Живея. Мисля. Пиша.

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?

Тодор Велчев накратко за връзката между наука и религия

Миналата седмица (10 май 2010 г.), Студентският съвет на Бургаския свободен университет организира дискусионна лекция на тема “Проблемът наука – религия като феномен на модерната епоха”. Лектор е бил кумът, Тодор Велчев. За съжаление, записите (аудио или видео) от самата лекция все още не са достъпни.

На сайта на радио Дарик обаче може да се прочете кратко представяне на лекцията и да се чуе сбито интервю с Тодор. Интервюто е било твърде кратко (макар и да става ясно, че до нас е достигнал редактиран откъс от него), за да може да съдържа нещо твърде значително, но все пак има няколко интересни момента. На първо място Тодор подчертава, че фундаменталното противопоставяне между наука и религия, което се приема за даденост в наше време, в действителност е сравнително скорошен феномен – от последните два или три века. Това би трябвало да повдигне въпроса защо образованите хора в предишни времена не са виждали същото противоречие? После Тодор споменава, че по всичко изглежда въпросът за противопоставянето на наука и религия не е много актуален за днешните студенти. Като че ли намеква, че причината за това може да се търси в липсата на стремеж у днешните млади хора да осмислят докрай и последователно своя светоглед. Чудя се, дали наистина съвременният млад човек разсъждава по-малко или пък по-скоро изхожда от съвсем различни начални презумпции, които предопределят интереса към други въпроси?

ВРЪЗКИ
Страницата на събитието във Facebook.
Профилът на Сдружение ХАРТА във Facebook.
Съобщението за събитието на сайта на Сдружение ХАРТА.
Интернет списанието на Сдружение ХАРТА.

Религиозно безумие

Според някои заглавието ми съдържа тавтология, защото всяка религиозност е проява на безумие. Аз не смятам така конкретно що се отнася до християнството. Напротив, намирам християнската вяра и светоглед за изключително разумни. Съгласен съм обаче, чрез сред онези, които наричат себе си християни, е пълно с побъркани хора, както и мошеници, които градят кариера от лековерието и невежеството на вярващите. Ето само един пример, за който писах днес във форума на ХАРТА.

Вчера получих по ел. поща известие за поредното “пророчество”, което се разпространява из интернет. По-долу може да го прочетете на английски. Авторът на пророчеството казват, че е литвийски пастор от Германия (виж сайт на църквата му). Предупреждава, че се задава вълна от имунизации срещу свинския грип, чрез които обаче човек ще приеме в себе си “демони от бездната”. Затова насърчава вярващите да се противопоставят на всякакви такива опити. Коментарите ми следват след цитата.

Johannes W. Matutis, a Lithuanian pastor in Berlin, is spreading fear of swine-flu vaccinations:
——————-
[…]
God spoke to me saying ‘my son, every person will be asked to compulsorily take immunization against the swine flu in the next few days. This is a disguise. They will in the process be infected with demons from the abyss; all who do not have my spirit and my seal upon them. Yes, it will be such that that they will receive a deadly spirit inoculated into them. This will allow the wolves do with them what they like. Whoever does not follow them, antagonises or stands against them in any way, will be eliminated at the touch of a button. For such will there be no more escape from them.
Yes it is true, my son says the Lord. These cursed spirits will arise again out of the abyss and return through the ‘swine’ to continue their mischief amongst the people who neither know nor follow me. I however, with my church will do same as then. We will depart from that area. So will those demons from the abyss exterminate one third of humanity.
Then said the Lord to me further. But you, my children, who follow me, must be bold and brave, and say NO! Do not allow yourselves to be pricked and inoculated. You must consistently trust me. I will take you with me to the other shore, and we will continue there. For you my children, life goes on quite normally. You are my sheep. You hear my voice and follow me . And I send you as sheep amongst wolves. Warn all my children and all men of good will against this worldwide compulsory inoculation. It appears harmless. It is not!
It is more the return on the ancient demons of the abyss. Warn everyone! Even when you are termed “paranoid” and “terrorist”. You are my children, and my people. You are holy. You should therefore have no other ‘stigma’ in your bodies. Your body is a temple for my holy spirit, and not a secret dwelling for demons, which had been cast out by me, from which I delivered you, says the Lord. I am passing on this message as it was given me.
[…]
www.freie-nazarethkirche.de/start.html
——————-
This message is traveling widely via e-mail.

Именно, защото съм християнин не мога да понасям подобни глупости и форми на лудост.

Причината да поглеждам на това “пророчество” с насмешка и презрение е, че според мен Библията не ни дава основание да смятаме, че вярващ човек може да бъде обсебен от демони. Освен това не вярвам, че има каквато и да било връзка между имунизации и демони. И на последно място, изказа и съдържанието на това “пророчество” издават светоглед, който е пример за средновековно невежество, срещу което именно са се борели богослови като Анселм Кентърбърийски, Тома от Аквино, Калвин, Лутер и др.

ИЗРЕЗКИ: Ахмед Доган, "The Stoning of Soraya M." и космическата трилогия на К. С. Луис

ИЗРЕЗКИ днес:
  • Ахмед Доган е най-откровеният български политик
  • Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”
  • Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език


Ахмед Доган е най-откровеният български политик

Вероятно всички днес вече са научили за клипчето с откъс от реч на Ахмед Доган пред поддръжници в с. Кочан. Пълната стенограма може да прочете на сайта на “Капитал”. Тези изказвания не бива да изненадват никого. Няма да е твърде преувеличено да кажем, че Ахмед Доган е най-откровеният български политик. Онези, които се шокират сега би трябвало да се запитат какво толкова ги отблъсква. Та нима повечето властимащи в България през последните 19 години не се държаха именно така? Само че мнозинството от тях не са така безочливо откровени бихте казали вие. Да, така е, но нима това е достойнство?

Никак не харесвам Доган. Методите и целите му ме отблъскват напълно. Същевременно трябва да призная, че вероятно наистина е най-умният (хитър или находчив, ако предпочитате) политик в страната. (Нямам представа дали той е само маша и някой друг задава ходовете в сянка, затова по необходимост отъждествявам действията му само с него.) Още преди две години ми направи впечатление колко умна и дългосрочна стратегия има по отношение на младите кадри в Движението. Вестник “Капитал” писа за това още през март 2007 г. и сравни ефективността му с тази на другите водещи партии. Същото писаха и през април тази година. Наричайте го както щете, но Доган е стратег. Всеки, който иска да постигне нещо значително за тази страна (било лошо или добро), би било добре да се поучи от него.

Доган е реалист. За разлика от мнозинството избиратели в България. Дълги години ми трябваха докато започна да проумявам, че в политиката наистина идеалите са на много заден план. Да, важно е да отстояваме принципите и ценностите си, но не бива да се заблуждаваме относно реалността. А тя е, че властта корумпира и то бързо. Крайно време е българският избирател да започне да гласува не според идеалистичните обещания на този или онзи политически “месия”, а според своите интереси и способността на дадени политици или партии да ги реализират в максимална степен. Това означава, че трябва да изискваме от политиците не толкова морален характер (за който, да си кажем честно, можем да съдим само относително, тъй като нямаме достатъчно добър поглед), а по-скоро съобразяване със законите. Означава също и да ги държим изкъсо чрез медиите, собствения си глас и гражданска активност. Колкото по-наясно сме с реалността, толкова по-рядко ще се изненадваме от проявите на Доган или който и да било друг.

Исус Христос призовава последователите си да бъдат “разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” (Евангелие от Матей, 10 гл., 16 ст.). Все ми се струва, че мнозинството евангелисти сме тъпи като овце и плашливи като гълъби. Затова и почти няма убедени християни, които да следват политология и международни отношения, с непоколебимата цел да се занимават с политика и държавнически дела. Не бива да се изненадваме тогава, че Ахмед Доган действително държи властта. Както казах, много има да научим от него всички, които искаме да променим тази страна.

Ако имате повече време:

  1. Статия в mediapool.
  2. Коментари от български политици по повод изказването на Доган (mediapool).
  3. Статия в “Дневник”.
  4. Коментар от Станка Тошева в “Капитал”.
  5. Коментар и редактирана стенограма на английски език в The Sofia Echo.

Интервю на живо с режисьора на “The Stoning of Soraya M.”

Вчера писах за новия филм с участието на Джим Кавийзъл. Facebook групата Spinnio (създадена с цел да поощрява премиерите на качествени независими филми) покани днес почитателите от страницата на филма във Facebook на интервю с режисьора. То ще се проведе на живо от 02:00 ч. българско време тази нощ тук.

Космическата трилогия на К. С. Луис най-сетне на български език

Вчера с изненада (и известно закъснение) забелязах в книжарницата на Ciela в Mall of Sofia “Переландра” от К. С. Луис. После забелязах и ново издание на “Отвъд безмълвната планета”. За онези, които не знаят, това са първите две части от знаменитата “космическа” трилогия на Луис. Ако сте чели само “Хрониките на Нарния”, тази трилогия няма нищо общо. Поредицата за Нарния е предимно за деца и най-общо може да се определи като фентъзи, докато трилогията спада към жанра на научната фантастика и е за възрастни читатели. Смело мога да кажа, че това са най-задълбочените и интересни художествени произведения на К. С. Луис. Особено втората и третата част. Понастоящем предстои всеки момент да излезе от печат и третата част – “Онази грозна сила”.

Първата книга хвърля интересни паралели към библейския разказ за Сътворението, както и естеството на Христовото изкупление. Втората книга повдига въпроси относно грехопадението, а третата представя далеч по-вероятна интерпретация на Апокалипсиса от американските диспенсационалистки бестселърчета “Оставените”. Но това е най-скучният начин да се представи тази трилогия. Тя е истинска художествена литература, плод на изключително плодовито въображение и много дълбок ум. Освен това е сред най-хубавите представители на философския тип научна фантастика. С две думи, най-добре се запознайте лично!

Преди години (1998 г.) първата част се появи в издание на издателство “Хемус” и превод на Любомир Николов. (Това издание е изчерпано от печат, но може да го намерите в интернет библиотеката “Моята библиотека”.) За съжаление останалите части не последваха. Дълго време Цветан Биюков превеждаше втората част във форума “Дрешникът”, но не продължи докрай. Още не съм се сдобил с новите издания, но предполагам, че преводът им е негов. Във всеки случай издателство “Сиела” заслужава поздравления, че направи достъпна и за българския читател тази великолепна поредица. Тепърва ще пиша много за нея.

Връзката между духовност и ежедневие

СЪБИТИЕ

Както вече писах, на 29 и 30 октомври 2008 г. Елис Потър отново ни беше на гости в България. Той е един от много малкото хора, които казват само толкова, колкото искат. В лекциите му няма пълнеж за запълване на времето, нито пък думи, които се изговарят само докато формулира следващата си мисъл. Говори по-бавно, но за сметка на това всяка дума е на място. Лекциите му звучат така сякаш са писан текст, а говори без да чете.

По-долу може да гледате пълен запис на първата му лекция в сряда (29 октомври 2008 г.) на тема “Външната изява на вътрешната същност: “теория” и “практика” на духовността във всекидневието”. Записът в Google Video е едно цяло. Правен е на Logitech QuickCam Pro 9000 и за съжаление разположението на местата в залата не позволяваше камерата да бъде поставена на идеалната височина или под прав ъгъл.

Под долния запис пък ще намерите алтернативен такъв (разделен на три части) във Vimeo, който беше направен на мобилен телефон Nokia E51. Този вариант може на моменти да улавя по-добре звука от залата (особено по време на въпросите от публиката), както и да представя по-добър ъгъл към говорителя. Както се казва, изборът е ваш!

Елис Потър за теорията и практиката на духовността във всекидневието
София, 29 октомври 2008 г.

Елис Потър за духовността
(първа част)

Елис Потър за духовността

(втора част)

Елис Потър за духовността

(трета част)