Живея. Мисля. Пиша.

Изборите са добър показател за зрялостта на народа ни: не можем само с кампании да надскочим нивото си

Преди малко повече от седмица писах в блога си за незрялостта и липсата на реализъм у мнозинството от българите – дори и най-интелигентните такива. Ето няколко примера от моя списък от приятели във Facebook днес:



“Koito ne iska da glasuva da ne jivee v Bulgaria, taka smqtam az.” – млада майка



“Хакнаха сайта на Сергей Дмитриевич. http://bit.ly/Phgd9 Наистина красиво :)” – евангелистки пастор



“Поздрав от Бай Мангау за всички, които ще отидат в неделя за гъби вместо до избирателната секция: http://abonat.net/ipicture/” – млад българин



“В неделя ще гласувам с недействителна бюлетина като израз на желанието ми да участвам в изборите и пълната липса на свежи и адекватни лица, на които да поверя гласа си.” – младата и образована българка М. Х.


В отговор на горното съобщение, под него се разрази следния дебат:


(Трима харесват това: младата и образована българка Й. Г., младият и образован българин Х. Х. и трета българка Г. Щ., която не познавам)
българката Т. П. в 01:03ч. на 04 юли:
“I misli6, che tova shte pomogne?! A posle ot kogo shte se oplakva6 nai-mnogo?! MISLI!”
българинът Л. М. в 01:08ч. на 04 юли:
“Гласувай за някого, невалидната пак отива при тези, които я искат!”
младият и образован българин Х. Х. в 07:24ч. на 04 юли:
“Не, не отива, но гласовете на негласувалите отиват. И аз ще направя същото.”
българинът Л. М. в 07:28ч. на 04 юли:
“Аз примерно не съм съгласен да управляват турци. И ще гласувам за партия ************ само и само да се противопоставя на онези автобуси, които идват в деня на изборите! Ако пусна невалидна бюлетина, тя отива някъде си и по никакъв начин не засилвам мнозинството на другите партии.”
младият и образован българин Х. Х. в 08:08ч. на 04 юли
“Аз пък не искам да ни управлява който и да е от сегашните, независимо турци, царя, сините или комунистите. Затова и няма да гласувам за никого, а ще задраскам всички. Наистина нищо няма да се промени, но и вашите решения, и моето са въпрос на два различни възгледа, всеки да направи така, както смята, че е редно. Но нека гласува, дори и да не иска за никого, като зачеркне всички. Това също е гражданска позиция. Аз смятам, че няма хора в партия ************, които да са по-добри от турците и в частност Доган, за да мога да гласувам за тях като за по-малкото зло.”
българката Е. Д. в 09:11 ч. на 04 юли:
“е не,не,не е това пътят…Помисли!:)”
българката Г. Щ., която е харесала първоначалното съобщение, в 09:40ч. на 04 юли:
“Това е добър начин да покажеш протест и реална позиция (по-адекватен начин от това да не гласуваш изобщо!). Лошото е само, че никой няма да се трогне от това.. Според мен е добре да избереш тези, които ти се струват най-малко недостойни.. Усмивки!”
не съвсем младият, но интелигентен българин-бизнесмен Г. С. в 09:47 ч. на 04 юли:
“Мартин Димитров е свежо лице според мен. Освен това не обръщай толкова внимание на лицата, колкото на принципите.”
младата и интелигентна българка Я. К. в 11:41ч. на 04 юли:
“Да, има разлика между негласуването и пускането на невалидна бюлетина. При второто не правиш нищо, хабиш си времето, хабиш времето на хората от съответна избирателна секция, продължаваш да мърмориш, тровиш си нервите и същевременно се мислиш за особено оригинален и голем герой. Особен парадокс нали? Всъщност си оставаш същия обществен бацил, който не поема отговорност за нищо, а продължава да дава акъл.”
Я. К. в 11:41 ч. на 04 юли:
“Ако някой толкова не е намерил кандидат, който да е достоен за него, да се беше кандидатирал, явно има достойнства и идеи! А – и обществено ангажиран не означава да идеш само да си пуснеш гласа – означава постояно да имаш позиция, по твоите проблеми, интереси и т.н. и да ги отстояваш. В крайна сметка от криене никой не постига нищо. С вашия глас вие заявявате себе си!!!”
българката Л. И. в 11:45 ч. на 04 юли:
“абе колкото и да не ни се иска пътят е да се гласува за всеки друг, но не и за тези които не искаме и не трябва да са на власт.Направете малък компромис със себе си и дайте гласа си за някой който не удовлетворява напълно вашите представи за управляващи,но все пак не е 3-ройна коалиция или замаскирана част от комунизма.Лошо е,но това е положението,иначе ще купят 30% от населението и циганяците дето не могат и името си да напишат дори за 20 30 лева ще дадат властта пак на турци,комунисти и продажници,така че – ГЛАСУВАЙТЕ!
младият и интелигентен българин А. Т. в 12:57 ч. на 04 юли:
“Гласувайте! От всички кандидати все ще намерите някой свястен…”
М. Х. в 12:58 ч. на 04 юли:
“Mале мила, колко агресия! Не трябваше да повдигам въпроса… Хубавото е, че всеки си избира, а за това – не се смятам, за “бацил” или пък за мърморко, не мърморя, просто не искам гласът ми да отиде за когото и да било от кандидатите, а ако не гласувам изобщо за тях, той пак се разпределя… Я гласувайте всички по съвест и стига коментари!!!”
Л. И. в 13:38 ч. на 04 юли:
“бе няма агресия,само мисли :) Всеки сам си решава накрая :)”
младата и интелигентна българка Й. Г., която е харесала първоначалното съобщение, в 15:13 ч. на 04 юли:
“Абсолютно – мен ме изнудват да гласувам, но аз няма да се дам:))) Много се изкефих на Боян, който разправяше, че последният път е сложил в плика тоалетна хартия!!!”
Й. Г. в 15:20 ч. на 04 юли:
“Не че аз бих направила подобно нещо, не го толерирам, но все пак на всички ни е писнало – това е като издевателство – гласувай, та гласувай. За мен е унижение да гласувам за който и да е. Все пак ми е жал за възрастните хора, които няма как да се оправят за разлика от нас, които сме в разцвета на младостта си и ще се реализираме тук или навън. Трудно е да се вземе решение. Ама аз да се махна веднъж от тая глупава държава… Все пак, горките ора, които се надяват и после губят надежда… но да не забравяме, че народът си заслужава управниците…”
Л. И. в 15:21 ч. на 04 юли:
“da-nie sme narodyt! hahahahaha”
Л. И. в 15:22 ч. на 04 юли:
“vzemi go mahni tova 4e tiq debati verno ne sa za fecebook!”
Й. Г. в 15:41 ч. на 04 юли:
“Защо да не са? Ако някой пише (мисли) неща, които няма да е прилично другите да прочетат, да не ги афишира изобщо. Ние сме народът, така че турците и комунистите, ако ни управляват… Започвам да се чудя дали тъкмо вечният ни стремеж да следваме идеалите на чуждите народи не ни доведе до тук. То ни е като изписано на челото. Също като в интимните взаимоотношения:))”



“Аз ще гласувам за Синята коалиция, защото само там няма ченгета, а има мислещи, целеустремени хора, готови да поемат отговорност за действията си! А вие?” – млада и образована българка, майка на две деца


По повод на бележката на страницата на в. “Капитал” във Facebook:


българката В. К. в 17:44 ч. на 03 юли:
“Тъжно е, че вече гласът ни е по-скоро неутрализиращ отколкото решаващ … и следователно е по-трудно да се убедим, че има смисъл да си упражняваме демократичните права. Въпреки това е глупаво да стоим безучастни и после да се оплакваме.”
българинът С. Х. в 19:07 ч. на 03 юли:
“Az shte glasuwam, no wsichko se powtaria otnowo i otnowo, taka che wyobshte ne se wylnuwam ot izbori weche. W poslednite 20 godini wsichki partii prizowawaha da glasuwame, zashtoto “tozi pyt” neshtata shte se promeniat i “tozi pyt” BG shte e normalna dyrjawa, no mutrite si karat Bentley-tata, mafiata si prodawa drogata po uchilishtata, niama nito edin osyden za KAKWOTO i da e prestyplenie i nqma nito edna instituciq, koqto da si wyrshi rabotata – syd, policia, ministrestwa, agencii… Decata ne uchat i psuwat uchitelite si, pensionerite iznemogwat, a naroda tyne w absoliutna duhowna nishteta i chalga… Syjaliawam, no niamam kakwoto i da e pozitiwno da kaja… PROMIANATA TRIABWA DA TRYGNE OTDOLU, OT NARODA, OT WSEKI EDIN BYLGARIN, A NE OT PARTIITE. Te weche pokazaha, che ne mogat!!!
българинът Д. К. в 19:25 ч. на 03 юли:
“С, ne mislia che vseki pat e bilo edno i sasto. prosto imame malko kusa pamet kato narod. zabravi se dosta barzo kakvo napravi SDS za bulgaria i koj napravi vazmojno vlizaneto ni v EU. togava za edin mandat niamashe i mutri i prestupnost. beshe tejko no nikoj ne go skri s propaganda… vsichki znaem kakvo stana posle s 900te obestani dni”
българката Е. П. в 21:10 ч. на 03 юли:
“Не мисля, че мястото на това послание е тук във ФБ…колко от хората, които биха взели пари за гласа си са във ФБ?”
българинът Г. В. в 21:12 ч. на 03 юли:
“тъй, тъй, сичките са маскари, ама СДС не са, айде нема нужда…”
българинът Н. Н. в 22:31 ч. на 03 юли:
“Напротив -на това послание мястото му е навсякъде, където може да бъде видяно.”
българинът Т. П. в 12:59 ч. на 04 юли:
“Mnogo dobro pisanie! Za sajalenie tova ni e politicheskata kultura”


Какво виждам в горните мнения? (Съгласен съм, те не биха могли да се смятат за представителна извадка, но са все пак показателни. Мнозинството от горецитираните са млади, работещи, образовани – поне с едно висше образование – и умни.) На първо място, твърде много хора смятат, че отговорността на гражданина в демократичното общество се изчерпва с гласуването.
Именно това незряло разбиране ни прави апатични, разочаровани и склонни към импулсивни избори през останалата част от мандата. Затова едни свързват гласуването с гражданството, а други ще гласуват, макар и за никого. Зрелият гражданин, който е и реалист, си дава сметка, че изборите са само една много малка част от отговорностите му в демократичното общество. Да, той дава гласа си, но не спира дотам. През времето до следващите избори активно следи действията на своите избраници: критикува, поправя, насърчава, предлага… Дава си сметка, че също както и той израства като личност и гражданин, така следва да се развиват и неговите политически представители. При положение, че всички ние като общество сме твърде корумпирани, безпринципни и незряли, няма логика да очакваме от нищото да се появят кандидати, които много да ни превъзхождат. Та ако имаше такива, защо им е да искат да се кандидатират за нашия вот, освен ако не, за да преследват личния си интерес? Това би трябвало да обясни случващото се в страната ни през последните две десетилетия. Не на последно място, зрелият гражданин, който не е доволен от нивото на политиците в страната, или сам се включва в политиката, или, ако все пак има друго призвание, намира човек, който максимално близко да олицетворява идеала му за добър политик, убеждава го да се кандидатира, и заедно с други съмишленици упорито работи за това въпросният кандидат постепенно да постигне влияние.

Няма нужда да коментирам решението да се гласува, но с невалидна бюлетина. Какво изразява такъв вот? Че смятам за недостойно да дам гласа си за който и да било, но нямам против той да бъде разпределен от други? Коментарите на Я. К. в разгорещената дискусия по-горе може да са остри, но право в целта.

Второ, продължаваме да делим политиците на добри и лоши, като основният фактор, който определя крайния ни избор е “най-малкото” зло. Зрелият гражданин от друга страна гласува за онези, които в най-голяма степен съвпадат с неговите позиции, след което ги държи отговорни да се развиват и променят. Тази отговорност се държи чрез изразяване на личното мнение (блогове, писма до вестници, участие в ТВ предавания), участие в публични партийни и граждански форуми и т.н. Ако шест месеца след изборите установиш, че твоите избраници вървят в неправилна – според теб – посока, тогава им пиши отворено писмо, в което изразяваш несъгласието си. Няма политическа сила, която да може да си позволи да пренебрегне негативен P.R.

Трето, продължаваме да очакваме кандидатите да “заслужат” гласа ни с морал, принципност, свежест, обаяние и т.н. Гласуваме за личности, а не за политически програми и продължаваме да идеализираме едни в противовес на други политици. Зрелият и реалистичен човек си дава сметка, че идеални (или поне достатъчно добри) кандидати никога няма да се появят. Да се смята, че в среда на всеобща корупция и политическа незрялост е възможно да има една партия или коалиция, в която всички са честни, достойни и способни, е абсурд. Хората, които твърдят това относно своите избраници или се информират единствено от тях самите, или предпочитат да делят всичко на бяло и черно. В реалния свят обаче рядко има такива абсолютни крайности. Повечето политици представляват съвкупност от повече или по-малко добри интереси, цели, мотиви, ценности, идеи и стратегии. Въпросът не е дали някой е напълно достоен, а кой е най-близо до моите собствени. В реалния свят не може да не се “присъди награда”, заради липса на достоен кандидат. Затова именно е важно да разберем, че в политиката без компромиси не може. Както от страна на политиците, така и от страна на избирателите.

За съжаление, повечето от цитираните коментари показват, че българите все още не сме дозряли да мислим и действаме мъдро по отношение на политиката и държавата си. Затова нямам илюзии относно изхода от тези избори. От друга страна надежда в дългосрочен план има. Рано или късно достатъчно значителна част от българите ще пораснем и ще променим статуквото. Вместо да се тюхкаме, просто ще продължим да работим в тази насока.

Като че ли на този етап най-уместен е коментарът на п-р Людмил Ятански (на карикатурата по-горе):