Живея. Мисля. Пиша.

За Жозе Родригеш душ Сантуш като апологет

Каквото и да си говорим, за вярващите-монотеисти въпросът за Сътворението и противопоставянето наука-религия си остава особено интересен. Аз лично смятам, че по-голямата част от изписаното (и изговореното) по темата само внася по-голямо объркване, и затова се стремя да си гледам работата и да се занимавам с по-съществени въпроси. Но от време на време някой отново привлича интереса ми.

Късно снощи Влади Райчинов е пуснал препратка на стената на читателски клуб “Край камината” към статия от Жозе Родригеш душ Сантуш. Съобщава и за настоящата визита на автора в България по случай представянето на новата му книга “Седмият печат”. Не съм чел нищо от Сантуш досега, но резюмето на последната му книга ме заинтригува. Обичам да чета трилъри, които се занимават с актуални въпроси. Сравненията с Дан Браун не ме изпълват с доверие, но пък е хубаво, че самият автор не се стреми към тях. С други думи, ако сте чели нещо от Жозе Родригеш душ Сантуш, споделете впечатленията си в коментарите под публикацията.

Иначе в статията си от април миналата година, Сантуш взима повод от предстоящите (по онова време) да излязат две книги – “The Grand Design” на Стивън Хокинг и “The Einstein Enigma” (на български е издадена под заглавието “Божията формула”) от самия Сантуш. Той повдига въпроса за това какво точно можем да очакваме, когато се опитваме да намерим доказателство за Бога чрез научни средства. Най-просто казано, с помощта на науката можем да установим дали в съществуващия свят се забелязват признаци за разумна и целеустремена първопричина. Според Сантуш, сложността на света около нас недвусмислено свидетелства, че е дело на разумна и целеустремена творческа сила. Всеки човек ежедневно прилага подобна логика по отношение на предметите, които ни заобикалят. Например, ако намеря изпусната на земята химикалка, аз приемам за даденост, че тя е била произведена от разумно същество, а след това по някакъв начин се е озовала на земята. Всичко, което ни е известно за света, ни кара да мислим, че химикалки не се появяват от само себе си от нищото. Защо обаче – пита Сантуш – не мислим така, когато се вгледаме в едно цвете? Защо приемаме за даденост, че цветята са просто част от природата, която от своя страна се е зародила от само себе си? Нима едно цвете не е далеч по-сложно от химикалка?

По-нататък авторът прави аналогия с телевизор. От една страна на въпроса “Какво представлява телевизорът?” може да се отговори като се разглоби съответното устройство и се изброят съставните му части. Такова обяснение обаче съвсем не би било пълно. Телевизорът включва канали, програми, водещи, актьори, реклами и множество други неща, без които той би останал устройство без приложение. По същия начин учените често обясняват вселената единствено чрез съставните елементи на материята. И са прави, но това е само една част от обяснението. Естествените науки се занимават с “хардуера” на вселената, но не могат да ни кажат много за “софтуера”. Проблемът, според Сантуш, се крие в гледната точка. По същия начин, по който една мравка, която се разхожда по килима, не може да забележи сложните му шарки, които съставляват цяла картина, така и учените понякога не забелязват сложния дизайн, който вселената всячески демонстрира. Този дизайн насочва погледа ни към Бога.

В своя роман “Божията формула”, Сантуш изглежда се позовава на постиженията на науката, за да покаже, че вселената е така точно пригодена за живот, че това не може да се обясни по никакъв друг начин освен с наличието на разумен създател, т.е. Бог. В статията си, авторът противопоставя това заключение на теориите на Хокинг, който обяснява цялата тази прецизна пригоденост за живот с чиста случайност. В крайна сметка, пише Жозе Родригеш душ Сантуш, кое обяснение ще изберете зависи изцяло от вас. Но не е ли по-простото заключение (и тук авторът вероятно се обляга на “бръсначът на Окам”) онова, на което не се налага да постулира наличието на множество алтернативни вселени (както прави в книгата си Хокинг), а просто следва изпитаната в ежедневието логика, че зад разумно функциониращата материя винаги стои разумно разсъждаващ творец?

“Не забравяйте” – пише Сантуш – “ние сме само мравки, които се разхождат по килим. Това, което се опитвам да направя в своя роман, е да ви дам нова гледна точка, от която да погледнете към вселената.”

Може ли това да бъде успешна апологетика? Зависи. Чест прави на автора, че поне в статията си не говори за “доказване” на Бога. Защото недвусмислено и необоримо доказателство за съществуването на Бога надали съществува. Ако човек предварително е предубеден срещу наличието на Бог, тогава няма аргумент, срещу който да не може да се издигнат възражения, или най-малкото да бъде игнориран. Така че не се втурвайте да четете “Божията формула” с идеята да откриете подобно доказателство. А доколко аргументите в полза на “дизайна” и творецът, който стои зад него, са убедителни, това само времето ще покаже.

А вие какво мислите по въпроса?

Искате ли да четем заедно?

 

Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html

Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене преди осем години се сближихме с жената, която после стана моя съпруга.  :-)) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.

Както и да е, миналата седмица очите ми се отвориха…  :-) Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провежда вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Започвам читателски клуб. Ето и подробностите:

Читателски клуб “Край камината”

  • Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели.
  • Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание.
  • Срещите на клуба ще са веднъж месечно като на всяка среща ще се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка.
  • Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче не сте имали възможност да прочетете цялото (или дори част от) произведение, или пък идвате за първи път, сте все така добре дошли!
  • Предложения за заглавия, които да четем и обсъждаме заедно са добре дошли, но в крайна сметка аз като модератор на дискусиите ще имам крайната дума. На този етап предвиждам да четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава. Може да четем и произведения, които са се доказали като класически в световния литературен канон.

Първа сбирка: четвъртък, 7 юли 2011 г.

Продължителност: от 18:30 до 20:30 ч.

Място: на втория етаж на сладкарница “Вила Росиче” (ул. “Неофит Рилски” 26, гр. София, виж тук)

Прочетете: “Соло” от Рана Дасгупта

Моля, ако възнамерявате да участвате в първата ни сбирка, потвърдете присъствието си на страницата на събитието във Facebook!

За начало на нашия клуб избрах втория роман на Рана Дасгупта поради връзката му с България, както и поради факта, че авторът се утвърждава като един от забележителните съвременни автори на английски език. Книгата е малко по-дълга (416 стр.) отколкото бих предпочел, но пък шрифтът е едър, а и като роман се чете леко. Все пак разполагаме с цял месец дотогава. Може да намерите този роман в повечето книжарници в страната, както и тези в интернет. Ако имате трудности в това отношение, пишете ми!

Ако идеята за читателския клуб ви допада, станете членове на групата ни във Facebook: http://www.facebook.com/home.php?sk=group_208908095814679 По този начин дори да нямате възможност да присъствате на някоя сбирка, пак ще сте в течение с това кои книги четем и къде/кога ще се съберем отново. Разбира се, ако имате приятели и познати, които биха се заинтересували, поканете и тях!