младостта си и ще се реализираме тук или навън. Трудно е да се вземе решение. Ама аз да се махна веднъж от тая глупава държава… Все пак, горките ора, които се надяват и после губят надежда… но да не забравяме, че народът си заслужава управниците…”
Л. И. в 15:21 ч. на 04 юли:
“da-nie sme narodyt! hahahahaha”
Л. И. в 15:22 ч. на 04 юли:
“vzemi go mahni tova 4e tiq debati verno ne sa za fecebook!”
Й. Г. в 15:41 ч. на 04 юли:
“Защо да не са? Ако някой пише (мисли) неща, които няма да е прилично другите да прочетат, да не ги афишира изобщо. Ние сме народът, така че турците и комунистите, ако ни управляват… Започвам да се чудя дали тъкмо вечният ни стремеж да следваме идеалите на чуждите народи не ни доведе до тук. То ни е като изписано на челото. Също като в интимните взаимоотношения:))”



“Аз ще гласувам за Синята коалиция, защото само там няма ченгета, а има мислещи, целеустремени хора, готови да поемат отговорност за действията си! А вие?” – млада и образована българка, майка на две деца


По повод на бележката на страницата на в. “Капитал” във Facebook:


българката В. К. в 17:44 ч. на 03 юли:
“Тъжно е, че вече гласът ни е по-скоро неутрализиращ отколкото решаващ … и следователно е по-трудно да се убедим, че има смисъл да си упражняваме демократичните права. Въпреки това е глупаво да стоим безучастни и после да се оплакваме.”
българинът С. Х. в 19:07 ч. на 03 юли:
“Az shte glasuwam, no wsichko se powtaria otnowo i otnowo, taka che wyobshte ne se wylnuwam ot izbori weche. W poslednite 20 godini wsichki partii prizowawaha da glasuwame, zashtoto “tozi pyt” neshtata shte se promeniat i “tozi pyt” BG shte e normalna dyrjawa, no mutrite si karat Bentley-tata, mafiata si prodawa drogata po uchilishtata, niama nito edin osyden za KAKWOTO i da e prestyplenie i nqma nito edna instituciq, koqto da si wyrshi rabotata – syd, policia, ministrestwa, agencii… Decata ne uchat i psuwat uchitelite si, pensionerite iznemogwat, a naroda tyne w absoliutna duhowna nishteta i chalga… Syjaliawam, no niamam kakwoto i da e pozitiwno da kaja… PROMIANATA TRIABWA DA TRYGNE OTDOLU, OT NARODA, OT WSEKI EDIN BYLGARIN, A NE OT PARTIITE. Te weche pokazaha, che ne mogat!!!
българинът Д. К. в 19:25 ч. на 03 юли:
“С, ne mislia che vseki pat e bilo edno i sasto. prosto imame malko kusa pamet kato narod. zabravi se dosta barzo kakvo napravi SDS za bulgaria i koj napravi vazmojno vlizaneto ni v EU. togava za edin mandat niamashe i mutri i prestupnost. beshe tejko no nikoj ne go skri s propaganda… vsichki znaem kakvo stana posle s 900te obestani dni”
българката Е. П. в 21:10 ч. на 03 юли:
“Не мисля, че мястото на това послание е тук във ФБ…колко от хората, които биха взели пари за гласа си са във ФБ?”
българинът Г. В. в 21:12 ч. на 03 юли:
“тъй, тъй, сичките са маскари, ама СДС не са, айде нема нужда…”
българинът Н. Н. в 22:31 ч. на 03 юли:
“Напротив -на това послание мястото му е навсякъде, където може да бъде видяно.”
българинът Т. П. в 12:59 ч. на 04 юли:
“Mnogo dobro pisanie! Za sajalenie tova ni e politicheskata kultura”


Какво виждам в горните мнения? (Съгласен съм, те не биха могли да се смятат за представителна извадка, но са все пак показателни. Мнозинството от горецитираните са млади, работещи, образовани – поне с едно висше образование – и умни.) На първо място, твърде много хора смятат, че отговорността на гражданина в демократичното общество се изчерпва с гласуването.
Именно това незряло разбиране ни прави апатични, разочаровани и склонни към импулсивни избори през останалата част от мандата. Затова едни свързват гласуването с гражданството, а други ще гласуват, макар и за никого. Зрелият гражданин, който е и реалист, си дава сметка, че изборите са само една много малка част от отговорностите му в демократичното общество. Да, той дава гласа си, но не спира дотам. През времето до следващите избори активно следи действията на своите избраници: критикува, поправя, насърчава, предлага… Дава си сметка, че също както и той израства като личност и гражданин, така следва да се развиват и неговите политически представители. При положение, че всички ние като общество сме твърде корумпирани, безпринципни и незряли, няма логика да очакваме от нищото да се появят кандидати, които много да ни превъзхождат. Та ако имаше такива, защо им е да искат да се кандидатират за нашия вот, освен ако не, за да преследват личния си интерес? Това би трябвало да обясни случващото се в страната ни през последните две десетилетия. Не на последно място, зрелият гражданин, който не е доволен от нивото на политиците в страната, или сам се включва в политиката, или, ако все пак има друго призвание, намира човек, който максимално близко да олицетворява идеала му за добър политик, убеждава го да се кандидатира, и заедно с други съмишленици упорито работи за това въпросният кандидат постепенно да постигне влияние.

Няма нужда да коментирам решението да се гласува, но с невалидна бюлетина. Какво изразява такъв вот? Че смятам за недостойно да дам гласа си за който и да било, но нямам против той да бъде разпределен от други? Коментарите на Я. К. в разгорещената дискусия по-горе може да са остри, но право в целта.

Второ, продължаваме да делим политиците на добри и лоши, като основният фактор, който определя крайния ни избор е “най-малкото” зло. Зрелият гражданин от друга страна гласува за онези, които в най-голяма степен съвпадат с неговите позиции, след което ги държи отговорни да се развиват и променят. Тази отговорност се държи чрез изразяване на личното мнение (блогове, писма до вестници, участие в ТВ предавания), участие в публични партийни и граждански форуми и т.н. Ако шест месеца след изборите установиш, че твоите избраници вървят в неправилна – според теб – посока, тогава им пиши отворено писмо, в което изразяваш несъгласието си. Няма политическа сила, която да може да си позволи да пренебрегне негативен P.R.

Трето, продължаваме да очакваме кандидатите да “заслужат” гласа ни с морал, принципност, свежест, обаяние и т.н. Гласуваме за личности, а не за политически програми и продължаваме да идеализираме едни в противовес на други политици. Зрелият и реалистичен човек си дава сметка, че идеални (или поне достатъчно добри) кандидати никога няма да се появят. Да се смята, че в среда на всеобща корупция и политическа незрялост е възможно да има една партия или коалиция, в която всички са честни, достойни и способни, е абсурд. Хората, които твърдят това относно своите избраници или се информират единствено от тях самите, или предпочитат да делят всичко на бяло и черно. В реалния свят обаче рядко има такива абсолютни крайности. Повечето политици представляват съвкупност от повече или по-малко добри интереси, цели, мотиви, ценности, идеи и стратегии. Въпросът не е дали някой е напълно достоен, а кой е най-близо до моите собствени. В реалния свят не може да не се “присъди награда”, заради липса на достоен кандидат. Затова именно е важно да разберем, че в политиката без компромиси не може. Както от страна на политиците, така и от страна на избирателите.

За съжаление, повечето от цитираните коментари показват, че българите все още не сме дозряли да мислим и действаме мъдро по отношение на политиката и държавата си. Затова нямам илюзии относно изхода от тези избори. От друга страна надежда в дългосрочен план има. Рано или късно достатъчно значителна част от българите ще пораснем и ще променим статуквото. Вместо да се тюхкаме, просто ще продължим да работим в тази насока.

Като че ли на този етап най-уместен е коментарът на п-р Людмил Ятански (на карикатурата по-горе):