Живея. Мисля. Пиша.

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Как юдеите разбират Новия Завет?

The Jewish Annotated New Testament front coverПреди три месеца от Facebook групата на Асоциацията за изследване на библейските текстове (Society of Biblical Literature) научих, че през ноември 2011 г. американското поделение на Oxford University Press е издало Нов Завет с анотации от юдейски изследователи (The Jewish Annotated New Testament). Изданието е под редакцията на Amy-Jill Levine и Marc Z. Brettler (на мен лично тези имена не ми говорят нищо), а текстът на Новия Завет е според английския превод New Revised Standard Version. Съдържа както бележки към самия текст, така и тридесетина статии на теми като “божества”, “Исус в светлината на юдаизма”, “притчи и мидраш”, “мистицизъм”, “семейният живот според юдаизма”, “месиански движения”, “скрижалите от Мъртво море” и др.

Целта на това издание е двустранна: 1) да запознае онези читатели на Новия Завет, които нямат юдейски произход, с юдейския характер и контекст на Новия Завет, както и 2) да запознае читателите-юдеи с текстта на Новия Завет, но без да се опитва на всяка цена да ги “обърне към правата вяра” или пък да омаловажава юдейския характер на тези текстове. В този смисъл това издание може да бъде полезно на доста широка аудитория. През последните години в богословските среди има засилен интерес към изследване именно на юдейския контекст на Новия Завет. Вече е ясно, че макар и по времето на Исус и първата църква гръцката култура да е имала господстващо влияние из териториите на римската империя, понятията, с които са си служели Исус Христос, ап. Павел и другите първи християнски богослови принадлежат повече на юдеизма, отколкото на гръцката философия. Затова подобно издание на Новия Завет от специалисти в областта на юдаизма може да бъде ценно въведение към разбирането на Новия Завет изобщо.

От друга страна, нямам съмнение, че с този обем (700 стр.) изданието може да служи само за начални уводни цели. Т.е. с любопитство бих погледнал бележките по даден текст, но нямам очакването, че ще науча особено много по дадена тема само от това издание.

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.

Честит рожден ден, Джон Ървинг!

John IrvingНе всеки ден успявам да прочета бюлетина за писатели на Гарисън Кейлър и за малко не пропуснах, че днес е рожденият ден на Джон Ървинг. Има годишнина – навършва 70 години. А аз преди половин час завърших втората негова книга, която прочитам през последните два месеца.

До преди малко по-малко от година нямам спомен да бях чувал това име въобще. Сигурно бих го объркал с Уошингтън Ървинг. Със сигурност не знаех заглавието на нито една негова книга. През втората половина на март 2011 г. обаче се озовах в книжарницата на един варшавски mall с упоритото намерение да си купя поне една книга. Изборът от англоезични заглавия не беше твърде голям. Основно се колебаех около колекция от трилъри на Клайв Къслър (преоценени) и разни криминалета. В крайна сметка обаче се спрях на “Last Night in Twisted River”. Плени ме с интригуващия анонс и приканващата корица (виж вдясно). Тогава обаче завършвах “The Cardinal of the Kremlin” на Кланси, след това ми се четеше нещо по-леко и така Ървинг се озова на опашката. Започнах романа чак през септември. Хареса ми, но не вървеше леко. Като се има предвид, че имах и други неща за четене, не е необяснимо, че стигнах до края му чак преди няколко седмици. За сметка на това последните няколкостотин страници прочетох с истинско удоволствие и за броени дни.

front cover for "Last Night in Twisted River" by John IrvingТова беше и причината да избера “Светът според Гарп” за четиво в читателския ни клуб. И да я прочета за малко повече от седмица. Ървинг е писател за читатели. Не непременно за стотиците милиони, които няколко месеца по-късно не могат да си спомнят за какво е ставало въпрос в книгата (въпреки че няма причина и те да не харесат романите му), а за онези, които си дават време да развият усет за писането на даден автор. За читатели, които обичат хубавия разказ. Ървинг е превъзходен разказвач! Сравненията са винаги несъвършени, но той е в лигата на Харди, Дикенс, Стивън Кинг.

Не си спомням откога не ми се беше случвало да намеря автор, който толкова да ми хареса, че да искам да прочета всичко написано от него. И то не да ми харесва заради едно или друго, а да харесвам всичко. Да смятам, че е чисто и просто превъзходен писател. Е, сега вече открих Джон Ървинг…

Какво прочетох през 2011 г.?

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Към края на 2010 г. реших, че би било добре да си записвам кога съм завършил дадена книга. По този начин бих имал възможност да преценявам “от високо” какво съм прочел през дадена година. Записвам си и кога започвам дадена книга. Това ми е полезно, тъй като често започвам нови книги без да съм завършил старите (което най-често налага да започна първите отначало).

В началото нямах изграден навик и пропуснах да запиша известен брой книги. През последните шест месеца обаче мога да се похваля, че съм записал абсолютно всяка книга, която съм прочел. По-долу може да видите книгите, които успях да запиша в последните месеци на 2010 г., а след това и книгите, които съм успял да прочета през 2011 г. (препратките водят към страницата за съответната книга в личния ми каталог в LibraryThing).

2010 г.

Elizabeth Kostova – “The Historian” (завършена на 31 октомври 2010 г.)

Patricia Cornwell – “The Scarpetta Factor” (завършена на 9 ноември 2010 г.)

John Grisham – “The Client” (завършена на 22 ноември 2010 г.)

Clive Cussler – “The Navigator” (завършена на 2 декември 2010 г.)

Емилио Салгари – “Последните флибустиери” (завършена на 8 декември 2010 г.)

Ian Rankin – “The Complaints” (завършена на 19 декември 2010 г.)

2011 г.

Ken Follet – The Pillars of the Earth (завършена на 23 януари 2011 г.)

Patricia Cornwell – Predator (завършена на 30 януари 2011 г.)

Tom Clancy – The Cardinal of the Kremlin (завършена на 19 март 2011 г.)

Patricia Cornwell – The Front (завършена на 24 март 2011 г.)

Clive Cussler and Dirk Cussler – Treasure of Khan: A Dirk Pitt Novel (завършена на 9 април 2011 г.)

Jack Higgins – Without Mercy (завършена на 10 април 2011 г.)

Ian Rankin – Knots and Crosses (завършена на 16 април 2011 г.)

Michael Connelly – The Fifth Witness (завършена на 18 април 2011 г.)

David Baldacci – The Whole Truth (завършена на 2 май 2011 г.)

Svetlin Stratiev & Nickolai Stoilov – The Ph. D. Horror Story (завършена на 16 май 2011 г.)

Craig J. Hazen – Five Sacred Crossings: A Novel Approach to a Reasonable Faith (завършена на 6 юни 2011 г.)

Charles Portis – True Grit (завършена на 10 юни 2011 г.)

John Grisham – Theodore Boone (завършена на 13 юни 2011 г.)

Rana Dasgupta – Solo (завършена на 8 юли 2011 г.)

Patricia Cornwell – Port Mortuary (завършена на 4 август 2011 г.)

Петдесет велики разказвачи – том първи, сборник с разкази (завършена на 18 август 2011 г.)

John Grisham – The Confession (завършена на 31 август 2011 г.)

Peter Robinson – Wednesday’s Child (завършена на 5 септември 2011 г.)

Леа Коен – Сбогом, Брюксел (завършена на 11 септември 2011 г.)

Ismail Kadare – Chronicle in Stone (завършена на 23 септември 2011 г.)

Марио Варгас Льоса – “Леля Хулия и писачът” (завършена на 21 октомври 2011 г.)

Нийл Геймън – “Книга за гробището” (завършена на 31 октомври 2011 г.)

Астрид Линдгрен – Карлсон, който живее на покрива (завършена през ноември 2011 г.)

От всичкото това старателно записване става ясно, че през 2011 г. съм прочел (завършил) общо 23 книги, т.е. по-малко от една на две седмици. От тях поне 13 са криминалета или трилъри, т.е. “лека” литература. Видно е, че “сериозна” художествена литература съм започнал да чета определено в резултат на основаването на читателския клуб “Край камината”. Това е добре. Означава, че поне за мен лично клубът има смисъл. :-)

При най-повърхностно сравнение със списъка на книгите, които съм започнал, но все още не съм завършил, става ясно, че богословската, философската, бизнес и техническата литература просто не я завършвам. Или поне през последната година е било така. Това е лесно обяснимо. В действителност съм стигнал почти до края на много от въпросните книги, но не искам да ги завърша, защото не чувствам, че съм готов за това. Иска ми се не просто да ги отметна като прочетени, а да съградя наученото от тях в нещо по-масивно, което да остане за по-дълго време. Т.е. поне да им напиша подробни рецензии. А много от тях са стимулирали мисленето ми по такъв начин, че искам да ги използвам за основа на поредица от публикации. Само че тази година за пореден път не успях да си наложа да пиша редовно в блога си.

По тази причина едно от желанията ми за новата година е не само да пиша редовно в “Из чаршията”, но и да не оставям прочетена книга без рецензия. Ще бъде трудно…

Иначе нямам амбиция непременно да чета повече. Най-после започвам да усещам, че не съм вече подвластен на това подтискащо желание да прочета всичко или поне все повече и повече. Предпочитам малко, но обмислено, отколкото просто количество. Както съм писал и преди, двете заедно не мисля, че е възможно да се съчетаят.

А как е при вас? Какво място заемат книгите в живота ви? Какво четете? Какви са амбициите ви в тази насока за новата 2012 г.?

Искате ли да четем заедно?

 

Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html

Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене преди осем години се сближихме с жената, която после стана моя съпруга.  :-)) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.

Както и да е, миналата седмица очите ми се отвориха…  :-) Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провежда вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Започвам читателски клуб. Ето и подробностите:

Читателски клуб “Край камината”

  • Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели.
  • Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание.
  • Срещите на клуба ще са веднъж месечно като на всяка среща ще се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка.
  • Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче не сте имали възможност да прочетете цялото (или дори част от) произведение, или пък идвате за първи път, сте все така добре дошли!
  • Предложения за заглавия, които да четем и обсъждаме заедно са добре дошли, но в крайна сметка аз като модератор на дискусиите ще имам крайната дума. На този етап предвиждам да четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава. Може да четем и произведения, които са се доказали като класически в световния литературен канон.

Първа сбирка: четвъртък, 7 юли 2011 г.

Продължителност: от 18:30 до 20:30 ч.

Място: на втория етаж на сладкарница “Вила Росиче” (ул. “Неофит Рилски” 26, гр. София, виж тук)

Прочетете: “Соло” от Рана Дасгупта

Моля, ако възнамерявате да участвате в първата ни сбирка, потвърдете присъствието си на страницата на събитието във Facebook!

За начало на нашия клуб избрах втория роман на Рана Дасгупта поради връзката му с България, както и поради факта, че авторът се утвърждава като един от забележителните съвременни автори на английски език. Книгата е малко по-дълга (416 стр.) отколкото бих предпочел, но пък шрифтът е едър, а и като роман се чете леко. Все пак разполагаме с цял месец дотогава. Може да намерите този роман в повечето книжарници в страната, както и тези в интернет. Ако имате трудности в това отношение, пишете ми!

Ако идеята за читателския клуб ви допада, станете членове на групата ни във Facebook: http://www.facebook.com/home.php?sk=group_208908095814679 По този начин дори да нямате възможност да присъствате на някоя сбирка, пак ще сте в течение с това кои книги четем и къде/кога ще се съберем отново. Разбира се, ако имате приятели и познати, които биха се заинтересували, поканете и тях!