Живея. Мисля. Пиша.

Какво означава толерантност?

От много време се интересувам от въпроса за хомосексуалистите и тяхното място в обществото, а и съм писал мъничко за това. Трябва да призная обаче, че това съвсем не е сред приоритетните ми теми за размисъл. Чисто и просто, сред близките ми роднини, приятели и познати няма (поне доколкото ми е известно) нито един човек с хомосексуална ориентация. През последните години обаче въпросът става все по-важен за българското общество. Наскоро се състоя третият гей парад в София. Въпреки буйните протести на някои крайни групи и гласовитата опозиция на православната църква и други религиозни организации, по всичко личи, че като цяло българското общество все повече свиква с присъствието на хомосексуалистите не в сянка или под прикритие (както е било винаги досега), а в светлината на прожекторите.
Всъщност, едва напоследък се замислих колко назад е България в това отношение от страните в Западна Европа и САЩ. Дадох си сметка, че в англоезичната художествена литература, която чета, все повече присъстват литературни герои-хомосексуалисти (това споменах и в англоезичния си блог). И докато допреди няколко десетилетия това можеше да се очаква от автори с изявени предпочитания към лявото политическо пространство, феминистки и друг вид бунтари, сега е факт и в творбите на консервативни и убедени християни (П. Д. Джеймс и Джон Гришам, например). Няма защо да си затваряме очите. България е част от света, а на глобално ниво в момента протичат процеси, които като че ли коренно изменят наложените от векове презумпции и предубеждения. Няма начин досегашното статукво да се запази. Предстои да се взимат решения (а някои вече бяха взети) за това как точно да устроим своето общество, което означава, че сега е именно момента да си задаваме въпроси.

През последните два месеца се наложи да посетя няколко централно и източноевропейски държави. Във всяка една от тях се беше провел или предстоеше да се състои гей парад. По този повод изчетох много статии в пресата, слушах и гледах репортажи и диспути по радиото и телевизията, четох материали в интернет и следя дискусии из онлайн форуми. И въпросът, към който постоянно се връщам, е “Какво всъщност искат хомосексуалистите?”

Един възможен отговор, който като че ли чувам из средите на гейовете и лезбийките е “толерантност”. Но какво точно означава това понятие? Как следва да си представяме едно толерантно към хомосексуалистите българско общество? Ако под това трябва да разбираме край на вулгарните псувни и обиди, които толкова често се срещат из интернет пространството по адрес на гейовете и лезбийките, и са проява на липса на възпитание и уважение към личността, то аз лично приветствам това изцяло. Ако под това следва да очакваме никой да няма право да подценява, нагрубява, наранява или (пази Боже) убива друг човек, заради неговата сексуална ориентация, то дано това време дойде по-скоро. Ако означава всеки човек да може да живее, работи и общува без страх, че ще бъде отхвърлен като по-ниско качество само заради сексуалната си ориентация, то това е и моята мечта. Но как точно ще стане това?

Защото, ако под толерантност се разбира това да обясняват на детето ми в училище или други институции, че всеки може да си избере своята сексуална ориентация, защото тя е въпрос не на природна даденост, а на избор, то каква толерантност ще бъде това към мен, който вярвам, че сексуалната ориентация е неразривно свързана с пола на всеки човек и не подлежи на избор? Ако толерантността към хомосексуалистите включва възможността да бъда изправен пред съд в обвинение за “подтикване към омраза”, защото съм казал на детето си, че двама гейове, които се прегръщат и целуват на пейка в парка, вършат грях, който Бог не одобрява, то къде е толерантността към правото ми да избирам своите вярвания и да възпитавам детето си в хармония с тях? Ако толерантност означава да не мога да откажа да назнача кандидат за работа в моята неправителствена организация по причина, че е лезбийка, а моята организация има за цел укрепване на християнските ценности, то къде е моето право да избирам за екипа си хора, които споделят ценностите на организацията?

Горните въпроси може да звучат крайно, но са необходими. Защото преди да можем да говорим за толерантност, трябва да постигнем разбиране помежду си. А аз действително искам да разбера какво искат да постигнат гейовете и лезбийките.

Днес прочетох това стихотворение, написано от мой приятел. Нарича се “Гей парад”. Честно казано, от гледна точка на поетичните му качества го намирам за много слабо. Ако се вгледам в богословските презумции, които стоят зад него, също намирам повод за съществени несъгласия. Но то със сигурност изразява искрените страхове на един млад човек. И на тези страхове трябва да бъде даден отговор. Не може просто да се отсече: “О, този е религиозен фанатик, задръстен евангелистки фундаменталист, необразован и назадничав консерватор…” Защото нали против дискриминацията въз основа само на стереотипизация протестират гейовете и лезбийките?

Идеалите са хубаво нещо, но за да могат да се превърнат в действителност, трябва да напуснат нивото на генерално изречените и мъгляви мечти, и да се облекат в конкретни форми и политически решения. Така че въпросът всъщност е и за какво конкретно лобира гей движението?

Както написах в началото, сред близките ми роднини, приятели и познати не знам да има нито един човек с хомосексуална ориентация. Затова не знам дали някой гей или лезбийка ще прочетат този текст. Искрено се надявам обаче в крайна сметка сред тях да се намерят разбрани хора, които да са готови да разговарят искрено за стремежите и исканията си. Защото иначе никога няма да се разберем едни други, а без това толерантността ще си остане само лозунг.

Видео запис на диспута относно гей парада в предаването "Вижте кой…" по Канал 1

В събота вечерта, в предаването “Вижте кой… с Евгения Атанасова” по Канал 1 се състоя диспут на темата за гей парада. В него взеха участие представителка на православната църква, представителка на БНС, представителка на лезбийките и журналист, защитник на хомосексуалните. Сред публиката (която изказваше мнения) участваха значителен брой християни-протестанти. Пълният запис може да видите в прозорчето по-долу или на следната страница.

Оригиналният запис на БНТ (със същото слабо качество) може да се свали от следния адрес или да се гледа от страницата на предаването. Първи впечатления от участието си в предаването споделих вече във форума на ХАРТА. Ще се радвам повече хора да се включат с адекватни коментари, особено относно аргументите на двете страни.

Какво мислите за гей парада в София?

АКТУАЛНО

Току-що открих тази тема във форума на ХАРТА. Тези дни я обсъждах с брат си, както и с някои водачи сред обществото на евангелистите в България. Размениха се интересни мнения, но има нужда от много повече размяна на аргументи и информация, както и обмисляне на различните аспекти. Надявам се много от хората, които мислят задълбочено, а същевременно и активно използват интернет, да се включат. Жалко е, че християните в България досега се задоволяват само да мълчат страхливо или да обиждат, но не казваме защо именно сме така твърдо против.

И както написах във форума: “Ех, мечтая за деня, когато повече българи няма да приемаме мненията си на готово или бързаме да изплюваме първосигналните си реакции, ами ще разсъждаваме задълбочено и информирано, за да стигнем до разумни преценки…”