Живея. Мисля. Пиша.

Тодор Велчев накратко за връзката между наука и религия

Миналата седмица (10 май 2010 г.), Студентският съвет на Бургаския свободен университет организира дискусионна лекция на тема “Проблемът наука – религия като феномен на модерната епоха”. Лектор е бил кумът, Тодор Велчев. За съжаление, записите (аудио или видео) от самата лекция все още не са достъпни.

На сайта на радио Дарик обаче може да се прочете кратко представяне на лекцията и да се чуе сбито интервю с Тодор. Интервюто е било твърде кратко (макар и да става ясно, че до нас е достигнал редактиран откъс от него), за да може да съдържа нещо твърде значително, но все пак има няколко интересни момента. На първо място Тодор подчертава, че фундаменталното противопоставяне между наука и религия, което се приема за даденост в наше време, в действителност е сравнително скорошен феномен – от последните два или три века. Това би трябвало да повдигне въпроса защо образованите хора в предишни времена не са виждали същото противоречие? После Тодор споменава, че по всичко изглежда въпросът за противопоставянето на наука и религия не е много актуален за днешните студенти. Като че ли намеква, че причината за това може да се търси в липсата на стремеж у днешните млади хора да осмислят докрай и последователно своя светоглед. Чудя се, дали наистина съвременният млад човек разсъждава по-малко или пък по-скоро изхожда от съвсем различни начални презумпции, които предопределят интереса към други въпроси?

ВРЪЗКИ
Страницата на събитието във Facebook.
Профилът на Сдружение ХАРТА във Facebook.
Съобщението за събитието на сайта на Сдружение ХАРТА.
Интернет списанието на Сдружение ХАРТА.

Как да тълкуваме Библията правилно?

Тези дни се включих в онлайн дискусия озаглавена “Как да тълкуваме Библията правилно!” (удивителният знак в края очевидно е израз на убеждението на единия от участниците, започнал дискусията, че единствен се намира в положение да поучава другите). Намирам я както за доста полезна, така и за изключително забавна.

Забавна, защото е неимоверно смешно да се наблюдава разговор между хора, които изхождат от толкова различни начални позиции, но по всичко изглежда (поне някои от участниците) не си дават сметка за това. Удивително е как някои хора приемат своя светоглед за даденост и като че ли през ум не им минава, че гледната им точка е само една между много други, а може би дори и не е най-вярната. За пореден път си давам сметка, че българската ни култура и образователна система не ни насърчава да дискутираме и спорим разбрано. Като че ли затова в българското интернет пространство споровете скоро прерастват в лични нападки и кардинални обвинения. А дебатите свързани с Библията и богословието са едни от най-ожесточените изобщо.

От друга страна намирам въпросната дискусия и за много полезна. Именно, защото позволява да извадим презумпциите си наяве и да се опитаме да ги разгледаме отстрани – през очите на събеседниците си, които изхождат от съвсем различни отправни точки. А от това имаме нужда всички, не на последно място аз самият. Както и да е, оставям сами да разгледате дебата, ако представлява интерес за вас, а по-долу ще се опитам да представя донякъде причините за моя подход към тълкуване на Библията.

По време на сутрешното богослужение в моята църква вчера сутринта, срещнах повод отново да се върна към въпросите, зададени в споменатата вече дискусия. Мой близък приятел очерта структурата на посланието на ап. Павек към римляните. В края на изложението си спомена едно свое наблюдение, което призна, че още не е обмислил подробно, но все пак предлага на вниманието ни. Ставаше дума за това, че посланието към римляните най-общо може да се раздели на две части – доктринална и практическа. Т.е. 1-8 гл. на посланието засягат преди всичко доктринални въпроси като изкуплението, общото и специалното откровение, и т.н., докато 9-16 гл. засягат повече практическото приложение, което следва от въпросните доктрини за живота на църквата и отделните вярващи. Моят приятел беше забелязал своеобразен паралел между тази структура и фактът, че първите осем стиха от т. нар. притча за блудния син (Лука 15:11-32) описват състоянието на сина, който възстава срещу авторитета на баща си, а останалите осем стиха описват неговото разкаяние и възстановяването на взаимоотношенията му с неговия баща. (Има вероятност да не съм разбрал добре наблюдението на моя приятел, защото въпросната история в Лука очевидно е разказана в повече от шестнадесет стиха. Скоро ще разбера.) Трябва да призная, че естествената ми реакция беше вътрешно да възразя и да си кажа: “Но какво от това? Това нищо не значи.” Действително, ако въпросното наблюдение е вярно, то какво е неговото значение?

Първото, което ми прави впечатление е, че се прави паралел между брой на глави и стихове, докато в оригиналните манускрипти такова напълно отсъства. Съвременното деление, което виждаме в своите екземпляри на Новия Завет, е въведено чак преди няколко века. Т.е. подобен паралел би бил напълно невъзможен през по-голямата част от историята на християнството. Второ, сравнява се структурата на откъси от двама различни автори. Не можем да бъдем сигурни, че ап. Павел е чел Евангелието от Лука, а имаме основания да смятаме, че то е написано преди посланието му до римляните. Тук някой сигурно би запитал: “Какво от това? Нима не е възможно Святият Дух да е направлявал двамата автори, както и онези, които са въвели разделението на глави и стихове векове по-късно, така че в крайна сметка до нас да достигне въпросният структурен паралел?” Разбира се, това е съвсем възможно, но въпросът ми остава същия: “Какво от това?” В края на краищата, въпросното наблюдение е любопитно, но не ни съобщава нищо ново. Нищо, което не сме знаели и без него. Какво значение има тогава?

Задавал съм си този въпрос и преди. Факт е, че много от приятелите ми се възхищават на разкриването на подобни паралели, докато аз ги намирам за безсмислени и загуба на време. Чудя се защо е така. Преди няколко месеца някои от най-близките ми приятели се възхитиха на “откритията” на Чък Мислър, който забелязва в имената от родословието в Битие 5 гл. “скрита” благата вест. (Цялата теория на Мислър може да видите в клиповете по-долу, както и да прочетете на собствения му сайт.) Аз намирам тази разработка отблъскваща именно заради своята привлекателност. Зрителят/слушателят/читателят е подтикнат да се възхити от гениалността на Бога, който е успял да скрие така умело своето послание. Изложението обаче почива на отвратително невежество и изкривяване на фактите на езика и тълкуването. Най-малкото, тези имена могат да се преведат и по друг начин, и за повечето от тях ние нямаме индикации от текстта кой превод именно е съответствал на намеренията на онези, които първоначално са наименували дадената личност. Освен това, нищо в Библията и в древната израелска история не ни подсказва, че първочаналният автор (или автори) на Битие са имали намерение да скриват подобни послания в повествованията си. Нямаме индикации и от Бога, че очаква да тълкуваме по подобен начин неговите Свещени Писания.

Преди години пък слушах изложението на един холандец, който твърдеше, че всяка една от 66-те гл. на книгата на пророк Исайа съответства на посланието на една от 66-те книги в Библията. Забрави да спомене обаче, че делението и редът на книгите в нашите протестантски издания на Стария Завет се различават много от онези, които евреите са имали векове наред, както и че редът на книгите в протестантските издания на Новия Завет се различава от този в православните и католически издания.

Предполагам, че липсата ми на ентусиазъм и скептицизмът ми спрямо подобни подходи на тълкуване се дължат на средата, в която съм израснал. Цялото си детство прекарах обграден от протестанти, между които често се чуват подобни наблюдения и тълкувания (между православните и католиците са може би още повече, но аз тук говоря само за своята среда). Допускам, че с хода на времето постепенно съм започнал да виждам субективността, както и безплодието на тези “напъни”. Сигурно ми е омръзнало да се “прехласвам” пред едни и същи изводи, само че изказани или “разкрити” по различен начин. Когато започнах да чета академична богословска литература и да вниквам в сложността на тълкуването на библейския текст си дадох сметка, че тази сложност съответства на сложността на Божието естество, както и хармонизира с начина, по който Бог е избрал да се разкрие – чрез писанията на човеци, живяли и писали в конкретна епоха, на кокретен език и като представители на конкретна култура. Именно по тази причина се стремя да разбера колкото е възможно повече от онова, което онези автори са разбирали за Бога и са имали предвид да се разбира от писанията им. Разбира се, никой от тях не е имал изчерпателна представа за Бога, нито пък очаквам аз някога да получа такава. Но запознаването с тяхната гледна точка ми помага да надхвърля донякъде ограниченията на своите собствени епоха и култура.

В заключение, не отричам правото на всеки да се интересува от най-различни аспекти на библейския текст, както и правото да прилага творческа интерпретация. Може би с времето ще открия, че паралелът, който моят приятел вижда между притчата в Лука 15 гл. и структурата на посланието към римляните има повече значение, отколкото допускам в момента. На този етап обаче, намирам за далеч по-полезно да изследвам какво точно е имал предвид Исус с тази притча и какво точно е искал да разберат читателите му в Рим ап. Павел.

П.П. Преднамерено оставих въпроса от заглавието без отговор. Не съм сигурен, че дори намирам тази формулировка на въпроса за удачна. В крайна сметка, кой друг освен самият автор на даден текст може да каже дали едно негово тълкувание е правилно или не? Разбира се, аз съвсем не съм релативист и смятам, че разполагаме с достатъчно информация да преценим дали едно тълкувание вероятно е по-точно или не. Но тези наши преценки ще бъдат винаги относителни и неокончателни. Това обаче, на практика, не е никак малко. Когато човек се заеме да тълкува даден откъс от Библията, скоро си дава сметка, че през вековете е хвърлен толкова много труд, че благодарение на това всяко следващо поколение може да знае повече, както и да има по-голяма убеденост относно относителната точност на своите заключения.