Живея. Мисля. Пиша.

Да блогвам или не?

Cogito ergo blogВ англоезичния свят се обсъжда дали е полезно за един студент по богословие да “блогва” или не. Проблемът там е, че когато започнеш да си търсиш работа или пък кандидатстваш за стипендия, някои администратори се сещат да прегледат и online присъствието ти, а тогава онова, което си писал може да се превърне в неприятна тежест. Защото може да стане явно, че има конфликт между твоите позиции и тези на въпросната институция. Или пък да те отхвърлят заради лошото впечатление, което си оставил след себе си в интернет. Дебатът е интересен и аргументите в полза на двете страни са поучителни.

Стабилната основа

П родължавам да публикувам проповедите си (както обещах още през март 2012 г.),  от които имам аудио (или видео) запис. Ако искате да видите всички проповеди, които съм публикувал до този момент, просто потърсете етикета проповед в страничното поле.

Притчата за двамата строители се среща както в Евангелието от Матей (7 гл., 24-27 ст.), така и в това на Лука (6 гл., 46-49 ст.). В тази проповед съм се фокусирал върху варианта на Лука. И в двете евангелия обаче е разположена в края на т. нар. Проповед на планината (Матей 5-7 гл.) или Беседа в равнината (Лука 6 гл, 17-49 ст.). Въпросният контекст е определящ за разбиране смисъла на притчата. Самият текст е много познат под формата на история за деца или от различните детски песнички, които го пресъздават. Една от най-популярните от тях гласи така:

Култура на чест и срам

 

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

Семейство селяни от Рамала (1900-1910 г.). За повече информация: http://j.mp/MkICkY

П ак ще ви препратя към “Травнишка хроника” на Иво Андрич. Този път поради връзката с Библията.

Главният герой в началото на романа е френския генерален консул в Травник, на когото се налага да привикне към една изключително чужда и доста враждебна към него култура. Не дълго след пристигането му в Цариград е извършен преврат. “Просветеният” султан – реформатор, Селим III, е свален и хвърлен в тъмница, а на негово място идва братовчед му, Мустафа. Това предполага и смяна на администрацията, така че приятелски настроеният везир в Травник се очаква да изгуби поста (и главата) си. Най-сетне пристига вестител от новия султан, но за всеобща изненада той провъзгласява, че везирът има благоволението на султана, който му изпраща в подарък скъпоценна сабя и заповедта напролет да се отправи с войска срещу сърбите. Скоро става ясно (макар и единствено на много тесен кръг от хора), че тази вест е имала за цел само да успокои везира и да хвърли прах в очите му, докато вестителят носи второ нареждане от султана, според което главата на везира трябва да бъде отсечена от някой от приближените му офицери. Само че везирът предвижда конспирацията и на свой ред организира вестителят да умре (чрез отравяне), а втората заповед бива погребана с него, без да стигне до ушите на никого освен подкупените служители на султана, които имат силен интерес да си траят.

Благородникът в далечна страна

2012-04-29-nobleman-sermon-title-slideПреди пет месеца споменах, че имам намерение да публикувам някои от проповедите си, от които имам аудио (или видео) запис. Сега най-после започвам да осъществявам намеренията си.

Както всяка друга от притчите на Исус, т. нар. притча за мнасите е интересна с елементите, които са били съвсем разбираеми в първоначалната културна ситуация, в която Исус я разказва, а Лука е препредава. Тези елементи повече или по-малко се изпускат от нас съвременните читатели. В тази проповед съм се опитал да разкрия първоначалните нюанси и значение на притчата, като използвам предимно изследванията на Кенет Бейли в следните две книги:

Перспективи към ап. Павел

Рембранд - "Св. Павел в затвора" (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Рембранд – “Св. Павел в затвора” (виж http://www.artbible.info/art/large/460.html)

Начинаещия богослов може да познаете по увереността, с която говори за дадени доктрини или гледища като единствено правилните, което се разбира от само себе си. Той или тя обикновено се изненадват, ако споделите различна позиция по дадения въпрос. А ако са чували за нея, автоматично приемат, че са наясно с мотивите ви да защитавате въпросното гледище. Знам го, защото и аз съм начинаещ богослов.  😆

Как юдеите разбират Новия Завет?

The Jewish Annotated New Testament front coverПреди три месеца от Facebook групата на Асоциацията за изследване на библейските текстове (Society of Biblical Literature) научих, че през ноември 2011 г. американското поделение на Oxford University Press е издало Нов Завет с анотации от юдейски изследователи (The Jewish Annotated New Testament). Изданието е под редакцията на Amy-Jill Levine и Marc Z. Brettler (на мен лично тези имена не ми говорят нищо), а текстът на Новия Завет е според английския превод New Revised Standard Version. Съдържа както бележки към самия текст, така и тридесетина статии на теми като “божества”, “Исус в светлината на юдаизма”, “притчи и мидраш”, “мистицизъм”, “семейният живот според юдаизма”, “месиански движения”, “скрижалите от Мъртво море” и др.

Целта на това издание е двустранна: 1) да запознае онези читатели на Новия Завет, които нямат юдейски произход, с юдейския характер и контекст на Новия Завет, както и 2) да запознае читателите-юдеи с текстта на Новия Завет, но без да се опитва на всяка цена да ги “обърне към правата вяра” или пък да омаловажава юдейския характер на тези текстове. В този смисъл това издание може да бъде полезно на доста широка аудитория. През последните години в богословските среди има засилен интерес към изследване именно на юдейския контекст на Новия Завет. Вече е ясно, че макар и по времето на Исус и първата църква гръцката култура да е имала господстващо влияние из териториите на римската империя, понятията, с които са си служели Исус Христос, ап. Павел и другите първи християнски богослови принадлежат повече на юдеизма, отколкото на гръцката философия. Затова подобно издание на Новия Завет от специалисти в областта на юдаизма може да бъде ценно въведение към разбирането на Новия Завет изобщо.

От друга страна, нямам съмнение, че с този обем (700 стр.) изданието може да служи само за начални уводни цели. Т.е. с любопитство бих погледнал бележките по даден текст, но нямам очакването, че ще науча особено много по дадена тема само от това издание.