Живея. Мисля. Пиша.

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Какво прочетох през 2011 г.?

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Към края на 2010 г. реших, че би било добре да си записвам кога съм завършил дадена книга. По този начин бих имал възможност да преценявам “от високо” какво съм прочел през дадена година. Записвам си и кога започвам дадена книга. Това ми е полезно, тъй като често започвам нови книги без да съм завършил старите (което най-често налага да започна първите отначало).

В началото нямах изграден навик и пропуснах да запиша известен брой книги. През последните шест месеца обаче мога да се похваля, че съм записал абсолютно всяка книга, която съм прочел. По-долу може да видите книгите, които успях да запиша в последните месеци на 2010 г., а след това и книгите, които съм успял да прочета през 2011 г. (препратките водят към страницата за съответната книга в личния ми каталог в LibraryThing).

2010 г.

Elizabeth Kostova – “The Historian” (завършена на 31 октомври 2010 г.)

Patricia Cornwell – “The Scarpetta Factor” (завършена на 9 ноември 2010 г.)

John Grisham – “The Client” (завършена на 22 ноември 2010 г.)

Clive Cussler – “The Navigator” (завършена на 2 декември 2010 г.)

Емилио Салгари – “Последните флибустиери” (завършена на 8 декември 2010 г.)

Ian Rankin – “The Complaints” (завършена на 19 декември 2010 г.)

2011 г.

Ken Follet – The Pillars of the Earth (завършена на 23 януари 2011 г.)

Patricia Cornwell – Predator (завършена на 30 януари 2011 г.)

Tom Clancy – The Cardinal of the Kremlin (завършена на 19 март 2011 г.)

Patricia Cornwell – The Front (завършена на 24 март 2011 г.)

Clive Cussler and Dirk Cussler – Treasure of Khan: A Dirk Pitt Novel (завършена на 9 април 2011 г.)

Jack Higgins – Without Mercy (завършена на 10 април 2011 г.)

Ian Rankin – Knots and Crosses (завършена на 16 април 2011 г.)

Michael Connelly – The Fifth Witness (завършена на 18 април 2011 г.)

David Baldacci – The Whole Truth (завършена на 2 май 2011 г.)

Svetlin Stratiev & Nickolai Stoilov – The Ph. D. Horror Story (завършена на 16 май 2011 г.)

Craig J. Hazen – Five Sacred Crossings: A Novel Approach to a Reasonable Faith (завършена на 6 юни 2011 г.)

Charles Portis – True Grit (завършена на 10 юни 2011 г.)

John Grisham – Theodore Boone (завършена на 13 юни 2011 г.)

Rana Dasgupta – Solo (завършена на 8 юли 2011 г.)

Patricia Cornwell – Port Mortuary (завършена на 4 август 2011 г.)

Петдесет велики разказвачи – том първи, сборник с разкази (завършена на 18 август 2011 г.)

John Grisham – The Confession (завършена на 31 август 2011 г.)

Peter Robinson – Wednesday’s Child (завършена на 5 септември 2011 г.)

Леа Коен – Сбогом, Брюксел (завършена на 11 септември 2011 г.)

Ismail Kadare – Chronicle in Stone (завършена на 23 септември 2011 г.)

Марио Варгас Льоса – “Леля Хулия и писачът” (завършена на 21 октомври 2011 г.)

Нийл Геймън – “Книга за гробището” (завършена на 31 октомври 2011 г.)

Астрид Линдгрен – Карлсон, който живее на покрива (завършена през ноември 2011 г.)

От всичкото това старателно записване става ясно, че през 2011 г. съм прочел (завършил) общо 23 книги, т.е. по-малко от една на две седмици. От тях поне 13 са криминалета или трилъри, т.е. “лека” литература. Видно е, че “сериозна” художествена литература съм започнал да чета определено в резултат на основаването на читателския клуб “Край камината”. Това е добре. Означава, че поне за мен лично клубът има смисъл. :-)

При най-повърхностно сравнение със списъка на книгите, които съм започнал, но все още не съм завършил, става ясно, че богословската, философската, бизнес и техническата литература просто не я завършвам. Или поне през последната година е било така. Това е лесно обяснимо. В действителност съм стигнал почти до края на много от въпросните книги, но не искам да ги завърша, защото не чувствам, че съм готов за това. Иска ми се не просто да ги отметна като прочетени, а да съградя наученото от тях в нещо по-масивно, което да остане за по-дълго време. Т.е. поне да им напиша подробни рецензии. А много от тях са стимулирали мисленето ми по такъв начин, че искам да ги използвам за основа на поредица от публикации. Само че тази година за пореден път не успях да си наложа да пиша редовно в блога си.

По тази причина едно от желанията ми за новата година е не само да пиша редовно в “Из чаршията”, но и да не оставям прочетена книга без рецензия. Ще бъде трудно…

Иначе нямам амбиция непременно да чета повече. Най-после започвам да усещам, че не съм вече подвластен на това подтискащо желание да прочета всичко или поне все повече и повече. Предпочитам малко, но обмислено, отколкото просто количество. Както съм писал и преди, двете заедно не мисля, че е възможно да се съчетаят.

А как е при вас? Какво място заемат книгите в живота ви? Какво четете? Какви са амбициите ви в тази насока за новата 2012 г.?

Книги или е-книги?

(С тази публикация откривам нова рубрика – “Като стана дума…” Всъщност, макар че официално я откривам днес, идеята зад нея е същата както и зад “Изрезки”. А наименованието заимствах от рубриката While We’re At It на списание First Things. Започнах да чета First Things някъде през 1998 или 1999 година и от самото начало много харесах рубриката, която тогава се списваше от покойния главен редактор Ричард Джон Нойхаус. Всъщност, именно тази рубрика ме стимулира да започна “Из чаршията”.)

инфографика - книги срещу е-книги

Натиснете върху графиката, за да я видите в пълен размер.

Напоследък често се срещат в интернет публикации, които сравняват обикновените книги с електронните такива. През август 2010 г. Newsweek публикува инфографика, която сравнява двата вида книги по някои ключови показатели. Данните са впечатляващи и недвусмислено показват, че електронните книги тепърва ще заемат все по-важно място в нашето ежедневие.

Аз лично на този етап все още се облизвам за iPad и очаквам алтернативите под Android. През последните две и половина години прочетох около десетина романчета (средно по 300-400 стр.) на телефона си (Nokia E51),но не бих насърчил никого да го прави. Чета постоянно и на лаптопа си, но определено изпитвам нужда от по-малко устройство, което да бъде компромисен вариант между телефон и лаптоп. iPad засега се приближава най-много до предпочитанията и нуждите ми, но изчаквам алтернативите.

Междувременно все повече предпочитам да имам и електронен вариант на всяка хартиена книга, която чета или притежавам. Признавам, че нищо не може да се сравни с удоволствието от това да разтваряш страниците и да усещаш мириса на чисто нова книга, но съм готов да се откажа от това удоволствие заради предимствата, които носят електронните книги. В крайна сметка, предпочитам удобството да мога да нося цялата си библиотека от десетки хиляди книги навсякъде с мен, както и да копирам, и цитирам цели откъси само с няколко движения на мишката (или пръстта).

От няколко седмици ползвам и книги форматирани за Kindle. Харесват ми, но предпочитам е-книгите в PDF формат, които изглеждат точно така както и хартиените им събратя. Това е по-удобно и когато се цитира.

А какви са вашите предпочитания и опит с електронни книги?

П.П. Благодаря на Tim Challies за препратката!