Живея. Мисля. Пиша.

Да откриеш Бейли с приятели

Кенет Бейли

Кенет Бейли

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието на Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

За първи път се докоснах до работата на Бейли през 1999 г. когато превеждах на семинар по апологетика в София и един от лекторите – Майкъл Рамсдън от The Zacharias Trust – в две свои лекции използва интерпретациите на Бейли на притчи на Исус: притчата за двамата блудни сина (Лука 15:11-32) и притчата за голямата вечеря (Лука 14:15-24). Тогава обаче нямах никаква представа откъде е почерпил информацията си Майкъл и понеже знаех, че е повлиян много от Джон Стот, предположих, че именно Стот е изворът. В следващите няколко години упорито издирвах из наличните ми книги на Стот, но никъде не видях да разглежда въпросните притчи с такава проницателност относно първоначалния им близкоизточен контекст. Тогава през 2003 г. имах възможност да участвам в обучение на The Zacharias Trust в Оксфорд, и Майкъл Рамсдън за пореден път засегна въпросните притчи. Когато го попитах за извора на тази информация, която правеше текста да звучи толкова автентичен за древния си контекст, и същевременно достатъчно жив, че да обясни защо тълпите са слушали беседите на Исус с отворени уста, той ми разказа накратко за Бейли. Каза, че книгите му трудно се намират на пазара, но самият той прави опити да накара InterVarsity Press да преиздадат някои от трудовете му. Така през 2004 г. си купих от САЩ двутомното издание с основните две книги на Бейли за притчите в Лука (Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke) и току-що издадената му тогава книга, в която прави връзка между историята на праотеца Яков и притчата за блудните синове (Jacob & the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story). Преснимах си на ксерокс и The Cross and the Prodigal: The 15th Chapter of Luke Seen Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, защото тогава все още не беше препечатана и достъпна на пазара. По-късно си купих и останалите от трудовете му, включително второто издание на The Cross & the Prodigal: Luke 15 Through the Eyes of Middle Eastern Peasants, ключовата Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15 и предпоследния му труд (Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels), в който прилага своя подход към ключови моменти от живота на Исус, някои от беседите му и избрани притчи.

Откакто започнах да чета Бейли, в своето проповядване се съсредоточих почти само върху притчите на Исус. Спомням си, че още през 2004 г. проповядвах върху притчата за блудните синове на един лагер за младежи, а по-късно много пъти съм разяснявал близкоизточния контекст на различни притчи в църкви в София, Варна и Благоевград, конференции и обучения за младежи. През последните години пък постоянно използвам прозренията в подхода на Бейли в обученията и преподаването, които са част от работата ми в Crown. Приносът му за моето проповядване не се изчерпва до купчината интересни културни подробности, които мнозинството хора никога не са чували, и затова проповедите звучат новаторски и интересни. Бейли ми отвори очите за това, че в областта на изследването на Библията далеч не всичко е така ясно и установено, както понякога изглежда, ако четете само трудове, написани от западноевропейски и американски изследователи. Четейки големите коментари, човек лесно може да си каже, че повечето въпроси вече са разрешени и действително няма много нови неща за откриване. Истината е обаче, че огромното множество от коментари (през последния век предимно на немски и английски език) изхождат от гледната точка на западноевропейската култура и нейните познания за древността. Ако не бях чел Бейли, нямаше и да предполагам, че съществуват арабски коментари и преводи на Библията, които са писани в промеждутъка между осми и деветнадесети век. Разбира се, много от тях са изгубени (вероятно безвъзвратно) при безбройните гонения на християни в арабския свят, но дори и оскъдния брой, които са запазени, ни разкриват една различна отправна точка за интерпретиране на библейските текстове. В този смисъл, Кенет Бейли ми даде още по-силен тласък да искам да разровя всичката налична информация, за да се приближа максимално близко до първоначалния контекст на библейските текстове. Разбира се, страничен ефект от труда му беше, че станах много по-скептичен към категоричността, с която много западни коментатори и богослови обявяват своите заключения за практически идентични с посланието на Библията. Откритията му ми показаха, че е съвсем възможно някои (дори мнозинството) от авторитетните гласове в църквата да се заблуждават относно тълкуването на дадени текстове в продължение на много дълго време (в някои случаи почти деветнадесет века).

Приносът на Кенет Бейли към изучаването на Библията се изразява в съчетаването на три методологични насоки:

    1. Изследване на литературната форма на текста. На учените отдавна са известни староеврейските литературни похвати като паралелизъм и хиазъм, но те най-често се търсят само в поетичните части на Библията: псалми, притчи и някои от пророческите книги. Малцина са изследователите, които твърдят, че подобни литературни похвати са неразделна част и от еврейската богословска книжнина като цяло. Дори когато тя е писана на гръцки език, както е в случая с Новия Завет. Бейли е именно измежду тези малцина изследователи и анализът му на литературната форма на текстовете ни помага да забележим връзки, които иначе остават невидими. А тези връзки нерядко имат особено значение за разбирането на смисъла на текста.
    2. Изследване на близкоизточния културен контекст. Разбира се, всеки дори бегло запознат с тълкуването на Библията е наясно, че трябва да обърнем внимание на оригиналния културен контекст, който е обуславял интерпретативната рамка, според която първоначалните слушатели/читатели са разбирали текста. Заради непознаването на тази първоначална култура обаче, повечето коментатори внасят в разбирането си далеч повече елементи от своята съвременна среда или пък припознават в онова време елементи от миналото на собствената си култура. С други думи, ако нямаме конкретна информация за тогавашната близкоизточна култура, през повечето време дори не съзнаваме, че не я познаваме достатъчно добре. В своите изследвания Бейли се опира на собствения си опит от живота в Близкия изток, както и на сведенията от разнообразни източници на арабски и други езици. Освен това, в опита си да разтълкува първоначалното звучене на дадени текстове за близкоизточния читател/слушател, Бейли директно се консултира с близкоизточни селяни, чийто начин на живот е променен значително по-малко от времената на Христос, в сравнение с промяната в нашите про-западни общества.
    3. Консултиране с близкоизточни преводи на Библията и коментари. Както споменах по-горе, оказва се, че съществува една дълбока и многовековна църковна традиция на изток, която до голяма степен е останала извън полезрението на изследователите, заради недостъпността на изворите. Факт е, че през вековете в Близкия изток е имало много християнски общества, за които знаем твърде малко, защото книжовността им е била на арабски или пък съвсем се е изгубила. Съществуват преводи на Библията на сирийски и арабски, които ни помагат да разберем как са разбирали дадени текстове християните в Близкия изток, чийто език и култура са далеч по-близки до първоначалния новозаветен контекст, отколкото гръцката култура на ранните църковни отци (да не говорим за западните такива). Освен това са запазени някои арабски коментари на Библията, които се опират на източната традиция на тълкуване и в този смисъл са изключително полезни като различна гледна точка. Бейли се консултира именно с тези близкоизточни извори в своя стремеж да реконструира първоначалното значение и звучене на новозаветните текстове.

Съвсем не преувеличавам като пиша, че Бейли радикално промени начина, по който изследвам Библията и проповядвам от нея. Разбира се, след първоначалното замайване от сблъсъка с тълкуванията  му, които не приличаха на нищо от онова, което бях слушал или чел до този момент, постепенно започнах да го чета с по-здравословна доза критичност отколкото в началото. Съвсем не смятам, че е винаги и за всичко прав (всъщност, никой не бил могъл да бъде). Както някои съвременни изследователи посочват (между тях Бен Уитърингтън и Крейг Бломбърг), културният контекст в Палестина по времето на Исус е далеч по-сложен и многопластов отколкото презумпцията за близкоизточните селяни може да обясни. В този смисъл пред нас има още много изследователска работа и със сигурност никога няма да можем да кажем с абсолютна сигурност, че сме разкрили всички нюанси от значението и звученето на новозаветните текстове. Но приносът на Бейли вероятно ще остане ключов в отварянето на нови хоризонти за изследване.

Аз, разбира се, съвсем не съм единственият в България, който чете Бейли (макар и преди десетина години да не бях срещал други в страната, които да бяха чували името му и да имаха представа за работата му). В началото на декември 2011 г. Радо Марчев препоръча Poet & Peasant and Through Peasant Eyes: A Literary-Cultural Approach to the Parables in Luke и посочи откъде може да се свали сканирано електронно копие на книгите. Няколко години по-рано пък публикува текст от Н. Т. Райт, където последният цитира с одобрение Бейли. Аз самият го споменавам всеки път, когато използвам прозренията от неговите изследвания. Сигурен съм, че тепърва името му ще се среща все по-често.

Книгата, която получих по пощата в петък е Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, която излезе на пазара в САЩ и Англия едва в края на септември 2011 г. В нея авторът прилага своя подход към Първото послание на апостол Павел към коринтяните. Целият труд е с обем 560 стр., така че трудно може да се обобщи богатството от информация и прозрения, които очаквам да срещна докато я чета. Достатъчно е да спомена, че според Бейли това послание представлява внимателно конструирано обръщение към цялата всемирна църква (в контраст с множеството изследователи, които стигат до заключението, че поради споменатите конкретни случаи от живота на църквата в Коринт, посланието има локална насоченост), в сърцевината на което стоят пет есета, които третират следните теми:

    • Кръстът и християнското единство (1:5 – 4:16)
    • Мъжете и жените в контекста на семейството (4:17 – 7:40)
    • Храна, принесена в дар на идоли (взаимоотношенията християни-езичници) (8:1 – 11:1)
    • Мъжете и жените в контекста на поклонението (11:2 – 14:40)
    • Възкресението (15)

Като взима предвид хиазъма в подредбата на горепосочените есета, Бейли стига до заключението, че в своето послание Павел се спира върху три основни идеи:

    1. Кръстът и възкресението (есета 1 и 5)
    2. Мъжете и жените в контекста на семейството и поклонението (есета 2 и 4)
    3. Животът на християните между езичници: отъждествяване или странене (есе 3)

Освен това, по-нататък в труда си Бейли защитава тезата, че контекстът на 1 Коринтяни 14:34 е жени, които не слушат докато други жени (както и мъже) пророкуват през това време в църквата. Сигурно вече може да си представите защо не оставих книгата да почака на опашката ами веднага я зачетох…

Ако искате да придобиете някаква представа за самия Кен Бейли и подхода му към тълкуване на Новия Завет, вижте долната видео лекция (на английски език), където разказва и обяснява срещата на Исус със Закхей (Лука 19:1-10).

Watch this video on YouTube.

В момента слушам… лекция по християнска литературна критика

Валънтайн КънингамВ момента по Regent Radio (интернет радиото на Regent College във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада) излъчват лекция на Валънтайн Кънингам, озаглавена “Християнски сакраментален модел”. Лекцията е предпоследната част от цял курс (“Християните читатели и християнските четения в светлината на съвременната теория на литературата”), изнесен от проф. Кънингам между 18-22 юли 2005 г. В тази лекция се обсъжда поемата “Феликс Рандъл” от Джерард Манли Хопкинс.

За да изслушате лекцията, просто отидете на заглавната страница на радиото. В рамките на следващите 1-2 часа ще може да слушате същата лекция, а след това – до утре следобед – ще излъчват последната част от курса. Програмата на излъчванията може да видите тук.

Абсолютна норма ли е Старият Завет?

photo of Illinois death penalty chamber

© http://bit.ly/pyH7xY

Вчера попаднах на следния интересен откъс от американския сериал ” The West Wing”. (Превъзходен сериал, между другото. Ако не сте го гледали, намерете го из интернет и го гледайте!) Действието в този епизод на сериала започва в края на работното време в петък. Върховният съд на САЩ току-що е отхвърлил всички жалби за отлагане на присъдата на затворник, който е осъден на смърт за извършване на две убийства на наркобосове в Мексико. Екзекуцията е насрочена за една минута след полунощ в неделя срещу понеделник. Единственият шанс на защитата е президентът да отмени екзекуцията, но това се случва в изключително редки случаи и последният такъв е бил преди четири десетилетия. Конституцията дава такова право на президента и той (и екипът му) очевидно би предпочел екзекуцията да не се извърши, но за решението си ще бъде атакуван и в политическо отношение такава стъпка е нежелателна. В опит да разгледа всички основания за едното или другото решение, президентът се консултира с редица свои приближени, случайни гости и религиозни водачи (включително папата и своя изповедник – президентът е католик). Защитата на осъдения на смърт предприема отчаяни ходове и се опитва да повлияе на Тоби Зиглър (директор на комуникациите в Белия дом и евреин) като урежда равинът в храма, който той редовно посещава всяка събота, да проповядва срещу отмъщението. В резултат на това Тоби се среща лично с равин Гласман. В края на разговора им ставаме свидетели на следния диалог (скрипта на целия епизод може да прочетете тук):

ТОБИ:
Пак заповядай. [И двамата се изправят.] Тората не забранява смъртното наказание.

РАВИН ГЛАСМАН:
Така е.

ТОБИ:
Казва: “Око за око.”

РАВИН ГЛАСМАН:
Знаеш ли още какво казва? Казва, че необуздано дете може да бъде изведено при градските порти и убито с камъни. Казва, че хомосексуалността е мерзост, която трябва да се наказва със смърт. Казва, че един мъж може да има повече от една жена, и че робството е нещо приемливо. Доколкото ми е известно, тези идеи са отразявали най-висшата мъдрост за времето си, но според каквито и да било съвременни норми си остават просто погрешни. Обществото има право да се защитава, но няма право да проявява отмъстителност. Има право да наказва, но няма право да убива.



Какво мислите за аргумента на равина? Какво мислите за онези части от историята на израелтяните, описана в Стария Завет, с които практически никой днес не се съобразява? Какво мислите конкретно за смъртното наказание?

А ако ви интересува как свършва епизодът, намерете го отнякъде и го изгледайте! :-)

На кого или за кого се отмъщава в Битие 4:24?

"Ламех и Каин" от Лукас вас Лайден (http://bit.ly/rlClvZ)

Тези дни във Facebook страницата на Българското библейско дружество закипя активен живот. Задават се въпроси, започват дискусии, изобщо – става интересно!

Едва днес видях, че в събота читател е задал въпрос относно превода на Битие 4:24. Ето как изглежда този откъс в шестото ревизирано издание от 2009 г.:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

(Фактът, че фразата “ще се отмъсти” във втората половина на стиха е в курсив показва, че не присъства в оригиналния текст, но се подразбира от контекста.)

Въпросът на читателя е: Не би ли било по-правилно предлогът да бъде “за”, а не “на”? Т.е. стихът да гласи: “Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.” Все пак, не ни е известно който и да било да е отмъщавал на Каин, докато Битие 4:15 говори за седемкратно отмъщение върху онзи, който си позволи да убие Каин.

Стори ми се хубав въпрос, защото показва внимателно и критично четене. Освен това е любопитно защо фразата не потвърждава смисъла, който иначе в светлината на контекста изглежда безпроблемно ясен. По тази причина се заех да направя едно съвсем аматьорско проучване. Аз самият не знам староеврейски, но реших да направя справка. Проверих няколко от сериозните академични коментари на Битие, а именно:

С изключение на един (Skinner, 1910), всички от гореизброените трудове са съвременни, т.е. издадени през последните 40 години. Установих, че нито един от тях не коментира фразата под въпрос. Това най-вероятно подсказва, че смисълът й е вече ясен и затова не представлява интерес за коментаторите. Всеки от горепосочените съвременни коментари превежда Битие 4:24 горе-долу по един и същ начин, а именно:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех – седемдесет и седмократно.”

Ето например няколко от преводите (на английски):

“If Cain is avenged sevenfold, truly Lamech seventy-sevenfold.”
Bill T. Arnold, Genesis (Cambridge University Press, 2009), p. 76.

“If sevenfold avenged is Cain, then Lamech seventy-sevenfold!”
Victor P. Hamilton, The Book of Genesis, Chapters 1-17 (Eerdmans, 1990), pp. 236, 240-241.

“For sevenfold Cain is avenged, and Lamech seventy and seven.”
Robert Alter, Genesis: Translation and Commentary (W. W. Norton & Company, 1996), p. 20.

“For Cain takes vengeance seven times,
But Lamech seventy times and seven!”
John Skinner, A Critical and Exegetical Commentary on Genesis (Charles Scribner’s Sons, 1910), pp. 120-124.

Очевидно е, че по отношение на интересуващата ни фраза, между четиримата преводачи и коментатори няма никакво разногласие.

Какво е положението при английските версии на Библията? За сравнение, прилагам цитати от дванадесет от по-уважаваните и/или масово употребявани английски преводи (използвах BibleGateway.com):

“If Cain’s revenge is sevenfold, then Lamech’s is seventy-sevenfold.”
English Standard Version (ESV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
King James Version (KJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New King James Version (NKJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
21st Century King James Version (KJ21)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version 1984 (NIV1984)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version (NIV)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
Today’s New International Version (TNIV)

“If someone who kills Cain is punished seven times, then the one who kills me will be punished seventy-seven times!”
New Living Translation (NLT)

“If Cain is avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New American Standard Bible (NASB)

“If Cain is to be avenged seven times over, then for Lamech it will be seventy-seven times!”
Holman Christian Standard Bible (HCSB)

“If Cain is avenged seven times, for Lamech it’s seventy-seven!”
The Message (MSG)

“For sevenfold is required for Cain,
And for Lamech seventy and sevenfold.”
Young’s Literal Translation (YLT)

Както може да се види, с изключение на ESV, NLT и YLT, всички останали преводи използват един и същ глагол в една и съща форма, а именно преходния “avenged”. При него съвсем ясно се разбира, че става въпрос за отмъщение или възмездие, което ще се изиска от името на Каин или Ламех. Можем да предположим, че ако преводачите на гореизброените девет (без трите изключения) английски версии на Библията превеждаха на български, вместо на английски, то те биха избрали Битие 4:24 да звучи така:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

Нямам представа по каква причина YLT въобще изпуска глагола “avenged” или негова алтернатива, но и тази версия разбира, че отмъщението е “за”, а не “върху” Каин и/или Ламех. При NLT този смисъл е предаден още по-ясно посредством преразказ. От гореизброените дванадесет английски версии, единствено ESV се приближава до българската ревизия. Там вместо глагол се използва съществителното “revenge”. Ако преведем английския вариант на ESV на български, той ще звучи по следния начин: “Ако отмъщението на Каин е седмократно, то на Ламех е седемдесет седемкратно.” Въпреки различията, ESV отново вижда в Каин и Ламех отмъстители (ако не пряко, то поне индиректно, т.е. отмъщението е извършено от тяхно име), а не жертви на отмъщение. Откъде тогава се появява у българската версия това “на Каин” и “на Ламех”?

Преди да се обърна към справочниците по староеврейски, реших да проверя и останалите български преводи (повече по въпроса какви преводи на Библията съществуват на български може да прочетете тук). Ето какво открих:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Проект “Живо Слово” (Фондация “Библейска лига” и “Мисия Възможност”), 2001 г.

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Издание на изд. “Верен”, 2001 г.

“…ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.”
Синодално издание, 1991 г.

“Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Протестантско издание, 1940 г.

“Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно.”
Цариградска Библия, 1871 г.

Оказва се, че единствените версии, в които присъства проблемният предлог “на” са протестантската ревизия на Библията от 1940 г. и ревизията на проект “Живо Слово”. Това не е никак случайно, тъй като шестото ревизирано издание от 2009 г. на ББД и изданието на Библейска лига са ревизии именно на тази протестантска версия. Дали имаме случай на печатна грешка, която се е утвърдила с времето и многократните препечатки и ревизии вече десетилетия наред? Съмнявам се. В крайна сметка говорим не просто за повторения в допечатки, ами и за две различни ревизии, изготвени от два различни екипа. Надали и двата екипа са били така несериозни, че да пропуснат толкова очевидна грешка. Ако съм прав обаче, тогава обяснението за тази разлика трябва да се търси в еврейския текст.

Потърсих въпросния стих в online интерлинеара на BibleStudyTools.com. Еврейският текст там е взет от Biblia Hebraica Stuttgartensia, ed. K. Elliger and W. Rudolph (Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 1967/77). За английски превод избрах KJV. След това отворих препратката, която водеше от английската дума avenged. С нея е предаден староеврейски глагол, който на английски се транслитерира като naqam. Обясненията към него са взети от Brown, Driver, Briggs, Gesenius Lexicon. Според BDBG, глаголът naqam може да означава както “отмъщавам”, така и “да бъда отмъстен”. Не виждам какво точно може да обясни употребата на предлога “на” в българския превод, освен ако нямаме пример за изключително буквално предаване на рефлексивност. Чувал съм, че този български превод се слави със своята склонност към по-буквално следване на оригиналния словоред и словоизказ, така че може би именно там трябва да търсим обяснението.

Накрая погледнах и в десети том на Theological Dictionary of the Old Testament, ed. G. Johannes Botterweck, Helmer Ringgren, and Heinz-Josef Fabry (Eerdmans, 1999). Според същия (2 стр.), в Битие 4:15, 24 имаме qal passive форма на глагола, която би следвало да се превежда “отмъстен”. Т.е. отново нищо не обяснява защо в протестантската традиция на 1940 г. срещаме предлога “на” вместо “за”.

В крайна сметка не намерих окончателен отговор на въпроса. В хода на проучването си обаче открих интересни факти относно различните български версии. Придобих и по-добро впечатление за подхода при различните ревизии. На последно място, надявам се, че въпросната публикация може да послужи за нагледен пример как дори неспециалист може да подходи към изследване на библейския текст.

Вие имате ли повече информация? Ако някой знае нещо повече по въпроса, ще се радвам да го сподели в коментарите под публикацията.

Колко превода на Библията има на български?

старинна английска Библия, а зад нея отворено българско изданиеВъв Facebook страницата на Българско библейско дружество се образува любопитна дискусия относно новия превод на Библията, който предстои да бъде издаден от въпросното дружество (за съжаление, чак към края на следващата година). Читател се е поинтересувал какво точно ще бъде новото в този превод и какво ще го отличава от старите, на което от дружеството отговарят като обясняват, че всички досегашни български “преводи” (както в православната, така и в протестантската традиции) са сравнявани с оригиналните езици, но не са пряк превод (така да се каже, “на чисто”) от тях. Това ме предизвика да посоча, че в действителност ситуацията е малко по-различна. През последните години Доний Донев (създател на bibliata.com и организацията Cup & Cross Ministries) е в процес на превеждане и издаване на отделни книги на Новия Завет. Претенциите на преводача са, че въпросният превод ще бъде максимално буквален и в този смисъл за първи път ще предаде смисъла на библейските оригинали на съвременен български език. Цитирам:

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Из въведението към “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис”, Издателство “Игъл 2001”, 2008 г.

Новият превод изключва всякаква ревизия, интерпретация на текста или представянето му като серия от динамични еквиваленти, които не представят точно смисъла на оригинала.

Новият български превод със своите компоненти спомага за пълното заместване на частичното разбиране на библейския текст или интерпретирането му през призмата на нечии преводачески умения (или липсата на такива), с приемането на буквалното предаване на значението на библейския текст. Именно в неговата точност е и пълната му сила.

Из “Нов български превод: критичен апаратус”, Доний К. Донев, в. Евангелски вестник, 28 юни 2008 г.

Тези претенции бяха оспорени от Венцислав Стойков в писмо, изпратено до протестантски лидери и приятели, както и в статия в “Евангелски вестник”. От въпросния превод до този момент са издадени “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис” (изд. “Игъл 2001”, 2008 г.) и “Евангелието според Матей” (изд. “Игъл 2001”, 2010 г.).

В критиката си към претенциите на Доний Донев, Венцислав Стойков споменава още два превода на Новия Завет. Единият е т. нар. Отворена Библия на фондация “Врата на надежда” (издание на ЕТ “Госпъл”, 2002 г.). Вторият е Новият Завет – старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, издание на фондация “Извор на живот” (ЕТ “Госпъл”, 2005 г.). Последното издание действително е превод, но наблюденията ми от Отворената Библия са, че тя е по-скоро ревизия на традиционното протестантско издание. Познавайки хората, които стоят зад нея, дълбоко се съмнявам, че са започнали да превеждат “на чисто”, без да използват друг текст за основа.

Покрай днешната дискусия се разтърсих в интернет и попаднах на тема (“Нов превод на евангелието от Йоан”) към форумите на pravoslavie.bg, където някой си Етиен (впоследствие ме уведомиха, че се казва Етиен Йорданов) съобщава, че прави нов превод на Библията на български (анонсира превода си на Евангелието от Йоан). Поставя си за цел да превежда от оригинала като преведе дори непреведените в досегашните версии понятия (като Христос, апостол, дякон, кръщение, и т.н.). Освен това премахва номерацията на главите и стиховете, и форматира текста според съвременните стандарти (например, пряката реч на нов ред). На последно място, предоставя превода си за свободно ползване без авторски права. За съжаление сайтът (http://revolucia.eu), на който се е намирал въпросният превод вече не е активен. (Любопитен факт. Не съм сигурен, че познавам въпросното лице, но от споменатата тема става ясно, че произлиза от евангелистките среди, а вече се отъждествява с православната църква. Макар и сайтът му да не е вече активен, някои статии от него може все още да се прочетат чрез cache-копията на Google. От една от тях човек остава с впечатлението, че въпросният Етиен произлиза от средите на някогашната Българска Божия църква, откъдето се познава с Венцислав Стойков. Доний Донев е – или е бил – от същата деноминация.)

Освен гореспоменатите издания, може би заслужава да спомена също малката книжка “Отхвърленият Месия – Евангелието според Йоан. Нов превод с бележки и статии” (Библейска лига, 2007 г.), чийто автор (и преводач) е гореспоменатият Венцислав Стойков.

В заключение, няколко наблюдения. Първо, оказва се, че преводът на Българско библейско дружество е единственият нов превод на цялата Библия, който има реални шансове да излезе на пазара в следващите няколко години. За други опити дори не се знае. Всичко останало, с което разполагаме са преводи само на Новия Завет или на отделни книги от него. Ще се радвам, ако някой знае нещо повече, да го сподели в коментарите отдолу.

Второ, вероятно не е случайно, че единственият проект за превод, който е към своя край, е надконфесионален (с участието на специалисти както от православните, така и от протестантските среди). Това би могло да се очаква, тъй като в България има твърде малко специалисти-библеисти, които биха могли да участват в подобен проект. А смислен превод на цялата Библия не е по силите само на двама-трима човека и може да се осъществи единствено чрез сътрудничество. Какво дава надежда на личности като Доний Донев или Етиен не мога дори да предположа…

Трето, сред християните в България има мнозина, които сериозно надценяват значението на един превод, докато същевременно подценяват мащаба на предизвикателството да се предаде Библията на друг език. По мое мнение разполагаме с достатъчно доказателства, че дори и най-слабият превод (стига действително да превежда, а не да представлява преразказ с елементи на разсъждение на библейския текст) не може да обърка фатално смисъла на библейското повествование. Историята на християнството ни показва, че някои от най-прецизните богословски формулировки са плод на работа с преводи или преписи, които не могат да се сравняват ни най-малко с богатството от знания и информация за оригиналните текстове, с които разполагаме днес. Т.е. да се стремим към все по-добри преводи на Библията е важно, но сами по себе си такива не са абсолютно необходими, нито пък ще разрешат като с магическа пръчка всички спорове. Много по-важно е – според мен – да се вложат усилия за по-доброто тълкуване на Библията от всички, които имат времето, способностите и призванието за това.

Същевременно е абсурдно да се твърди, че който и да било превод би могъл да предаде изцяло нюансите на значението, културните алюзии и функционалното богатство на оригиналите. Всеки превод е интерпретация, само че докато при тълкуването човек теоретично би могъл да отдели колкото време е необходимо, за да осветли всички аспекти на оригиналния текст, то при превода разполагаме с твърде ограничени рамки. Т.е. всички преводи са повече или по-малко добри, но никой от тях не може да замести нуждата от разяснително тълкуване. Независимо от това, нуждата от нови преводи е постоянна, тъй като всяко поколение има нужда да чете Библията на разбираем език. В този смисъл приветствам дори инициативи като тази на Доний Донев, колкото и сбъркани да са презумпциите зад нея. За всеки превод има читатели, а дано и за всеки (потенциален) читател да има достатъчно добър превод.

Какво знаете за преводите на Библията на български език? Какви са впечатленията ви от гореспоменатите преводи?

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?