Живея. Мисля. Пиша.

Харесах си книги

щанд с новоиздадени книги в книжарница "Сиела"В неделя на обяд надникнах в книжарница “Сиела” в Mall of Sofia и почти се разтреперах (е, преувеличавам малко 😀 ) като се изправих срещу цяла стойка хубавичко наредени екземпляри от новия роман на Умберто Еко, който са издали на български преди броени дни. Казва се “Пражкото гробище” (Издателство “Бард”, 2012 г.) и е с твърди корици. Може да не се съмнявате, че искам да го прочета колкото е възможно по-скоро. Книгата може да се закупи от сайта на издателството с отстъпка от 20%.

След това продължих да разглеждам изложените новоизлезли книги и попаднах на още няколко, които събудиха интереса ми. Никога не бях чувал за Феликс Палма и неговата “Картата на времето”, но анонсът ме грабна. На Джулиан Барнс съм почитател още от времето на “История на света в 10 и половина глави”, а сюжетът на новоиздадената “Предчувствие за край” звучи привлекателно. Дафни дю Морие пък свързвам основно с приключенски любовни романи (като “Странноприемница „Ямайка“” например), така че “Куклата” обещава да ми разкрие друга нейна страна.

Оказва се, че съществува нещо като “шведска вълна” в съвременната (предимно популярна) литература. Не съм чел още трилогията “Милениум” на Стиг Ларшон, но отдавна съм сложил в списъка си с пожелания едно криминале на Ю Несбьо. Сега открих “Хипнотизаторът” на семейната двойка, която пише под псевдонима Ларш Кеплер. За Хенинг Манкел пък се твърди, че е най-превежданият шведски автор в момента. Новоиздаденият му криминален трилър “Човекът от Пекин” е двайсети поред в кариерата му. Камила Лекберг също е шведка, а първият й роман “Ледената принцеса” току-що е издаден и на български. (Очевидно и българските издатели яхват вълната на интереса към шведските кримки…)

Освен това ми направиха впечатление “Законът” на Владимир Зарев, който се оказва трета част на трилогия, чийто първи две части са озаглавени “Битието” и “Изходът”. Обичам дълги книги и епични романови поредици, така че сигурно ще се опитам да я прочета. В читателския клуб “Край камината” наскоро прочетохме “Зимно пътуване” на Амели Нотомб и си казах, че искам да прочета поне още няколко от книгите й. На български току-що беше издадена нейната “Атентат”. Преди много години за първи път прочетох “Щастливият принц” на Оскар Уайлд в едно архивно издание от началото на XX век. Чак преди няколко години прочетох тези приказки и на английски. Сега възнамерявам да ги купя, за да ги четем със сина ми. “Паяжината на Шарлот” от Е. Б. Уайт е страшно известна книжка за деца в англоезичния свят, а аз никога не съм я чел.

Накрая, издали са роман на Олдъс Хъксли, за който също не бях чувал – “Геният и богинята”. И макар и все още (за мой срам) да не съм чел нищо от Илия Троянов, определено искам да прочета новата “Кучешки времена. Революцията менте 1989”.

В крайна сметка успях да се измъкна от книжарницата без поражения върху съдържанието на портфейла ми.  😀 Все пак от началото на годината досега с Катрин вече сме купили около 20 книги.

Какво прочетох през 2011 г.?

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Малка част от библиотеката в читалнята на The Marion E. Wade Center, където през лятото на 2004 г. прекарах месец и половина в изучаване на апологетиката на Дж. К. Честъртън.

Към края на 2010 г. реших, че би било добре да си записвам кога съм завършил дадена книга. По този начин бих имал възможност да преценявам “от високо” какво съм прочел през дадена година. Записвам си и кога започвам дадена книга. Това ми е полезно, тъй като често започвам нови книги без да съм завършил старите (което най-често налага да започна първите отначало).

В началото нямах изграден навик и пропуснах да запиша известен брой книги. През последните шест месеца обаче мога да се похваля, че съм записал абсолютно всяка книга, която съм прочел. По-долу може да видите книгите, които успях да запиша в последните месеци на 2010 г., а след това и книгите, които съм успял да прочета през 2011 г. (препратките водят към страницата за съответната книга в личния ми каталог в LibraryThing).

2010 г.

Elizabeth Kostova – “The Historian” (завършена на 31 октомври 2010 г.)

Patricia Cornwell – “The Scarpetta Factor” (завършена на 9 ноември 2010 г.)

John Grisham – “The Client” (завършена на 22 ноември 2010 г.)

Clive Cussler – “The Navigator” (завършена на 2 декември 2010 г.)

Емилио Салгари – “Последните флибустиери” (завършена на 8 декември 2010 г.)

Ian Rankin – “The Complaints” (завършена на 19 декември 2010 г.)

2011 г.

Ken Follet – The Pillars of the Earth (завършена на 23 януари 2011 г.)

Patricia Cornwell – Predator (завършена на 30 януари 2011 г.)

Tom Clancy – The Cardinal of the Kremlin (завършена на 19 март 2011 г.)

Patricia Cornwell – The Front (завършена на 24 март 2011 г.)

Clive Cussler and Dirk Cussler – Treasure of Khan: A Dirk Pitt Novel (завършена на 9 април 2011 г.)

Jack Higgins – Without Mercy (завършена на 10 април 2011 г.)

Ian Rankin – Knots and Crosses (завършена на 16 април 2011 г.)

Michael Connelly – The Fifth Witness (завършена на 18 април 2011 г.)

David Baldacci – The Whole Truth (завършена на 2 май 2011 г.)

Svetlin Stratiev & Nickolai Stoilov – The Ph. D. Horror Story (завършена на 16 май 2011 г.)

Craig J. Hazen – Five Sacred Crossings: A Novel Approach to a Reasonable Faith (завършена на 6 юни 2011 г.)

Charles Portis – True Grit (завършена на 10 юни 2011 г.)

John Grisham – Theodore Boone (завършена на 13 юни 2011 г.)

Rana Dasgupta – Solo (завършена на 8 юли 2011 г.)

Patricia Cornwell – Port Mortuary (завършена на 4 август 2011 г.)

Петдесет велики разказвачи – том първи, сборник с разкази (завършена на 18 август 2011 г.)

John Grisham – The Confession (завършена на 31 август 2011 г.)

Peter Robinson – Wednesday’s Child (завършена на 5 септември 2011 г.)

Леа Коен – Сбогом, Брюксел (завършена на 11 септември 2011 г.)

Ismail Kadare – Chronicle in Stone (завършена на 23 септември 2011 г.)

Марио Варгас Льоса – “Леля Хулия и писачът” (завършена на 21 октомври 2011 г.)

Нийл Геймън – “Книга за гробището” (завършена на 31 октомври 2011 г.)

Астрид Линдгрен – Карлсон, който живее на покрива (завършена през ноември 2011 г.)

От всичкото това старателно записване става ясно, че през 2011 г. съм прочел (завършил) общо 23 книги, т.е. по-малко от една на две седмици. От тях поне 13 са криминалета или трилъри, т.е. “лека” литература. Видно е, че “сериозна” художествена литература съм започнал да чета определено в резултат на основаването на читателския клуб “Край камината”. Това е добре. Означава, че поне за мен лично клубът има смисъл. :-)

При най-повърхностно сравнение със списъка на книгите, които съм започнал, но все още не съм завършил, става ясно, че богословската, философската, бизнес и техническата литература просто не я завършвам. Или поне през последната година е било така. Това е лесно обяснимо. В действителност съм стигнал почти до края на много от въпросните книги, но не искам да ги завърша, защото не чувствам, че съм готов за това. Иска ми се не просто да ги отметна като прочетени, а да съградя наученото от тях в нещо по-масивно, което да остане за по-дълго време. Т.е. поне да им напиша подробни рецензии. А много от тях са стимулирали мисленето ми по такъв начин, че искам да ги използвам за основа на поредица от публикации. Само че тази година за пореден път не успях да си наложа да пиша редовно в блога си.

По тази причина едно от желанията ми за новата година е не само да пиша редовно в “Из чаршията”, но и да не оставям прочетена книга без рецензия. Ще бъде трудно…

Иначе нямам амбиция непременно да чета повече. Най-после започвам да усещам, че не съм вече подвластен на това подтискащо желание да прочета всичко или поне все повече и повече. Предпочитам малко, но обмислено, отколкото просто количество. Както съм писал и преди, двете заедно не мисля, че е възможно да се съчетаят.

А как е при вас? Какво място заемат книгите в живота ви? Какво четете? Какви са амбициите ви в тази насока за новата 2012 г.?