Живея. Мисля. Пиша.

Покана за лекция-среща с Елис Потър на тема "Дотам и обратно или пътешествията на един съвременник през източната духовност и християнството"

Сдружение ХАРТА организира публична лекция-среща с Елис Потър, бивш дзен-будистки монах, a понастоящем лектор в областите музика, изобразително изкуство, филми, философия и богословие.

Тема: “Дотам и обратно или пътешествията на един съвременник през източната духовност и християнството”
Място: гр. София, Дом на Федерацията на научно-техническите съюзи в България (бивш Дом на техниката), ул. Г. С. Раковски 108 (до ъгъла с ул. Гурко), 2 етаж, зала 3
Час: 18:30 ч.

ВХОД СВОБОДЕН

Повече информация за събитието и за Елис Потър може да намерите на официалния сайт: http://harta-bg.info/resources/events/ellispotter/index.html

Повече за Сдружение ХАРТА може да научите от нашето интернет списание www.harta-bg.info

__________________________

ВРЪЗКИ:
http://www.mychristiansite.com/ministries/ellispotter/workers.htm – биографични бележки от сайта на Елис.
http://www.bethinking.org/search.php?AuthorID=74 – аудио записи на лекции на Елис
http://www.christianheritageuk.org.uk/Media/AllMedia.aspx?speaker=Ellis%20Potter – аудио записи на лекции на Елис
http://www.euroleadershipresources.org/speaker.php?ID=69&Tab=Topics – аудио записи на лекции на Елис
http://www.mychristiansite.com/ministries/ellispotter/lectures.htm – линкове към материали на Елис

Срамно ли е да си евангелист?

Разглеждах някои материали на сайта на Ричард Доукинс и попаднах на видео клип от британско комедийно шоу. Водещите са подбрали абсурдни моменти от християнски телевизионни предавания. Ако мислите, че не е възможно някой да върши и говори такива неща на сериозно, то явно никога не сте гледали някой от християнските телевизионни канали. По време на отпуската ни в Германия през октомври, попаднахме на God TV и по липса на друг англоезичен канал, а и понеже никога не съм гледал такова чудо, го оставях да върви като фон докато работя. Там разбрах защо са измислени песни като “Jesus He Knows Me” на Genesis и “Ticket to Heaven” на Dire Straits. Вижте клипа и си представете какво е да гледаш почти само това 24 ч. в денонощието. А има хора, които смятат това за благословение!

Преди да бъда засипан с гневни обвинения в отстъпление, трябва да кажа, че аз самият не се срамувам да се отъждествя с евангелисткото движение. Роден съм и съм израснал в неговия контекст, така че да се обявявам срещу него би било равносилно на подкопаване на собствените си корени. Освен това смятам, че всеки носи сам отговорност за своите думи и действия. Няма защо да ме е срам от това, че някои евангелисти са мошеници или откровено луди. От друга страна, най-вероятно всеки от нас има от какво да се срамува и сме допринесли за очернянето на общото име. Затова не мога да заставам в позицията на себеправеден съдник. Има обаче място за разумна и градивна критика.

В тази връзка днес прочетох една много интересна статия от Карл Труман (бившият главен редактор на наскоро спрялото да излиза богословско издание Themelios и ръководител на катедрата по църковна история на Westminster Theological Seminary във Филаделфия). Статията е озаглавена “Confessions of a Bog-Standard Evangelical” и е публикувана в online изданието Reformation21. В нея описва смесените си чувства спрямо табелата “евангелист”. Изцяло съгласен съм с него.

Genesis
Jesus He Knows Me

Do you see the face on the TV screen
Coming at you every Sunday
See the face on the billboard
That man is me

On the cover of the magazine
There’s no question why I’m smiling
You buy a piece of paradise
You buy a piece of me

I’ll get you everything you wanted
I’ll get you everything you need
Don’t need to believe in hereafter
Just believe in me

Cos Jesus he knows me
And he knows I’m right
I’ve been talking to Jesus all my life
Oh yes he knows me
And he knows I’m right
And he’s been telling me
Everything is alright

I believe in the family
With my ever loving wife beside me
But she don’t know about my girlfriend
Or the man I met last night

Do you believe in God
Cos that’s what I’m selling
And if you wanna go to heaven
I’ll see you right

You won’t even have to leave your house
Or get out of your chair
You don’t even have to touch that dial
Cos I’m everywhere

And Jesus he knows me

Won’t find me practising
What I’m preaching
Won’t find me
Making no sacrifice
But I can get you a pocketful of miracles
If you promise to be good
Try to be nice
God will take
Good care of you
Just do as I say,
Don’t do as I do

I’m counting my blessings,
I’ve found true happiness
Cos I’m getting richer, day by day
You can find me in the phone book,
Just call my toll free number
You can do it anyway you want
Just do it right away

There’ll be no doubt in your mind
You’ll believe everything I’m saying
If you wanna get closer to him
Get on your knees and start paying

Cos Jesus he knows me

Dire Straits
Ticket to Heaven

I can see what you’re looking to find
in the smile on my face
in my peace of mind
in my state of grace
I send what I can
to the man from the ministry
he’s a part of heaven’s plan
and he talks to me

now I send what I can to the man
with the diamond ring
he’s a part of heaven’s plan
and he sure can sing
now it’s all I can afford
but the lord has sent me eternity
it’s to save the little children
in a poor country

I got my ticket to heaven
and everlasting life
I got a ride all the way to paradise
I got my ticket to heaven
and everlasting life
all the way to paradise

now there’s nothing left for luxuries
nothing left to pay my heating bill
but the good lord will provide
I know he will
so send what you can
to the man with the diamond ring
they’re tuning in across the land
to hear him sing

I got my ticket to heaven
and everlasting life
I got a ride all the way to paradise
I got my ticket to heaven
and everlasting life
all the way to paradise

Понякога се питам: Как ни търпи Бог?

[Библиотека] Погребала ли е науката Бога?


За хората, които обичат да четат книги, не е никак необичайно да споделят впечатленията си от вече прочетени такива. Колко приятно е да срещнеш човек, с когото имате сходни ценности, и да обмените скорошните си открития от света на книгите! Не по-малко ценна е обаче и обмяната на списъците със заглавия, които предстои да прочетете. В рубриката “Библиотека” възнамерявам да включвам бележки както относно вече прочетени заглавия, така и за непрочетени, но заинтригували ме такива.

Онзи ден ми подариха книгата на Джон Ленъкс (както е по-правилно да се изписва името му) “God’s Undertaker: Has Science Buried God?” (на български преведена като “Погребала ли е науката Бога?”, Пенсофт, 2005) и снощи започнах да я чета. Досега съм прочел първите две глави и съм заинтригуван дотолкова, че смятам за няколко дни да я прочета цялата.

Първите ми впечатления са, че не е гладка и лесна за четене. Джон има ясна мисъл и не говори празни приказки, но до този момент усещам липсата на “златно перо”. Има автори, които просто те карат да си възхитен както от онова, което казват, така и от начина, по който го пишат. (Такъв за мен е К. С. Луис, например.) Нямам чувството Джон да е от тях. (Тук е мястото да кажа, че го познавам лично от много години и дори съм му превеждал в продължение на няколко дни. Няма много такива лектори като него. Той е удивително увлекателен и съдържателен като лектор. Нещо от това се губи в книгата и именно затова прави впечатление.) Всичко това обаче не бива да възпира който и да било от това да прочете тази кратка (по-малко от 200 стр.) книга. Защото за разлика от повечето нашумяли християнски отговори на вълната от войнстващи атеисти и защитници на науката срещу религията, Джон е спокоен и дълбокомислен. Пише без паника и комплекси относно онова, в което вярва.

Онова, което прави в увода и първата глава е да установи основите за “конфликта”. Като задочно дебатира с водещите гласове на новата атеистична вълна, той защитава тезата си, че “война” между науката и религията няма, а и не би могло да има. Било поради факта, че съвременната наука се развива благодарение на контекстта на монотеизма и доктрината за Сътворението, която – в контраст с различните политеистични митологии и суеверия – постановява, че светът, който е сътворен, не е тепих за своеволията на различни божества и духовни сили, а е подреден и следва определени закономерности, понеже у Твореца Бог има ред и мисъл, а не своеволие. Така и поради очевидната реалност на голям брой учени, които са и вярващи, и не само не виждат противоречие между религиозните си убеждения и своите научни занимания, но твърдят, че професията им всъщност още повече утвърждава тяхната вяра. В първата глава Джон прави обзор на два ключови “конфликта”, които често се представят като емблематични за поражението на религията пред науката: Галилео и римокатолическата църква, и дебата между Томас Хъксли и Уилям Уилбърфорс. Джон показва как историческите данни за тези два “конфликта” представят една съвсем различна картина от онази, която се шири из масовото съзнание. И в двата случая не става въпрос за поражение на религията пред науката.

В случая с Галилео той е също толкова (ако не и повече) вярващ, колкото официалните църковни власти на римокатолическата църква. Проблемът е комплексен, но между мнoгoто причини за съдбата на великия учен е и по-задълбоченото му разбиране за характера на Библията – нещо, до което църковните власти все още не са били достигнали, но което съвсем скоро след това става водеща идея на Реформаторите. Не бива да се забравя и че едни от най-ожесточените противници на заключенията на Галилео са именно колегите му учени, които за нищо на света не искат да изоставят досегашния Аристотелов модел за вселената.

В крайна сметка, Джон твърди, че конфликтът е между различни светогледи – в наше време това са натурализма и теизма. В този конфликт основният въпрос е чий светоглед хармонизира по-добре с постиженията на съвременната наука. Конфликтът не може да се разреши като просто се дефинира науката като по дефиниция “натуралистична”. Това би било извоюване на надмощие за едната страна в спора с политически и идеологически средства, което е възможно, но по никакъв начин не отговаря на фундаменталния въпрос за светогледа. В тази връзка, във втората глава на книгата си Джон се занимава с въпроса “Що е то науката?” Ще пиша повече когато я прочета.

[Музиката на моя живот] John Farnham

Има песни, които просто са ми “любими”. Дотолкова, че самата дума сякаш не може да изрази и малко от онова, което извикват в мен като чувство, спомени, картини… Една от тях ви представям днес.

Дълго време я чувах само по радиото от време на време, но всеки път ме караше да се сепна и заслушам внимателно. Несъзнателно усещах, че носи много от онова, което ценя в музиката изобщо. Нямах представа кой я изпълнява, а и май така и не хванах някой радио водещ, докато съобщава името на песента или изпълнителя й. Този период на харесване, но без представа кого и как се казва всъщност парчето, което харесвам, продължи сигурно десетина години. Преди 2-3 години пак чух Песента по радиото, докато бяхме с приятели в един бар и се вцепених. Питах бармана да ми каже как се казва, с надеждата, че е от диск и най-после ще мога да разбера, но се оказа, че за пореден път е от извор радиото, а човекът нямаше никаква представа за какво го питам. При това положение се заех да я издирвам в интернет.

Не знам защо предположих, че се изпълнява от цяла група, а по стил бях сигурен, че е някоя от прогресив рок бандите. Звучеше ми най-близко до Asia, които никога не съм слушал много-много, така че се заех да издиря по-известните им албуми. Там намерих много други паметни композиции, но не и Песента. Вече имах известен опит с издирване на песен в интернет само по няколко думи от текста, така че се заех с търсене. Оказа се обаче, че не съм сигурен дори за цяла фраза от думите. Спомнях си, че имаше нещо със “sons and daughters”, но съдейки по резултатите от Google, явно не бях на прав път. Накратко, след постепенно изпробване на различни комбинации, най-после я намерих. Радвах се като дете, намерило отдавна загубена играчка. Тръгнах да се хваля на онези приятели, които можеха да оценят тръпката от откритието. Успях дори да си намеря клип на песента. Това беше преди около година.

Днес продължавам да харесвам тази песен. Вече го няма очарованието от непознатото. Няма ги и романтичните фантазии за непознатите изпълнители. Вместо това има осъзнато и дълбоко оценяване на красотата на музиката, адекватността на текста и богатството на композицията, прикрито от простотата на мелодията. Това парче наистина съдържа страшно много от онова, което харесвам. Нетипичен рок ритъм с ярко изнесена бас партия. Усещане за обширен хоризонт, който чертаят синтезаторите на фона и многогласието в напевите. Този изключително висок, плътен и мощен глас, леко дрезгав на моменти. Шотландските гайди, които те пренасят в шотландските highlands. За мен всичко тук е на място. Убедете се сами:

John Farnham
You’re The Voice

Джон Фарнам е може би най-уважаваният и добър рок певец на Австралия. Според статията в Уикипедия, той е единственият австралийски изпълнител, който има номер едно плоча в пет последователни десетилетия (като в това отношение стои редом с англичанина Клиф Ричард). Удивително е как в България въобще не съм чувал за него.

А ето и един удивителен акустичен вариант на същата песен. Колко рок певци познавате, които на тази възраст (53-54 год. по времето на това изпълнение) могат да пеят песните си в същата височина? Забележете и чудесното отношение, което показва към останалите музиканти на сцената. Този човек не е там само за парите. Очевидно искрено се наслаждава да пее.

И на прощаване, както се казва, вижте това чудесно изпълнение на “Amazing Grace” от Джон, Венета Фийлдс и Линдзи Фийлд.

______________________________
ВРЪЗКИ:
http://www.johnfarnham.com.au – официалният сайт на Джон Фарнам
http://en.wikipedia.org/wiki/John_Farnham – Фарнам в Уикипедия

Искате ли Фродо да ви почете приказка преди сън?

Честита да ви е новата година!

Като начало, чудото на технологиите! На сайта http://www.storylineonline.net/ ще намерите известни личности, които четат детски книжки. В момента, например, слушам Илайджа Ууд (Фродо) да чете “Аз и моята котка” от Сатоши Китамура. Забавно и полезно!

С пожелание за повече внимание към “обикновените” неща тази година.