Живея. Мисля. Пиша.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”

И създадох Бога по свой образ и подобие

God hates signs

Протест срещу протестите. Виж повече за оригинала тук: http://bit.ly/fdg1W4

Днес Даниел Кленденин (от JourneywithJesus.net) ми обърна внимание на следната мисъл от Ан Ламот:

Може да сте сигурни, че сте създали Бог по свой образ и подобие тогава, когато изглежда, че той мрази абсолютно същите хора, които и вие мразите.

Anne Lamott, Bird by Bird: Some Instructions on Writing and Life (Anchor, 1995), 22 стр.

Какво мислите?