Живея. Мисля. Пиша.

Музиката на моя живот

Напоследък попаднах в YouTube на множество клипове на изпълнители, които много харесвам. Освен да си ги записвам на хард диска (чрез програма като DownloadHelper, например), естественият ми стремеж е да ги споделя и с други хора. Не искам обаче да го правя под формата на образователни статийки (като представянето на клипа на Undercover тук), нито като случайни откъслеци (както клипа на Van Morrison тук). Сетих се, че винаги съм харесвал формата на документални поредици като “Златните години на рокендрола”, например, защото в тях разбираш кой кого е познавал, както и подробности, които осветляват човешкия облик на музикантите.Затова реших да започна поредица, която условно нарекох “Музиката на моя живот”. Когато имам вдъхновение, просто ще драсвам по някой и друг ред за клиповете на музиканти, които съм открил и много ценя. А ако някой иска да коментира, моля заповядайте! Това ще е моята история на музиката в движение.

Ето началото. Тъй като израснах в консервативно протестантско (евангелистко) семейство, докато бях малък в нашия дом се слушаше почти единствено християнска и класическа музика. Родителите ми имаха много плочи с класическа музика, както и много касети със “съвременна” християнска музика. Единственият досег до рок-енд-рол беше посредством една касета с госпъл записи на Елвис Пресли. Е, може би е имало някакъв рок и тук-там из плочите с детски приказки. Първата ми осъзната среща с рока обаче е свързана и с първата касета, която официално обявих за своя. Това беше първият албум на Keith Green“For Him Who Has Ears To Hear” (Sparrow Records, 1977). В действителност все още притежавам тази касета, която е оригинално издание от годината, в която съм се родил! Бях на седем години, когато припознах музиката на Кийт Грийн за своя. Не можех, нито пък ми е хрумвало да я определя в жанрово отношение, но много ми харесваше. Имаше динамика, каквато не срещах в останалата християнска музика, която звучеше около мен. Преди да напиша още каквото и да било, ето няколко песни на Кийт от същия албум:

Съжалявам, че звукът е толкова лош и не се усеща съвсем настроението на оригиналния запис. За мен това остава една от най-хубавите Възкресенски песни, която изобщо някога съм чувал. Усещате ли възторга във втората част на песента? Емоцията в гласа на Кийт се увеличава, оркестърът вилнее, а ритъмът допълнително уплътнява атмосферата. Прилича ли тази песен изобщо на някоя от клишираните и мазни пиано балади, които най-често се въртят по радиото?

Жалко, че няма клип на живо от горната песен, но тогава видеоклиповете в християнските среди не са били толкова разпространени. Ето обаче и едно изпълнение на живо:

Музиката на този прекрасен пианист обаче е само половината от онова, което ме пленява. Обикновено се захласвам по звученето на песните, а не обръшам внимание на текста. Кийт обаче е от малцината, чиито текстове ми говорят. Той говори на моя език. Преди години една позната ми каза, че той е много мъжки певец и тя не може така добре да се отъждестви с неговата душевност. Аз пък мога без всякакъв проблем.

Освен да бъде музикант, Кийт е чувствал практическата необходимост от богословие. Особено силно е повлиян от писанията на Чарлз Фини. Любопитно е, че през годините на своето развитие съм стигнал до там да чувствам отвращение към много от разбиранията или характеристиките на Кийт Грийн и неговия тип християнство. И все пак той като личност е упражнил голямо влияние върху живота ми. В юношеските ми години, през лятото на 1993 или 1994 г., именно неговата биография ме предизвика да се замисля по-сериозно за това в какво всъщност вярвам и какво искам да правя с живота си. Иначе бях изпаднал в рутината на това да ходя на църква и да правя както правят другите, но затънал в дълбоко вътрешно неудовлетворение. Кийт е отвратителен богослов, но страхотно заразяващ с енергията си човек. Ранди Стоунхил, който казват, че довежда Кийт и съпругата му, Мелъди, до вяра в Христос, казва за него:
“Истината е, че той можеше да бъде много отблъскващ, защото твърде често духовната му ревност изпреварваше разбирането на Библията или зрялостта му като личност.”

Клиповете, които ще пускам по-нататък представят частица от всичко онова, което ценя у него (дори когато не го одобрявам по принцип).

П.П. Реших да променя формата на тази поредица. Бях страхотно изкушен да правя дълги статийки с изчерпателна поредица от ценни клипове, но осъзнах, че тази форма би била изключително непривлекателна за читателите на блога. Затова ще се огранича до по-кратки статии с по един или няколко клипа, но повече коментар.

ВРЪЗКИ:
http://en.wikipedia.org/wiki/Keith_Green – статия в Уикипедия за Кийт Грийн
http://www.christianitytoday.com/music/artists/keithgreen.html – страница за Кийт в музикалната секция на сайта на Christianity Today
http://www.onenewsnow.com/2007/07/keith_green_remembered_25_year.php – статия по случай 25-годишнината от смъртта на Кийт Грийн

Нов коментар на Деяния на апостолите (на английски) от Даръл Бок

Вече може да се закупи по книжарниците в Америка, както и чрез интернет, новия коментар на Даръл Бок върху Деянията на апостолите. Според самия автор, тази двутомна творба изпълнява договора му от 1984 г. да напише коментари върху Евангелието от Лука и Деянията на апостолите. Двутомният коментар (общо над 1800 стр.) върху Лука е издаден от Baker Academic през декември 1994 г. (Лука 1:1-9:50) и май 1996 г. (Лука 9:51-24:53). Новият труд върху Деянията е с по-скромен обем от около 800 стр.

Връзки:
http://blog.bible.org/bock/node/252 – Даръл Бок има собствен блог (доста интересен, между другото), където съобщава за излизането на книгата си от печат.
http://tinyurl.com/2vm2xj – Повече информация за книгата на сайта на издателството.
http://www.dts.edu/about/faculty/dbock/ – Информация за Бок на сайта на Dallas Theological Seminary.