Живея. Мисля. Пиша.

Като стана дума...

Гражданско общество в автобуса

Posted by on 26 09 2013

Радвам се на действията на пътниците. Така се прави! Трябва да се обаждаме за всяка нередност, да снимаме нарушителите, да изискваме правата си. Със смартфоните си можем да плашим онези, чиято съвест иначе не е достатъчна…

Read More

Книги

Честит рожден ден, Джон Ървинг!

Posted by on 2 03 2012

Не всеки ден успявам да прочета бюлетина за писатели на Гарисън Кейлър и за малко не пропуснах, че...

Read More

Богословие

Да блогвам или не?

Posted by on 22 02 2013

В англоезичния свят се обсъжда дали е полезно за един студент по богословие да “блогва” или...

Read More

Музика

Йоан от Апокалипсиса

Posted by on 15 03 2012

Случва ли ви се в определени дни конкретна песен да ви изникне в съзнанието и да си я пеете...

Read More

Recent Posts

Да крадеш от себе си

миг спокойствие всред заетосттаВ читателския клуб “Край камината” този месец четем “Травнишка хроника” от Иво Андрич. Аз съм още в началото, но не можах да се сдържа да не споделя един откъс, който се откроява.

Докато човек е в средата си и живее при редовни условия, данните от неговия curriculum vitae означават и за него самия важни моменти и значителни поврати в живота му. Но щом случайността или работата, или болест го откъснат и уединят, те започват изведнъж да бледнеят и угасват, да изсъхват невероятно бързо и да се разпадат като безжизнена маска от хартия и лак, която човек някога е използвал. А под тях започва да се подава вторият му, само нему известен живот, т.е. “най-действителният” летопис на неговия дух и неговата плът, който не е отбелязан никъде, който никой друг не подозира, който има твърде слаба връзка с неговите успехи в обществото, но който за него самия и за неговото крайно щастие или нещастие е единствено от значение и единствено действителен.

 

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

i-hate-this-i-hate-thatВ последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

 

Може да получите е-книгите на Франсис Чан безплатно

Франсис ЧанТрябва да призная, че не знам почти нищо за Франсис Чан. Не съм чел нито една от книгите му и не съм изслушал нито една негова лекция от начало до край (в момента слушам една). Но през последните 2-3 години срещам името (и лика) му доста често в средите на младото поколение евангелистки проповедници в САЩ. (Това само по себе си за мен не е никаква препоръка, дори напротив.) Чувал съм и хубави думи за книгите му. Гледал съм откъси от интервюта с него, които са ме направили любопитен. Повече от всичко обаче, просто съм болен от библиофилия. Обичам книгите. Обичам да чета. Обичам и да събирам книги в библиотеката си (ако смятам, че съдържанието им си струва).

Перспективи към ап. Павел

Рембранд - "Св. Павел в затвора" (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Рембранд – “Св. Павел в затвора” (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Начинаещия богослов може да познаете по увереността, с която говори за дадени доктрини или гледища като единствено правилните, което се разбира от само себе си. Той или тя обикновено се изненадват, ако споделите различна позиция по дадения въпрос. А ако са чували за нея, автоматично приемат, че са наясно с мотивите ви да защитавате въпросното гледище. Знам го, защото и аз съм начинаещ богослов.  😆

Йоан от Апокалипсиса

Групата "Акапела"

Групата “Акапела”

Случва ли ви се в определени дни конкретна песен да ви изникне в съзнанието и да си я пеете постоянно? Не непременно, защото сте я чули някъде наскоро, а защото ви е била любима в миналото и необяснимите връзки в мозъка са я извикали отново?