Живея. Мисля. Пиша.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Клюките като добродетел?

 

I leak, they commit treason! Steve Bell 2008 cartoon

“Аз правя донос, а те извършват предателство!”

Ценя много информацията и съм против всякакви опити за цензурирането и ограничаването й – било поради политически, религиозни, икономически или каквито и да било други причини. Затова бях (и съм) срещу PIPA, SOPA и ACTA. Затова подкрепям Читанка и Library.nu (gigapedia) и съм срещу издателската и музикалните индустрии, които отказват да се променят, въпреки очевидната трансформация на технологиите и ролята им в обществото. По същата причина подкрепям и свободната размяна на файлове в интернет посредством торенти и всякакви други технологии. В крайна сметка, човек винаги е искал да сподели интелектуалния продукт, който му е доставил наслада и полза с други, които нямат възможност да го имат. Трудно ми е да си представя някой, който ще си даде труда да споделя нещо, което въобще не цени. В този смисъл споделящите са на страната на творците. И творците, които (за разлика от Паулу Коелю) не виждат това, губят възможността да укрепят връзките си със своите естествени почитатели.

За сексуалната етика на християните

“Drink from Your Own Well” ©1992, Darlene Slavujac http://www.biblicalartist.net/originaloils.html

Тази публикация закъснява във времето, но все пак…

В моята църква в неделя, проповедникът беше обединил мислите си (обосновани и илюстрирани с няколко различни откъса от Библията, които за съжаление вече не си спомням, защото и пропуснах началото) под темата за “склонността да минаваме напряко и да търсим по-краткия път”. Най-общо идеята му беше, че в тази си склонност често забравяме, че онова, което за нас изглежда по-прекия път към достигане на дадена цел не винаги е по-добрият път. В крайна сметка, мъдростта на християнина се изразява в готовността му да приеме, че Бог знае по-добре и неговите препоръки са за предпочитане. Накрая проповедникът приложи тази поука и към решенията, които мнозина християни взимат по отношение на бизнеса или брака. Не са никак малко християните, които са стигнали до заключението, че бизнес в България не може да се прави при пълно спазване на законите и финансовите разпоредби, и по тази причина са избрали “по-краткия” път на злоупотребите и сивата икономика. Също така е вярно, че мнозина християни са избрали да не чакат да се оженят/омъжат, за да водят сексуален живот, ами вече “съжителстват” (най-често с невярващи “половинки”). Както следва да се очаква, проповедникът изобличи и двете практики, и насърчи слушателите, че Бог ще прости на всеки, който идва при него с разкаяние, и ще помогне, независимо колко голяма е “кашата”, която е забъркана.

Колко превода на Библията има на български?

старинна английска Библия, а зад нея отворено българско изданиеВъв Facebook страницата на Българско библейско дружество се образува любопитна дискусия относно новия превод на Библията, който предстои да бъде издаден от въпросното дружество (за съжаление, чак към края на следващата година). Читател се е поинтересувал какво точно ще бъде новото в този превод и какво ще го отличава от старите, на което от дружеството отговарят като обясняват, че всички досегашни български “преводи” (както в православната, така и в протестантската традиции) са сравнявани с оригиналните езици, но не са пряк превод (така да се каже, “на чисто”) от тях. Това ме предизвика да посоча, че в действителност ситуацията е малко по-различна. През последните години Доний Донев (създател на bibliata.com и организацията Cup & Cross Ministries) е в процес на превеждане и издаване на отделни книги на Новия Завет. Претенциите на преводача са, че въпросният превод ще бъде максимално буквален и в този смисъл за първи път ще предаде смисъла на библейските оригинали на съвременен български език. Цитирам:

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Из въведението към “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис”, Издателство “Игъл 2001”, 2008 г.

Новият превод изключва всякаква ревизия, интерпретация на текста или представянето му като серия от динамични еквиваленти, които не представят точно смисъла на оригинала.

Новият български превод със своите компоненти спомага за пълното заместване на частичното разбиране на библейския текст или интерпретирането му през призмата на нечии преводачески умения (или липсата на такива), с приемането на буквалното предаване на значението на библейския текст. Именно в неговата точност е и пълната му сила.

Из “Нов български превод: критичен апаратус”, Доний К. Донев, в. Евангелски вестник, 28 юни 2008 г.

Тези претенции бяха оспорени от Венцислав Стойков в писмо, изпратено до протестантски лидери и приятели, както и в статия в “Евангелски вестник”. От въпросния превод до този момент са издадени “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис” (изд. “Игъл 2001”, 2008 г.) и “Евангелието според Матей” (изд. “Игъл 2001”, 2010 г.).

В критиката си към претенциите на Доний Донев, Венцислав Стойков споменава още два превода на Новия Завет. Единият е т. нар. Отворена Библия на фондация “Врата на надежда” (издание на ЕТ “Госпъл”, 2002 г.). Вторият е Новият Завет – старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, издание на фондация “Извор на живот” (ЕТ “Госпъл”, 2005 г.). Последното издание действително е превод, но наблюденията ми от Отворената Библия са, че тя е по-скоро ревизия на традиционното протестантско издание. Познавайки хората, които стоят зад нея, дълбоко се съмнявам, че са започнали да превеждат “на чисто”, без да използват друг текст за основа.

Покрай днешната дискусия се разтърсих в интернет и попаднах на тема (“Нов превод на евангелието от Йоан”) към форумите на pravoslavie.bg, където някой си Етиен (впоследствие ме уведомиха, че се казва Етиен Йорданов) съобщава, че прави нов превод на Библията на български (анонсира превода си на Евангелието от Йоан). Поставя си за цел да превежда от оригинала като преведе дори непреведените в досегашните версии понятия (като Христос, апостол, дякон, кръщение, и т.н.). Освен това премахва номерацията на главите и стиховете, и форматира текста според съвременните стандарти (например, пряката реч на нов ред). На последно място, предоставя превода си за свободно ползване без авторски права. За съжаление сайтът (http://revolucia.eu), на който се е намирал въпросният превод вече не е активен. (Любопитен факт. Не съм сигурен, че познавам въпросното лице, но от споменатата тема става ясно, че произлиза от евангелистките среди, а вече се отъждествява с православната църква. Макар и сайтът му да не е вече активен, някои статии от него може все още да се прочетат чрез cache-копията на Google. От една от тях човек остава с впечатлението, че въпросният Етиен произлиза от средите на някогашната Българска Божия църква, откъдето се познава с Венцислав Стойков. Доний Донев е – или е бил – от същата деноминация.)

Освен гореспоменатите издания, може би заслужава да спомена също малката книжка “Отхвърленият Месия – Евангелието според Йоан. Нов превод с бележки и статии” (Библейска лига, 2007 г.), чийто автор (и преводач) е гореспоменатият Венцислав Стойков.

В заключение, няколко наблюдения. Първо, оказва се, че преводът на Българско библейско дружество е единственият нов превод на цялата Библия, който има реални шансове да излезе на пазара в следващите няколко години. За други опити дори не се знае. Всичко останало, с което разполагаме са преводи само на Новия Завет или на отделни книги от него. Ще се радвам, ако някой знае нещо повече, да го сподели в коментарите отдолу.

Второ, вероятно не е случайно, че единственият проект за превод, който е към своя край, е надконфесионален (с участието на специалисти както от православните, така и от протестантските среди). Това би могло да се очаква, тъй като в България има твърде малко специалисти-библеисти, които биха могли да участват в подобен проект. А смислен превод на цялата Библия не е по силите само на двама-трима човека и може да се осъществи единствено чрез сътрудничество. Какво дава надежда на личности като Доний Донев или Етиен не мога дори да предположа…

Трето, сред християните в България има мнозина, които сериозно надценяват значението на един превод, докато същевременно подценяват мащаба на предизвикателството да се предаде Библията на друг език. По мое мнение разполагаме с достатъчно доказателства, че дори и най-слабият превод (стига действително да превежда, а не да представлява преразказ с елементи на разсъждение на библейския текст) не може да обърка фатално смисъла на библейското повествование. Историята на християнството ни показва, че някои от най-прецизните богословски формулировки са плод на работа с преводи или преписи, които не могат да се сравняват ни най-малко с богатството от знания и информация за оригиналните текстове, с които разполагаме днес. Т.е. да се стремим към все по-добри преводи на Библията е важно, но сами по себе си такива не са абсолютно необходими, нито пък ще разрешат като с магическа пръчка всички спорове. Много по-важно е – според мен – да се вложат усилия за по-доброто тълкуване на Библията от всички, които имат времето, способностите и призванието за това.

Същевременно е абсурдно да се твърди, че който и да било превод би могъл да предаде изцяло нюансите на значението, културните алюзии и функционалното богатство на оригиналите. Всеки превод е интерпретация, само че докато при тълкуването човек теоретично би могъл да отдели колкото време е необходимо, за да осветли всички аспекти на оригиналния текст, то при превода разполагаме с твърде ограничени рамки. Т.е. всички преводи са повече или по-малко добри, но никой от тях не може да замести нуждата от разяснително тълкуване. Независимо от това, нуждата от нови преводи е постоянна, тъй като всяко поколение има нужда да чете Библията на разбираем език. В този смисъл приветствам дори инициативи като тази на Доний Донев, колкото и сбъркани да са презумпциите зад нея. За всеки превод има читатели, а дано и за всеки (потенциален) читател да има достатъчно добър превод.

Какво знаете за преводите на Библията на български език? Какви са впечатленията ви от гореспоменатите преводи?

Като стана дума… за сектите и реакцията срещу тях

Ксенофобия

Надписът гласи: Той може и да не знае какво означава понятието "ксенофобия", но за сметка на това притежава пушка.

Нямах намерение да пиша относно варварската проява в Бургас навръх Цветница. Радо Марчев обаче обърна вниманието ми към няколко хубави публикации по темата и се замислих.

Не може да има цивилизован човек, който да оправдае такава проява на жестокост и простотия. Какво тогава дава увереност на групата хулигани с качулки, че могат безнаказано да бият мирни граждани, да смущават обществения ред, да чупят и рушат чужда собственост? Както bTV удачно коментира, впоследствие всички се разграничиха от инцидента и се оказа, че има жертви, но няма организатори и няма виновни. Нима?

Ще повярва ли някой, че тези хулигани не са били активно подпомогнати в своето вандалство? Възможно ли е подобна проява на варварство да се случи без извършителите най-малкото да са усещали морално насърчение от страна на останалите присъстващи (виж публикациите от сайта besove.com по-долу)?

В репортажа на bTV се вижда как представителите на ВМРО и фенклуба на “Нефтохимик” отказват да поемат всякаква отговорност за случилото се. От правна гледна точка това може и да им се размине, но възможно ли е да го приемаме за нормално? Само на мен ли ми прави впечатление лицемерието на представителите на ВМРО и фен-клуба на “Нефтохимик”? Кой упълномощава една партия да говори от името на всички граждани на Бургас? С какво право една група хора решава кой има място в нашата страна и кой не?

Watch this video on YouTube.

Достатъчно е съвсем бегло да прегледате коментарите под статиите за събитието в онлайн медиите, за да установите колко много коментари има в защита на извършителите. Дори и да приема, че всички тези коментари са дело на една пренебрежимо малка част от българите, които изразяват своите комплекси в интернет, подозирам, че има доста повече българи, които споделят нагласата им срещу сектите, и изобщо всички различни. Това е ксенофобия.

Аз не подкрепям Свидетелите на Йехова в техните вярвания. Тъкмо напротив, смятам, че са секта от класически вид, а вярванията им намирам за смешни и объркани. (Обърнете внимание на различните значения, които може да има терминът “секта”. Аз го използвам предимно в богословската му употреба на “група, която се е отделила от по-широкия кръг на християнството и претендира, че е единствено правата”.) Съгласен съм, че както всеки сбъркан светоглед, изповядван с безкритична посветеност (тук бих включил дори някои представители на евангелистките църкви, към които принадлежа и аз), и йеховистите биха могли да имат опасно влияние. На заблудите обаче се отговаря с истина и аргументи, а не с удари.

Какъв процент от българите изобщо знаят и разбират каквото и да било относно Свидетелите на Йехова? Каква част от онези, които се обявяват срещу сектите и всичко различно от православието, изобщо разбират християнството (отвъд беглите познания за няколко традиционни ритуала, които най-често имат твърде далечна връзка с християнското богословие)?

За един страничен наблюдател, тази случка само би потвърдила, че българите сме невежи, некултурни, комплексирани и съответно склонни да се наежваме срещу всеки и всичко различно. Ако искаме положението да се промени, тогава ще трябва всички заинтересувани – без оглед на религиозните си различия, политически пристрастия, икономически убеждения или културни нагласи – да полагаме още по-големи усилия за образоването и цивилизоването на нашия народ.

Затова ми е много приятно да видя колко много адекватни реакции има от страна на православни вярващи напоследък (виж статиите от Цветомира Антонова и Николай Паунов). Както цитирах К. С. Луис преди години:

Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините.

C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby

 

ПРЕПРАТКИ:

“ВМРО – Бургас срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация на сайта на ВМРО (16 април 2011 г.)

“Петима пребити на митинга срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация в BurgasInfo.com (17 април 2011 г.)

“Петима пострадали и 10 арестувани при сблъсък между представители на ВМРО и на “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия в “Дневник” (17 април 2011 г.)

“Правозащитници настояха за реакция срещу побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Бият “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия от Мария Кехайова в “Труд” (18 април 2011 г.)

“Членове на ВМРО пребиха членове на “Свидетели на Йехова” в Бургас заради Исус” – статия в “Сега” (18 април 2011 г.). Това е първата публикация, която цитира представителите на ВМРО да казват: “Те проповядват, че Исус е разпънат седмица по-рано, което не е така! Това е и поводът за протеста – натрапването на фалшива и опасна религия…”

“Хелзинкският комитет: Случилото се в Бургас е брутален акт на религиозна омраза” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Зам.-председателят на ВМРО: Това, което се случи в Бургас е нормално” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Свидетелите на човешката глупост” – статия в “Капитал” (18 април 2011 г.)

“Ненормално” – коментар от Иван Бедров (18 април 2011 г.)

“Прокуратурата се зае с нападението на ВМРО над “Свидетелите на Йехова”” – статия от Павлина Желева в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“ВМРО: “Свидетелите на Йехова” да се забрани, за да няма повече крайни прояви” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Още една гражданска организация осъди побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Побоят над “Свидетели на Йехова” в Бургас – без организатори и без виновни” – репортаж на bTV (19 април 2011 г.)

“Евангелистите в България също осъдиха нападението над йеховистите в Бургас” – статия в “Дневник” (20 април 2011 г.).

“Призовавам ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник Джамбазки и да намери по-достоен председател на комисията по обществен ред в СОС” – публикация в блога на Иво Божков (20 април 2011 г.)

“Йеховистите не са желани в Бургас!!!” – репортажът (включващ документални кадри) излъчен от Dnes.bg

Пълният документален материал качен на besove.com Съвсем очевидно е, че видео материалът е заснет от хора, които самите нападатели припознават като свои. С каква цел?

“Пребиха пасторите на “Свидетели на Йехова” и разбиха молитвения им дом” – репортаж от Добромир Доскачаров (бесове.com) (17 април 2011 г.). Този сайт очевидно специализира в насърчаването на неграмотната ожесточеност срещу сектите.

“Как изглеждат подчинените и старейшините от „Свидетели на Йехова“” – репортаж от Добромир Доскачаров (19 април 2011 г.), от който съвсем ясно личи отношението на сайта, който защитава хулиганите.

Тенденциозен репортаж по ТВ “СКАТ”

Видео-коментар от Радослав Киряков, пастир на Първа евангелска съборна църква – Бургас

“Злободневни размисли” от Радостин Марчев (20 април 2011 г.). Авторът препраща към няколко чудесни материала по темата и разсъждава за реакцията или липсата на такава от страна на ръководството на БПЦ.

“Младото (старо) лице на екстремизма или какво се случва, когато омразата конституира общността” от Цветомира Антонова (19 април 2011 г.). Чудесна статия! Авторката пише от позицията на православна и призовава църквата към адекватна християнска реакция.

“Мила моя майно льо, юнак до юнака!” от Николай Паунов (18 април 2011 г.). Друга чудесна публикация в православния сайт Dveri.bg. Авторът остро критикува проявата, както и онези, които явно или скрито я подкрепят.

“Не! Този път не води към храма!” – статия от Мила в личния й блог Мила Мила (18 април 2011 г.) Още един човек, който задава точни въпроси!

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”?” – 1 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”? – 2 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Следите остават (ВМРО и Свидетели на Йехова)” – статия от Лидия Стайкова в личния й блог Полетът на костенурката (19 април 2011 г.) Освен с адекватната си позиция, статията е забележителна и с това, че видимо доказва нагласите във ВМРО, които очевидно одобряват погрома.

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Кратка, но чудесна статия!

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в личния й блог OpenlyFeminist (18 април 2011 г.) Същата статия както по-горе. Препращам и към това копие, заради коментарите отдолу.

“ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус” – статия в блога на Шлемовеец (19 април 2011 г.) Обърнете внимание как разобличава лицемерието на ВМРО!

“Гамени срещу “християни”” – статия в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Още един автор, който не намира реакцията срещу “Свидетелите на Йехова” за нормална.

“Биячите на богомолци в Бургас вече са “установени”” – статия в Webcafe.bg (20 април 2011 г.)

“ДЕКЛАРАЦИЯ по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.” от адв. Виктор Костов. Декларацията беше разпространена сред широк кръг от хора и след като е била подписана от доста организации, трябва да е била изпратена до съответните институции на 20 април 2011 г.

Отворено писмо от Обединени евангелски църкви в България (20 април 2011 г.)

Покана за пресконференция “РЕЛИГИОЗНАТА ОМРАЗА СРЕЩУ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА И ДРУГИТЕ НЕТРАДИЦИОННИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” (21 април 2011 г.)