Живея. Мисля. Пиша.

"Re: Помощ за детенце" А кой ще помогне наистина?

АКТУАЛНО

Днес получих следното писмо от човек, когото много уважавам и ценя:

Subject: Molba za pomosht na detence!!!!

Александра оцелява след пожар, но сега трябва да се бори за живота си и за нормално бъдеще. Тя е само на 14 месеца, кожата по цялото й тяло е обгорена и лицевите кости са повредени (в резултат на изключително високата температура). В момента липсва половината й лице. Тя се намира в болница в Краков, Полша и за нея се грижат едни от най-добрите специалисти. Въпреки това Александра все още трябва а премине през множество операции и дълго възстановяване. За съжаление нейните родители нямат повече пари.

Ето защо се обръщаме към Вас с молба за помощ. За всеки препратен е-мейл нейните родители ще получат 3 цента. Моля, помогнете им, като препратите този е-мейл на колкото се може повече хора!

Благодаря!!!

Прочетох писмото и за момент се замислих. Обикновено направо трия подобни боклуци, които най-често идват до мен от добронамерени, но сантиментални и невежи относно интернет технологиите хора. В този случай обаче, човекът, който ми препрати въпросната молба, беше разумен, интелигентен и “на ти” с интернет. А до него се виждаше, че е достигнало през корпоративния списък от контакти на мениджъра на изключително престижна международна компания. Първото, което ми хрумна бяха няколко въпроса:

  1. Има ли технология, която да може да засече на колко човека ще бъде препратено това писмо? (Отговор: няма. Особено, когато става въпрос за обикновено текстово съобщение, към което няма приложен допълнителен код и т.н.)
  2. Кой ще даде парите, след като ти и аз не се налага да се бръкнем в джоба? И ако има такъв човек/компания, каква полза ще има от разпространяването на това писмо, че да го обвързва с дарението си? А ако (да си представим хипотетичната ситуация) числото на препращанията не стигне за генериране на необходимата за лечението сума, то нима дарителят/ите ще остави добрите му намерения да бъдат контролирани от случайността?
  3. Кога е крайният срок за тази кампания? Ами ако необходимата сума пари се генерира чак след 10 години?

Тези въпроси недвусмислено ме накараха да заключа, че става въпрос за поредната “градска легенда”. И като истински представител на интернет поколението потърсих в Google за Alexandra hoax. Ето какво установих:

Вълната от писма за Александра (включително всички вариации на името и подробностите по съдбата й) се основава на действителен случай през 2005 г. в Полша. Изглежда родителите на детето наистина са поискали помощ от широката общественост в Полша, но кампанията на английски с подобни масови писма и обещания за автоматично даряване на центове е абсолютна измама. Повече информация (включително ужасяващата снимка, която се е разпространявала с англоезичните варианти на този e-mail) може да намерите на следните страници (както и на много други, които Google ще ви покаже):

Чудя се, какво ли си мисли един добър по сърце и интелигентен човек, когато натиска Forward на подобно писмо. Та нали, ако благотворителността беше така лесна, вече нямаше да има гладни в Африка, а ние всеки ден щяхме да даряваме за добри каузи по пет минути препращане на масови писма!

Качествената благотворителност е плод на разумни решения и планиране, а не на сантиментални и импулсивни инцидентни жестове.