Живея. Мисля. Пиша.

Размисли над Библията

По принцип в ежедневното си време за размишляване върху Библията следвам системата на Робърт Мъри Макчейн (Robert Murray M’Cheyne), който дава по четири откъса от различни книги на Библията всеки ден. По този начин за една година успяваш да прочетеш веднъж целия Стар Завет и два пъти – Новия Завет и Псалмите. Планът за четене е разделен на два откъса за лично четене и два за семейно размишление. Аз лично ползвам съвременната разработка в два тома на Д. А. Карсън, съпроводена с коментарни бележки. Карсън смята, че в нашето забързано време не са малко онези, които не разполагат с времето или посвещението да прочетат толкова голям материал всеки ден, затова в коментарните си бележки първият том следва първите два прочита за всеки ден, а вторият том коментира другите два.

Когато преди няколко години започнах да следвам тази система на четене на Библията, имах амбицията да чета всичко определено за деня, но след като се ожених вече подходих по-реалистично. :-) Сега със съпругата ми се стараем да следваме последователно системата, но само с два прочита на ден. Предимството на оригиналната система на Макчейн е, че четеш наведнъж от няколко (в моя случай само две) книги в Библията. По този начин не се загубваш само в Стария или Новия Завет, ами постоянно поддържаш своеобразен диалог между двата, което понякога води до много интересни наблюдения и връзки. Освен това, дори да си стигнал до някое от “по-скучните” места (1 Летописи 1-9 гл. например), другият откъс поддържа интереса ти и осмисля времето, прекарано в размишления.

Днес стигнах до определения за 16 септември прочит (защото съм започнал този път още през миналата година, пък и понякога пропускам), а именно II Царе 12 гл. и II Коринтяни 5 гл. (http://www.gnpcb.org/product/1581348150/browse/285#browse). По-специално се замислих отново за случващото се с Давид в пасажа от Стария Завет. Текстът разбира се е много познат. Става въпрос за пророк Натан, който идва да изобличи по един изключително находчив, но и заобиколен начин, цар Давид за греха му с Витсавее. Реакцията на Давид наистина е изумителна. Липсва и най-малък опит за оправдаване. Притчата на Натан е събудила всичкия му усет за справедливост и правдивост, и когато вижда себе си като злият й герой, непосредствената му реакция е директна: “Съгреших пред Господа” (II Царе 12:13).

Карсън предлага няколко извода. За пореден път бях поразен колко възхитителен образ е цар Давид. Не защото е безгрешен, а понеже е изключително искрен, неподправен и прав в разбирането си за Бога.

1. Всички хора сме грешници и грешим. Това не може да ни служи за извинение, но пък и не бива да ни изненадва. Онзи, който е близък с Бога не е непременно човека, който малко греши (кой освен Бог може да каже кое е малко или не?), а този, който искрено съзнава проблема си преди всичко с Бога и се обръща разкаян към Него. Давид би могъл да се вайка заради суровите наказания, но вместо това просто признава греха си. В това отношение прилича на по-младия син от притчата за Двамата блудни сина (Лука 15 гл.), както и на хитроумния надзорник от притчата за Нечестния настойник (Лука 16 гл.).

2. На онзи, който се е разкаял пред Бога, Той ще опрости крайното наказание за всеки грях – смъртта. Дори и тогава обаче, обикновено всеки грях носи последствия, които Бог не ни спестява. Тук не може да се прилагат грубо механични правила. Убеден съм, че Бог въпреки всичко ни спестява много, макар и не всичко. Освен това е очевидно, че всичко, което ни сполетява, и което можем да отдадем като пряко следствие от греха си, играе много различни роли, включително възпитателни. Бог не просто ни наказва, а и възпитава и изгражда като личности.

3. Давид познава достатъчно добре своя Бог, че да не го схваща като студен суверен. Знае, че това е Бог, който може да бъде молен за милост и да се очаква, че дори може да променя произнесените присъди.

(Тук нагазваме в по-дълбокия богословски спор за това дали Бог се развива – или дали е непроменим. Както подобава на всичко свързано с Божията същност, въпросът е много по-комплексен и не може да бъде разрешен само с позоваване на един или друг случай. Моето разбиране е, че Бог е непроменим в същността си и не търпи развитие, защото е съвършен (завършен) сам в себе си. От друга страна е личностен и това остава място за молитви с реално очакване за отговор. По някакъв начин – парадоксален, но не нелогичен – неговата непроменимост и абсолютна независимост съжителстват с реална отвореност към взаимодействие. Давам си сметка обаче, че преходните няколко изречения са крайно недостатъчни и към почти всяка дума в тях би могло да бъдат отправени много възражения.)

Когато съгрешаваме, трябва да сме наясно, че най-вероятно ще има последствия. Не бива обаче да се чувстваме така сякаш сме попаднали в някакъв фатален поток от причини и следствия, откъдето дори и Бог не може да ни измъкне (поради нашата “свободна воля” – биха казали някои). Каквито и последствия да допуска Бог да ни сполетят, те имат възпитателна цел, и са част от цялостните му намерения за нас самите, както и за развитието на човечеството и света като цяло. (Смешно е как обикновено се опитваме да обясним всичко, което ни се случва само със себе си. А може би много неща ни се случват и заради други хора до нас.)

Давид е страхотно зрял като богослов и не познава Бога като плосък и предсказуем владетел над система, подчинена на сухи и механични закони, а като личностен и общуващ Бог, който владее всичко, и именно затова то е подчинено само и единствено на неговата воля. Тъкмо затова всеки грях е грях преди всичко срещу него, но и има смисъл да молим за прошка! Ако реакциите ми не са като на Давид, то значи има нещо сбъркано във взаимоотношенията и разбирането ми за Бога.

ВРЪЗКИ:
D. A. Carson. For the Love of God: A Daily Companion for Discovering the Riches of God’s Word, Volume I (Crossway Books, 1998) http://www.gnpcb.org/product/1581348150 (Опцията “Browse the Full Text of This Book” позволява да прочетете – или запишете на хард диска си – цялата книга, под формата на графични копия от всяка страница. След определен брой страници – обикновено около 30 – се показва съобщение, че има ограничение в броя на страниците, които може да видите наведнъж. Това ограничение лесно се преодолява, ако изтриете cookie файла.)

D. A. Carson. For the Love of God: A Daily Companion for Discovering the Riches of God’s Word, Volume II (Crossway Books, 1999) http://www.gnpcb.org/product/1581348169

http://web.ukonline.co.uk/d.haslam/m-cheyne.htm – сайт с информация и материали за Робърт Мъри Макчейн.

http://www.gutenberg.org/etext/15251 – Биографията на Макчейн от Андрю А. Бонар в Проект Гутенберг.

Музиката на моя живот

Нямам намерение да разказвам историята в хронологически ред.

За първи път чух The Black Crowes някъде през 1993-1994 г. Грабнаха ме няколко парчета от албума “The Southern Harmony and Musical Companion” (1992). По-късно си го купих и си спомням, че трябваше да мине доста време докато свикна със звученето им. До този момент бях слушал по-стандартна музика и те ми звучаха направо фалшиво на моменти. Докато сега са ми любимци.

Вижте сами един от най-хубавите – според мен – рок клипове.

The Black Crowes
Remedy

Това, което ме запленява, е чудесната хармония между визия и музика. Певецът Крис Робинсън има налудничави движения, но те страхотно подхождат на ритъма. За мен това е идеалният танц на това парче. Пианото играе върху ритъма в най-добрите традиции на рока, а барабанистът си знае много добре работата. Съвършена песен! Слушам я и си казвам: Няма какво да се прибави или промени. Всичко е точно на мястото.

А ето и текста:

Baby, baby why can’t you sit still?
Who killed that bird out on you window sill?
Are you the reason that he broke his back?
Did I see you laugh about that?
If I come on like a dream?
Would you let me show you what I mean?
If you let me come on inside?
Will you let it glide?

Can I have some remedy?
Remedy for me please.
Cause if I had some remedy
I’d take enough to please me.

Baby, baby why did you dye your hair?
Why you always keeping with your mother’s dare?
Baby why’s who’s who, who know you too?
Did the other children scold on you?
If I come on like a dream?
Would you let me show you what I mean?
If you let me come on inside?
Will you let it slide?

Ето още една балада от същия албум:

The Black Crowes
Thorn In My Pride

Какъв страхотен блус! Имаш чувството, че самата мелодия и ритъм оплакват нещо. Страхотна хармония на пианото във втората част на песента. Харесва ми също как се нагнетява напрежението чрез китарата и ритъм секцията. Хем е протяжна сърцераздирателна песен, а има толкова много сякаш едва укротена агресия в нея. Рок в най-отлична форма!

Ето пак текст:

Wake me when the day breaks
show me how the sun shines
tell me ’bout your heartache, who could be so unkind
do you dream to touch me?
and smile down deep inside…
or could you just kill me?
hey..it’s hard to make up your mind sometimes

my angels, my devils…thorn in my pride
my angels, my devils…thorn in my pride

are you wanting inspiration?
you spill your secrets on me
then you tell me with a whisper..of things that will never be
do you hear me breathing?
does it make you want to scream..
did you ever like a bad dream?
yeah…sometimes life is obscene

my angels, my devils, thorn in my pride (X4)

lover, cover me with your sleep
let your love light shine, let it shine
lover, cover me with a good dream
oh let your love light…let your love light shine

oh oh….
all I wanna know…do you ever want to let it shine
do you ever want to let it shine
your love light…your love light…now listen
lover, cover me with your sleep
let your love light shine, let it shine…(repeat)

ВРЪЗКИ:
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Black_Crowes – The Black Crowes в Уикипедия