Живея. Мисля. Пиша.

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Клюките като добродетел?

 

I leak, they commit treason! Steve Bell 2008 cartoon

“Аз правя донос, а те извършват предателство!”

Ценя много информацията и съм против всякакви опити за цензурирането и ограничаването й – било поради политически, религиозни, икономически или каквито и да било други причини. Затова бях (и съм) срещу PIPA, SOPA и ACTA. Затова подкрепям Читанка и Library.nu (gigapedia) и съм срещу издателската и музикалните индустрии, които отказват да се променят, въпреки очевидната трансформация на технологиите и ролята им в обществото. По същата причина подкрепям и свободната размяна на файлове в интернет посредством торенти и всякакви други технологии. В крайна сметка, човек винаги е искал да сподели интелектуалния продукт, който му е доставил наслада и полза с други, които нямат възможност да го имат. Трудно ми е да си представя някой, който ще си даде труда да споделя нещо, което въобще не цени. В този смисъл споделящите са на страната на творците. И творците, които (за разлика от Паулу Коелю) не виждат това, губят възможността да укрепят връзките си със своите естествени почитатели.

Познайте защо вирусът “покана FACEBOOK” няма да унищожи компютъра ви!

computer virus attackМного ми е забавно, когато приятели, които очевидно не са съвсем наясно с вирусите и интернет, същевременно са така загрижени, че ми препращат всяко предупреждение за унищожителен вирус, което се разпространява из мрежата. Ето какво получих преди малко:

Моля, разпространете това известие до вашите приятели, семейство, КОНТАКТИ!
В следващите дни, трябва да сте наясно ….. Не отваряйте никакви съобщения с прикачен файл, наречен “Покана FACEBOOK”, независимо от това, кой го е изпратил. Това е вирус, който отваря олимпийския огън, който изгаря целия твърд диск на вашия компютър.
Този вирус ще бъдат получени от някой, които сте имали в адресната ви книга. Ето защо това съобщение трябва да се изпрати до всичките Ви контакти. По-добре е да получат този имейл 25 пъти, отколкото да приемете вирус и да го отворите.
Ако получите имейл, наречен “Покана FACEBOOK”, въпреки че е изпратен от приятел, не го отваряйте, а го изтрийте веднага. Това е най-лошия вирус, обявен от CNN. Този вирус е бил открит наскоро и е класифицирани от Microsoft като най-разрушителния вирус за всички времена.
Това е троянски кон, който иска от вас да инсталирате Adobe Flash плъгин. След като го инсталирате, то всичко е свършило. И все още няма противодействие за този вид вирус. Този вирус просто унищожава Нулевия сектор на твърдия диск, където е записа жизненоважна информация на тяхната функция.
Дирекция “Защита на дейността”, МВнР 

Още от първите няколко реда става ясно, че това е “градска легенда”. (Вие какви грешни/преувеличени твърдения забелязвате в това предупреждение?) Все пак потърсих в Google за “Invitation Facebook virus hoax” и сред първите резултати открих следното обяснение.

Между другото, активно използвам компютри от 1997 г. За всичките години оттогава не ми се е случвало нито веднъж да бъда засегнат от вирус, който да ми унищожи информация на твърдия диск. Не казвам, че такива не съществуват, но далеч по-опасен е вирусът “неосведомен потребител” или както обичат да казват “компютърджиите” – предмониторното устройство! 😆

Като стана дума… за сектите и реакцията срещу тях

Ксенофобия

Надписът гласи: Той може и да не знае какво означава понятието "ксенофобия", но за сметка на това притежава пушка.

Нямах намерение да пиша относно варварската проява в Бургас навръх Цветница. Радо Марчев обаче обърна вниманието ми към няколко хубави публикации по темата и се замислих.

Не може да има цивилизован човек, който да оправдае такава проява на жестокост и простотия. Какво тогава дава увереност на групата хулигани с качулки, че могат безнаказано да бият мирни граждани, да смущават обществения ред, да чупят и рушат чужда собственост? Както bTV удачно коментира, впоследствие всички се разграничиха от инцидента и се оказа, че има жертви, но няма организатори и няма виновни. Нима?

Ще повярва ли някой, че тези хулигани не са били активно подпомогнати в своето вандалство? Възможно ли е подобна проява на варварство да се случи без извършителите най-малкото да са усещали морално насърчение от страна на останалите присъстващи (виж публикациите от сайта besove.com по-долу)?

В репортажа на bTV се вижда как представителите на ВМРО и фенклуба на “Нефтохимик” отказват да поемат всякаква отговорност за случилото се. От правна гледна точка това може и да им се размине, но възможно ли е да го приемаме за нормално? Само на мен ли ми прави впечатление лицемерието на представителите на ВМРО и фен-клуба на “Нефтохимик”? Кой упълномощава една партия да говори от името на всички граждани на Бургас? С какво право една група хора решава кой има място в нашата страна и кой не?

Watch this video on YouTube.

Достатъчно е съвсем бегло да прегледате коментарите под статиите за събитието в онлайн медиите, за да установите колко много коментари има в защита на извършителите. Дори и да приема, че всички тези коментари са дело на една пренебрежимо малка част от българите, които изразяват своите комплекси в интернет, подозирам, че има доста повече българи, които споделят нагласата им срещу сектите, и изобщо всички различни. Това е ксенофобия.

Аз не подкрепям Свидетелите на Йехова в техните вярвания. Тъкмо напротив, смятам, че са секта от класически вид, а вярванията им намирам за смешни и объркани. (Обърнете внимание на различните значения, които може да има терминът “секта”. Аз го използвам предимно в богословската му употреба на “група, която се е отделила от по-широкия кръг на християнството и претендира, че е единствено правата”.) Съгласен съм, че както всеки сбъркан светоглед, изповядван с безкритична посветеност (тук бих включил дори някои представители на евангелистките църкви, към които принадлежа и аз), и йеховистите биха могли да имат опасно влияние. На заблудите обаче се отговаря с истина и аргументи, а не с удари.

Какъв процент от българите изобщо знаят и разбират каквото и да било относно Свидетелите на Йехова? Каква част от онези, които се обявяват срещу сектите и всичко различно от православието, изобщо разбират християнството (отвъд беглите познания за няколко традиционни ритуала, които най-често имат твърде далечна връзка с християнското богословие)?

За един страничен наблюдател, тази случка само би потвърдила, че българите сме невежи, некултурни, комплексирани и съответно склонни да се наежваме срещу всеки и всичко различно. Ако искаме положението да се промени, тогава ще трябва всички заинтересувани – без оглед на религиозните си различия, политически пристрастия, икономически убеждения или културни нагласи – да полагаме още по-големи усилия за образоването и цивилизоването на нашия народ.

Затова ми е много приятно да видя колко много адекватни реакции има от страна на православни вярващи напоследък (виж статиите от Цветомира Антонова и Николай Паунов). Както цитирах К. С. Луис преди години:

Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините.

C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby

 

ПРЕПРАТКИ:

“ВМРО – Бургас срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация на сайта на ВМРО (16 април 2011 г.)

“Петима пребити на митинга срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация в BurgasInfo.com (17 април 2011 г.)

“Петима пострадали и 10 арестувани при сблъсък между представители на ВМРО и на “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия в “Дневник” (17 април 2011 г.)

“Правозащитници настояха за реакция срещу побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Бият “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия от Мария Кехайова в “Труд” (18 април 2011 г.)

“Членове на ВМРО пребиха членове на “Свидетели на Йехова” в Бургас заради Исус” – статия в “Сега” (18 април 2011 г.). Това е първата публикация, която цитира представителите на ВМРО да казват: “Те проповядват, че Исус е разпънат седмица по-рано, което не е така! Това е и поводът за протеста – натрапването на фалшива и опасна религия…”

“Хелзинкският комитет: Случилото се в Бургас е брутален акт на религиозна омраза” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Зам.-председателят на ВМРО: Това, което се случи в Бургас е нормално” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Свидетелите на човешката глупост” – статия в “Капитал” (18 април 2011 г.)

“Ненормално” – коментар от Иван Бедров (18 април 2011 г.)

“Прокуратурата се зае с нападението на ВМРО над “Свидетелите на Йехова”” – статия от Павлина Желева в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“ВМРО: “Свидетелите на Йехова” да се забрани, за да няма повече крайни прояви” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Още една гражданска организация осъди побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Побоят над “Свидетели на Йехова” в Бургас – без организатори и без виновни” – репортаж на bTV (19 април 2011 г.)

“Евангелистите в България също осъдиха нападението над йеховистите в Бургас” – статия в “Дневник” (20 април 2011 г.).

“Призовавам ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник Джамбазки и да намери по-достоен председател на комисията по обществен ред в СОС” – публикация в блога на Иво Божков (20 април 2011 г.)

“Йеховистите не са желани в Бургас!!!” – репортажът (включващ документални кадри) излъчен от Dnes.bg

Пълният документален материал качен на besove.com Съвсем очевидно е, че видео материалът е заснет от хора, които самите нападатели припознават като свои. С каква цел?

“Пребиха пасторите на “Свидетели на Йехова” и разбиха молитвения им дом” – репортаж от Добромир Доскачаров (бесове.com) (17 април 2011 г.). Този сайт очевидно специализира в насърчаването на неграмотната ожесточеност срещу сектите.

“Как изглеждат подчинените и старейшините от „Свидетели на Йехова“” – репортаж от Добромир Доскачаров (19 април 2011 г.), от който съвсем ясно личи отношението на сайта, който защитава хулиганите.

Тенденциозен репортаж по ТВ “СКАТ”

Видео-коментар от Радослав Киряков, пастир на Първа евангелска съборна църква – Бургас

“Злободневни размисли” от Радостин Марчев (20 април 2011 г.). Авторът препраща към няколко чудесни материала по темата и разсъждава за реакцията или липсата на такава от страна на ръководството на БПЦ.

“Младото (старо) лице на екстремизма или какво се случва, когато омразата конституира общността” от Цветомира Антонова (19 април 2011 г.). Чудесна статия! Авторката пише от позицията на православна и призовава църквата към адекватна християнска реакция.

“Мила моя майно льо, юнак до юнака!” от Николай Паунов (18 април 2011 г.). Друга чудесна публикация в православния сайт Dveri.bg. Авторът остро критикува проявата, както и онези, които явно или скрито я подкрепят.

“Не! Този път не води към храма!” – статия от Мила в личния й блог Мила Мила (18 април 2011 г.) Още един човек, който задава точни въпроси!

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”?” – 1 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”? – 2 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Следите остават (ВМРО и Свидетели на Йехова)” – статия от Лидия Стайкова в личния й блог Полетът на костенурката (19 април 2011 г.) Освен с адекватната си позиция, статията е забележителна и с това, че видимо доказва нагласите във ВМРО, които очевидно одобряват погрома.

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Кратка, но чудесна статия!

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в личния й блог OpenlyFeminist (18 април 2011 г.) Същата статия както по-горе. Препращам и към това копие, заради коментарите отдолу.

“ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус” – статия в блога на Шлемовеец (19 април 2011 г.) Обърнете внимание как разобличава лицемерието на ВМРО!

“Гамени срещу “християни”” – статия в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Още един автор, който не намира реакцията срещу “Свидетелите на Йехова” за нормална.

“Биячите на богомолци в Бургас вече са “установени”” – статия в Webcafe.bg (20 април 2011 г.)

“ДЕКЛАРАЦИЯ по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.” от адв. Виктор Костов. Декларацията беше разпространена сред широк кръг от хора и след като е била подписана от доста организации, трябва да е била изпратена до съответните институции на 20 април 2011 г.

Отворено писмо от Обединени евангелски църкви в България (20 април 2011 г.)

Покана за пресконференция “РЕЛИГИОЗНАТА ОМРАЗА СРЕЩУ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА И ДРУГИТЕ НЕТРАДИЦИОННИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” (21 април 2011 г.)

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”

Как да тълкуваме Библията правилно?

Тези дни се включих в онлайн дискусия озаглавена “Как да тълкуваме Библията правилно!” (удивителният знак в края очевидно е израз на убеждението на единия от участниците, започнал дискусията, че единствен се намира в положение да поучава другите). Намирам я както за доста полезна, така и за изключително забавна.

Забавна, защото е неимоверно смешно да се наблюдава разговор между хора, които изхождат от толкова различни начални позиции, но по всичко изглежда (поне някои от участниците) не си дават сметка за това. Удивително е как някои хора приемат своя светоглед за даденост и като че ли през ум не им минава, че гледната им точка е само една между много други, а може би дори и не е най-вярната. За пореден път си давам сметка, че българската ни култура и образователна система не ни насърчава да дискутираме и спорим разбрано. Като че ли затова в българското интернет пространство споровете скоро прерастват в лични нападки и кардинални обвинения. А дебатите свързани с Библията и богословието са едни от най-ожесточените изобщо.

От друга страна намирам въпросната дискусия и за много полезна. Именно, защото позволява да извадим презумпциите си наяве и да се опитаме да ги разгледаме отстрани – през очите на събеседниците си, които изхождат от съвсем различни отправни точки. А от това имаме нужда всички, не на последно място аз самият. Както и да е, оставям сами да разгледате дебата, ако представлява интерес за вас, а по-долу ще се опитам да представя донякъде причините за моя подход към тълкуване на Библията.

По време на сутрешното богослужение в моята църква вчера сутринта, срещнах повод отново да се върна към въпросите, зададени в споменатата вече дискусия. Мой близък приятел очерта структурата на посланието на ап. Павек към римляните. В края на изложението си спомена едно свое наблюдение, което призна, че още не е обмислил подробно, но все пак предлага на вниманието ни. Ставаше дума за това, че посланието към римляните най-общо може да се раздели на две части – доктринална и практическа. Т.е. 1-8 гл. на посланието засягат преди всичко доктринални въпроси като изкуплението, общото и специалното откровение, и т.н., докато 9-16 гл. засягат повече практическото приложение, което следва от въпросните доктрини за живота на църквата и отделните вярващи. Моят приятел беше забелязал своеобразен паралел между тази структура и фактът, че първите осем стиха от т. нар. притча за блудния син (Лука 15:11-32) описват състоянието на сина, който възстава срещу авторитета на баща си, а останалите осем стиха описват неговото разкаяние и възстановяването на взаимоотношенията му с неговия баща. (Има вероятност да не съм разбрал добре наблюдението на моя приятел, защото въпросната история в Лука очевидно е разказана в повече от шестнадесет стиха. Скоро ще разбера.) Трябва да призная, че естествената ми реакция беше вътрешно да възразя и да си кажа: “Но какво от това? Това нищо не значи.” Действително, ако въпросното наблюдение е вярно, то какво е неговото значение?

Първото, което ми прави впечатление е, че се прави паралел между брой на глави и стихове, докато в оригиналните манускрипти такова напълно отсъства. Съвременното деление, което виждаме в своите екземпляри на Новия Завет, е въведено чак преди няколко века. Т.е. подобен паралел би бил напълно невъзможен през по-голямата част от историята на християнството. Второ, сравнява се структурата на откъси от двама различни автори. Не можем да бъдем сигурни, че ап. Павел е чел Евангелието от Лука, а имаме основания да смятаме, че то е написано преди посланието му до римляните. Тук някой сигурно би запитал: “Какво от това? Нима не е възможно Святият Дух да е направлявал двамата автори, както и онези, които са въвели разделението на глави и стихове векове по-късно, така че в крайна сметка до нас да достигне въпросният структурен паралел?” Разбира се, това е съвсем възможно, но въпросът ми остава същия: “Какво от това?” В края на краищата, въпросното наблюдение е любопитно, но не ни съобщава нищо ново. Нищо, което не сме знаели и без него. Какво значение има тогава?

Задавал съм си този въпрос и преди. Факт е, че много от приятелите ми се възхищават на разкриването на подобни паралели, докато аз ги намирам за безсмислени и загуба на време. Чудя се защо е така. Преди няколко месеца някои от най-близките ми приятели се възхитиха на “откритията” на Чък Мислър, който забелязва в имената от родословието в Битие 5 гл. “скрита” благата вест. (Цялата теория на Мислър може да видите в клиповете по-долу, както и да прочетете на собствения му сайт.) Аз намирам тази разработка отблъскваща именно заради своята привлекателност. Зрителят/слушателят/читателят е подтикнат да се възхити от гениалността на Бога, който е успял да скрие така умело своето послание. Изложението обаче почива на отвратително невежество и изкривяване на фактите на езика и тълкуването. Най-малкото, тези имена могат да се преведат и по друг начин, и за повечето от тях ние нямаме индикации от текстта кой превод именно е съответствал на намеренията на онези, които първоначално са наименували дадената личност. Освен това, нищо в Библията и в древната израелска история не ни подсказва, че първочаналният автор (или автори) на Битие са имали намерение да скриват подобни послания в повествованията си. Нямаме индикации и от Бога, че очаква да тълкуваме по подобен начин неговите Свещени Писания.

Преди години пък слушах изложението на един холандец, който твърдеше, че всяка една от 66-те гл. на книгата на пророк Исайа съответства на посланието на една от 66-те книги в Библията. Забрави да спомене обаче, че делението и редът на книгите в нашите протестантски издания на Стария Завет се различават много от онези, които евреите са имали векове наред, както и че редът на книгите в протестантските издания на Новия Завет се различава от този в православните и католически издания.

Предполагам, че липсата ми на ентусиазъм и скептицизмът ми спрямо подобни подходи на тълкуване се дължат на средата, в която съм израснал. Цялото си детство прекарах обграден от протестанти, между които често се чуват подобни наблюдения и тълкувания (между православните и католиците са може би още повече, но аз тук говоря само за своята среда). Допускам, че с хода на времето постепенно съм започнал да виждам субективността, както и безплодието на тези “напъни”. Сигурно ми е омръзнало да се “прехласвам” пред едни и същи изводи, само че изказани или “разкрити” по различен начин. Когато започнах да чета академична богословска литература и да вниквам в сложността на тълкуването на библейския текст си дадох сметка, че тази сложност съответства на сложността на Божието естество, както и хармонизира с начина, по който Бог е избрал да се разкрие – чрез писанията на човеци, живяли и писали в конкретна епоха, на кокретен език и като представители на конкретна култура. Именно по тази причина се стремя да разбера колкото е възможно повече от онова, което онези автори са разбирали за Бога и са имали предвид да се разбира от писанията им. Разбира се, никой от тях не е имал изчерпателна представа за Бога, нито пък очаквам аз някога да получа такава. Но запознаването с тяхната гледна точка ми помага да надхвърля донякъде ограниченията на своите собствени епоха и култура.

В заключение, не отричам правото на всеки да се интересува от най-различни аспекти на библейския текст, както и правото да прилага творческа интерпретация. Може би с времето ще открия, че паралелът, който моят приятел вижда между притчата в Лука 15 гл. и структурата на посланието към римляните има повече значение, отколкото допускам в момента. На този етап обаче, намирам за далеч по-полезно да изследвам какво точно е имал предвид Исус с тази притча и какво точно е искал да разберат читателите му в Рим ап. Павел.

П.П. Преднамерено оставих въпроса от заглавието без отговор. Не съм сигурен, че дори намирам тази формулировка на въпроса за удачна. В крайна сметка, кой друг освен самият автор на даден текст може да каже дали едно негово тълкувание е правилно или не? Разбира се, аз съвсем не съм релативист и смятам, че разполагаме с достатъчно информация да преценим дали едно тълкувание вероятно е по-точно или не. Но тези наши преценки ще бъдат винаги относителни и неокончателни. Това обаче, на практика, не е никак малко. Когато човек се заеме да тълкува даден откъс от Библията, скоро си дава сметка, че през вековете е хвърлен толкова много труд, че благодарение на това всяко следващо поколение може да знае повече, както и да има по-голяма убеденост относно относителната точност на своите заключения.