Живея. Мисля. Пиша.

На кого или за кого се отмъщава в Битие 4:24?

"Ламех и Каин" от Лукас вас Лайден (http://bit.ly/rlClvZ)

Тези дни във Facebook страницата на Българското библейско дружество закипя активен живот. Задават се въпроси, започват дискусии, изобщо – става интересно!

Едва днес видях, че в събота читател е задал въпрос относно превода на Битие 4:24. Ето как изглежда този откъс в шестото ревизирано издание от 2009 г.:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

(Фактът, че фразата “ще се отмъсти” във втората половина на стиха е в курсив показва, че не присъства в оригиналния текст, но се подразбира от контекста.)

Въпросът на читателя е: Не би ли било по-правилно предлогът да бъде “за”, а не “на”? Т.е. стихът да гласи: “Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.” Все пак, не ни е известно който и да било да е отмъщавал на Каин, докато Битие 4:15 говори за седемкратно отмъщение върху онзи, който си позволи да убие Каин.

Стори ми се хубав въпрос, защото показва внимателно и критично четене. Освен това е любопитно защо фразата не потвърждава смисъла, който иначе в светлината на контекста изглежда безпроблемно ясен. По тази причина се заех да направя едно съвсем аматьорско проучване. Аз самият не знам староеврейски, но реших да направя справка. Проверих няколко от сериозните академични коментари на Битие, а именно:

С изключение на един (Skinner, 1910), всички от гореизброените трудове са съвременни, т.е. издадени през последните 40 години. Установих, че нито един от тях не коментира фразата под въпрос. Това най-вероятно подсказва, че смисълът й е вече ясен и затова не представлява интерес за коментаторите. Всеки от горепосочените съвременни коментари превежда Битие 4:24 горе-долу по един и същ начин, а именно:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех – седемдесет и седмократно.”

Ето например няколко от преводите (на английски):

“If Cain is avenged sevenfold, truly Lamech seventy-sevenfold.”
Bill T. Arnold, Genesis (Cambridge University Press, 2009), p. 76.

“If sevenfold avenged is Cain, then Lamech seventy-sevenfold!”
Victor P. Hamilton, The Book of Genesis, Chapters 1-17 (Eerdmans, 1990), pp. 236, 240-241.

“For sevenfold Cain is avenged, and Lamech seventy and seven.”
Robert Alter, Genesis: Translation and Commentary (W. W. Norton & Company, 1996), p. 20.

“For Cain takes vengeance seven times,
But Lamech seventy times and seven!”
John Skinner, A Critical and Exegetical Commentary on Genesis (Charles Scribner’s Sons, 1910), pp. 120-124.

Очевидно е, че по отношение на интересуващата ни фраза, между четиримата преводачи и коментатори няма никакво разногласие.

Какво е положението при английските версии на Библията? За сравнение, прилагам цитати от дванадесет от по-уважаваните и/или масово употребявани английски преводи (използвах BibleGateway.com):

“If Cain’s revenge is sevenfold, then Lamech’s is seventy-sevenfold.”
English Standard Version (ESV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
King James Version (KJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New King James Version (NKJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
21st Century King James Version (KJ21)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version 1984 (NIV1984)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version (NIV)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
Today’s New International Version (TNIV)

“If someone who kills Cain is punished seven times, then the one who kills me will be punished seventy-seven times!”
New Living Translation (NLT)

“If Cain is avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New American Standard Bible (NASB)

“If Cain is to be avenged seven times over, then for Lamech it will be seventy-seven times!”
Holman Christian Standard Bible (HCSB)

“If Cain is avenged seven times, for Lamech it’s seventy-seven!”
The Message (MSG)

“For sevenfold is required for Cain,
And for Lamech seventy and sevenfold.”
Young’s Literal Translation (YLT)

Както може да се види, с изключение на ESV, NLT и YLT, всички останали преводи използват един и същ глагол в една и съща форма, а именно преходния “avenged”. При него съвсем ясно се разбира, че става въпрос за отмъщение или възмездие, което ще се изиска от името на Каин или Ламех. Можем да предположим, че ако преводачите на гореизброените девет (без трите изключения) английски версии на Библията превеждаха на български, вместо на английски, то те биха избрали Битие 4:24 да звучи така:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

Нямам представа по каква причина YLT въобще изпуска глагола “avenged” или негова алтернатива, но и тази версия разбира, че отмъщението е “за”, а не “върху” Каин и/или Ламех. При NLT този смисъл е предаден още по-ясно посредством преразказ. От гореизброените дванадесет английски версии, единствено ESV се приближава до българската ревизия. Там вместо глагол се използва съществителното “revenge”. Ако преведем английския вариант на ESV на български, той ще звучи по следния начин: “Ако отмъщението на Каин е седмократно, то на Ламех е седемдесет седемкратно.” Въпреки различията, ESV отново вижда в Каин и Ламех отмъстители (ако не пряко, то поне индиректно, т.е. отмъщението е извършено от тяхно име), а не жертви на отмъщение. Откъде тогава се появява у българската версия това “на Каин” и “на Ламех”?

Преди да се обърна към справочниците по староеврейски, реших да проверя и останалите български преводи (повече по въпроса какви преводи на Библията съществуват на български може да прочетете тук). Ето какво открих:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Проект “Живо Слово” (Фондация “Библейска лига” и “Мисия Възможност”), 2001 г.

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Издание на изд. “Верен”, 2001 г.

“…ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.”
Синодално издание, 1991 г.

“Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Протестантско издание, 1940 г.

“Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно.”
Цариградска Библия, 1871 г.

Оказва се, че единствените версии, в които присъства проблемният предлог “на” са протестантската ревизия на Библията от 1940 г. и ревизията на проект “Живо Слово”. Това не е никак случайно, тъй като шестото ревизирано издание от 2009 г. на ББД и изданието на Библейска лига са ревизии именно на тази протестантска версия. Дали имаме случай на печатна грешка, която се е утвърдила с времето и многократните препечатки и ревизии вече десетилетия наред? Съмнявам се. В крайна сметка говорим не просто за повторения в допечатки, ами и за две различни ревизии, изготвени от два различни екипа. Надали и двата екипа са били така несериозни, че да пропуснат толкова очевидна грешка. Ако съм прав обаче, тогава обяснението за тази разлика трябва да се търси в еврейския текст.

Потърсих въпросния стих в online интерлинеара на BibleStudyTools.com. Еврейският текст там е взет от Biblia Hebraica Stuttgartensia, ed. K. Elliger and W. Rudolph (Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 1967/77). За английски превод избрах KJV. След това отворих препратката, която водеше от английската дума avenged. С нея е предаден староеврейски глагол, който на английски се транслитерира като naqam. Обясненията към него са взети от Brown, Driver, Briggs, Gesenius Lexicon. Според BDBG, глаголът naqam може да означава както “отмъщавам”, така и “да бъда отмъстен”. Не виждам какво точно може да обясни употребата на предлога “на” в българския превод, освен ако нямаме пример за изключително буквално предаване на рефлексивност. Чувал съм, че този български превод се слави със своята склонност към по-буквално следване на оригиналния словоред и словоизказ, така че може би именно там трябва да търсим обяснението.

Накрая погледнах и в десети том на Theological Dictionary of the Old Testament, ed. G. Johannes Botterweck, Helmer Ringgren, and Heinz-Josef Fabry (Eerdmans, 1999). Според същия (2 стр.), в Битие 4:15, 24 имаме qal passive форма на глагола, която би следвало да се превежда “отмъстен”. Т.е. отново нищо не обяснява защо в протестантската традиция на 1940 г. срещаме предлога “на” вместо “за”.

В крайна сметка не намерих окончателен отговор на въпроса. В хода на проучването си обаче открих интересни факти относно различните български версии. Придобих и по-добро впечатление за подхода при различните ревизии. На последно място, надявам се, че въпросната публикация може да послужи за нагледен пример как дори неспециалист може да подходи към изследване на библейския текст.

Вие имате ли повече информация? Ако някой знае нещо повече по въпроса, ще се радвам да го сподели в коментарите под публикацията.

Кога се е случил изходът от Египет?

Както писах в първата статия от тази поредица, продължавам с въпроса за датирането на Изхода. Това е основополагащото събитие за израелския народ и ключова отправна точка при датиране на събитията от Петокнижието.

ESVSB публикува в отделна статия аргументите в поддръжка на по-ранна (около 1446 г. пр. Хр.) и по-късна датировка (около 1260 г. пр. Хр.) на Изхода. Много още има да се пише по въпроса, но като начало просто ще изложа в резюме съдържанието на въпросната статия. Както уточняват авторите на статията, всяка от страните оспорва археологическите претенции на отсрещната страна. Подробностите по тези спорове – безспорно важни – ще трябва да оставя за по-нататък.

Аргументи в полза на по-ранната датировка на Изхода

1. Третата книга на царете, 6 гл., 1 ст., твърди: “В четиристотин и осемдесетата година от излизането на израелтяните от Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израел, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи Господния дом.” (ББД 2009) Според авторът на статията, понастоящем за четвърта година на царуването на Соломон се приема 967/966 г. пр. Хр., а при това положение 480 години по-рано означава 1446 г. пр. Хр. В подкрепа на това имаме Първа книга на летописите, 6 гл., 33-37 ст., където са изредени 18 поколения от Корей (по времето на Мойсей) до Еман (по времето на цар Давид), което от своя страна налага наличието на 19 поколения от Мойсей до Соломон. Разполагането на деветнадесет поколения в промеждутък от 480 години оставя средно по 25.3 години на поколение, една съвсем разумна цифра, която може би потвърждава достоверността на периода от 480 години в III Царе 6:1.

2. В Съдии, 11 гл., 26 ст., в обръщението си към царя на амонците, Ефтай споменава, че израелтяните обитават Ханаан вече “300 години”. Смята се, че Ефтай е изговорил тези думи около 1100 г. пр. Хр., от което следва, че израелтяните са навлезли в ханаанската земя около 1400 г. пр. Хр. Това се съгласува с дата на Изхода от 1446 г. пр. Хр.

3. Археологическите находки от Йерихон, Гай и Хазор се твърди, че свидетелстват за разрушения през втората половина на петнадесети век пр. Хр., което съвпада с евентуален изход през 1446 г. пр. Хр. и завладяване на Ханаан през 1406 г. пр. Хр. Няма обаче свидетелства за населяване на Йерихон през 13 в. пр. Хр. (каквито би трябвало да има, ако изходът се е случил по-късно).

4. Кореспонденцията от Амарна показва, че ханаанските царе през втората половина на 15 в. пр. Хр. изпращат писма до фараона, в които го умоляват да им помогне срещу ‘apiru (хабиру), които “завземат” ханаанските земи. Това съвпада с евентуалното начало на завладяването на земята от израелтяните през 1406 г. пр. Хр.

5. Изход, 1 гл., 11 ст., където се споменава съграждането на “Рамзес”, не бива да се отнася към 1270 г. пр. Хр. (както претендират поддръжниците на по-късната датировка), защото както забележителното преумножаване на израелтяните (Изход, 1 гл, 12-22 ст.), така и раждането на Мойсей (Изход, 2 гл., 2 ст.) се случват след Изход, 1 гл., 11 ст. Ако обаче Мойсей е бил “на осемдесет години” (Изход, 7 гл., 7 ст.), когато извежда народа от египетската земя, това би отнесло изхода поне 80 години след съграждането на Рамзес, или 1190 г. пр. Хр., което е твърде късно, според който и да било възглед. Всъщност, стелата на Мернепта (каменна плоча с надписи, която прилича на погребален камък) описва победа над израелтяните в Ханаан през 1211-1209 г. пр. Хр.

6.  Ако приемем по-ранната датировка на изхода, тогава периодът на съдиите продължава около 350 години. Това в общи линии се съгласува с книгата Съдии, защото при най-просто събиране на продължителността на управлението на отделните съдии се получава период малко по-дълъг от 400 години. Такъв период лесно може да се скъси до 350 години, ако приемем, че времето на управление на някои от съдиите се е припокривало (т.е. през част от периода са били съдии по едно и също време, но над различна част от територията, населена с израелтяни). Няма начин обаче целият период на съдиите да бъде сбит в рамките само на 170 години, както се налага при предложената по-късна датировка на изхода.

Аргументи в полза на по-късната датировка на Изхода

Под “по-късна” датировка мнозинството изследователи имат предвид около 1260 г. пр. Хр. В полза на тази датировка се представят следните аргументи:

1. В Изход, 1 гл., 11 ст. се казва, че израелтяните “съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници”. Град Рамзес (също известен като Пер Рамзес) обаче, е съграден от фараон Рамзес II (в старогръцките извори известен също като Озимандий), който е на престола между 1279-1213 г. пр. Хр. Името на този град не се споменава в нито един от по-ранните археологически извори от Египет. Следователно, около 1270 г. пр. Хр., когато е съграден град Рамзес, израелтяните би трябвало все още да са били в Египет. Нещо повече, останалите географски названия в Изход – между които Питом, Мигодол, Червеното море и т.н. – до едно се срещат в египетски текстове от 13 век пр. Хр., но не и в такива от времето на по-ранната датировка.

2. В Трета книга на царете, 6 гл., 1 ст. е използван израза “четиристотин и осемдесетата година” като представително число, зад което стоят 12 идеализирани поколения от по 40 години. В действителност обаче, този период обхваща 12 поколения от по 25 години, или общо 300 години. Като извадим 300 години от 966 г. пр. Хр. се получава, че Изходът се е случил около 1266 г. пр. Хр.

3. Ханаан се намира в рамките на египетската империя между 1400-1250 г. пр. Хр. Не разполагаме обаче с каквито и да било египетски сведения за военни сблъсъци с израелтяните заради тази територия чак до стелата на Мернепта, където се споменава победа над Израел около 1211-1209 г. пр. Хр.

4. В книгите Исус Навин и Съдии почти не се споменават конфликти с Египет, което би било странно, ако израелтяните са се заселили в Ханаан през 1406 г. пр. Хр., когато египетската империя обхваща и ханаанската земя. От това следва, че е по-вероятно Изходът да се е случил по-късно, тъй като след около 1200 г. пр. Хр. египетското влияние над Ханаан е вече минимално.

5. Формулировките на завета, които срещаме в Библията по времето на Мойсей, наподобяват в значителна степен други древни близкоизточни завети, за които разполагаме със сведения от 13 век пр. Хр. Нямаме сведения обаче за подобни завети през 15 век пр. Хр.

6. Археологическите разкопки в Ханаан разкриват пълното разрушаване на някои градове (като например Хазор) през втората половина на 13 век пр. Хр., което съответства на датировката на изхода около 1260 г. пр. Хр. Нещо повече, проучванията на терена като че ли загатват за масово преселение към хълмистите части на Ханаан през 13 век пр. Хр. През този по-късен период изглежда също се наблюдават технологични нововъведения като терасиране на земята, нови стилове в керамиката и измазани с хоросан силози, което по-скоро подсказва, че израелтяните са завладяли тези територии при по-късната датировка.

Заключение

В заключение, статията в ESVSB уточнява, че сред признатите евангелистки специалисти има поддръжници както на ранната, така и на късната датировка. По тази причина редакторите на ESVSB не заемат категорично становище по този въпрос и в бележките към съответните текстове се споменават и ранната (1446 г. пр. Хр.), и късната (ок. 1260 г. пр. Хр.) датировки.

От информацията по-горе става ясно, че всеки труд, който категорично обявява само едната датировка за правилна или я приема за даденост, претендира за окончателно становище по въпроса, каквото на този етап не можем да имаме.

Допълнителни извори:

  • http://www.perspective.bg/Hristi/Bpizl.htm На тази страница от сайта perspective.bg (един обещаващо започнал, но вече за съжаление прекратен проект) може да намерите статията на Чавдар Хаджиев “Излизането от Египет (Книгата Изход 1-15 глава)”. В нея авторът уточнява, че хронологията на периода около изхода на израелтяните от Египет е “изключително проблематична” и той използва за основа двутомния труд на Амелия Курт“The Ancient Near East: c. 3000-330 BC” (Routledge, 1997). Д-р Хаджиев не заема конкретна позиция по отношение датировката на изхода, а представя аргументи в полза и на двете възможни реконструкции. Статията съдържа ценна информация за историческата и културна обстановка по онова време, както и за богословското значение на този текст.

Записки по Битие

Интересувам се от книгата “Битие” (в Библията) вече повече от пет години. В общи линии познавам историите в нея още преди да съм можел да чета. Чел съм я цялата повече от пет пъти (не знам точно колко). Но специално започнах да й отделям внимание едва през последното десетилетие. Това разбира се съвпада и с началото на по-сериозния ми интерес към християнското богословие изобщо. Както мнозина други, аз също смятам, че коректното разбиране на първата книга в библейския канон има значение за цялостното разбиране и на останалата част от Свещените писания на християнството.
esvsb-feature С това предисловие започвам нова поредица в блога си. Наричам я “Записки по Битие” и в нея ще записвам наблюдения от всекидневното си изучаване на тази библейска книга. В началото поне ще използвам за основа на бележките си English Standard Version Study Bible (Crossway, 2008). Вече коментирах във Facebook, че намирам бележките и спомагателния апарат в това издание на Библията за най-информативните и задълбочени досега. А смея да твърдя, че познавам повечето сериозни “учебни” Библии на англоезичния пазар. Разбира се, не съм съгласен с всички становища на редакторите на ESVSB, но това би трябвало да се разбира от само себе си. Използвам я като отправна точка, заради привлекателния формат и относителната информативност. Със сигурност ще включа наблюдения и от други коментари, речници и материали, които хвърлят светлина върху конкретни въпроси. В тази връзка, преди време вече публикувах повърхностни бележки върху четенето на “Битие” в най-общ план. Не след дълго ще публикувам и начална библиография, която впоследствие ще доразвивам.
Днес ще започна с хронологична таблица на събитията описани в Стария Завет. В следващите дни ще продължа с повече съображения конкретно относно датирането на изхода на израелтяните от Египет. Постепенно от общи и конкретни въпроси на старозаветната хронология изобщо ще преминем към увод към книгата “Битие”. Представям ви хронологическата таблица, която е публикувана в ESVSB. Редакторите уточняват, че:

“Датировката, която следва, е приблизителна и се основава на съпоставянето на дати между Библията и други древноизточни извори (предимно асирийски списъци на възкачванията на владетели, вавилонски списъци на царете или египетски исторически извори). Често определена датировка из Асирийската и Вавилонската империи може да се удостовери чрез източници, които разказват за контактите между тези две страни.” (стр. 32)

От патриарсите до съдиите (2166 – 1030 г. пр. Хр.)
1446 г. пр. Хр.
(ранна датировка на Изхода)
1260 г. пр. Хр.
(късна датировка на Изхода)
Авраам 2166-1991 г. пр. Хр. 2000-1825 г. пр. Хр.
Исаак 2066-1886 г. пр. Хр. 1900-1720 г. пр. Хр.
Яков 2006-1859 г. пр. Хр. 1840-1693 г. пр. Хр.
Йосиф 1915-1805 г. пр. Хр. 1749-1639 г. пр. Хр.
Раждане на Мойсей 1526 г. пр. Хр. 1340 г. пр. Хр.
Изходът 1446 г. пр. Хр. 1260 г. пр. Хр.
Странствания из пустинята 1446-1406 г. пр. Хр. 1260-1220 г. пр. Хр.
Навлизане в Ханаан 1406 г. пр. Хр. 1220 г. пр. Хр.
Период на съдиите от 1375 до 1050-1030 г. пр. Хр. от 1210 до 1050-1030 г. пр. Хр.
Обединената монархия (1050 – 931 г. пр. Хр.)
Датировка
Забележки
Царуване на Саул от 1050-1030 до 1010 г. пр. Хр. В еврейския текст липсват числа относно възрастта на Саул и продължителността на царуването му (виж Първа книга на царете, 13 гл., 1 ст.)*
Царуване на Давид 1010-971 г. пр. Хр.
Царуване на Соломон 971-931 г. пр. Хр.
От разделената монархия до заточението (931 – 586 г. пр. Хр.)
Разделяне на царството 931 г. пр. Хр. Тук ESVSB препраща към други две таблици:
1) Разделеното царство: юдови царе
2) Разделеното царство: израилеви царе
(На този етап те не представляват пряк интерес за това изследване, така че ще си запазя правото да ги възпроизведа по-късно. С надлежните препратки, разбира се.)
Сироефремска война 740-732 г. пр. Хр. Факей (Израил) и Расин (Самария) упражняват натиск върху Йотам и Ахаз (Юда) да се присъединят към съпротивата им срещу Теглат-феласар III (Асирия)
Падането на Самария (Израил) 722 г. пр. Хр. Салманасар V (727-722 г. пр. Хр.) и Саргон II (722-705 г. пр. Хр.) в Асирия
Реформите на Йосия 628 г. пр. Хр.
Битката при Кархемис 605 г. пр. Хр. Даниил и тримата му приятели са заточени във Вавилон
Нападението срещу Йерусалим 597 г. пр. Хр. Навуходоносор II отвежда със себе си пленници във Вавилон, включително Йоаким и Йезекиил
Падането на Йерусалим (Юда) 586 г. пр. Хр. Навуходоносор II от Вавилон
Завръщане от заточението (539 – 445 г. пр. Хр.)
Падането на Вавилон 539 г. пр. Хр. Кир от Персия (539-530 г. пр. Хр.)
Първо връщане на изгнаници в Йерусалим 538 г. пр. Хр.
Начало на възстановяването на храма 536 г. пр. Хр.
Храмът е завършен 516 г. пр. Хр. Дарий I (522-486 г. пр. Хр.)
Естир в двореца на Ксеркс 478 г. пр. Хр. Ксеркс I/Асуир (485-464 г. пр. Хр.)
Второ връщане на изгнаници в Йерусалим под предводителството на Ездра 458 г. пр. Хр. Артаксеркс I (464-423 г. пр. Хр.)
Трето връщане на изгнаници в Йерусалим под предводителството на Неемия 445 г. пр. Хр.

* На това място ESVSB пояснява в бележка под линия, че вероятната датировка на началото на царуването на Саул е изчислена въз основа на други данни в Стария Завет: напр. възрастта на Давид при възкачването му на престола и продължителността на царуването му (Втора книга на царете, 5 гл., 4-5 ст.); възрастта на Исвостей, когато става цар (Втора книга на царете, 2 гл., 10 ст.); и вероятната възраст на Йонатан спрямо тази както на Исвостей, така и на Давид, след като приемем за даденост, че Йонатан е първородният син на Саул (Първа книга на царете, 14 гл., 49 ст. и 31 гл., 2 ст.) и е бил поне на двадесетгодишна възраст, когато е представен като военачалник в началото на царуването на Саул (Първа книга на царете, 13 гл., 2 ст.).
Дори бегъл поглед върху горните таблици повдига много въпроси:

  1. Как точно е удостоверена всяка от посочените датировки?
  2. Доколко можем да сме сигурни в точността или достоверността им?
  3. Има ли алтернативни становища и какви са те?
  4. С кои важни събития от човешката история можем да съпоставим горните дати и какво е значението им за разбирането на библейския текст?

На тези въпроси и аз се надявам да намеря отговор в по-нататъшното си изследване.