Живея. Мисля. Пиша.

На кого или за кого се отмъщава в Битие 4:24?

"Ламех и Каин" от Лукас вас Лайден (http://bit.ly/rlClvZ)

Тези дни във Facebook страницата на Българското библейско дружество закипя активен живот. Задават се въпроси, започват дискусии, изобщо – става интересно!

Едва днес видях, че в събота читател е задал въпрос относно превода на Битие 4:24. Ето как изглежда този откъс в шестото ревизирано издание от 2009 г.:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

(Фактът, че фразата “ще се отмъсти” във втората половина на стиха е в курсив показва, че не присъства в оригиналния текст, но се подразбира от контекста.)

Въпросът на читателя е: Не би ли било по-правилно предлогът да бъде “за”, а не “на”? Т.е. стихът да гласи: “Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.” Все пак, не ни е известно който и да било да е отмъщавал на Каин, докато Битие 4:15 говори за седемкратно отмъщение върху онзи, който си позволи да убие Каин.

Стори ми се хубав въпрос, защото показва внимателно и критично четене. Освен това е любопитно защо фразата не потвърждава смисъла, който иначе в светлината на контекста изглежда безпроблемно ясен. По тази причина се заех да направя едно съвсем аматьорско проучване. Аз самият не знам староеврейски, но реших да направя справка. Проверих няколко от сериозните академични коментари на Битие, а именно:

С изключение на един (Skinner, 1910), всички от гореизброените трудове са съвременни, т.е. издадени през последните 40 години. Установих, че нито един от тях не коментира фразата под въпрос. Това най-вероятно подсказва, че смисълът й е вече ясен и затова не представлява интерес за коментаторите. Всеки от горепосочените съвременни коментари превежда Битие 4:24 горе-долу по един и същ начин, а именно:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех – седемдесет и седмократно.”

Ето например няколко от преводите (на английски):

“If Cain is avenged sevenfold, truly Lamech seventy-sevenfold.”
Bill T. Arnold, Genesis (Cambridge University Press, 2009), p. 76.

“If sevenfold avenged is Cain, then Lamech seventy-sevenfold!”
Victor P. Hamilton, The Book of Genesis, Chapters 1-17 (Eerdmans, 1990), pp. 236, 240-241.

“For sevenfold Cain is avenged, and Lamech seventy and seven.”
Robert Alter, Genesis: Translation and Commentary (W. W. Norton & Company, 1996), p. 20.

“For Cain takes vengeance seven times,
But Lamech seventy times and seven!”
John Skinner, A Critical and Exegetical Commentary on Genesis (Charles Scribner’s Sons, 1910), pp. 120-124.

Очевидно е, че по отношение на интересуващата ни фраза, между четиримата преводачи и коментатори няма никакво разногласие.

Какво е положението при английските версии на Библията? За сравнение, прилагам цитати от дванадесет от по-уважаваните и/или масово употребявани английски преводи (използвах BibleGateway.com):

“If Cain’s revenge is sevenfold, then Lamech’s is seventy-sevenfold.”
English Standard Version (ESV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
King James Version (KJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New King James Version (NKJV)

“If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold.”
21st Century King James Version (KJ21)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version 1984 (NIV1984)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
New International Version (NIV)

“If Cain is avenged seven times, then Lamech seventy-seven times.”
Today’s New International Version (TNIV)

“If someone who kills Cain is punished seven times, then the one who kills me will be punished seventy-seven times!”
New Living Translation (NLT)

“If Cain is avenged sevenfold,
Then Lamech seventy-sevenfold.”
New American Standard Bible (NASB)

“If Cain is to be avenged seven times over, then for Lamech it will be seventy-seven times!”
Holman Christian Standard Bible (HCSB)

“If Cain is avenged seven times, for Lamech it’s seventy-seven!”
The Message (MSG)

“For sevenfold is required for Cain,
And for Lamech seventy and sevenfold.”
Young’s Literal Translation (YLT)

Както може да се види, с изключение на ESV, NLT и YLT, всички останали преводи използват един и същ глагол в една и съща форма, а именно преходния “avenged”. При него съвсем ясно се разбира, че става въпрос за отмъщение или възмездие, което ще се изиска от името на Каин или Ламех. Можем да предположим, че ако преводачите на гореизброените девет (без трите изключения) английски версии на Библията превеждаха на български, вместо на английски, то те биха избрали Битие 4:24 да звучи така:

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, то за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.”

Нямам представа по каква причина YLT въобще изпуска глагола “avenged” или негова алтернатива, но и тази версия разбира, че отмъщението е “за”, а не “върху” Каин и/или Ламех. При NLT този смисъл е предаден още по-ясно посредством преразказ. От гореизброените дванадесет английски версии, единствено ESV се приближава до българската ревизия. Там вместо глагол се използва съществителното “revenge”. Ако преведем английския вариант на ESV на български, той ще звучи по следния начин: “Ако отмъщението на Каин е седмократно, то на Ламех е седемдесет седемкратно.” Въпреки различията, ESV отново вижда в Каин и Ламех отмъстители (ако не пряко, то поне индиректно, т.е. отмъщението е извършено от тяхно име), а не жертви на отмъщение. Откъде тогава се появява у българската версия това “на Каин” и “на Ламех”?

Преди да се обърна към справочниците по староеврейски, реших да проверя и останалите български преводи (повече по въпроса какви преводи на Библията съществуват на български може да прочетете тук). Ето какво открих:

“Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Проект “Живо Слово” (Фондация “Библейска лига” и “Мисия Възможност”), 2001 г.

“Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Издание на изд. “Верен”, 2001 г.

“…ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.”
Синодално издание, 1991 г.

“Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.”
Протестантско издание, 1940 г.

“Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно.”
Цариградска Библия, 1871 г.

Оказва се, че единствените версии, в които присъства проблемният предлог “на” са протестантската ревизия на Библията от 1940 г. и ревизията на проект “Живо Слово”. Това не е никак случайно, тъй като шестото ревизирано издание от 2009 г. на ББД и изданието на Библейска лига са ревизии именно на тази протестантска версия. Дали имаме случай на печатна грешка, която се е утвърдила с времето и многократните препечатки и ревизии вече десетилетия наред? Съмнявам се. В крайна сметка говорим не просто за повторения в допечатки, ами и за две различни ревизии, изготвени от два различни екипа. Надали и двата екипа са били така несериозни, че да пропуснат толкова очевидна грешка. Ако съм прав обаче, тогава обяснението за тази разлика трябва да се търси в еврейския текст.

Потърсих въпросния стих в online интерлинеара на BibleStudyTools.com. Еврейският текст там е взет от Biblia Hebraica Stuttgartensia, ed. K. Elliger and W. Rudolph (Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, 1967/77). За английски превод избрах KJV. След това отворих препратката, която водеше от английската дума avenged. С нея е предаден староеврейски глагол, който на английски се транслитерира като naqam. Обясненията към него са взети от Brown, Driver, Briggs, Gesenius Lexicon. Според BDBG, глаголът naqam може да означава както “отмъщавам”, така и “да бъда отмъстен”. Не виждам какво точно може да обясни употребата на предлога “на” в българския превод, освен ако нямаме пример за изключително буквално предаване на рефлексивност. Чувал съм, че този български превод се слави със своята склонност към по-буквално следване на оригиналния словоред и словоизказ, така че може би именно там трябва да търсим обяснението.

Накрая погледнах и в десети том на Theological Dictionary of the Old Testament, ed. G. Johannes Botterweck, Helmer Ringgren, and Heinz-Josef Fabry (Eerdmans, 1999). Според същия (2 стр.), в Битие 4:15, 24 имаме qal passive форма на глагола, която би следвало да се превежда “отмъстен”. Т.е. отново нищо не обяснява защо в протестантската традиция на 1940 г. срещаме предлога “на” вместо “за”.

В крайна сметка не намерих окончателен отговор на въпроса. В хода на проучването си обаче открих интересни факти относно различните български версии. Придобих и по-добро впечатление за подхода при различните ревизии. На последно място, надявам се, че въпросната публикация може да послужи за нагледен пример как дори неспециалист може да подходи към изследване на библейския текст.

Вие имате ли повече информация? Ако някой знае нещо повече по въпроса, ще се радвам да го сподели в коментарите под публикацията.

Колко превода на Библията има на български?

старинна английска Библия, а зад нея отворено българско изданиеВъв Facebook страницата на Българско библейско дружество се образува любопитна дискусия относно новия превод на Библията, който предстои да бъде издаден от въпросното дружество (за съжаление, чак към края на следващата година). Читател се е поинтересувал какво точно ще бъде новото в този превод и какво ще го отличава от старите, на което от дружеството отговарят като обясняват, че всички досегашни български “преводи” (както в православната, така и в протестантската традиции) са сравнявани с оригиналните езици, но не са пряк превод (така да се каже, “на чисто”) от тях. Това ме предизвика да посоча, че в действителност ситуацията е малко по-различна. През последните години Доний Донев (създател на bibliata.com и организацията Cup & Cross Ministries) е в процес на превеждане и издаване на отделни книги на Новия Завет. Претенциите на преводача са, че въпросният превод ще бъде максимално буквален и в този смисъл за първи път ще предаде смисъла на библейските оригинали на съвременен български език. Цитирам:

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Из въведението към “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис”, Издателство “Игъл 2001”, 2008 г.

Новият превод изключва всякаква ревизия, интерпретация на текста или представянето му като серия от динамични еквиваленти, които не представят точно смисъла на оригинала.

Новият български превод със своите компоненти спомага за пълното заместване на частичното разбиране на библейския текст или интерпретирането му през призмата на нечии преводачески умения (или липсата на такива), с приемането на буквалното предаване на значението на библейския текст. Именно в неговата точност е и пълната му сила.

Из “Нов български превод: критичен апаратус”, Доний К. Донев, в. Евангелски вестник, 28 юни 2008 г.

Тези претенции бяха оспорени от Венцислав Стойков в писмо, изпратено до протестантски лидери и приятели, както и в статия в “Евангелски вестник”. От въпросния превод до този момент са издадени “Йоан: евангелие, послания и апокалипсис” (изд. “Игъл 2001”, 2008 г.) и “Евангелието според Матей” (изд. “Игъл 2001”, 2010 г.).

В критиката си към претенциите на Доний Донев, Венцислав Стойков споменава още два превода на Новия Завет. Единият е т. нар. Отворена Библия на фондация “Врата на надежда” (издание на ЕТ “Госпъл”, 2002 г.). Вторият е Новият Завет – старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, издание на фондация “Извор на живот” (ЕТ “Госпъл”, 2005 г.). Последното издание действително е превод, но наблюденията ми от Отворената Библия са, че тя е по-скоро ревизия на традиционното протестантско издание. Познавайки хората, които стоят зад нея, дълбоко се съмнявам, че са започнали да превеждат “на чисто”, без да използват друг текст за основа.

Покрай днешната дискусия се разтърсих в интернет и попаднах на тема (“Нов превод на евангелието от Йоан”) към форумите на pravoslavie.bg, където някой си Етиен (впоследствие ме уведомиха, че се казва Етиен Йорданов) съобщава, че прави нов превод на Библията на български (анонсира превода си на Евангелието от Йоан). Поставя си за цел да превежда от оригинала като преведе дори непреведените в досегашните версии понятия (като Христос, апостол, дякон, кръщение, и т.н.). Освен това премахва номерацията на главите и стиховете, и форматира текста според съвременните стандарти (например, пряката реч на нов ред). На последно място, предоставя превода си за свободно ползване без авторски права. За съжаление сайтът (http://revolucia.eu), на който се е намирал въпросният превод вече не е активен. (Любопитен факт. Не съм сигурен, че познавам въпросното лице, но от споменатата тема става ясно, че произлиза от евангелистките среди, а вече се отъждествява с православната църква. Макар и сайтът му да не е вече активен, някои статии от него може все още да се прочетат чрез cache-копията на Google. От една от тях човек остава с впечатлението, че въпросният Етиен произлиза от средите на някогашната Българска Божия църква, откъдето се познава с Венцислав Стойков. Доний Донев е – или е бил – от същата деноминация.)

Освен гореспоменатите издания, може би заслужава да спомена също малката книжка “Отхвърленият Месия – Евангелието според Йоан. Нов превод с бележки и статии” (Библейска лига, 2007 г.), чийто автор (и преводач) е гореспоменатият Венцислав Стойков.

В заключение, няколко наблюдения. Първо, оказва се, че преводът на Българско библейско дружество е единственият нов превод на цялата Библия, който има реални шансове да излезе на пазара в следващите няколко години. За други опити дори не се знае. Всичко останало, с което разполагаме са преводи само на Новия Завет или на отделни книги от него. Ще се радвам, ако някой знае нещо повече, да го сподели в коментарите отдолу.

Второ, вероятно не е случайно, че единственият проект за превод, който е към своя край, е надконфесионален (с участието на специалисти както от православните, така и от протестантските среди). Това би могло да се очаква, тъй като в България има твърде малко специалисти-библеисти, които биха могли да участват в подобен проект. А смислен превод на цялата Библия не е по силите само на двама-трима човека и може да се осъществи единствено чрез сътрудничество. Какво дава надежда на личности като Доний Донев или Етиен не мога дори да предположа…

Трето, сред християните в България има мнозина, които сериозно надценяват значението на един превод, докато същевременно подценяват мащаба на предизвикателството да се предаде Библията на друг език. По мое мнение разполагаме с достатъчно доказателства, че дори и най-слабият превод (стига действително да превежда, а не да представлява преразказ с елементи на разсъждение на библейския текст) не може да обърка фатално смисъла на библейското повествование. Историята на християнството ни показва, че някои от най-прецизните богословски формулировки са плод на работа с преводи или преписи, които не могат да се сравняват ни най-малко с богатството от знания и информация за оригиналните текстове, с които разполагаме днес. Т.е. да се стремим към все по-добри преводи на Библията е важно, но сами по себе си такива не са абсолютно необходими, нито пък ще разрешат като с магическа пръчка всички спорове. Много по-важно е – според мен – да се вложат усилия за по-доброто тълкуване на Библията от всички, които имат времето, способностите и призванието за това.

Същевременно е абсурдно да се твърди, че който и да било превод би могъл да предаде изцяло нюансите на значението, културните алюзии и функционалното богатство на оригиналите. Всеки превод е интерпретация, само че докато при тълкуването човек теоретично би могъл да отдели колкото време е необходимо, за да осветли всички аспекти на оригиналния текст, то при превода разполагаме с твърде ограничени рамки. Т.е. всички преводи са повече или по-малко добри, но никой от тях не може да замести нуждата от разяснително тълкуване. Независимо от това, нуждата от нови преводи е постоянна, тъй като всяко поколение има нужда да чете Библията на разбираем език. В този смисъл приветствам дори инициативи като тази на Доний Донев, колкото и сбъркани да са презумпциите зад нея. За всеки превод има читатели, а дано и за всеки (потенциален) читател да има достатъчно добър превод.

Какво знаете за преводите на Библията на български език? Какви са впечатленията ви от гореспоменатите преводи?

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?

Като стана дума… за Калина Андролова и критиката

Днес попаднах на статия от Калина Андролова в “Сега”. Пише за нагласите на българите по Великден. Както и за културата на българина като цяло. Интересен материал. Общо взето с всичко съм съгласен. Да, не предлага решения нито пък вдъхва някаква надежда. Но понякога човек има нужда от чиста критика.

Надписът гласи: "Критика. Ако никога не се казва нищо лошо, то никога няма и да се свърши нищо добро."

На мен през повечето време ми е трудно да приема критиката с отворени обятия (и уши). Започвам веднага да се защитавам. Най-често търся несъвършенства в аргументацията на критикуващия и от своя страна ги подлагам на унищожителна критика. Казвам си, че като отговарям на критиката с критика от това не следва непременно, че ще я пренебрегна. Но не съм съвсем сигурен…

Не бях чувал името на Калина Андролова преди да започна да чета L’Europeo (от втория брой нататък). Стилът й на писане ми звучи рязко, насечено. Но винаги е интересна. И пише съдържателни текстове. В едно интервю във fortisimo.eu, преди месеци Калина отговаря, че мечтата й за България е: “Да бъде културна страна. Да не самоизяжда от злоба и завист най-талантливите свои деца.” Аз също имам такава мечта. Затова ще продължавам да следя писането й.

Не, не съм съгласен, че всички българи са простаци. Не всички сме принизили своята душевност (и духовност) до консуматорския стремеж да заситим най-елементарните си потребности. Мнозина от приятелите ми не спадат към тази категория. Постоянно срещам и други, които не съм познавал и не са ми близки, но с които споделяме сходни ценности, мечти и нагласи. Сигурен съм, че са далеч повече отколкото си даваме сметка. За България има надежда…

В същото изглежда е убедена и Калина. Не пропускайте да прочетете интервюто с нея, което е публикувано в “Култура” на 4 февруари 2011 г. Там разказва за причините, поради които напуска L’Europeo, както и за надеждата й за България.

 

ПРЕПРАТКИ:

“Диктатура на клеветата” – статия от Калина Андролова в “Сега” (21 април 2011 г.)

Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес – интервю на Митко Новков в “Култура” (4 февруари 2011 г.)

“За интервюто на Калина Андролова в Култура” – публикация от Милена Фучеджиева в личния й блог (6 февруари 2011 г.)

“Калина Андролова: Интелектуално скопената нация е с брутално битие” – интервю на Нели Русева в електронното списание fortisimo.eu (14 октомври 2010 г.)

Като стана дума… за сектите и реакцията срещу тях

Ксенофобия

Надписът гласи: Той може и да не знае какво означава понятието "ксенофобия", но за сметка на това притежава пушка.

Нямах намерение да пиша относно варварската проява в Бургас навръх Цветница. Радо Марчев обаче обърна вниманието ми към няколко хубави публикации по темата и се замислих.

Не може да има цивилизован човек, който да оправдае такава проява на жестокост и простотия. Какво тогава дава увереност на групата хулигани с качулки, че могат безнаказано да бият мирни граждани, да смущават обществения ред, да чупят и рушат чужда собственост? Както bTV удачно коментира, впоследствие всички се разграничиха от инцидента и се оказа, че има жертви, но няма организатори и няма виновни. Нима?

Ще повярва ли някой, че тези хулигани не са били активно подпомогнати в своето вандалство? Възможно ли е подобна проява на варварство да се случи без извършителите най-малкото да са усещали морално насърчение от страна на останалите присъстващи (виж публикациите от сайта besove.com по-долу)?

В репортажа на bTV се вижда как представителите на ВМРО и фенклуба на “Нефтохимик” отказват да поемат всякаква отговорност за случилото се. От правна гледна точка това може и да им се размине, но възможно ли е да го приемаме за нормално? Само на мен ли ми прави впечатление лицемерието на представителите на ВМРО и фен-клуба на “Нефтохимик”? Кой упълномощава една партия да говори от името на всички граждани на Бургас? С какво право една група хора решава кой има място в нашата страна и кой не?

Watch this video on YouTube.

Достатъчно е съвсем бегло да прегледате коментарите под статиите за събитието в онлайн медиите, за да установите колко много коментари има в защита на извършителите. Дори и да приема, че всички тези коментари са дело на една пренебрежимо малка част от българите, които изразяват своите комплекси в интернет, подозирам, че има доста повече българи, които споделят нагласата им срещу сектите, и изобщо всички различни. Това е ксенофобия.

Аз не подкрепям Свидетелите на Йехова в техните вярвания. Тъкмо напротив, смятам, че са секта от класически вид, а вярванията им намирам за смешни и объркани. (Обърнете внимание на различните значения, които може да има терминът “секта”. Аз го използвам предимно в богословската му употреба на “група, която се е отделила от по-широкия кръг на християнството и претендира, че е единствено правата”.) Съгласен съм, че както всеки сбъркан светоглед, изповядван с безкритична посветеност (тук бих включил дори някои представители на евангелистките църкви, към които принадлежа и аз), и йеховистите биха могли да имат опасно влияние. На заблудите обаче се отговаря с истина и аргументи, а не с удари.

Какъв процент от българите изобщо знаят и разбират каквото и да било относно Свидетелите на Йехова? Каква част от онези, които се обявяват срещу сектите и всичко различно от православието, изобщо разбират християнството (отвъд беглите познания за няколко традиционни ритуала, които най-често имат твърде далечна връзка с християнското богословие)?

За един страничен наблюдател, тази случка само би потвърдила, че българите сме невежи, некултурни, комплексирани и съответно склонни да се наежваме срещу всеки и всичко различно. Ако искаме положението да се промени, тогава ще трябва всички заинтересувани – без оглед на религиозните си различия, политически пристрастия, икономически убеждения или културни нагласи – да полагаме още по-големи усилия за образоването и цивилизоването на нашия народ.

Затова ми е много приятно да видя колко много адекватни реакции има от страна на православни вярващи напоследък (виж статиите от Цветомира Антонова и Николай Паунов). Както цитирах К. С. Луис преди години:

Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините.

C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby

 

ПРЕПРАТКИ:

“ВМРО – Бургас срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация на сайта на ВМРО (16 април 2011 г.)

“Петима пребити на митинга срещу “Свидетели на Йехова”” – публикация в BurgasInfo.com (17 април 2011 г.)

“Петима пострадали и 10 арестувани при сблъсък между представители на ВМРО и на “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия в “Дневник” (17 април 2011 г.)

“Правозащитници настояха за реакция срещу побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Бият “Свидетели на Йехова” в Бургас” – статия от Мария Кехайова в “Труд” (18 април 2011 г.)

“Членове на ВМРО пребиха членове на “Свидетели на Йехова” в Бургас заради Исус” – статия в “Сега” (18 април 2011 г.). Това е първата публикация, която цитира представителите на ВМРО да казват: “Те проповядват, че Исус е разпънат седмица по-рано, което не е така! Това е и поводът за протеста – натрапването на фалшива и опасна религия…”

“Хелзинкският комитет: Случилото се в Бургас е брутален акт на религиозна омраза” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Зам.-председателят на ВМРО: Това, което се случи в Бургас е нормално” – статия в “Дневник” (18 април 2011 г.)

“Свидетелите на човешката глупост” – статия в “Капитал” (18 април 2011 г.)

“Ненормално” – коментар от Иван Бедров (18 април 2011 г.)

“Прокуратурата се зае с нападението на ВМРО над “Свидетелите на Йехова”” – статия от Павлина Желева в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“ВМРО: “Свидетелите на Йехова” да се забрани, за да няма повече крайни прояви” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Още една гражданска организация осъди побоя над йеховисти в Бургас” – статия в “Дневник” (19 април 2011 г.)

“Побоят над “Свидетели на Йехова” в Бургас – без организатори и без виновни” – репортаж на bTV (19 април 2011 г.)

“Евангелистите в България също осъдиха нападението над йеховистите в Бургас” – статия в “Дневник” (20 април 2011 г.).

“Призовавам ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник Джамбазки и да намери по-достоен председател на комисията по обществен ред в СОС” – публикация в блога на Иво Божков (20 април 2011 г.)

“Йеховистите не са желани в Бургас!!!” – репортажът (включващ документални кадри) излъчен от Dnes.bg

Пълният документален материал качен на besove.com Съвсем очевидно е, че видео материалът е заснет от хора, които самите нападатели припознават като свои. С каква цел?

“Пребиха пасторите на “Свидетели на Йехова” и разбиха молитвения им дом” – репортаж от Добромир Доскачаров (бесове.com) (17 април 2011 г.). Този сайт очевидно специализира в насърчаването на неграмотната ожесточеност срещу сектите.

“Как изглеждат подчинените и старейшините от „Свидетели на Йехова“” – репортаж от Добромир Доскачаров (19 април 2011 г.), от който съвсем ясно личи отношението на сайта, който защитава хулиганите.

Тенденциозен репортаж по ТВ “СКАТ”

Видео-коментар от Радослав Киряков, пастир на Първа евангелска съборна църква – Бургас

“Злободневни размисли” от Радостин Марчев (20 април 2011 г.). Авторът препраща към няколко чудесни материала по темата и разсъждава за реакцията или липсата на такава от страна на ръководството на БПЦ.

“Младото (старо) лице на екстремизма или какво се случва, когато омразата конституира общността” от Цветомира Антонова (19 април 2011 г.). Чудесна статия! Авторката пише от позицията на православна и призовава църквата към адекватна християнска реакция.

“Мила моя майно льо, юнак до юнака!” от Николай Паунов (18 април 2011 г.). Друга чудесна публикация в православния сайт Dveri.bg. Авторът остро критикува проявата, както и онези, които явно или скрито я подкрепят.

“Не! Този път не води към храма!” – статия от Мила в личния й блог Мила Мила (18 април 2011 г.) Още един човек, който задава точни въпроси!

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”?” – 1 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Причините за побоя над „Свидетели на Йехова”? – 2 част на предаването “Бодилник” по TV7 излъчено на 19 април 2011 г.

“Следите остават (ВМРО и Свидетели на Йехова)” – статия от Лидия Стайкова в личния й блог Полетът на костенурката (19 април 2011 г.) Освен с адекватната си позиция, статията е забележителна и с това, че видимо доказва нагласите във ВМРО, които очевидно одобряват погрома.

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Кратка, но чудесна статия!

“Днес съм Свидетел на Йехова” – статия от Петя Кирилова-Грейди в личния й блог OpenlyFeminist (18 април 2011 г.) Същата статия както по-горе. Препращам и към това копие, заради коментарите отдолу.

“ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус” – статия в блога на Шлемовеец (19 април 2011 г.) Обърнете внимание как разобличава лицемерието на ВМРО!

“Гамени срещу “християни”” – статия в Webcafe.bg (19 април 2011 г.) Още един автор, който не намира реакцията срещу “Свидетелите на Йехова” за нормална.

“Биячите на богомолци в Бургас вече са “установени”” – статия в Webcafe.bg (20 април 2011 г.)

“ДЕКЛАРАЦИЯ по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.” от адв. Виктор Костов. Декларацията беше разпространена сред широк кръг от хора и след като е била подписана от доста организации, трябва да е била изпратена до съответните институции на 20 април 2011 г.

Отворено писмо от Обединени евангелски църкви в България (20 април 2011 г.)

Покана за пресконференция “РЕЛИГИОЗНАТА ОМРАЗА СРЕЩУ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА И ДРУГИТЕ НЕТРАДИЦИОННИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ” (21 април 2011 г.)

Като стана дума… Колко святи можем да очакваме да са пастирите?

В самия край на втората глава от “Святостта на Бога” от Р. Ч. Спроул, попаднах на следния откъс, който чудесно изразява неща, за които и аз съм мислил. Думите по-долу са в контекстта на срещата на Исайа с Божията святост, описана в Книгата на пророк Исайа, гл. 6. (Тъй като не разполагам с българското издание под ръка, преводът на цитата е мой.)

Никой църковен служител не е достоен за своето призвание. Всеки проповедник е уязвим към обвинения в лицемерие. Всъщност, колкото по-вярно даден проповедник се придържа към Божието Слово в своето проповядване, толкова по-лесно ще може да бъде обвинен в двуличие. Защо ли? Понеже колкото повече се придържа човек към Библията, толкова по-висок е и стандартът на посланието, което проповядва. А колкото по-извисени са изискванията в проповедта, толкова по-малко е възможно самият проповедник да ги изпълнява в живота си.

Кръстова гора

Кръстова гора

Вътрешно се смущавам всеки път когато проповядвам в някоя църква за святостта на Бога. Това е така, понеже предусещам реакцията на слушателите си. Те ще излязат от храма убедени, че току-що са били в присъствието на един свят човек. Само защото са ме чули да проповядвам за святостта, стигат до заключението, че сигурно и аз съм толкова свят, колкото и посланието, което проповядвам. В такива случаи ми идва да изкрещя: Горко ми!

Опасно е да се приема за даденост, че само защото даден човек има интерес към изследване на темата за святостта, то от това следва, че самият той е свят. Тук има известна ирония. Сигурен съм, че причината така да жадувам да изуча Божията святост се крие именно във факта, че не съм свят. Аз съм нечестив човек. Образно казано прекарвам повече време извън храма, отколкото вътре в него…

Р. Ч. Спроул, “Святостта на Бога” (изд. Динамик консулт, 2001 г.)

Ценното в думите на Спроул по-горе е усещането за реалността и неизбежния контраст, който се наблюдава между Божиите ценности (изразени в Библията) и живота на дори най-ревностния проповедник. Ако се заблуждаваме, че съществува проповедник, който живее всичко това, за което проповядва, то или имаме твърде занижена представа за посланието на Библията, или пък сме отчайващо наивни по отношение на човешката природа.

През последните месеци имах доста поводи да мисля за това, докато наблюдавам отстрани шумотевицата, която се вдига от една група “евангелисти” (ръководени от пастирите Георги Бакалов и Ангел Пилев) срещу друг “евангелистки” пастир (Васил Еленков) и онези, които го подкрепят. Нямам намерение да коментирам кой прав и кой крив. За разлика от мнозинството от разгорещено обвиняващите и защитаващи едната или другата страна, аз съм прекарал целия си досегашен живот в средите на евангелистките църкви. Първите 12 от тези години бяха в периода на комунистическата власт. Освен това, пастири са били и дядо ми, и баща ми. Поради това знам много от нещата, които сега се споменават като големи компромати. Известни са ми и много други “факти”. Това до голяма степен ме е направило силно циничен по отношение на всякакви претенции към нравствен авторитет от страна на пастири и всякакви други религиозни водачи. Мисля си, че поне донякъде ме е направило и реалист.

Приемам безусловно, че всяка истина си заслужава да бъде извадена наяве. Ако някой предявява претенции, които не са обосновани с оглед на живота му, то такъв човек си струва да бъде разобличен. Друг е въпросът как, кога и от кого. Не ми харесва когато това става в контекста на поляризирането на “добри” и “лоши”. Когато на евентуалното лицемерие на едни е противопоставено чувството за себеправедност на други. Когато единият лагер започва да обрисува противниците си с оглед единствено на техните недостатъци, а вижда себе си в ролята на Божии пророци. В резултат на подобно наивно разследване неизбежно най-голямата жертва ще бъде истината.

За съжаление, наблюдавайки реакциите на повечето участници в тази патардия, единственият ми извод е, че твърде голяма част от българските евангелисти сме отчайващо наивни, с изключително плитко разбиране за действителността и християнството. Имаме въпиюща нужда да се образоваме и задълбочим мирогледа си, но вместо това продължаваме да търсим байрактари, които да ни поведат към “светлото бъдеще”. Горко ни, наистина!

Не бих искал изобщо да засягам и темата за ниската култура и грамотност, които са очевидни. В резултат на цялата тази шумотевица лъсва действителното положение в българските евангелистки среди. Самозабравили се в своя малък свят, ние си мислим, че се борим срещу Сатаната за някакви висши каузи, докато в действителност сме едни слабообразовани и със свити душички объркани хорица, които се лутат напред-назад в напразно търсене на някой или нещо, които да ни накарат да се почувстваме значими.

Разбира се, че има изключения. Естествено, че горните редове не представят цялата картина на случващото се в българските евангелистки църкви. Но си струва да се изправим и срещу тази част от истината очи в очи.

 

ПРЕПРАТКИ:

Не препоръчвам на никого да си цапа съзнанието и губи времето с глупостите, които се изписват в хода на гореспоменатата шумотевица около кампанията срещу п-р Васил Еленков. Ако обаче прецените, че имате що-годе трезв ум и основателна причина, тогава може да използвате следните препратки

http://on.fb.me/gjxo3x – Facebook страницата “Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм” (грешката с определителния член е в оригинала :-))

http://tonyelenkov.blog.bg/ – Блогът на п-р Анатолий Еленков, син на п-р Васил Еленков

http://angelmision.blogspot.com/ – блогът на п-р Ангел Пилев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Изявление на епископ Петър Георгиев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_10.html – Изявление на п-р Янко Добрев

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html – Протокол от заседание на НС на НАОБЦ (8 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към НС на НАОБЦ (16 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/p/blog-page_4232.html – Открито писмо от епископ Петър Георгиев

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_18.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към епископ Петър Георгиев (18 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_9231.html – Декларация от членове на Националното пастирско общение (същата като по-горе, но публикувана в блога на п-р Ангел Пилев – “интересни са коментарите”)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_4387.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (18 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html – Декларация от мразещите зимата – своеобразен отговор от п-р Ангел Пилев към декларацията на националното пастирско общение (19 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html – “Еретик или мошеник” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (21 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_5304.html – Отговор от п-р Ангел Пилев към Декларация на пастирското общение (21 февруари 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/02/blog-post_23.html – Изявление на епископ Васил Еленков (23 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html – Отговор от п-р Ангел Пилев (26 февруари 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/blog-post.html – “Да му запишем партийно наказание” – публикация в блога на п-р Ангел Пилев (12 март 2011 г.)

http://angelmision.blogspot.com/2011/03/15032011.html – Открито писмо до ръководството на ОБЦ (15 март 2011 г.)

http://on.fb.me/f9MhdM – съобщение за предстоящо провеждане на Национален форум “Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения” (4 април 2011 г.)

– http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Изявление от епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/ostavkata-na-episkop-vasil-elenkov.724309 – Оставката на епископ Васил Еленков (4 април 2011 г.)

http://tonyelenkov.blog.bg/drugi/2011/04/07/stanovishte-ta-ns-na-na-obc.724313 – Становище на Националния съвет на Национален алианс Обединени Божии църкви (НАОБЦ) (5 април 2011 г.)

http://naobc.blogspot.com/2011/04/23-2011.html – Становище на адв. д-р Виктор Костов (5 април 2011 г.)

http://www.trinity-bg.org/papers/diploma/index.php – Дипломна работа на Данаил Радков на тема: “Предпоставки и фактори обуславящи църковния растеж на Българска Божия Църква – София, през периода 1985-1995 г.”