Живея. Мисля. Пиша.

Култура на чест и срам

 

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

П ак ще ви препратя към “Травнишка хроника” на Иво Андрич. Този път поради връзката с Библията.

Главният герой в началото на романа е френския генерален консул в Травник, на когото се налага да привикне към една изключително чужда и доста враждебна към него култура. Не дълго след пристигането му в Цариград е извършен преврат. “Просветеният” султан – реформатор, Селим III, е свален и хвърлен в тъмница, а на негово място идва братовчед му, Мустафа. Това предполага и смяна на администрацията, така че приятелски настроеният везир в Травник се очаква да изгуби поста (и главата) си. Най-сетне пристига вестител от новия султан, но за всеобща изненада той провъзгласява, че везирът има благоволението на султана, който му изпраща в подарък скъпоценна сабя и заповедта напролет да се отправи с войска срещу сърбите. Скоро става ясно (макар и единствено на много тесен кръг от хора), че тази вест е имала за цел само да успокои везира и да хвърли прах в очите му, докато вестителят носи второ нареждане от султана, според което главата на везира трябва да бъде отсечена от някой от приближените му офицери. Само че везирът предвижда конспирацията и на свой ред организира вестителят да умре (чрез отравяне), а втората заповед бива погребана с него, без да стигне до ушите на никого освен подкупените служители на султана, които имат силен интерес да си траят.

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.