Живея. Мисля. Пиша.

Книгата "Битие". Може ли всеки да разбира Библията?

КОМЕНТАР

Тъй като по различни причини последните месеци не успявам да чета Библията сутрин преди да изляза от дома, старая се да отделям някакво време за това следобед. В офиса пък нямам друга хубава “хартиена” Библия освен The Apologetics Study Bible (Holman Bible Publishers, 2007). Имам и една от по-старите български ревизии, но с нея съм прекалено свикнал. Понеже освен всичко друго искам да се запозная с нея “по-цялостно”, а напоследък изоставих плана за четене на Робърт Мъри Макчейн (на този етап не съм “в настроение” за обзорно четене, искам задълбочено), реших да започна да чета от самото начало, като не пропускам никакви бележки и коментарни статии. Затова в крайна сметка сега съм едва на 2 гл. на Битие.

Паралелно с това продължавам да чета (не всеки ден, а и не повече от 2-3 стр. на ден) коментарът на Виктор Хамилтън – The Book of Genesis, Volume 1: Chapters 1-17 (Eerdmans, 1990). С него съм стигнал до 220 стр. (т.е. Битие 4:1-7), обаче се чудя дали да не го започна отначало, защото има някои неща, на които искам пак да обърна внимание. (Преглеждал съм и други самостоятелни коментари на книгата “Битие”, но този засега ми е любим.) Ще видим…

Преди месец пък един следобед бях твърде уморен и разсеян, за да работя, та си направих почивка като прочетох първата глава на Тремпър Лонгмановата How to Read Genesis (IVP/Paternoster, 2005). Именно от втората й глава прочетох няколко страници преди малко. В нея Лонгман се заема да представи основните принципи за тълкуване. В уводните думи към главата обаче казва нещо, което вече няколко години повтарям. Започва с думите: “Книгата Битие не е никак лесна за разбиране. За да бъде схванато това древно и загадъчно произведение е необходим наистина усилен труд. Ако искаме действително да проникнем под повърхността на Битие, то трудът на професионалистите – онези, които Бог е призовал да посветят кариерата си на изучаването на Свещеното Писание – може да ни бъде от голяма полза.”

Авторът основателно предполага възражението, което тези му думи биха предизвикали у мнозина евангелисти. Та нима това не е проява на същия вид елитаризъм, който исторически води римокатолическата църква през средновековието (а на много места и днес) до това да насърчава миряните да не четат Библията сами, защото само ще се заблудят? Та нима не срещу това се изправят Реформаторите с ударението върху доктрините за свещеническото звание на всички вярващи и достатъчността на Писанието? Отговорът на Лонгман е онова, за което все повече си давам сметка през последните няколко години, и което според мен до голяма степен спъва библейското свидетелство и порастване на нас, българските евангелисти.

Двете горепосочени доктрини означават, че всеки човек – дори да е съвсем простоват и неук – може да разбере основните истини на Божието Слово и да ги приеме. Освен това, доктрината за достатъчността на Писанието (sola Scriptura) предполага, че човек дори и да остане сам с Библията, без друг, който да го поучава, пак ще разполага с всичко съществено, което Бог е пожелал да му остави като откровение. Т.е. няма нужда от друг посредник между Бога и човека освен Исус Христос. Разбира се, това включва и намесата на Святия Дух като просветител и учител.

Всичко това обаче по никакъв начин не означава, че всеки човек може да разбере всичко в Писанието без допълнителна помощ. Самата Библия никъде не поощрява такова гледище. Благовестителят Филип не тръгва да убеждава етиопеца на пътя просто да постоянства в четене на Писанието, без да търси друг тълкувател, ами сяда до него и му разяснява пасажа от Исая (Деяния 8:26-40). Исус укорява учениците си за липсата на вяра, но не ги гълчи, че не разбират всички тънкости на Писанията, ами внимателно им обяснява смисъла на Стария Завет в светлината на своята личност (Лука 24:13-35). Ако Писанията на Павел бяха достатъчно очевидни по своя смисъл за всеки, защо тогава насърчава Тимотей да поучава вярващите, сякаш написаното до този момент не им е достатъчно (1 Тимотей 4:11-16), а Петър пише, че имало някои неща в тях “мъчни за разбиране” (2 Петър 3:15-16)?

Нещо повече, ние живеем във време и култура твърде различни от онези, в които са написани библейските книги. Прекрачването на всички прегради, които ни отделят от първоначалния контекст (езикови, културни, географски, времеви, климатични, и т.н.) изисква познания, които нито един отделен човек не притежава. Именно в това отношение е полезна всяка помощ, която може да получим от специалистите, както и от писалите в миналото. Защото, както напомня К. С. Луис в едно свое есе (предговор към английско издание на Атанасий – “За въплъщението”): “Всяка епоха носи своята си перспектива. Определени истини съзира особено добре, но е и особено податлива на определени грешки. Именно затова всички се нуждаем от тъкмо онези книги, които ще изправят характерните за собствения ни период грешки.”

С горните редове не искам да кажа, че всички трябва да четат на всяка цена коментари и систематични богословия. Едната ми баба (преди да почине преди два месеца) четеше само Библията и по-простички християнски книги, но пък си личеше, че общува с Бога съвсем непосредствено и интимно. Е, не можеше да ти отговори на повечето богословски въпроси, нито да ти обясни трудните места в Писанието, но това не й беше попречило твърде много да живее. При всичко това обаче никога не съм я чул да низвергва по-учените от нея като безполезни многознайковци. Съзнаваше собствената си простота (поради обстоятелствата в живота й не беше ходила на училище и се научила да чете едва когато приела благовестието), учеше се доколкото може от онези, които бяха по-учени от нея и насърчаваше нас, внуците си, да учим и дълбаем в “Словото”. Това според мен е правилната позиция.

Онзи, който отхвърля ползата от задълбочено и “специалистко” изследване на Библията, а и всяко друго знание по принцип, или е вредно “глупав” (Библията е пълна с притчи за подобни “неразумни” люде), или твърде горд, за да признае собствената си липса на знания (а на всеки липсват и винаги ще липсват някакви знания), и се опитва да защити самомнението си чрез подобни “доктринални” аргументи. (Разбира се, има хора – аз също бях такъв – които защитават това гледище съвсем не от гордост, а по-скоро поради незнание и страх да не би да отстъпят от “простотата на евангелието”. Това, според мен е съвсем благородна позиция – макар и погрешна – и такива хора Бог намира начин да ги просвети за Своя слава.)

Актуален пример за това ми се струва спорът между поддръжниците на идеята, че Библията учи, че земята е сътворена преди не повече от 6-10 хиляди години, и онези, които приемат, че Писанието дава възможност и за разбиране за много по-голяма възраст на земята. Аз самият на този етап не виждам да разполагаме с достатъчно знания, че да можем да стигнем до окончателно заключение по въпроса. Досегашните ми знания обаче ме правят отворен за възможността земята действително да е на много повече от само няколко хиляди години. Поддръжниците на противоположното гледище (т. нар. “младоземци”) веднага ще ме обвинят, че правя компромис с ясното учение на Библията, понеже отдавам по-голяма тежест на собствения си разум и съвременните научни знания. А истината е, че до сегашния ми уклон ме води именно изучаването на Библията и познанията за различните видове литература в Библията. Нямам абсолютно никакъв проблем да си представя, че Бог действително е сътворил земята и прилежащата й вселена за 6 дни (144 часа), и то преди не повече от 10 хиляди години. Само че като чета Битие през призмата на онова, което съм научил за литературата по принцип и по-специално за древната библейска литература, по-недвусмислено ми звучи човешкият автор на книгата въобще да не се интересува от въпроса за датирането на земята. Или поне в случая не пише за това. До намирането на повече светлина по въпроса оставам без категорично мнение. Намирам това за по-честна проява на подчиненост под авторитета на Божието Слово отколкото позицията, която твърди, че разполага с цялата необходима светлина и разбиране по въпроса.

Библията е израз на Божията мисъл и като такъв винаги ще съдържа достатъчно елементи, които убягват на всеки отделен човек. Всеки християнин винаги ще има нуждата от помощта и прозренията на другите вярващи около (и преди) себе си. И това по никакъв начин не променя факта, че всеки тълкувател (включително самия себе си) трябва да преценявам критично под авторитета на онова, което вече разбирам от Писанието. Това разбиране обаче също трябва да държа с отворена ръка, т.е. да бъда готов да променя досегашното си разбиране, ако недвусмислено се убедя, че то е било погрешно в светлината на библейското откровение. Това на практика представлява Божието Слово да има върховен авторитет над всеки вярващ.

(Ако кликнете с десния бутон на мишката върху илюстрациите в материала и изберете VIEW IMAGE, ще може да ги видите в цял размер.)

* Рубриката КОМЕНТАР не означава непременно коментар на Библията, а включва мои размисли по различни въпроси, които обикновено са по-дълги от тези в рубриката БЕЛЕЖНИК и са по-скоро под формата на кратки есета.