Живея. Мисля. Пиша.

П-р Румен Борджиев в "Жените" с Марта Вачкова

БЕЛЕЖНИК*

Тази сутрин в предаването на Марта Вачкова “Жените” по БНТ, участва и п-р Румен Борджиев, пастор на Втора петдесятна църква (“Зъбчето”) – гр. София. Аз лично не успях да гледам повече от заключителната му реплика, но бях положително впечатлен от спокойствието и непринудеността, с които говореше и се държеше пред камерата. Малко “духовници” успяват да го постигнат в телевизията.

Досега не съм открил запис на предаването в интернет, но на препратката може да видите рекламния клип на този брой на предаването, както и текста, който го представя.


НОВ ЖИВОТ

Поради наближаващото Възкресението Христово гостите в „Жените” на Велики четвъртък ще засегнат една много мистична и особена тема – как се променя животът на хора, срещнали смъртта, но оживели и какво е отношението им към света, станали ли са по-различни като начин на мислене и характер.

Журналистката Свилена Георгиева разказва, че при смъртта в края на тунела има два варианта – или починал близък на умиращия човек да го повика и той да го последва, или пък се  явява демон, който така стряска, че тялото на човека обратно всмуква душата и той оживява. Свилена е убедена, че дори и да не си спомнят за този тунел, след подобна случка хората са вътрешно променени. Журналистката разказва за различни действителни случаи на хора, които са се върнали от смъртта.

Румен Борджиев, който познава хора, преживели смъртта, обяснява, че след срещата със смъртта хората разбират, че има живот след смъртта и че духът е вечен. Той заявява, че въпреки различната религия, хората изживяват едно и също и дори да не са вярващи, се променят след подобно преживяване.

София Тзавелла, автор на документален филм за хора, срещнали смъртта, цитира учен, според когото при смъртна опасност в човешкия организъм се отделя молекула с вещество, което всъщност е причина за различните видения по време клинична смърт.

* Под рубриката БЕЛЕЖНИК публикувам връзки или откъси от материали, както и моментни бележки, които нямам време да коментирам или развия по-пространно, но ми се струват важни.